РЕШЕНИЕ
№ 20925
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110110003 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Я. Е. М. срещу „***“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 18 039 лева, представляваща платено
възнаграждение по развален Договор за изработка и монтаж на автоматична пергола от
18.09.2020г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателно
изплащане.
В исковата молба се твърди, че през месец септември 2020 г. между страните е
сключен договор за изработка и монтаж на автоматична пергола, по който били издадени
две стокови разписки (№ ********** от 18.09.2020 г. и № ********** от 15.10.2020 г.),
както и приемо-предавателен протокол № 164 от 23.02.2021 г. Сочи се, че ответното
дружество е предало на 23.02.2021 г. изработената, доставена и монтирана от него
автоматична пергола, като след подписване на приемо-предавателния протокол, ищецът
открил недостатъци, които се изразявали в появата на ръжда по конструкцията на перголата,
неправилно монтиране на самата конструкция, както и използване на некачествени
материали при монтажа на перголата, конструкцията била разклатена и нестабилна, което
поставяло в опасност движимо и недвижимо имущество, както и живота на хората. На
18.01.2023 г. недостатъците на перголата довели до падане на стъклата, прикрепени към
автоматизираната пергола, в резултат от което последната, а и самите стъкла, вече били
абсолютно негодни за използване съобразно тяхното обичайно предназначение. Веднага
след установяването на недостатъците ищецът уведомил ответника за тях, но Дружеството
не предприело никакви действия по отстраняването на недостатъците. Аргументира, че
недостатъците се класифицират като скрити такива поради това, че при обикновен преглед,
т.е. когато е бил подписан цитираният по-горе приемо-предавателен протокол, същите не са
били и не са могли да бъдат открити, а са се проявили малко след 23.02.2021 г. Сочи, че е
изпратено уведомление до „***“ ЕООД за разваляне на сключения договор на основание чл.
87, ал. 2 от ЗЗД, като в уведомлението в условие на евентуалност било посочено, че ищецът
1
разваля договора на основание чл. 265, ал. 2 от ЗЗД поради откритите скрити недостатъци в
перголата. Евентуално прави изявление за разваляне на договора с исковата молба. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
процесната сума е платена в полза на ответника както следва: на 18.09.2020 г. – 12 018 лева
в брой, за което била издадена стокова разписка № ********** от 18.09.2020 г.; на
16.10.2020 г. – 6 021 лева в брой, за което била издадена стокова разписка № ********** от
15.10.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът като взе предвид процесуалното поведение на страните и приетите по делото
доказателства, намира следното.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по
предявените искове, редовно призован не е изпратил представител в проведеното открито
съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
На ответника са указани последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането от 03.04.2023г. С
оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, както и с оглед
приобщеното производство по обезпечение на доказателства, в което е прието експертно
заключения по съдебно-техническа експертиза, предявеният иск се явяват вероятно
основателен, а в рамките на служебната проверка съдът не установи наличието на
противоречащи на закона или добрите нрави претенции.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 12.12.2023г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 721,56 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лева с ДДС, платено изцяло по банков път съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, общо 3721,56 лева. Съгласно
указанията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежат на присъждане и сторените от ищеца разноски в
обезпечителното производство /за обезпечение на бъдещ иск и на доказателства/. В
производството по обезпечение на доказателства по ч.гр.д. № 10007/2023г. по описа на СРС,
49-ти състав, ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 20 лева, за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лева с ДДС, платено изцяло по банков път съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, общо 1320 лева. В производството по
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 4073/2023г. по описа на СРС, 128-ми състав, ищецът
е сторил разноски за държавни такси в общ размер на 45 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева с ДДС, платено изцяло по банков път съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, общо
945 лева. Общият размер на разноските във всички производства, които следва да бъдат
присъдени на ищеца, е 5986,56 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, вх. ***, ап. ***, да заплати на Я. Е. М., с ЛНЧ: **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД
сумата от 18 039 лева, представляваща платено възнаграждение по развален Договор за
изработка и монтаж на автоматична пергола от 18.09.2020г., ведно със законната лихва
считано от 24.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 5986,56 лева, представляваща сторените съдебни и деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3