Протокол по дело №484/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 578
Дата: 10 август 2023 г. (в сила от 10 август 2023 г.)
Съдия: Андон Георгиев Миталов
Дело: 20231800200484
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 578
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IX ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андон Г. Миталов
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
Сложи за разглеждане докладваното от Андон Г. Миталов Частно
наказателно дело № 20231800200484 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:06 часа се явиха:
Явява се старши разследващ полицай К. К. С..
Явява се лицето И. М. М., чийто разпит се иска в качеството му на
свидетел по досъдебно производство № 131 / 2023 г. по описа на СОП.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. П. П., приведен от следствения арест на НСлС, се
явява лично.
За него се явява а. А., от САК, упълномощен от днес за негов защитник.
СЪДЪТ приема и прилага по делото пълномощно за процесуално
представителство на обвиняемия И. П. П. от а. А., от САК.
Явява се и СТАНКА П.А, негова съпругата, конституирана като негов
защитник на основание чл.91 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И. П., приведен от следствения арест на НСлС, се
явява лично.
За него се явява упълномощеният му защитник а. Г., от САК.
Явява се и СТАНКА П.А, негова майка, конституирана като негов
защитник на основание чл.91 от НПК.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило искане с вх. № 6537/08.08.2023 г. за разпит на
свидетеля И. М. М. по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК по следствено дело
131/2023 г., пр.пр. 2163/2023 г. Към наказателна отговорност към настоящия
момент са привлечени обвиняемите И. П. П. и С. И. П., за престъпление,
извършено в съучастие, по чл.115 от НК - предумишлено убийство, като С. П.
е съучастник като непълнолетен.
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Водим разследване по чл.115 от НК срещу двамата
обвиняеми.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля:
И. М. М., роден на 29.08.2003 г., в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, без дала и родство
със страните по делото, с постоянен адрес: с. Г. Е. ПЕ., ул. „С.“, № 80, къща,
безработен, ЕГН: **********.
Самоличността бе снета по лична карта на свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която
носи по реда на чл. 290 от НК.
Разясни правата и задълженията му съгласно НПК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Разбрах правата си. Обещавам да кажа истината.
Производството е по реда на чл.223 от НПК. Делото не се предоставя на
съдията.
СЪДЪТ предоставя възможност на водещия разследването следовател
при ОСлО при СОП да проведе разпит на свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И. М. М.: На 08.07.2023 г. вечерта бяхме
излезнали да караме картинг с приятели. След това минахме през едно
заведение, за да хапнем и се прибрахме в с. Г. Е. ПЕ.. Излезнахме около 19,00
часа и се прибрахме около 23,00 часа. Бяхме аз, Д. С. В., И. М. П. и Е. Д..
Когато се прибрахме отидохме да се срещнем с другите приятели К. И.ов С.,
Н. С. В. и Т. М. П., докато И. М. П., разделихме се с него и той отиде в
2
казиното. Срещнахме се пред зоомагазина, който е част от колона магазини.
Казах им, че ще отида до денонощния магазин да си взема цигари, заедно с
Д. В. и те да ни изчакат пред пейките на СБА. Това беше в 23,00 часа на
08.07.2023 г. Отидохме с приятелката ми до денонощния магазин. Там
видяхме С. и баща му да седят отвън на пейките, пред денонощния магазин.
Аз влезнах, купих си цигари, като от вътрешната страна на магазина се чуваха
викове отвън. Аз бях в магазина, когато от вън се чуваха викове. Не знам кой
викаше, мъж беше. Мъжки глас. Платих си цигарите и излезнахме навън. В
магазина беше само магазинерката, други хора нямаше. Излезнахме отвън
заедно с приятелката ми Д.. Излезнахме двамата от магазина и видяхме И.,
мисля че се казва, да се разправя с Р., да се карат. След като ги видяхме, казах
на моята приятелка да тръгва напред, да не се занимава, да си тръгваме. Аз
видях само двама пред магазина. Не видях физиономии. Исках да минем
набързо. Това беше малко по-встрани от банкомата. Пред магазина е светло,
има лампи. Р., починалият, съм го виждал и друг път, С. също съм го виждал
преди. С. е в залата (свидетелят сочи обвиняемия С. П.). Казах на приятелката
ми да тръгва напред, да се разминем с тези работи. Тръгнахме към другите от
компанията – К. И.ов С., Т. М. П. и Катя Д., тя също беше. Те бяха на около
50 м. от нас, от денонощния. Бяха на около 50 м. от магазина. Няма пречка за
видимост за тях за събитията. Тръгнахме към тях. В бързината видях да се
разправят двама. Не видях дали държат нещо в ръцете си, не съм оглеждал
дали държат предмети. Исках да мина набързо, даже не гледах към тях. И
двамата викаха на един тон, силно, еднакво силно. Реплики дочух като „Какво
ме гледаш“, от този сорт. Не мога да кажа кой ги изрече тези думи. От там
тръгнахме, за да се срещнем с нашата компания. Засилиха се виковете,
обърнахме се да видим какво се случва. Когато тръгнах към компанията, чух
още по-силни викове. Скоро, след като се разминахме с тях, бързо почнаха да
се усилват виковете. Завъртях се назад, за да погледна какво се случва.
Почнах да наблюдавам действието на двамата мъже. На разстояние около 50
м. бях. Започнаха да си крещят още по-силно, не чух точни реплики. Стигна
се до обмяна на удари. С ръка бяха ударите. Мисля че, не съм сигурен кой
посегна първи, но видях, че С. и И., които са в залата, си разменят удари с Р.
(свидетелят сочи подсъдимия И. П.). Те си разменяха удари с Р.. Р. се
защитаваше. Той също разменяше удари с тях, с ръце. Те започнаха да го
заобикалят, един пред него, другия зад него. С., който е в залата, виждах го в
3
гръб към мен, спрямо пострадалия беше с лице към него, лице в лице с
пострадалия и видях как държеше телефона си в дясната ръка и постоянно
нещо вадеше и прибираше от чантичката си, която беше на врата му. От там,
мисля, че И. го удари – Р., в гръб. Р. се обръща към И. и от там последваха
към 2-3 удара в гърба на Р., нанесени от С.. После, другото което видях, е как
Р. започна да бяга към пейките на денонощния магазин, прескача пейките,
завива от другата страна, в невидима за мен част, показа се пред очите ми
след това и падна на земята. Не, не пред мен, падна до пейките. Аз бях на
около 50 м. от пейките, горе-долу. Пейките бяха пред магазина, Р. ги
заобиколи и падна. В един момент беше в невидима за мен част, защото има
борчета. Когато Р. почна да обикаля пейките, мина в невидима за мен част,
пречката беше дръвчета. Двамата обвиняеми С. и И. през това време го
гонеха, преследваха го. Той се строполи на земята в следствие на гоненето и
боя. Не се спъна в пейката. Той приближи пейката, подпря се на нея и падна
на земята. С. го видях да го рита в областта на главата, когато вече беше
паднал. Р. беше паднал по гръб до пейките и видях как С. се приближи до
него и го ритна в главата със силен шут. Не помня дали казваше нещо, в
суматохата. Не съм сигурен колко пъти го ритна – един или два пъти. И.,
мисля, че беше от другата страна на легналия на земята Р. и мисля, че и той
полагаше удари върху Р., не съм сигурен с какво. Видях само С., че го
налагаше, за И. не съм сигурен. Р. не си спомням да е издавал звуци или
викове за помощ. К. Й. С. каза репликите: „Много на сериозно го взехте това
нещо“ и тръгна да помага на падналия. В следствие на това, не знам какво се
случи. К. е от нашата компания. Спря се, обърна се назад и каза: „Отивам да
викам Симо“ – каза го на групата. Симо е синът на Р., Симон. Р. може би е на
около 50-53 години. Не съм сигурен на колко години е. Синът му, мисля, че е
на 23-24 г. После аз се стъписах, застанах на едно място, гледах само към Р..
Звъннах на тел.112 тогава, повиках спешна помощ и отидохме да видим какво
се случва с човека на земята. През това време С. и И. побягнаха посока Нови
Хан. Не бягаха бързо. Дойде линейка, дойде и полиция. Ние изчакахме да
дойде линейката, бяхме аз и К.. Д., Н. и Е. си тръгнаха, защото се уплашиха
много. Бяхме аз, К. и Т., после видях че и И. М. П. е при нас. Когато се
обадих за линейката обясних, че има наръган човек на земята, който лежи и
да дойдат. Седях от страни и гледах, когато дойдоха бях там. Те дойдоха,
показахме им къде лежи човека, те отидоха и започнаха да извършват
4
медицински манипулации. Ние стояхме доста време след това. До 8,00
сутринта на другия ден. На това место, където стана всичко, стояхме до към
5,00 часа. През цялото време бяхме там. Линейката седя до към 1,30 часа. Ние
бяхме там през цялото време. Бях на около 20 м. от бърза помощ, лекарите.
Реплики на лекарите чух, но не помня какво си казаха. Опитаха се да
разговарят с падналия. Чух, че му казват нещо: „В съзнание ли сте,
господине?“ и т.н. Не мисля, че го питаха нещо, не съм чул. Линейката седя
около час и половина, може би, докато потегли. Забравих да кажа преди
малко. Видях и още един човек, който също беше с прободна рана в корема.
Този човек се беше подпрял в страни, на пътеката до денонощния. Видях го,
когато звъннах на т.112. Той се беше подпрял на пътеката, до едни борчета се
беше подпрял и се държеше за корема. Видях, че има прободна рана на
корема. Видях я, защото му беше отворен корема по средата. Беше си вдигнал
тениската нагоре и се държеше за корема и така видях, че в областта на
корема има прободна рана, около пъпа, точно не мога да кажа. Не течеше
кръв. Не издаваше стонове и викове, но питаше: „Аз какво да правя с моята
рана“?. Питаше всички там, обръщаше се към всеки от нашата компания и ни
питаше какво да прави с тази рана. Дойде линейката, заеха се с Р. и после с
него. Знам му прякора, не името. Прякорът му е „Рижко“. Мисля, че и той е
от с. Г. Е. ПЕ., местен е. Линейката прибра Рижко и след това разбрах, че са
го закарали в София да го шият. Разбрах го, мисля, че от един от полицаите. С
полицая говорих пред денонощния магазин. Полицаят дойде да ни каже да се
отдръпнем на страни. Аз звъннах на телефон 112 за линейка, но преди това
дойде полицейския автопатрул. От единия от полицаите разбрах, че Рижко е
закаран в София да бъде шит, а Р. го качиха на лекарска количка и го качиха в
линейката. Р. лежеше върху носилката в линейката. Не чух да е говорил Р.,
докато го качваха в линейката и след това. Казаха ни да останем за свидетели,
за показания. Ние седяхме и чакахме. Оградиха района. На около 200 м.
искаха да оградят местопроизшествието. След това чакахме до към 5,00 часа
сутринта, отстрани на един магазин, има пейки. След 5,00 часа разследващият
ме попита дали имам кола да стигна до Е. ПЕ., за да отидем до районното.
Казах му, че имам кола. Качих се и отидохме до РУ Е. ПЕ. и там дадохме
показания и обяснения по случая. След това се прибрахме.
Мисля, че няма други факти, за които да не сте ме питали.
5
На допълнителните въпроси, зададени от следователя, свидетелят
отговори: Мисля, че С. беше с къси шорти, на цвят сиви. Нагоре беше със
суйтчър, не помня цвета, мисля, че беше сив, не помня точно. С. не мога да
кажа какво вади и прибира в чантичката си. В неговите ръце видях само
телефона. Не видях определена вещ, която да вади или прибира. Ръката му
правеше движение все едно вади и прибира нещо. Когато приближихме към
Р., С. и И. не видях да има реакция от страна на С. и И., защото гледах Р.,
който беше на земята. Бях се вцепенил. Нямам спомен да съм чул бащата и
сина П.и да са влизали в отношения с нашата компания.
а. А.: Нямам въпроси към свидетеля.
На въпроси на ЗАЩИТНИКА адв. Геров, свидетелят М. отговори:
Бутилки по време на боя видях. Чух, че се чупят бутилки. Мисля, че Р. счупи
една бутилка, това чух и видях. Мисля, че беше бирена. По време на боя и
скандала Рижко не съм го видял. Него го видях впоследствие, когато виках
линейката. Р. беше наръган и го констатирах, защото се приближих до него и
видях, че има много кръв и за това помислих, че може да е наръган. Както
беше по гръб кръвта беше в областта на кръста му. Р. не помня как беше
облечен. Времето беше топло. Не помня с какво беше облечен. Кръвта я
видях, беше се разтекла навсякъде по земята под него, защото лежеше по
гръб. Мястото на наръгване не го видях, конкретно, видях само кръвта. Не
видях конкретно място на рана, нито с какво е станало наръгването. Когато
се приближих до мястото, където беше Р. видях кръвта. Казах, че е наръган,
защото го видях, че е паднал и видях кръвта. За това се обадих на тел. 112, за
да дойде спешната помощ. Бях на близо разстояние, около 2 м. от него, когато
се обадих на тел. 112. Може и по-близо да съм бил, бях близо. Точно на тел.
112, до колкото си спомням, казах: „Трябва ни спешна помощ за денонощен
магазин на Г. Е. ПЕ., защото има пострадал човек, наръган, и тече от него
много кръв“. Не съм видял тази вечер някой от двамата обвиняеми да държи
нож. Чантата на С. беше на врата му, а не през рамо. Бъркаше с дясната ръка,
с която държеше телефона, със същата ръка. Телефонът изчезна, когато С.
удари Р. в гръб 2-3 пъти, с дясната си ръка. Тогава нямаше телефон с него.
Телефонът не го видях, когато С. нанесе 3 удара в гърба на Р.. Не съм видял
други инстР.ти в ръцете на С.. Видях ударите, телефонът не беше в ръката на
С. по това време, при нанасяне на ударите. На около 50 м. бях от мястото на
6
произшествието. Местото е горе-долу добре осветено. Има като навес отгоре.
Там има като баничарница и отгоре има навес. От страната на денонощния
магазин има видимост от лампите, но по-насам, към нас - не е толкова добре
осветено. Да, на пейките, където се случи това нещо, е осветено. А там,
където се нанесоха ударите на Р. - не е осветено. Не беше много осветено, но
се виждаше как С. нанася удари в гърба на Р.. Не си спомням да съм видял Р.
да замаха със счупената бутилка, която беше в ръката му, срещу някой от
двамата - баща и син. Само чух, че се чупят стъкла. Аз съм на около 50 м.
Спрямо моето положение тримата бяха срещу мен, в права линия. Те
постоянно се въртяха в кръг, като цяло Р. беше между двамата. И. беше
първоначално с лице към мен, а С. - с гръб към мен. След това почнаха да се
въртят в кръг, разменяха си позициите. Когато излязох от магазина помня, че
бяха в непосредствена близост до вратата на магазина, отвън. Не съм
забелязал кой каква позиция заема, прави бяха, със сигурност, но не видях
хората и позициите им.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други въпроси към свидетеля.
АДВ. ГЕРОВ: Господин съдия, моля току що разпитаният свидетел да
остане в съдебната зала, докато се провежда разпита на другия доведен
свидетел, по следващото дело.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да се запознаят със
съдържанието на протокола.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не желаем в момента да се възползваме от
предоставената ни възможност да се запознаем със съдържанието на
протокола. Ще направим това на по-късен етап.
Искания, бележки и възражения относно проведения разпит не
постъпиха.
СЪДЪТ намира предмета на делото за изчерпан, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА с разпита на свидетеля И. М. М..
ПРЕПИС от протокола, след неговото изготвяне, да се предостави на
защитниците и следователя.
7
Разпитът приключи в 11,59 часа.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8