№ 4825
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110203212 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, местността Полигона, бл. 8, вх. В, ет. 5, ап. 23, срещу ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ Серия К № 6382167 от 23.09.2022 г., с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена "Глоба" в
размер на сумата от 100. 00 лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е издаден
при нарушение на процедурата по издаването му, както и при нарушение на
материалния закон, поради което се иска същият да бъде отменен. В подкрепа
на твърдението за незаконосъобразност се сочи, че от съдържанието на ЕФ не
става ясно дали същият е издаден в отсъствието или не на контролен орган,
като се твърди, че в случая е следвало да бъде издаден АУАН и съответно
НП, тъй като става въпрос за заснемане с автоматизирано техническо
средство. В жалбата се твърди, че в случая става въпрос за мобилно
техническо средство, т. е. за установяване на нарушението в отсъствие на
контролен орган, поради което не е налице основание за издаване на ЕФ.
1
Изтъква се, че от датата на издаване на ЕФ до датата на връчването му е
изтекъл давностен срок съобразно ял. 34, ал. 1 от ЗАНН, респ. възможността
за ангажиране на административнонаказателната отговорност е погасена.
Според жалбоподателя към издадения ЕФ следва да бъде приложено
удостоверение за изправност на заснемащото техническо средство, което в
случая не е сторено, като липсва и приложен снимков материал от
извършеното заснемане на мястото на нарушението. Поддържа се, че
атакуваният ЕФ е издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което и с оглед изложените в жалбата мотиви се претендира
неговата отмяна, или евентуално размерът на наложената глоба да бъде
намален.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като
поддържа жалбата и направените искания.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена
без уважение. Изложени са подробни съображения, поради които
въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е
направено искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2022 г. в 11.22 ч. жалбоподателят П. И. Ш. е управлявал лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис”, с рег. № СВ 5670 СХ, в гр. София,
по бул. „Пейо К. Яворов”, до номер 58, с посока на движение от бул.
„Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“. На посочения път е било
въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50
км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за
населено място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от
правилото. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото
място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 75 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 25 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство ATSS ARH CAM S1 – мобилна система за
видеонаблюдение тип СПУКС № 11743F0, като при определяне на скоростта
на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К
№ 6382167 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
2
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено
наказание „глоба” в размер на сумата от 100.00 /сто/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6382167 /л. 8/; снимков материал /л. 9-
10/; справка относно собственост на автомобил с рег. № СВ 5670 СХ /л. 11/;
заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 12/; протокол от проверка № 13-СГ-
ИСИС от 29.03.2022 г. /л. 13/; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 /л. 14/; протокол от 23.09.2022 г. за използване на
автоматизирано техническо средство вид СПУКС № 1174F0 ведно със снимка
на автоматизираното техническо средство и мястото, на което е било
разположено /л. 15-16/; списък с намерени фишове /л. 17/; ежедневна форма
на отчет на автопатрул от 23.09.2022 г. /л. 18/; справка картон на водача /л. 19-
22/; разписка за връчване на електронен фиш /л. 22/.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти,
с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в
случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по
делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
3
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно
постановление, това важи единствено по отношение на правните последици
от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито
по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Отделно от това, словесното описание на нарушението,
описано в електронния фиш съответства на дадената от наказващия орган
правна квалификация. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че в
случая е налице основание за издаване на НП, нито се споделя твърдението,
че в случая е изтекла давност, погасяваща възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, като случаят не
попада в нито една от визираните в чл. 34 от ЗАНН хипотези, на който
законов текст се позовава жалбоподателят. По делото са събрани
доказателства, въз основа на които се установява, че конкретното техническо
средство е преминало съответната техническа проверка и към датата на
заснемане на конкретното нарушение същото е било в изправност и годно да
служи да заснемане на скоростта на движение на МПС.
Административнонаказващият орган няма задължение да прилага
удостоверение за изправност към ЕФ, с оглед на което доводът на
жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователен. Неоснователно се явява и
твърдението, че липсва снимков материал относно мястото на извършване на
4
нарушението, тъй като видно от доказателствата по делото е, че е налице
снимков материал на конкретното нарушение и на мястото, на което е било
разположено заснемащото техническо устройство.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 23.09.2022 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Пейо К. Яворов” до
номер 58, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе” към бул. „Черни
връх”.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Ето защо не се
споделя доводът на жалбоподателя за това, че в случаи като настоящия не
следва да се издава ЕФ, а АУАН и съответно НП, тъй като това твърдение не
държи сметка за актуалната редакция на закона. В тази връзка следва да се
отбележи, че преимуществената част от съдебната практика, на която се
позовава жалбоподателят, не е актуална.
По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с
5
което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с
описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена
метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е
управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на
територията на населеното място, с оглед на което и при липсата на изрично
въведено с пътен знак отклонение от законовото правило, максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Установява се, че автомобилът,
който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 75 км/ч,
което надвишава с 25 км/ч максимално допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис”, с рег. № СВ 5670 СХ е собственост на П. И.
Шиваров, като на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП правилно с ЕФ е наложена
глоба на собственика на автомобила, тъй като в случая липсва заявление от
страна на жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия орган да е
предоставял управлението на автомобила на друг човек.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева, поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Абсолютната погасителна давност за административното нарушение е 4
години и 6 месеца на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя
не е изтекла към датата на откритото съдебно заседание – 10.10.2023 г., тъй
като нарушението е извършено на 23.09.2022 г.
По изложените мотиви жалбата, по повод на която е образувано
производството по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, но същата реално не е направила разноски във връзка с
производството по делото, тъй като са депозирани единствено писмени
бележки и не е осъществено процесуално представителство в откритото
съдебно заседание. Ето защо разноски в полза на която и да е от страните не
следва да се присъждат.
При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата
страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 80.00 лева
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за участие
в производството по делото, изразяващо се в изготвяне на писмени бележки
по делото. Ето защо жалбоподателят следва на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде осъден
да заплати в полза на СДВР направените в хода на настоящото съдебно
6
производство разноски.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6382167, издаден от
СДВР, с който на П. И. Шиваров, ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА П. И. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, местността
Полигона, бл. 8, вх. В, ет. 5, ап. 23, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати в полза на
СДВР сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща направени в хода на
настоящото съдебно производство разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7