О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………...…./……..………....2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. №
1176 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по:
1/
въззивна жалба с вх. № 3746/27.05.2019 г. на Т.И.С.
ЕГН********** ***, предявена чрез адв. А.А. от ВАК срещу Решение № 1928/08.05.2019 г. по гр.д. №
8615/2018 г. на ВРС, ХХХI-ти състав, В ЧАСТТА, в която e отхвърлен
предявения от Т.С. иск за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от
15 000 лв.,представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.187 от НК за което
ищцата е била оправдана с решение №64/15.01.2018г. по НАХД №4786/2017г. на РС
Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018г. до
окончателното й изплащане, на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; както и по
2/
въззивна жалба с вх. № 36389/21.05.2019 г. на
Прокуратурата на Република България, предявена чрез Росица Петрова – прокурор
при ВРП, срещу Решение № 1928/08.05.2019 г. по гр.д. № 8615/2018 г. на ВРС, ХХХI-ти
състав, В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на република България е
осъдена да заплати на Т.И.С. сумата от 1 500лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно от незаконно обвиняване в извършване на
престъпление по чл.187 от НК за което ищцата е била оправдана с решение
№64/15.01.2018г. по НАХД №4786/2017г. на РС Варна, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В
жалбата на Т.И.С. се излага, че
решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, в частта относно размера на присъденото обезщетение като
счита, че същият не съответства на критериите за справедливо репариране на претърпените
неимуществени вреди от ищцата. Конкретно се позовава на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, сочещи негативно въздействие върху ищцата с
по-висок интензитет. Настоява, че не е взето предвид широкото медийно
разгласяване на обвинението и отражението му върху ежедневието и
професионалното й развитие. Подчертава, че досъдебното производство е надхвърлило
законоустановените срокове, като същото не се е
отличавало с фактическа и правна сложност. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК не е постъпил
от насрещната по жалбата страна Прокуратурата на Република България.
В
жалбата на Прокуратурата на Република България се излага, че решението на ВРС е
неправилно, в частта относно размера на присъденото
обезщетение, като намира същия за завишен. Сочи, че спрямо ищцата е била взета
мярка за неотклонение „подписка“, което не може да обоснове засягане на
ежедневния й ритъм на живот. Настоява, че не са налице данни за влошено
здравословно състояние и за това трудовото правоотношение да е прекратено по
повод наказателното преследване. Намира, че не са налице претърпени вреди над
обичайните такива. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част,
евентуално определяне на по-нисък размер на обезщетението.
В срока по чл.263, ал. 2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Т.И.С., чрез адв.
А., с който се изразява становище за неоснователност на изложените в
жалбата оплаквания. Настоява, че в хода на производството са събрани
доказателства относно отражението на воденото производство върху нея, в т.ч.
здравословното и емоционалното й състояние. Моли се за потвърждаване на
решението в тази част.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери
следното:
Въззивната жалба на Т.И.С. е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
и е процесуално допустима. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Въззивната жалба на Прокуратурата
на Република България е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Жалбата отговаря
на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са
направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1176/2019
г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 01.10.2019 от 09:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.