Решение по дело №1247/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 97
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20215501001247
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. С.З., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001247 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260348/19.04.2021г., постановено по гр.д. №
588/2020 г. по описа на Районен съд - С.З., в частта с която е отхвърлен
предявеният иск от Б.П.П.Ф. С.А. П., Ф. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С.
против К. ЮЛ. М. за горницата над 105,80 лв. до размера на претендираната
главница от 1190,75 лв., 143,95 лв. – договорна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., 61,77 лв. – обезщетение за забава за периода от
09.05.2019 г. до 11.11.2019 г.
Въззивникът Б.П.П.Ф. С.А. П., Ф. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С.
излага подробни съображения за недопустимост и неправилност на
обжалвания акт, като се иска същият да бъде обезсилен и да се разгледа
предявения иск съобразно неговия предмет.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемият, чрез особеният си представител също счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като в този
смисъл счита, че първоинстанционното решение е недопустимо и като такова
подлежи на обезсилване и връщане на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Дава се становище по направените във
1
въззивната жалба оплаквания. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските
пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Видно е от изложените в исковата молба фактически твърдения,
Б.П.П.Ф. С.А. П., Ф. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. претендира
установяване на вземане към К. ЮЛ. М., произтичащо от договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MASTERCARD. На 30.05.2018 г. К. ЮЛ. М. активирала, предоставената й от
„Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. кредитната карта № САRD-12779009, с максимален
кредитен лимит в размер 1 500 лв. Съшият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез
терминални устройства (РOS) и др., осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начисляваа годишна лихва и такси
за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Посочва, че К. ЮЛ. М. е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.12.2018 г., когато е последното плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 1 334.70 лв. Това принуждава
кредитора да блокира използването й. Към датата на подаване на Заявлението
по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на
1334.70 лв., представляващо използваната главница в размер на 1 190, 75 лв.,
както и договорна лихва от 01.12.2018 г. (първа пропусната вноска) до
09.05.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използваната сума в размер на 143, 95 лв.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
установи, че е налице вземане от страна на „Б.П.П.Ф.“ С.А клон Б. от К. ЮЛ.
2
М. в размер на: 1 190.75 лв., представляваща главница по револвиращ кредит;
143.95 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от
01.12.2018 г. до 09.05.2019 г.; 61.77 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019
г., или общо дължима сума 1396.47 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда
да осъдите ответника да заплати на дружеството горепосочените суми, ведно
с направените разноски.
Въпреки така изложените в исковата молба твърдения, видно от
мотивите на решението, първоинстанционният съд е обсъждал
доказателствата и е формирал изводи, отнасящи се до съществуването на
задължения на ответницата по сключения с Б.П.П.Ф. С.А. П., Ф. чрез
„Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № СRЕХ-11145744 за закупуване на компютър марка „КTN”, модел
„desktop рго g 322” и аксесоари за него (мишка и клавиатура) на обща
стойност 585,80 лв., което вземане не е предмет на предявения иск.
Поради това с така постановеното решение първоинстанционният съд
не се е произнесъл по предявения иск за съществуването на вземането на
ищеца по договор за револвиращ потребителски кредит, предоставен под
формата на кредитна карта № САRD-12779009. Видно и от приложеното ч.
гр. д. № 6186/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. в заявлението ясно е
посочено, че вземането е по договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта CARD-12779009, сключен заедно с договор за
потребителски кредит с номер CREX-11145744/01.02.2015 г. Следва да се
отбележи, че в самата заповед за изпълнение, районният съд погрешно е
посочил, че вземането на заявителя е по договор за потребителски кредит №
CREX-11145744/01.02.2015 г., вместо по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD- 12779009.
С оглед изложеното, предявеният иск е за установяване
съществуването на вземания на ищеца по договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-12779009, предоставен на К. ЮЛ. М. под
формата на кредитна карта Master card, а не по договор за потребителски
3
кредит № CREX-11145744/01.02.2015 г. за закупуване на компютър марка
„КTN”, модел „desktop рго g 322” и аксесоари за него (мишка и клавиатура).
Действително кредитната карта е издадена на К. ЮЛ. М. по повод
сключването на потребителския кредит за покупка на компютър, но се касае
за съвсем отделен договор и отделно задължение, съществуването на което не
е обусловено от съществуването, респ. погасяването на задълженията на
ответника по договор за потребителски кредит с номер CREX-
11145744/01.02.2015 г.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат,
доколкото не се разрешава спорът по същество. Такива страните ще могат да
претендират при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр. последно ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260348/19.04.2021г., постановено по гр.д. №
588/2020 г. по описа на Районен съд - С.З..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск съобразно указанията в мотивната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4