№ 440
гр. Плевен, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200832 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на А. В. А., ЕГН: ********** от гр. ****, обл. Плевен,
бул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * против наказателно постановление № 25-0938-000671 от
28.03.2025 г. на Н. Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ПЛЕВЕН, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на А. В. А. - глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените
в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган Н. Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ -
ПЛЕВЕН, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но в
съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана
и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18
НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя А.
В. А. е ангажирана със съставянето на Акт GА № 3314969 от 13.01.2025 г.
за установяване на административно нарушение на Д. Р. М. -
„мл.автоконтрольор“ при ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“ -
Плевен.
1
Според констатациите в същият е видно, че на 13.01.2025 г., около
16:55 часа, в гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов“ до Автогара – Плевен, с
посока на движение към булевард „Г. К.“, управлява лек автомобил
„Фолксваген Бора“, с рег. № ******** /собственост на ***** ******
*********/, извършва следното нарушение:
-Управлява горепосоченото МПС, което е със служебно прекратена
регистрация от 27.12.2024 г. във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/собственикът
на МПС не е изпълнил задължението да го регистрира в двумесечен срок
от придобиването/.
В АУАН-а актосъсавителят е посочил, че жалбоподателят виновно е
нарушил:
140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред;
Жалбоподателят е подписал акта, като в същия е отразено, че няма
възражения.
Съдът констатира, че жалбоподателят дори и впоследствие не се е
възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Особеността на административно-наказателното производство, което
се образува на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно „когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган” се изразява в това, че правилата на чл.37 и чл. 40-46 от
ЗАНН не намират приложение и производството се развива в един
единствен стадий – този, регламентиран в чл.52-58 от ЗАНН.
Действително, производството може да бъде образувано по реда на
чл. 36 ал.2 от ЗАНН и да се развие законосъобразно, само когато
препратените на наказващия орган материали са достатъчни, за да
очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване в административно-наказателното
производство.
За да послужи за надлежно образуване на административно-
наказателното производство, постановлението за прекратяване на
досъдебното или съдебно производство от прокурора или от съда следва да
съдържа мотиви, вкл.посочване на лицето срещу което производството е
водено и се прекратява, описание на обективните и субективни признаци
2
на вмененото му деяние и точната му правна квалификация, както и
основанието за прекратяване на производството.
В случай, че някой от тези елементи липсва или ако наказващият
орган прецени, че някои факти не са доказани, или прецени, че е
осъществен друг състав на административно нарушение, наказващият
орган следва да укаже да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение.
В процесния случай Наказателно постановление № 25-0938-0003671
от 28.03.2025 е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН
и Постановление на прокурор при РП Плевен за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно проиводство – пр. преписка №
404/2025г. по описа на РП – Плевен/
От това постановление е видно, че воденото срещу А. В. А.
досъдебно производство е за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК за това,
че на 13.01.2025 г. около 16:55 часа, в гр.Плевен, ул.“Иван Миндиликов“ до
Автогара – Плевен, А. В. А. от гр. Плевен управлявал МПС, марка и модел
„Фолксваген Бора“, с peг. № ********, собственост на ***** ******
*********. Бил спрян за проверка от служители на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен, които установили, че автомобилът е със служебно
прекратена на 27.12.2024г. регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП
поради липса на пререгистрация на автомобила от страна на новия
собственик след закупуването му в законоустановения срок, поради което
срещу А. бил съставен АУАН Серия GA№3314969/13.01.2025г.
Управлението на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред е посочено като наказуемо в чл.345 ал.2 от
НК, съответно и в чл.175 ал.3 предл. първо вр.с чл.140 ал.1 от ЗДвП/.
Макар принципно да е допустимо ползването от административно-
наказващия орган на събраните в хода на наказателното производство
доказателства и съобразяване с фактическите констатации на прокурора в
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, тези
констатации следва да могат да заместят АУАН по основните елементи от
обективна и субективна страна на състава, вкл деяние, автор, вина.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по
предназначение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
„Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно
3
превозно средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/.
„Прекратяване на регистрация” е отмяна на административното
разрешение превозното средство да се използва в пътното движение /§6, т.
69 от ЗДвП/.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде
изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването,
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което
прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система.
За тези действия на контролните органи собственикът не се
уведомява, като в случая задължението е за последния.
Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение.
Не се спори от страните в хода на производството, че
жалбоподателят се е движел, управлявайки процесното МПС, по път,
отворен за обществено ползване.
Съгласно разпоредбата на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП „Път” е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП, отворен за обществено
ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за
всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не
са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
Безспорно е и че към момента на проверката контролните органи са
извършили справка в информационните масиви, от които са установили, че
въпросното МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, поради което именно това е отразено в АУАН, производството по
който е било прекратено.
Впоследствие след преценка на събраните доказателства по
административно-наказателното производство, образувано по реда на чл.
4
36, ал. 2 от ЗАНН, съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
административно-наказващият орган е стигнал до извода, че лекият
автомобил, собственост на ***** ****** *********, закупен от Т. А.ева
А.а на дата 25.10.2024 г., видно от договор за покупко продажба на
моторно-превозно средство и управляван от А. В. А., е със служебно
прекратена регистрация на 27.12.2024 г., във връзка с чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП за непререгисрирано МПС в определения двумесечен срок, поради
което е издал НП, затова че А. В. А. е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото актосъставител Д. М. и
свидетелката Л. Н. по безспорен начин се установява, че в хода на
извършената проверка са установили че автомобилът е бил с прекратена
регистрация, като водачът не е знаел за това обстоятелство.
Съдът счита, че за да е налице обаче административно
нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие)
трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т.е. деецът трябва да
съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да
наруши установения ред на държавно управление /нормативно установено
правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на
определено действие/.
В случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС се
основава на служебно прекратена регистрация на управляваното от
жалбоподателя МПС.
За това обстоятелство обаче /жалбоподателят да е знаел, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация/ не се събраха
доказателства, имайки предвид, че към датата на извършване на
нарушението автомобилът не е бил негова собственост и е бил с
регистрационни табели, а регистрацията му е била прекратена служебно
поради неизпълнение на нормативно установено задължение на
собственика му.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него
лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Същият е бил
с регистрационни номера и притежавал необходимите документи.
В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма
задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение на
собственика на автомобила.
Доказателствата сочат, че към момента на проверката
жалбоподателят А. В. А. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил, а ползвател.
Управляваният от него автомобил, въпреки служебно прекратената
5
регистрация, е бил с регистрационни номера и е притежавал съответните
документи, щателно проверени от полицейските служители.
От събраните по делото доказателства се установи, че последният е
направил всичко нужно, за да се убеди, че може да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото от
административно-наказващия орган по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП административно нарушение.
Липсват доказателства собственикът да е уведомил ползвателя на
автомобила А. В. А., че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства сочат, не само, че собственикът не изпълнил
това си задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на
регистрацията на 27.12.2024 г., за което самият той не е знаел, но и че това
обстоятелство не е станало известно на ползващият автомобила към
13.01.2025 г. жалбоподател.
Към момента на проверката 13.01.2025 г. автомобилът е бил с
поставени регистрационни номера, като ползвателят А. В. А. е разполагал
с всички други необходими документи за него и не е уведомяван от
собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията,
тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като
собственик.
Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на
автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след
като са регистрирани.
Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод, че вмененото му умишлено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от него виновно по
смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца
към извършеното от него нарушение.
Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към
състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изключват
умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 от НК вр. чл.
11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността.
Подобна теза прокурорът е застъпил и в постановлението за отказ да
образува досъдебно производство от 20.03.2025 г.
Ето защо неправилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, деянието не е извършено от субективна
страна, поради което на това
основание следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат
право на разноски.
Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от
АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане
на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно, в случая разноските следва да бъдат възложени върху
това юридическо лице, част от което е административно-наказващият
орган, а това е ОДМВР – Плевен.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-000671 от 28.03.2025
г. на Н. Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - ПЛЕВЕН, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил
на А. В. А., ЕГН: ********** от гр. ****, обл. Плевен, бул. „***“ № *, вх. *,
ет. *, ап. * - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати А. В. А., ЕГН: **********, с
адрес гр. ****, обл. Плевен, бул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален
административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7