Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
19.06. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1023 2019
дело № по описа за год.
Производството е образувано по искова молба от М.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Н.С.Б., ЕГН ********** и С.С.А., ЕГН: **********.
Съдът с
определение, постановено по делото на 20.05.2019г. е оставил исковата молба без
движение и указал на ищцата, че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следва да отстрани констатираните от съда нередовности, а именно: да посочи адресите на ответниците или на техните
законни представители или пълномощници, ако имат такива; да посочи цена на
предявения иск, в случай че предявява оценяем такъв; да формулира надлежна
обстоятелствена част и петитум на исковата си молба, както и да внесе по
сметката на РС-Дупница държавна такса в размер на 80.00 лв., в случай че
предявява неоценяем иск за прогласяване недопустимостта или недействителността
на вписване, съответно държавна такса, в размер, определен съобразно чл. 69,
ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 от ГПК, в случай че предявява оценяем иск за прогласяване
нищожността на посочения в исковата молба договор за доброволна делба на
недвижими имоти, като в последния случай следва да представи и актуални
данъчни оценки за имотите, предмет на договора за делба.
На ищцата е
указано, че при неизпълнение на дадените указания в посочения от съда срок,
производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението, ведно с постановеното
определение е връчено на ищцата на посочения в исковата молба адрес на 27.05.2019г., получено от пълномощника
й Б.В.Г.. С молба вх. № 7556/30.05.2019г. ищцата е поискала продължаване
на срока за изпълнение на дадените указания. Съдът, с определение от
30.05.2019г. е продължил срока за изпълнение на дадените с определението от
20.05.2019г. указания с нов, двуседмичен срок, считано от изтичане на
първоначалния (03.06.2019г.). С молба вх. № 7555/30.05.2019г. ищцата е
посочила, че е внесла по сметката на съда държавна такса в размер на 80.00 лв.
„за неоценяем иск по исковата молба“, с молба вх. № 7713/03.06.2019г. е посочила,
че предявява „неоценяем иск за прогласяване на недействителност и заличаване от
имотния регистър на Агенция по вписванията-СВ гр. Дупница на договор за
доброволна делба с № от вх.
рег.-3421/19.06.2002г., № от дв. вх. рег. 1178/19.06.2002г., акт. № 258, акт
том І, вписан от нотариус Ася Радкова, сключен между Н.С.Б., С.С.А. и Н.Б.
Бежанска“, като същевременно е изложила „основания за недействителност“ на
договора за доброволна делба, които по същество представляват твърдения относно
собствеността на имотите, предмет на атакувания договор за доброволна делба. С
молба вх. № 8432/14.06.2019г. ищцата е представила удостоверения за наследници,
посочила е адресите на ответниците и е представила допълнителни доказателства
във връзка с твърденията си относно собствеността на имотите, предмет на
посочения в исковата молба договор за доброволна делба.
В дадения от съда срок, продължен на
основание чл. 63, ал. 1 от ГПК и изтекъл на 17.06.2019г., ищцата не е отстранила
напълно нередовностите в подадената искова молба, поради което същата следва да
му бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Обстоятелствената част и петитума на исковата молба е останала неразбираема и нелогична-ищцата, от една страна излага фактически твърдения за нищожност на договор за договор за доброволна делба на недвижими имоти, по който тя не е страна, а същевременно сочи, че предявява неоценяем иск за прогласяване на недействителност и заличаване от имотния регистър на АВ-СВ гр. Дупница на същия договор за доброволна делба, без да сочи конкретните обстоятелства, въз основа на които счита, че вписването е недопустимо и конкретните обстоятелства, въз основа на които счита, че то е недействително. При така формулираната обстоятелствена част на исковата молба не може да се даде каквато и да било правна квалификация на предявения иск. Не става ясно дали се касае за иск с правно основание чл. 90 от ЗКИР във връзка с чл. 88 от ЗКИР и чл. 537, ал. 2 от ГПК за установяване недопустимост или недействителност на вписването на договора за доброволна делба, който иск е неоценяем или за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на посочения договор за доброволна делба, който иск е оценяем и цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 от ГПК-въз основа на данъчната оценка на имота, предмет на договора. Като не е изпълнила указанията на съда да представи данъчни оценки на имотите, предмет на посочения в исковата молба договор за доброволна делба, ищцата е поставил съда в невъзможност да определи цената на предявения иск, за която съдът следи служебно, тъй като въз основа на цената на иска определя както родовата подсъдност на делото, съгласно чл. 103 и чл. 104 от ГПК, така и дължимата държавна такса, съобразно чл. 71, ал. 2, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 от ГПК.
Освен гореизложеното, следва да се посочи и следното, във връзка с допустимостта на предявения иск. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на целия процес. При съобразяване на тези предпоставки, следва да се има предвид още, че предмет на иска с правно основание чл. 90 от ЗКИР във връзка с чл. 88 от ЗКИР и чл. 537, ал. 2 от ГПК е самото вписване като вид охранително производство и конкретно преценка дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и в ЗКИР, действали към момента на вписването на съответния акт. С този иск не може да се установява нищожност или унищожаемост на сделка, която вписаният акт материализира, защото вписването не е елемент от фактическия състав по сключването й. С други думи, с посочения установителен иск е недопустимо да се оспорва титулярството в правото на собственост. И това е така, тъй като заличаването на вписването или изменението му, има значение за противопоставимост на самия акт - губи се реда и предимството на вписването, което чл. 113 от ЗС дава. Вписването не определя дали са касае за права върху недвижим имот, а обратно - вписват се актовете, с които се признава или се придобива недвижим имот. Ето защо, с отпадане на вписването няма да се отрекат правата на ответниците. В този смисъл е определение № 304 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2821/2013 г., І ГО, ГК. От изложените фактически твърдения в исковата молба, колкото и неразбираеми да са те, следва извод, че ищцата цели правен резултат, насочен към оспорване на правата на собственост на ответниците по договора за доброволна делба. Както бе посочено, отпадането на вписването на този договор, не би довело до отричане на правата на ответниците. Редът за защита на ищцата е друг и следва да се реализира чрез предявяване на установителен иск за собственост.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА подадената от М.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, искова молба с вх. № 6765/15.05.2019г., по която е образувано гр.д. № 1023/2019г. по описа на РС – Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1023/2019г. по описа на РС –
Дупница.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Кюстендил
в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: