№ 781
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201991 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. Ж. УЗ., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.
С.К. – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 26, против заповед за задържане на лице №
434 зз-142/22.05.2022 г.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
процесуалната законосъобразност на същата.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник – адв. С.К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.
Ответникът по жалбата – В. Г. К. – старши полицай във 02 РУ-гр. Бургас, редовно
уведомен, се явява лично, като моли заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.
2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
1
лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Независимо от това, съдът намира, че не са спазени всички законови изисквания при
издаване на заповедта.
В същата като фактическо и правно основание за задържането е посочено: „…на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, има данни
за извършено престъпление в гр. Бургас кв. Банево лицето Д. Ж. УЗ. след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба.“.
Според съда, в това описание не се съдържат фактически основания и описание на
относимите факти.
В заповедта следва да се съдържа описание на всички обстоятелства, които органът е
счел за основание за задържането. Очертаването от фактическа страна означава да се
опишат конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и
по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под
съответната правна норма, като се посочва основанието по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Иначе
казано, органът трябва да опише факти и да посочи правната оценка, която дава на тези
факти. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на задържаното
лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации,
претендирайки, че отразеното в заповедта не съответства на обективната истина, така и да
оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Пропускането на
този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си
правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени какво е вменени
като поведение.
В конкретния случай, в заповедта са посочени дата и място, но после е записано, че
жалбоподателят след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Така използваните изрази по никакъв начин не дават
информация за това какво точно е извършено, какво е било конкретното поведение на
лицето. Напротив, така използваните изрази по същество представляват правна оценка на
поведение, доколкото неизпълнението на полицейско разпореждане може да има
многообразни форми. Още повече, чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въз основа на който е
задържането, използва израза „след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба”, т.е. видно е, че правната норма
не е запълнена с описание на конкретни действия и бездействия. Празнотата във връзка с
фактите в заповедта не може да бъде преодоляна чрез препращане към друг документ.
Самата заповед не препраща към друг документ, а и такива факти не са посочени в друг
документ, съставен преди или по време на издаването на акта. Доказателства за наличието
на посочени факти могат да се представят и на такъв по-късен етап, но те следва да
установяват вече описана фактическа обстановка до издаването на акта или най-късно в
самия него, а не да се изготвят впоследствие. В този смисъл, изготвената от В.К. докладна
записка на л. 9 не е съществувала към момента на задържането, тъй като в същата е отразен
часът, когато лицето е било освободено. От това следва, че всъщност отникъде не е могло да
стане ясно в момента на изготвянето на заповедта, какво точно е прието от издаващият я
орган. Самият съд също е лишен от възможността да прецени дали действията на
жалбоподателя представляват неизпълнение на разпореждане. Напълно е възможно
всъщност да е налице изпълнение, но преценката на полицейския орган да е неправилна.
Освен това не става ясно какво разпореждане не е било изпълнено, като е възможно да са
налице причини за неизпълнението му, които да изключват възникването на юридическа
отговорност ( например, когато налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение или застрашават живота или здравето му съгласно чл. 64, ал. 4 ЗМВР).
Посочените празноти не могат да се преодолеят и чрез свидетелски показания, тъй като
2
по този начин за първи път едва в съдебна фаза се въвеждат конкретни факти, което
неминуемо накърнява правото на защита на жалбоподателя. Освен това, свидетелят Я.
изложи подробно обстановка, която съвпада с докладната записка на В.К. и в която се
откроиха няколко момента, когато не е било изпълнено разпореждане. Свидетелят посочи,
че лицето е пречило на органите с опита си да избяга, когато е бил на автобусната спирка,
когато е бил задържан. Такива обстоятелства обаче не са посочени в обжалваната заповед, а
и всъщност представляват оценката на този свидетел. В край на сметка обаче не става ясно
каква е преценката на самия съставител. Не става ясно дали цялостното поведение, описано
в докладната, или конкретна постъпка, е преценена от ответника като основание за
задържане.
В обобщение, в обжалваната заповед не става ясно какво всъщност се твърди да е
извършено от жалбоподателя, като само това основание е достатъчно, за да се отмени
процесната заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Заповедта е издадена като е посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
според която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба. Посочването само на нормативната разпоредба не е достатъчно, за да мотивира
заповедта. Освен това от нея следва да е видно, че по отношение на жалбоподателя към
момента на задържането му и издаването на заповедта са налице такива данни, като се
посочат същите, посредством описание на конкретното разпореждане на органа и
конкретното поведение на задържаното лице.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.
Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси,
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна
такса в размер на 10 лв., а също така е налице договор за правна защита, в който е посочено,
че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед на това, доколкото
полицейският орган, издал отменената заповед, е част от структурата на ОДМВР-Бургас,
което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да заплати на
жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 410 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434 зз-142/22.05.2022 г., издадена от В. Г.
К. – старши полицай във 02 РУ-гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е
постановено задържането за срок от 24 часа на Д. Ж. УЗ., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д. Ж. УЗ., ЕГН: **********, сумата от 410
(четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3