№ 152
гр. Пазарджик , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102355 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, район
Люлин, бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес център Люлин 6, ет.2,
представлявано от Я. Й. О. ищецът Л. А. С. с ЕГН ********** от село М. К.,
община Пазарджик, ул.“Ч. и д. „№12 твърди, че ответното дружество е
образувало срещу нея изп.д.№186/2016г по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885, с
район на действие Окръжен съд –Пазарджик въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик за сумата от
3 699.26лв. главница, сумата от 1534.31лв. надбавка, сумата от 866.32лв.
мораторна лихва за периода 30.09.2009г до 28.11.2011г., ведно със законната
лихва ,считано от 13.12.2011г. до изплащане на вземането. Срещу издадената
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик
ищцата не е депозирала възражение по чл.414 от ГПК.Ищцата твърди, че не
дължи претендираната сума поради настъпване на погасителна давност на
основание чл.110 от ЗЗД за главницата, а при условията за евентуалност по
чл.111б.“в“ от ЗЗД за надбавката и лихвата.
Твърди се, че след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д.
№5623/2011г. по описа на РС-Пазарджик първоначално е било образувано
1
изп.д.№608/2012г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик. Изпълнителното дело
е прекратено на 28.12.2015г. на основание чл.433, ал.т.8 от
ГПК.Принудителното изпълнение е насочено срещу длъжника в настоящото
производство – ищец въз основа на несъдебно изпълнително основание по
смисъла на чл.417 от ГПК , поради което изпълняемото право не е установено
със сила на пресъдено нещо и длъжникът може да го оспорва с всички
възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на
взискателя – ответник в настоящото производство . Твърди се, че спрямо
ищцата е изтекла предвидената в закона погасителна давност и това е станало
след образуване и приключване на ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-
Пазарджик.Съгласно ТР№2/2013г от 26.06.2015г на ВКС , ОСГТК, т.14
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността.Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на
вземането, който има обратно действие в случай, че е спазен срока по чл.415,
от ГПК. Ако искът не е предявен, то давността не се счита за прекъсната. В
настоящия случай не е предявен иск за установяване на вземането , поради
което и давността не е прекъсната с образуване на ч.гр.д.№5623/2011г. по
описа на РС-Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните
суми по описаното дело.Съгласно т.10 от ТР№2/2013г от 26.06.2015г. на ВКС
ОСГТК не са изпълнителни действия и не прекъсват давността : образуването
на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършване на справки , набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение , плащане въз основа на влязло в сила
разпределение и др. По изпълнително дело №608/2012г по описа на ДСИ при
РС-Пазарджик не са предприемани действия по принудително изпълнение ,
годни да прекъснат давността. Началният момент, от който започва да тече
давността е 30.09.2009г., от който момент е настъпила изискуемостта на
вземането и е започнала да се начислява законна лихва за забава на
плащанията, което е отразено и в изпълнителния лист. Твърди се, че 5
годишната давност е изтекла на 30.09.2014г., а 3 годишната давност – на
30.09.2012г., тоест след образуване и приключване на ч.гр.д.№5623/2011г по
описа на РС-Пазарджик и преди да бъде извършено действие по
принудително изпълнение, годно да прекъсне давността. От друга страна
2
предвид, че изп.д.№608/2012г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик е
прекратено на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК всички извършени
изпълнителни действия са обезсилени по право с обратна сила и се считат за
неизвършени , тоест не прекъсват давността. Първото действие по
принудително изпълнение, което би могло да прекъсне давността е наложен
запор на ремарке за лек автомобил на 24.03.2016г. по изп.д.№186/2016г по
описа на ЧСИ Г. С., рег.№885 с район на действие ОС-Пазарджик. До този
момент е изтекла предвидената в закона погасителна давност.При условията
на евентуалност ищцата счита, че сума от общо 2 400.63лв. от която
1534.31лв. надбавка и 866.32лв. мораторна лихва за периода 30.09.2009г до
28.11.2011г по изпълнителен лист по ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-
Пазарджик не се дължи поради настъпване на погасителна давност на
основание чл.111б.“в“ пр.второ от ЗЗД- за надбавка и лихва. Така
задълженията по из.д.№186/2016г. по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885, район на
действие ОС-Пазарджик се явяват недължими като погасени по давност.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сума от 3 699.26лв. главница по
изпълнителен лист по ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик. При
условията на евентуалност да се приеме за установено, че не дължи сумата от
2 400.63лв. , от която 1 534.31лв. надбавка и 866.32лв. мораторна лихва за
периода 30.09.2009г до 28.11.2011г по изп.л. по ч.гр.д.№5623/2011г по описа
на РС-Пазарджик, Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа
на твърденията ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с
който се изразява становище, че искът е допустим, но не основателен. Твърди
се, че на 23.12.2008г между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с
универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България в качеството му на кредитор от една страна и ищцата Л.С. в
качеството на кредитополучател е подписан договор за кредит №PLUS-
01316553 по силата на който за ищцата са възникнали парични задължения.
Поради неизпълнение на договорните задължения кредиторът се е снабдил
със Заповед за изпълнение №15142/19.12.2011г.по ч.гр.д.№5623/2011г по
описа на РС-Пазарджик, с което е прекъсната теклата до момента погасителна
давност като действие по принудително изпълнение съгласно ТР от
3
26.06.2015г.по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В хипотезата на чл.410 от
ГПК длъжникът узнава за инициираното производство и може да влияе върху
събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист
срещу него – за същият съществува възможност да подаде възражение , с
което да препятства влизане в сила на заповедта за изпълнение.Твърди се, че
давността е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. С депозирането му в съда същата е спряла да тече съгласно
чл.115 от ЗЗД и е възобновена на 08.02.2012г с издаване на изпълнителен
лист. Давността не е изтекла към момента на образуване на изпълнително
дело №186/2016г по описа на ЧСИ Г. С. както се твърди от ищцата , тъй като
за задължението и е бил изготвен погасителен план с последна месечна
вноска с падеж 30.12.2011г.,тоест към тази дата задължението е станало
изискуемо в цялост и е започнала да тече погасителната давност. По молбата
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД от 18.12.2012г.е о образувано
изпълнително дело №608/2012г. /прекратено/ по описа на ДСИ при РС-
Пазарджик и е приведен в изпълнение изпълнителен лист от 08.02.2012г. , с
което погасителната давност е прекъсната. Новото изпълнително дело
№186/2016г по описа на ЧСИ Г. С. е образувано на 24.02.2016г. като с
молбата си за образуване на изпълнително дело е бил поискан опис на
движими вещи, собственост на длъжника и взискателят е възложил и
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което също е основание за прекъсване на
давността, тъй като съгласно ТР от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ОСГТК
на ВКС е нередовна молбата за изпълнение освен при наличие на възлагане
по чл.18 от ЗЧСИ, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и
такава молба подлежи на връщане. Ако молбата е върната, с нея не се
прекъсва давността.По аргумент на противното молбата, с която се инициира
изпълнително производство и се възлагат права по чл.18 от ЗЧСИ е редовна и
води до прекъсване на теклата до този момент погасителна давност.На
24.03.2016г е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР Пазарджик.
Постъпил е отговор на запорното съобщение , с което уведомяват ЧСИ, че
запорът е наложен. На 20.03.2017г е изплатена призовка за принудително
изпълнение относно насрочен опис на движими вещи , собственост на
длъжника за 25.05.2017г. На 08.06.2017г. са изплатени запорни съобщения на
„Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка „АД, „Райфайзен
банк“ЕАД , „Банк Переос България“АД , с което отново е била прекъсната
4
давността. На 12.07.2018г. е била изпратена призовка за принудително
изпълнение до Л.С. , относно насрочен опис на движими вещи за 28.08.2018г.
на 08.07.2019г по делото е била депозирана молба от длъжника ,с която се е
задължила да спази условията на чл.454 от ГПК като е внесла 20 % от
задължението по делото и е следвало да прави вноски в размер на 10% от
остатъка по пълното погасяване. В резултат на това изпълнителното
производство е било спряно като по делото са направени обещаните вноски в
периода месец юли 2019г –месец декември 2019г. Чрез направени доброволни
вноски е била внесена обща сума по изпълнителното дело в размер на
7 710лв. С тази сума са били погасени всички дължими по делото лихви
разноски по изпълнителния лист и част от главницата. Към момента по
делото към взискателя са дължима само непогасената част от главницата и
начислената законна лихва за периода след направената доброволна вноска.
Поради тази причина ответника счита, че изложеното относно погасяването
по давност на дължимите по процесния изпълнителен лист е неоснователно,
тъй като същите вече са погасени доброволно. На 12.10.2020г взискателят е
депозирал молба за предприеманее на изпълнителни действия чрез справка на
ел. регистър на БНБ и налагане на запор върху банковите сметки. Всички
изброени изпълнителин действия са прекъснали давността, поради което
процесните вземания на са погасени по давност. Сочи се, че по настоящия
казус от образуване на изпълнително дело №608/2012г. по описа на ЧСИ при
РС-Пазарджик на 18.12.2012г до 26.06.2015г. намира приложение
ППВС№3/18.11.1980г погасителна давност не тече, независимо дали има или
не извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва
да тече погасителната давност е 26.06.2015г. –постановяване на
ТР№2/26.06.2015г.Следователно датата, на която вземането се погасява по
давност би била 26.06.2020г. В настоящия случай обаче след 26.06.2015г. има
извършени изпълнителни действие свързани с образуваното изп.д.
№186/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., които прекъсват многократно
погасителната давност.Моли е предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Правят се
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника,поддържа предявения
иск.
5
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. От същия е
постъпило писмено становище, с което изцяло поддържа възраженията,
направени с писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на
страните, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че на 14.12.2011г. по заявление на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД с ЕИК ********* е подало заявление до съда за издаване на
заповед за изпълнение срещу Л. А. С. с ЕГН **********. По това заявление е
образувано ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик и е издадена
Заповед№3663/19.12.2011г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК , с която е разпоредено длъжникът за заплати на заявителя сумата от
3 699.26лв.-главница по договора , надбавка представляваща печалба на
кредитора и покриваща разходите му подготовка и обслужване на кредита в
размер на 1 534.31лв., мораторна лихва в размер на 866.32лв. за периода от
30.09.2009г до 28.11.2011г. и законна лихва , считано от 13.12.2011г. до
изплащане на главницата.Обстоятелствата , от които произтича вземането са
: сключен между заявителя и длъжника договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер PLUS-01316553 от 23.12.2008г., по силата на
който заявителят е дал в заем на длъжника сумата в размер на 4000лв., която
длъжникът се е задължил да я върне на 36 вноски всяка в размер по 184.40лв.,
първата вноска с падеж 30.01.2009г, а последната с падеж 30.12.2011г.
Посочено е че, вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен
размер , ако кредитополучателят просрочи две или повече вноски. Заявената в
заповедното производство претенция се основава настъпила според заявителя
на 30.09.2009г предсрочна изискуемост. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 23.12.2011г.Срещу заповедта за изпълнение не е подадено
възражение от длъжника. Същата е влязла в сила на 06.01.2012г. и на
08.02.2012г. на основание тази заповед е издаден изпълнителен лист.
Въз основа на този изпълнителен лист на 24.10.2012г. взискателят
6
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е подал молба и с постановление от
14.12.2012г. е образувано изпълнително дело №608/2012г на ДСИ при РС-
Пазарджик срещу длъжника Л.С.. С молбата за образуване на изпълнителното
дело е поискано да бъде наложен запор на движими вещи в дома на
длъжника. На 20.08.2015г. по това изпълнително дело е подадена молба от
„Кредит Инкасо ИНВЕСТМЪНТСс БГ“ЕАД, с която се иска конституирането
му като взискател по делото поради сключен на 15.05.2015г договор за
прехвърляне на вземанията между него и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, по силата на който вземането по горевизирания потребителски
договор е прехвърлено на „Кредит Инкасо ИНВЕСТМЪНТСс БГ“ЕАД. С
постановление от 30.11.2015г ,влязло в сила на 28.12.2015г изпълнително
дело №608/2012г по описа на СИС при РС-Пазарджик е прекратено на
основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК. Процесният изпълнителен лист от
08.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик е
върнат на взискателя „Кредит Инкасо ИНВЕСТМЪНТСс БГ“ЕАД.
От представените с отговора писмени доказателства се установява, че
на 15.05.2015г между „БНП Париба Пъсрънъл Файнен“ЕАД в качеството на
цедент и „Кредит Инкасо ИНВЕСТМЪНТСс БГ“ЕАД в качеството на
цесионер е сключен договор, с който цеденът е прехвърлил на цесионера
вземанията и , произтичащи от договори за потребителски кредит, като видно
от Приложение №1 към коментирания договора за продажба и прехвърляне
на вземанията в обхвата на цесията попада и вземането на „БНП Париба
Пъсрънъл Файнен“ЕАД към Л. А. С. с ЕГН 710117 3516 по договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-01316553 от 23.12.2008г.,
което вземане е било предмет на Заповед №3663/19.12.2011г. по ч.гр.д.
№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик и издадения въз основа на тази
заповед изпълнителен лист от 08.02.2012г. Цедентът „БНП Париба Пъсрънъл
Файнен“ЕАД е упълномощил цесионера „Кредит Инкасо ИНВЕСТМЪНТСс
БГ“ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. Видно от известие
за доставяне уведомлението за извършена цесия е връчено на Л.С. на
10.07.2015г.
От приложеното копие от изпълнително дело №20168850400186 по
описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 с район на действие Окръжен съд-Пазарджик
е видно, че ЧСИ е сезиран от „Кредит Инкасо ИНВЕСТМЪНТСс БГ“ЕАД с
7
молба вх.№2326/24.02.2016г. за образувано на изпълнително дело въз основа
на изпълнителен лист от 08.02.2012г, издаден по ч.гр.д.№5623/2011г по описа
на РС-Пазарджик. С молбата е поискано да се насрочи дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На основание чл.18 от
ЗЧСИ е възложено извършването но всички необходими действия по хода на
изпълнителното производство. Въз основа на тази молба на 01.03.2016г. е
образувано изпълнително дело №20168850400186 по описа на ЧСИ Г. С. с
рег.№885. По това изпълнително дело до длъжника Л.С. е изпратена
покана за доброволно изпълнение , в която е посочено, че задълженията по
изпълнителното дело възлизат: главница в размер на 3 699.36лв., ведно със
законната лихва в размер на 337.56лв. за периода 15.05.2015г. до
07.04.2016г.,, неолихвяеми вземания в размер на 3 683.34лв., присъдени
разноски 442лв.,разноски по изп.дело 349.50лв.и такси по изп.производство
976.12лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Л.С. на
14.04.2016г. С постановление от 24.03.2016г на ЧСИ Г. С. е наложен запор
върху движими вещи, собственост на длъжника, а именно ремарке за лек
автомобил с ДКН РА 3723Е. На същата дата до ОДП Пазарджик-Пътна
полиция е изпратено уведомлението за наложен запор. На 20.03.2017т е била
изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение относно
насрочен за 25.05.2017г. опис на движими вещи. С постановление от
08.06.2017г на ЧСИ е наложен запор на банкови сметки на длъжника като на
същия ден са изпратени запорни съобщения до следните банки : „Общинска
банка“ЕАД,“Първа инвестиционна банка“АД, „Райфайзенбанк България“АД
„Банка Переос България“АД и „Юробанк България“АД. На 12.07.2018г до
длъжника Л.С. е изпратена призовка за принудително изпълнение за
насрочен на 28.08.2018г опис на движими вещи . На 08.07.2019г. е подадена
молба от длъжника по чл.454 от ГПК за погасяване на предявеното вземане,
ведно с разноските като заплати 20% от предявеното вземане и се задължи да
внася всеки месец по 10 на сто от задължението до пълното погасяване на
вземането по изпълнително дело №186/2016г. като първата вноска е
направена на 25.07.2019г.В резултат на това с постановление от 22.07.2019г
на ЧСИ е спряно изпълнението като по делото са били направени обещаните
вноски в периода месец юли 2019г до месец декември 2019г.Чрез
направените доброволни вноски е била внесена обща сума в размер на
7710лв. и с тази сума са били погасени всички дължими по делото лихви,
8
разноски по изпълнителния лист и част от главницата. На 12.10.2020г
взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия
чрез извършване на справка в електронния регистър на БНБ и налагане на
запор върху банкови сметки.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК. По своята
правна природа този иск е отрицателен установителен иск, с който ищецът
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи
сумите, посочени в изпълнителен лист от 08.02.12г., издаден по ч.гр.д.
№5623/2011г по описа на РС-Пазарджик поради наличие на новонастъпили
обстоятелства, а именно –погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след издаване на изпълнителния лист факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението. Наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска, какъвто е настоящия случай. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на
твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в
рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси
съдебна защита –установяване на недължимост на вземане поради изтекла
погасителна давност, тоест че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Предмет на изследване е дали вземанията са погасени по давност
поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за
срок от пет години на основание чл.110 от ЗЗД досежно главницата , а при
условията на евентуалност по чл.11, б.“в“ пр. второ от ЗЗД по отношение на
лихвата и надбавката.
9
Установи се от събраните по делото доказателства, че заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите , предмет на изпълнителното дело е
издадена на 19.12.2011г. Тази заповед е влязла в сила на 06.01.2012г.и
вземането по нея е станало изискуемо от датата на влизане в сила на
заповедта, а именно 06.01.2012г.
Установи се от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че
изп.д.№608/2012г. на ДСИ при РС-Пазарджик е образувано по молба на
взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД , депозирана на
24.10.2012г. въз основа на изпълнителен лист за процесното вземане, издаден
на 08.02.2012г. срещу длъжника Л.С.. В молбата е посочен и изпълнителния
способ – запор на движими вещи в дома на длъжника и започване на
изпълнение върху тях по реда на глава Четиридесет и втора от ГПК. В
молбата не е уточнено по кой от начините , предвидени в чл.450, ал.1 и 2 от
ГПК следва да се наложи запора , но доколкото тя не съдържа описание на
конкретни движими вещи на длъжника, следва да се приеме , че се иска това
да стане чрез опис на откритите вещи в дома на длъжника. Така подадената
молба е редовна , отговаря на изискването на чл.426, ал.2 от ГПК и доколкото
в нея е отправено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, тя
прекъсва давността.
Тук е момента да се посочи, че съгласно съдебната практика,
обективирана в решение №404/12.02.2016г по гр.д.№666/2015г по описа на
ВКС за осъществяване на правните последици на договора за цесия е
достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера , че със
сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на
цесионера . С оглед на това ответникът се явява кредитор на ищеца по
изпълнителния лист от 08.02.2012г. от датата на сключване на договора за
цесия, сключен на 15.05.2015г., за да възникне това качество за цесионера не
е необходимо да се извърши уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора
за цесия , а има значение при изследване на противопоставимостта на
цесията на длъжника / и на трети лица/, който може валидно и погасителен
ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването. По делото няма
данни да са извършвани плащания към предишния кредитор, а и такива
твърдения не са наведени от ищеца.
10
В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2016г по т.д.№2/2013г на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1т.8 от ГПК/ чл.330, ал.1б.“д“ от
ГПК/отм/ нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявено е за изгубило сила ППВС№3/1980г. Сред мотивите на
същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на
вземане за събирани или вместо плащане извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело , изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др,.
назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че
прекъсваното на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116,
б“б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са уредени по различен
начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б“в“ от ЗЗД
относно давността за принудително изпълнение ,без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес,
че тези правила са неприложими при прекъсване на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б“в“ от
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно , а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
11
и с извършване на всяка изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е , че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи , но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния
процес давността не спира ,тъй като кредиторът може да избере дали да
действа/ да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи. Със
същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1т.8 от
ГПК, че прекратяване на изпълнителното производство поради
т.нар.“перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпило прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право като новата
давност е започнала да тече от предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д.№3/80г на Пленума
на ВС погасителната давност за вземането не тече, докато трае изпълнителния
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Тук е момента да се обсъди основното възражение на ответника,
инкорпорирано в писмения отговор и поддържано в хода на процеса досежно
приложението на ППВС№3818.11.1980г. по отношение на настоящия казус.
С решение №170 от 17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г по
описа на ВКС е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС№3/18.11.1980г и т.10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено
по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС доколкото двата акта разрешават по
различен начин въпроса със спирането и прекъсването на давността в
12
изпълнителното производство и по отношение на него липсва установена
съдебна практика./ същото становище се застъпва и в решение
№252/17.02.2020г по дело №1609/2019г. на ВКС/ В посоченото решение
касационната инстанция констатира, че липсва законова регламентация
относно момента, от който започва да действат тълкувателните актове на ОС
на ВКС. Посочено е , че поначало съдилищата не могат да прилагат
тълкувателните ППВС и ТР преди същите да са постановени и обявени по
съответния ред. Доколкото същите не съществуват самостоятелно и могат да
бъдат прилагани само във връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна
норма следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в която правната норма е влязла в сила, тоест
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове.такива тълкувателни ППВС и ТР обаче
могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма.
Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна
било в тълкуваната правна норма или свързани с нея други правни норми,
било в обществено-икономически условия, които правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона.В тези случаи е възможно постановяване на нов тълкувателен акт , с
който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново
такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой момент действа
даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В законите,
уреждащи тези актове не са посочени изрично правил относно влизането им в
сила и действието им им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.При
постановяване на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна на начина , по който ще бъде прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с
тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за
съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла , посочен в тези
актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не
може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си
тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна посочените
по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните
актове не предвиждат такова задължително действие на същите по
13
отношение на други правни субекти извън посочените в тях. Последните
обаче макар и да не са адресати на задължителната сила на тълкувателните
актове могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с
тях. В случай, че това не бъде направено те имат възможността да оспорват
взетите от съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче
не могат да изискват от тези органи на съобразяват действията си с бъдещи
тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните
преди те да са постановени. С оглед на това е прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента , в който са постановени и
обявени по съответния ред . В този случай решението, с което се постановява
тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение , поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага . Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи , за които то е
задължително,по случаите които са от тяхната компетентност , когато
въпросът е отнесен за решаване до тях , след приемане на новото
тълкувателно решение или такива, които са били заварени към този момент. В
тези случаи ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото
тълкувателно решение, което е недопустимо и съгласно чл.14 от ЗНА се
предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за
това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до
настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите , когато се прилага
тълкуването , дадено с предшестващото тълкувателно решение. Такъв именно
е случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който
съгласно даденото с ППВС№3/18.11.1980г тълкуване образуването на
14
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР№2/26.06.2015г.,
постановено по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС обаче е дадено съвсем
различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и
във връзка с това е отменено цитираното ППВС.Прилагането на даденото с
посоченото тълкувателно решение тълкуване за периоди преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадените вземания , които са били предмет на изпълнителни производства, но
по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед
на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело до несъобразяването на действащото към онзи
момент ППВС.Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото , когато спорът се отнася до последиците от нормата , които са
били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт като
новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. В обобщение
касационната инстанция приема, че извършената с т.10 от ТР№2/26.06.2015г
по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС№3/18.11.1980г.
поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като
даденото с т.10 от ТР№2/26.06.2015г.разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства
, но не и към тези които са приключили преди това.
В светлината на гореизложено и след анализ на доказателствената
съвкупност съдът от правна страна прави извод, че от образуване на
изпълнително дело №608/2012г. на ДСИ при РС-Пазарджик на 14.12.2012г до
26.06.2015г. намира приложение ППВС№3/18.11.1980г и погасителна давност
не тече, независимо дали са извършвани или не изпълнителни действия.С
образуване на изпълнително дело №608/2012г на ДСИ при РС-Пазарджик
давността на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
прекъсната като по силата на даденото с ППВС№3/18.11.1980г. тълкуване
давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство
15
съгласно чл.115, ал.1,б.“ж“ от ЗЗД. Доколкото, считано от 14.12.2012г. за
период повече от две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, то с оглед наличието на хипотезата на чл.433, ал.1т.8
от ГПК изпълнителното производство е прекратено ex lege на 14.12.2014г.,
независимо, че постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство е от 30.11.2015г, тъй като както се посочи по-горе същото има
само декларативно действие.
Следователно новата петгодишна давност е започнала да тече отново от
прекратяване на изпълнителното производство, тоест на 14.12.2014г. Тази
давност отново е прекъсната на 24.02.2016г. с подаване на молба с което е
поискано и образувано изпълнително дело №20168850400186 по описа на
ЧСИ Г. С. с рег.№885, подадена от ответното дружество като частен
правоприемник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД , с която
молба е поискано да се извърши опис на движими вещи , находящи се в дома
на длъжника и на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ извършване
на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.От този момент е започнала да тече нова 5 годишна погасителна
давност, която би изтекла на 24.02.2021г.Към датата на подаване на исковата
молба/ 15.06.2020г/, инициирала настоящото исково производство, тази нова
давност все още не е изтекла, поради което предявеният иск с правно
основание чл.439 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи сумата от 3 699.26лв. главница по
изпълнителен лист от 08.02.2012г, издаден по чл.гр.д.№5623/2011г по описа
на РС-Пазарджик се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по
чл.439 от ГПК за приемане за установено недължимост общо на сумата от
2 400.63лв., от която 1534.31лв.надбавка и 866.32лв. мораторна лихва за
периода от 30.09.2009г до 28.11.2011г по изпълнителен лист по чл.гр.д.
№5623/2011г по описа на РС- Пазарджик съдът намира следното:
По отношение на вземания за лихва и надбава е приложима кратката
тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Тази давност е прекъсната на
24.03.2016г. с налагане на запор на ремарке на лек автомобил, собственост на
16
длъжника и ищец по делото. Поредното прекъсване на давността е станало на
08.06.2017г. с налагане на запор на банкови сметки на длъжника. От този
момент 08.06.2017г е започнала да тече нова тригодишна погасителна
давност, която е изтекла на 08.06.2020г. Исковата молба е подадена на
15.06.2020г. Действително към датата на подаване на исковата молба кратката
тригодишна давност е била изтекла. Следва обаче да се съобрази
обстоятелството, че с направените доброволни вноски от длъжника по
изпълнителното дело в периода месец юли 2019г месец декември 2019г в общ
размер на 7 710лв. са погасени изцяло всички дължими по делото лихви и
надбавки , разноски по изпълнителния лист и част от главницата . Останала е
непогасена само част от главницата. При това положение съдът намира , че
за длъжника не съществува интерес от водене на иск по чл.439 от ГПК
досежно вземанията общо за сумата от 2 400.63лв., от която
1534.31лв.надбавка и 866.32лв. мораторна лихва за периода от 30.09.2009г до
28.11.2011г. Това е така защото този иск е отрицателен установителен и при
уважаването му не би могла да бъде постигната ефективна защита.
Длъжникът би могъл да претендира събраните суми като недължимо платени
в хипотезата на чл.55, ал.1пр.3 то от ЗЗД в какъвто смисъл са и дадените в т.1
на ППВС№1/79г.
Ето защо следва да се остави без разглеждане като процесуално
недопустима заявената при условията на евентуалност претенцията за
установяване недължимост общо на сумата от 2 400.63лв., от която
1534.31лв.надбавка и 866.32лв. мораторна лихва за периода от 30.09.2009г до
28.11.2011г по изпълнителен лист по чл.гр.д.№5623/2011г по описа на РС-
Пазарджик.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
Наредбата за заплащане на правната помощ ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 300лв. / юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
17
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. С. с ЕГН ********** от село М. К.,
община Пазарджик, ул.“Ч. и д.“№12 срещу „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТСС БГ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес център
Люлин 6, ет.2, представлявано от Я. Й. О. иск с правно основание чл.439 от
ГПК за приемане за установено, че не дължи сумата от 3699.26лв. главница
по изпълнителен лист от 08.02.2012г, издаден по ч.гр.д.№5623/2011г по описа
на РС-Пазарджик и предмет на изпълнително дело №20168850400186 по
описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим
предявеният от Л. А. С. с ЕГН ********** от село М. К., община Пазарджик,
ул.“Ч. и д.“№12 срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТСС БГ“ с ЕИК
********* при условията на евентуалност иск по чл.439 от ГПК за
установяване на недължимост на сумата от общо 2 400.63лв., от която
1 534.31лв. надбавка и 866.32лв. мораторна лихва за периода 30.09.2009г -
28.11.2011г по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№5623/2011г по описа на
РС-Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Л. А. С. с ЕГН ********** от село М. К., община
Пазарджик, ул.“Ч. и д.“№12 да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТСС БГ“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес център
Люлин 6, ет.2, представлявано от Я. Й. О. сумата от 300лв. разноски по
делото.
Решението, в частта в която е прекратено производството по делото
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в пред
Окръжен съд- Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на страните,
в останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18