№ 1650
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20221100509210 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20029909/14.04.2022 г., постановено по гр. д. №
14657/2021 г. на Софийски районен съд, 179-и състав ответникът „Раком
НТ“ ООД е осъден да заплати на „Дес Про Булгериен“ ООД на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата от 6077,38 евро, представляваща неизплатено авансово
възнаграждение по Договор за подизпълнение от 06.08.2020 г. за 36-та работна
седмица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда -
12.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 346,48
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 25.11.2020 г. до 09.03.2021 г.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 2234 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „Раком НТ“ ЕООД, подадена чрез адв. Р. П., в която са изложени
съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Според въззивника неправилно районният съд е приел, че СМР са били
качествено изпълнени, като в мотивите си изобщо не обсъдил събраните
свидетелски показания, дадени от техническия ръководител на монтажната
дейност на обекта в Германия, видно от които извършваните от ищеца СМР
1
довели до аварии по съществуващата телекомуникационна мрежа на немски
оператори. Излага още, че аварийните ремонти били извършвани от трети за
спора лица, които са издавали фактури за отстраняването на авариите по-
късно от самите дейности по възстановяване на оптичната мрежа и именно
сумите по аварийните ремонти били предмет на прихващането, направено от
страна на ответника. Намира и, че всички описани дейности по извършени
СМР вследствие настъпилите аварии са резултат от лошото изпълнение на
възложената и извършена работа от страна на ищеца, като пряката причинно-
следствена връзка между извършените от ищеца СМР в качеството му на
подизпълнител и нанесените щети по телекомуникационната мрежа, както и
извършените вследствие на тях аварийни ремонти за сметка на ответника се
установявали от изслушаните свидетелски показания. Ето защо според
въззивника неправилен е изводът на съда, че ответникът не е упражнил
правото си по чл. 265 ЗЗД.
Въззивникът намира за неправилен и изводът на решаващия съд, че
възражението за прихващане е недоказано, защото не била доказана връзката
между недостатъците в изпълнението на СМР и настъпилите аварии, тъй като
съдът не е отчел обстоятелството, че приемо-предавателният протокол за 36-а
работна седмица е без дата на съставянето му, а аварийните ремонти са
извършвани за период, следващ този на СМР за 36-а работна седмица. Намира
още, че направеното извънсъдебно изявление за прихващане е на дължимо,
изискуемо и ликвидно насрещно парично задължение, чиято дължимост се
установявала от събраните свидетелски показания и приобщените писмени
доказателства, които не били оспорени от насрещната страна.
В жалбата е изложено още, че търсената с исковата молба сума е
претендирана за плащане девет дни след разваляне на договора между
страните.
Според въззивника недоказан е останал и размерът на исковата
претенция, доколкото в поканата за доброволно изпълнение дружеството
изпълнител е определило стойността на извършени СМР за 36-а работна
седмица на общо 4649,30 евро, а с исковата молба стойността на същите СМР
възлиза на 6077,38 евро.
По отношение на акцесорното вземане за законна лихва за забава
въззивникът счита, че доколкото изпълнителят е издавал единствено
проформи фактури, които не представляват счетоводен документ и не
подлежат на плащане, то невъзможно е ответникът да е изпаднал в забава.
По изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Дес Про Булгериен“
ЕООД чрез адв. Б.-С. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който е
взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия
свидетелските показания са в противоречие с останалите доказателства по
делото, вътрешно противоречиви и лаконични, поради което намира за
неоснователни доводите на насрещната страна, че районният съд не ги е
обсъдил в мотивите си.
Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че
2
обстоятелството, че са издадени фактури за заплатени аварийни ремонти към
трети лица, не води до извод, че това е вследствие недостатъци в
изпълнението на работата на ищцовото дружество, като в тази връзка
отбелязва, че ответникът е приел работата без възражения, т.е. към момента на
приемането й не са констатирани недостатъци.
Намира за неоснователни и доводите на въззивника за недоказаност на
размера на исковата претенция, като счита, че същият се доказва категорично
от събраните в хода на първоинстанционното дело доказателства.
По изложените съображения е отправена молба за оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6077,38 евро, представляваща
неизплатено авансово възнаграждение по договор за подизпълнение от
06.08.2020 г. за 36-а работна седмица и за заплащане на сумата от 346,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 25.11.2020 г. до 09.03.2021 г.
За да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да установи следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен
договор за изработка; 2) че ищецът е изпълнил съобразно уговореното; 3) че
ответникът е приел работата и 4) че в негова тежест е възникнало задължение
в размер на твърдените суми.
Не се оспорва между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между тях е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по договор за подизпълнение от 06.08.2020 г. с предмет
строителни работи: разпространение на широколентова мрежа в Германия и
различни търговски единици в района на Лайпциг. Настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя фактическите и правни констатации, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт досежно основателността на исковата
претенция, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС.
В подкрепа на изводите на решаващия съд е и представеното в хода на
3
въззивното производство извънсъдебно споразумение от 09.01.2023 г.,
сключено между страните, видно от което същите са се споразумели да уредят
окончателно финансовите си отношения, произтичащи от горния договор за
всички работни седмици, като са се съгласили ответникът да заплати на ищеца
сумата от 9000 лв. в срок до 09.01.2023 г. По съществото си изложеното в
споразумението – че страните се споразумяват да уредят окончателно
финансовите си отношения, произтичащи от горния договор за всички
работни седмици – представлява извънсъдебно признание на неизгоден за
ответника факт, а именно дължимостта на възнаграждението за извършените
СМР за всички работни седмици, в това число и 36-а работна седмица.
По делото пред настоящата инстанция е прието като нововъзникнало
доказателство и преводно нареждане от 09.01.2023 г., видно от което
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 9000 лв. на посочената в
горецитираното споразумение банкова сметка. При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4601,61 евро
(преизчислени съгласно фиксирания курс за еврото според БНБ).
Действително в споразумението страните са уговорили, че в деня на
заверяване на банковата сметка на ищеца управителят на ищцовото дружество
се задължава да подаде молба до съда за отказ от иска и обезсилване на
първоинстанционното решение по реда на чл. 233 ГПК. Доколкото обаче това
не е сторено, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
останалата обжалвана част, т.е. за сумата от 1475,77 евро.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 право на
разноски за въззивното производство има ищецът (въззиваем), който
претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Неоснователно е възражението на въззивника, че на насрещната страна не
следва да бъдат присъждани разноски нито за първата, нито за настоящата
инстанция, тъй като горепосоченото споразумение е сключено между
страните на 09.01.2023 г. (в хода на въззивното производство след подаване на
въззивната жалба) и представено от въззивника в открито съдебно заседание,
проведено на 10.11.2023 г. Действително въззиваемият не е взел становище по
представеното споразумение, което обаче не прави претенцията му за
присъждане на разноски неоснователна.
Предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20029909/14.04.2022 г., постановено по гр. д. №
14657/2021 г. на Софийски районен съд, 179-и състав В ЧАСТТА, С
КОЯТО ответникът „Раком НТ“ ООД е осъден да заплати на „Дес Про
Булгериен“ ООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата над горницата от
1475,77 евро до пълния присъден от СРС размер от 6077,38 евро,
4
представляваща неизплатено авансово възнаграждение по Договор за
подизпълнение от 06.08.2020 г. за 36-та работна седмица, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 12.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД на „Дес Про
Булгериен“ ООД с ЕИК ********* срещу „Раком НТ“ ООД с ЕИК
********* за осъждане на ответника да заплати сумата над горницата от
1475,77 евро до пълния предявен размер от 6077,38 евро представляваща
неизплатено авансово възнаграждение по Договор за подизпълнение от
06.08.2020 г. за 36-та работна седмица, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда – 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, поради плащане в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20029909/14.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 14657/2021 г. на Софийски районен съд, 179-и състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Раком НТ“ ООД с ЕИК ********* да заплати на „Дес Про
Булгериен“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 800 лв. – разноски, сторени в хода на въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5