Определение по дело №230/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 306
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20223000500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
гр. Варна, 27.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500230 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Ж. Д. ИВ. от гр. Варна чрез адв. И.В. от
АК София срещу решение № 480/15.04.2022 год по гр.д. № 2021300102521 по
описа на Окръжен съд Варна за 2021 год, с което е:
1) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и М. ХР. Н. от
една страна и Ж. Д. ИВ. – от друга, че вземането на последния към ищците в
условията на солидарност, за сумата 32 000 лв, представляваща дължима
главница по договор за кредит, обективиран в нот.акт за учредяване на
договорна ипотека № 10, том II, рег.№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год,
удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №
82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII
състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение по
изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева;
2) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и Ж. Д. ИВ., че
вземането на последния срещу ищеца за сумата 28 000 лв по договор за
паричен заем от 15.01.2008 год с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва от подаването на молбата в съда – 14.04.2008 год,
удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №
82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение (чл. 417 ГПК),
1
издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по давност
и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на
ЧСИ Надежда Денчева;
3) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и М. ХР. Н. от
една страна и Ж. Д. ИВ. – от друга, че вземането на последния срещу ищците
в условия на собидарност за сумата 1200 лв – разноски по ч.гр.д. № 2739/2008
год на ВРС, VII състав, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз
основа на Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год
на ВРС, VII състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително
изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева;
4) в осъдителната част за разноските по делото .
По съображения за недопустимост, евентуално - незаконосъобразност и
необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което първоинстанционното решение бъде
обезсилено поради недопустимост на предявения иск и производството –
прекратено. В подкрепа на доводите си за недопустимост на исковете,
въззивникът изтъква, че преобразуващите субективни права се упражняват
чрез конститутивен иск. Предявените установителни искове не могат да
породят търсената от ищците промяна в гражданските правоотношения с
ответника, поради което са без правен интерес. В условия на евентуалност
моли за отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано, а
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу
него бъдат отхвърлени. Позовава се на процесуално нарушение, извършено от
съда, произнасяйки се по факти и обстоятелства, непосочени в исковата
молба. В нея не се съдържат твърдения за началния и краен момент на
погасителната давност. Претендира присъждане на разноските, които е
направи пред двете инстанции.
В постъпилия отговор от Б. П. Н. и М.Х. Н. чрез адв. И.А. е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението. Привеждат съдебна практика в подкрепа на допустимостта на
иска с правно осн. чл. 439 от ГПК. По същество излагат доводи, че решението
е законосъобразно и обосновано. Претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение в границите на Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните
2
адвокатски възнаграждения.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.07.2022 год от 9,00
часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3