ПРОТОКОЛ
№ 948
гр. Смолян, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100023 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Ищецът Н. В., редовно призован, не се явява. Явява се процесуалният
му представител адв. М. О., редовно упълномощена.
Ответниците „***“АД И „***“ЕООД, несвоевременно призовани, не
изпращат представители в съдебно заседание.
По делото от „***“АД е постъпила молба на 10.10.2025 г.., в която сочат,
че поради невъзможност да изпратят свой процесуален представител за
явяване в открито съдебно заседание, молят делото да бъде гледано в тяхно
отсъствие. Излагат становище по същество. Представят справка за погасени
задължения по процесния договор за паричен заем. Представят списък с
разноски.
От ответника „***“ЕООД е постъпила молба на 10.10.2025 г., с която
молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат отговора на исковата
молба и настоящата молба. Представят справка за получено възнаграждение
по договора за предоставяне на гаранция.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. О. – От името на доверителя ми поддържам предявения иск.
Оспорвам писмения отговор.
Съдът ДОКЛАДВА делото по чл. 146 от ГПК:
1
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения;
С исковата молба ищецът твърди, че на 10.02.2020 година между ищеца
и „***" АД е сключен договор за паричен заем № ***, в изпълнение на който
ответникът „***" АД в качеството му на кредитор е предоставил на ищеца
заем в размер на 1250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Твърди, че в същия ден между „***" ЕООД и ищеца е сключен договор
за предоставяне на гаранция, по който ищецът е поел задължение да заплати
на „***" ЕООД възнаграждение за гаранция/поръчителство.
Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с
недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая потребителят е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него
паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита
възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона
обогатяване за заемодателя.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция,
което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
2
неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя.
Ищецът твърди се, че потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.
Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.
Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е
икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и
клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде
договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента
на годишна от база от стойността на кредита. Сочи се, че дори и годишният
процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след
като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Действителният размер на ГПР
надвишава 50%, което води и до недействителност на договора.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи
размерът на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички
права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на
нищожността на правните сделки. Договорът за кредит продължава да
обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в
заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на
възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Твърди, че сключеният между него и „***" ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. Б разглежданата хипотеза ищецът-
потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е
поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с
икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.
Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на
кредита, с юридическо дице-търговец, което по занятие сключва възмездни
обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност,
запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. Сочи, че договореното в
полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита
възнаградителна лихва по договора за кредит.
Ищецът твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна
основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната
страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът
3
от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна
последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по
кредита, без оглед изправността на длъжника.
Сочи, че следва да се обърне внимание, че възнаграждението по
договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се изплаща
на последния ведно с вноските по кредита. Отчитайки свързаността между
заемодателя и дружеството-гарант съдът приема, че това е сторено, за да бъде
заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗПотр, като формално бъде посочен ГПР
от 47,36%. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено
възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр,
поради което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения
от закона процент.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договор за паричен заем №
***/10.02.2020г. е заплатил на „***" АД, ЕИК *** сумата от 1545,33 лева.
Поради недействителността на договора за кредит за него е възникнало
задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно -
главницата от 1250,00 лева. Поради това разликата в размер на 295,33 лева се
явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя
на заем от получателя.
Твърди, че в изпълнение на договора за предоставяне на гаранция от
10.02.2020г. е заплатил на „***" ЕООД сумата от 800,00 лева. Доколкото
възнаграждението от 800,00 лева е заплатено по нищожен договор, същото
подлежи на връщане (ПП 1/1979г., т. 1). Всички суми са заплатени от ищеца
чрез кредитен консултант, видно от приложените заверени копия на следните
разписки от „***" АД: 1. На 10.03.2020г. с Разписка № 0100010602486621 -
150,00 лева 2. На 17.03.2020г. с Разписка № 0100010642278939 - 150,00 лева 3.
На 30.03.2020г. с Разписка № 0100010698792015 - 150,00 лева 4. На
14.07.2020г. с Разписка № 0100011254246776 - 75,00 лева 5. На 30.09.2020г. с
Разписка № 0100011688705454 - 1745,33 лева Отделно от това на 30.05.2020г.
в офис на първия ответник ищецът е внесъл в брой сумата от 75,00 лева. Част
от преведените суми са платени без основание, тьй като сумите са преведени
по договор за паричен заем, който е недействителен на основание чл.22 от
Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на
чл.10 и чл.И от същия закон. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи (чд.23 ЗПК). С пресмятания чрез онлайн
калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 1250,00 лева,
със срок за връщане 7 месеца, с обща сума за връщане 2345,33 лева,
годишният лихвен процент (ГЛП) възлиза на 225,04%, а годишният процент
на разходите (ГПР) - на 686,60 %.
4
Твърди, че при това положение договорката за заплащане на законна
лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тьй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, като на
основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „***“ АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
Ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но претенциите на
ищеца към дружеството-кредитор и към договора за паричен заем са
неоснователни, както като основание, така и като размер.
Твърди, че договорът за паричен заем е действителен и е в съответствие
с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Договорът не страда от визираните исковата молба
пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.
Преди всичко трябва да се обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл.
22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и
единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона. Следва също така
да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит не въвежда забрана ГПР по договора да не надвишава
50 % или разходите по договора да не надвишават 50 % на годишна база от
стойността на кредита, както е посочил ищецът
Сочи се, че твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК са неоснователни. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в
процесния договор са посочени годишният процент на разходите (41.74 %) и
общата сума дължима от потребителя (1082,62 лв.), взетите предвид
допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “
Ответникът „***“ АД твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11,
ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са
изчислени към момента на сключване на договора. Годишният процент на
разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл.
19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен
съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в
5
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заемодателят няма
задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов
ГПР.
Ответникът сочи, че твърденията на ищеца, че потребителят е поставен в
неравностойно положение и не е можел да влияе на клаузите от договора за
паричен заем са неоснователни. Важно е да се подчертае, че необходимият
размер на заемната сума, предпочитаният срок за погасяване, предпочитаният
размер на погасителните вноски, падежи и т.н. зависят от предпочитанията и
исканията на потребителя, а размерът на лихвеното задължение, общата
дължима сума и ГПР се изчисляват въз основа на тези параметри или условия
на кредита.
Твърди, че твърденията на ищеца, че е заплатил възнаградителна лихва в
размер на 82,62 лв. е неоснователно. Размерът на договореното лихвено
задължение, съгласно процесния договор за паричен заем е 82,62 лв.
Предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до
редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 49,45
лв. • Твърдението на ищеца, че договорката за заплащане на законна лихва е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва е неоснователно. Размерът на
лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит
От втория ответник „***“ ЕООД също е постъпил отговор по чл. 131
ГПК.
Ответникът твърди, че претенциите на ищеца към дружеството-
ответник и договора за предоставяне на поръчителство са напълно
неоснователни, видно и от аргументацията, която се основава на неверни
твърдения, инсинуации и оценъчни съждения на ищеца. Полученото
възнаграждение от ответника в размер на 566,02 лв. е получено на валидно
правно основание – като възнаграждение срещу предоставена услуга по
действителен договор за предоставяне на поръчителство. Ищецът и „***“
ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който „***“ ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията
на Н. Н. В. по договор за паричен заем № ***, а Н. Н. В., съгласно чл. 3, ал. 1
от договора, се е задължил да заплати възнаграждение за предоставената
услуга.
Ответникът „***“ ЕООД твърди, че уговореното между него и ищеца
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция е
насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит.
Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. „***“ ЕООД е вписано
като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции
по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно в това си качество – на търговец, Дружеството
сключва гаранционни сделки (поръчителство) – обезпечава изпълнението по
6
договори за кредит срещу възнаграждение. Следва да се има предвид, че
договора за предоставяне на поръчителство/гаранция е сключен само и
единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че
ще получим уговореното възнаграждение. Възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за
кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите
нрави. В Закона за задълженията и договорите липсва изрична регламентация
на възмездното поръчителство, което е разбираемо, тъй като законът е
обнародван през 1950 г., но и в теорията и в практиката никога не е
съществувало схващане, че възмездното поръчителство е недопустимо или
пък нарушава законова разпоредба.
Твърди, че процесният договор за предоставяне на поръчителство не
страда от пороците, посочени в исковата молба, респективно твърдените
пороци не водят до нищожност на договора. Съображенията за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство се основават на погрешното
схващане на ищеца, че процесният договор е част от договора за паричен заем,
че към процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и пр. идеи, които нямат отношение към
действителността на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. •
Инсинуациите на ищеца за заобикаляне или противоречие на разпоредби на
Закона за потребителския кредит е напълно неотносимо към този тип
договори, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и последиците от неспазването им са относими единствено и само за договори
за потребителски кредит, каквито договорът за предоставяне на
поръчителство/гаранция категорично не е.
Ответното дружество твърди още, че сключеният между страните по
делото договор за предоставяне на поръчителство не попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит. В чл. 1 от Закона за потребителския
кредит е записано, че законът урежда изискванията към договора за
потребителски кредит. Под договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК, законът има предвид договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Както става ясно от дефиницията, договорът за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит е договор с потребител, чийто предмет е предоставянето на кредит.
Твърди, че процесният договор за предоставяне на поръчителство няма
за предмет предоставяне на кредит на потребител. Твърденията на ищеца за
7
допълнително оскъпяване на договора за кредит, за допълнително
възнаграждение за кредитодателя и пр. са несъстоятелни. Възнаграждението
по договорите за предоставяне на гаранция/поръчителство, които „***“ ЕООД
сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение
за обезпечаване на кредит. Както беше посочено, дружеството сключва
гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ търговска дейност,
същата се осъществява с цел положителен финансов резултат. Но какъв е
резултатът от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е
положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване на
финансовата година е ирелевантно в процесния случай. Разпределението на
евентуалния положителен резултат от стопанската дейност на дружеството по
никакъв начин не се отразява на действителността на договора за
поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС законодателство. 3
Твърденията на ищеца за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
също е несъстоятелно що се отнася до ответното дружество и договора за
кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен по
инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед
изпълнение на поето от него задължение. С оглед на това обстоятелство,
инсинуациите на ищеца за заобикаляне на Закона за потребителския кредит от
страна на дружеството-ответник са несъстоятелни. Ако ищецът, сключвайки
договор за предоставяне на поръчителство, е целял да заобиколи посочената
разпоредба на Закона за потребителския кредит, то ответното дружество не е
знаело за тези цели и намерения на ищеца. „***“ ЕООД сключва гаранционни
сделки по занятие.
Ответникът сочи, че твърдението, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави е неоснователно и
неаргументирано. Договорът за предоставяне на поръчителство не нарушава
нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за предоставяне
на поръчителство се сключва в съответствие с принципите на
добросъвестността и справедливостта.
Твърди, че клаузите в договора за предоставяне на поръчителство за
формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител -
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Нещо повече, в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че
той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното
дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или
банкова гаранция.
Сочи, че твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД е също
неоснователно и неаргументирано. В обстоятелствената част на исковата
молба липсват фактически твърдения във връзка с тезата на ищеца, че
8
договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен
поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите
нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД. Във връзка с
тази теза на ищеца, следва да се обърне внимание, че както чл. 143 ЗЗП, така и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП визират „клаузи“, а не „договори“. Следва също така да се
обърне и внимание, че съгласно чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи
основния 4 предмет на договора и възнаграждението/цената, както и
съответствието между възнаграждението/цената и доставената стока или
услуга не подлежат на преценка за неравноправност, ако са изразени по ясен и
разбираем начин. Разпоредбата е транспонирана в чл. 145, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите, съгласно която „Преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. (чл. 145, ал. 2
ЗЗП) В множество решения СЕС се е произнесъл, че чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправни клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите, при условие, че клаузата е изразена на
ясен и разбираем език. Преценка за неравноправност на клаузи от основния
предмет на договора се прави само в случай, че те са неясни и неразбираеми
/решение по дело С-186/16, т.1, изр.2 от диспозитива; решение по дело C-
484/08, EU:C:2010:309, т.32; решение по дело C-26/13, т.68/ (Решение № 60079
от 19.01.2022 г. по т. д. № 105 / 2020 г. на ВКС, 1-во тър. отделение)
Ответникът твърди, че в договора за предоставяне на поръчителство
ясно и разбираемо е написано, че „***“ ЕООД се задължава да сключи
договор за поръчителство с „***“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а
потребителят се задължава да заплати на „***“ ЕООД посоченото в договора
възнаграждение. Всеки потребител – относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици за него. Икономическите последици са се
равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати. Сочи, че в
този смисъл, твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което
го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в
нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл.
26 ЗЗД е несъстоятелно.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Срещу „***" АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55
9
ал. 1 от ЗЗД.
Срещу „***“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно осн. чл.55, ал.1
предл.първо ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават; Няма права и
обстоятелства, които се признават.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване; Няма
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
В производството по делото ищецът следва да докаже, че между него и
ответника „***" АД на 10.02.2020 г. е сключен договор за паричен заем №
***,, за сумата от 1250,00 лв., както и сключването на договор за
поръчителство с ответника„***“ ЕООД ; размера на платените суми за
погасяване на кредита; да обоснове доводите си за нищожност на договора за
кредит и поръчителство. Ответниците следва да обосноват своите
правоизключващи възражения, както и действителността на договорите и
основание за задържане на сумите.
Адв. О. – Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за
окончателен.
С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за
окончателен доклада по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по
делото.
Адв. О. – Да се приемат като доказателства приложените към ИМ
документи и представените от ответниците справки за плащания по
договорите.
Съдът счита, че следва да се приемат доказателствата представени с ИМ
и представените от ответниците справки за плащания, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: 5 броя разписки
за платени суми. Справка по Договор (гаранционна сделка/поръчителство) с
"***" ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство, , Справка по
Договор за паричен заем с "***" АД № ***, както и договор за паричен заем
№ ***.
Адв. О. – Нямам други доказателствени искания. Правя искане за
изменение на исковете по чл. 214 ал. 1 от ГПК, с оглед на представените от
ответниците справки за плащания, като моля да допуснете изменение в
размера на предявените искове, като искът предявен срещу "***" АД се счита
предявен за сумата от 147,98 лв., вместо първоначално предявената сума от
10
295.33 лв. А искът срещу "***" ЕООД да се счита предявен за сумата от 566.02
лв., вместо първоначално предявената сума от 800,00 лв. Заявявам че за
разликите и по двата иска: над сумата от 147,98 лв. до 295,33 лв. в размер на
147,35 лв. за иска срещу "***" АД и над сумата от 566,02 лв. до 800 лв., в
размер на 233,98 лв. за иска срещу "***" ЕООД от името на ищеца оттеглям
исковете и моля да прекратите производството в.
Съдът намира, така направеното искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК,
за изменени на предявените искове за своевременно и допустимо и с оглед
направеното изявление, поради което същото следва да бъде уважено и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размера на предявения срещу ***" АД иск,
под формата на намаление, като се счита предявен за сумата от 147,98 лв.,
вместо първоначално предявената сума от 295.33 лв.
ДОПУСКА изменение на размера на предявения срещу "***" ЕООД
иск, под формата на намаление, като се счита предявен за сумата от 566.02 лв.,
вместо първоначално предявената сума от 800,00 лв.
С оглед направеното изявление за оттегляне от исковете в частта по
отношение на разликите за сумите, с които се намаляват, съдът счита, че
следва да прекрати производството по делото в тази част и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения
иск от „***" АД в частта за разликата над 147,98 лв., до първоначално
предявения размер от 295.33 лв., тоест за сумата от 147,35 лв. поради отказ от
иска в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения
иск от "***" ЕООД в частта за разликата над 566.02 лв., до първоначално
предявения размер от 800,00 лв., тоест за сумата от 233,98 лв. поради отказ от
иска в тази част.
Определението за прекратяване на исковете подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок считано от днес.
Адв. О. – Считам делото за изяснено. Представям списък за разноски
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. О. – Моля да постановите решение като уважите предявените
искове до размер на направеното изменение, същите са основателни и
доказани. Моля да ми присъдите разноски по делото по представения списък
на разноски и определите и присъдите адвокатско възнаграждение.
11
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,40 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
12