№ 390
гр. Дупница, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20221510102125 по описа за 2022 година
Е. В. В., ЕГН **********, е предявила срещу Р. В. К., ЕГН **********, Р. Д. К., ЕГН
**********, М. Г. К., ЕГН **********, Г. И. С., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.34 ЗС и чл.341, ал.1 от ГПК. Производството е във фазата по допускане на съдебната
делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.
В исковата молба се сочи, че ищцата и ответниците Р. В. К. и Р. Д. К. са
съсобственици /ищцата на основание наследство, а ответниците Р. В. К. и Р. Д. К. на
основание дарение и покупка/ на поземлен имот с идентификатор 80491.502.167 по КККР
на с. Червен брег, община Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-
55/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
е от 11.05.2022 г., адрес на поземления имот: с. Червен брег, ул. Лиляна Д. № 1, с площ от
1403 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м./ предишен идентификатор: Няма, номер по предходен
план: 525, кв. 22, парцел VII, при съседи: 80491.502.273; 80491.502.274;
80491.502.168; 0491.502.286; 80491.502.165; 80491.502.280; 80491.502.166, ведно с
построените в имота сграда с идентификатор 80491.502.167.1, със застроена площ от 95
кв.м., брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, ведно със сграда с
идентификатор 80491.502.167.2, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: Гараж, ведно със сграда с идентификатор 80491.502.167.3, със застроена
площ 55 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Селскостопанска сграда, ведно със сграда с
идентификатор 80491.502.167.4, със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: Селскостопанска сграда.“
Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят имотите. Поради това
искането е за допускането до делба на описаните имоти при права: - за ищцата - 5/24 ид.ч. от
ПИ 80491.502.167; 1/6 идеална част от сгради с идентификатор 80491.502.167.3 и
идентификатор 80491.502.167.4; ½ идеална част от сгради с идентификатор 80491.502.167.1
и идентификатор 80491.502.167.2;
1
- за Р. В. К. и Р. Д. К. общо - 19/24 идеални части от ПИ 80491.502.167; 5/6
идеални части от сгради с идентификатор 80491.502.167.3, и идентификатор
80491.502.167.4;
- за ответника Р. В. К. - ½ идеална част от сгради с идентификатори 80491.502.167.1,
и сграда с идентификатор 80491.502.167.2.
В постъпилия отговор от Р. В. К. и Р. Д. К. се оспорват правата на ищцата – твърди
се, че през 1992 г. било постигнато споразумение с нея, въз основа на което й били
предоставени пари за купуване на жилище и оттогава ответниците считат процесния имот и
сградите в него за свои, а ищцата идвала в него на гости. При евентуалност се поддържа, че
правата на страните и в сграда с идентификатор 80491.502.167.1 и сграда с идентификатор
80491.502.167.2 са 5/24 ид.ч. за ищцата и 19/24 идеални части за ответниците.
Ищцата счита, че сграда с идентификатор 80491.502.167.1 и сграда с идентификатор
80491.502.167.2 са били изключителна собственост на В. Б. К. и съпругата му В. К. на
основание придобивна давност, изтекла в периода след 1979 г. Поради това М. Г. К. и Г. И.
С. не притежават право на собственост върху тези сгради.
М. Г. К. и Г. И. С. оспорват предявения иск, заявяват, че са прехвърлили всички
притежавани от тях права върху процесното дворно място и сградите в него на Р. В. К.,
който въз основа на упражнявано владение е едноличен собственик на делбените имоти.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
По делото не е спорно /предвид изразеното становище от страните в първото съдебно
заседание/, че понастоящем УПИ IX-356, кв. 35 „а“ по плана на с. Червен брег представлява
поземлен имот с идентификатор 80491.502.167 по КККР на с. Червен брег, община
Дупница. Правото на собственост върху този имот, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, е придобито от Б. С. К. на публична
продан, съгласно нотариален акт № 42, т. III, д. № 908/1974 г. от 25.04.1974 г.
Не е спорно, че придобиването на имота по описания възмезден начин е по време на
брака между Б. С. К. и Т. С. К..
С нотариален акт № 81, т. I, д. № 222/1975 г. на 22.01.1975 г. Б. С. К. е дарил на сина
си В. Б. К. и на внука си Р. В. К. ½ ид. част от УПИ IX-356, кв. 35 „а“, заедно с построената в
него масивна жилищна сграда.
От представеното удостоверение за наследници № 129/20.09.2022 г., издадено от
община Дупница, се установява, че Б. С. К. е починал на 31.05.1986 г. и е оставил следните
наследници по закон: Т. С. К. /съпруга/, починала на 07.10.1992 г., В. Б.а К.а /дъщеря/,
починала на 31.01.2011 г., чиито наследник е М. Г. К., С. Б.а С.а /дъщеря/, починала на
20.10.2010 г., чиито наследник е Г. И. С., В. Б. К. /син/, починал на 01.12.1987 г., чиито
наследници са Р. В. К. и Е. В. В..
Съгласно строително разрешение №131/1979 г., на В. Б. К. е позволено да построи в
процесния имот масивна двуетажна жилищна сграда с гараж. Молбата за одобряване на
изготвения архитектурен проект е подадена от В. Б. К. и Р. В. К.. Представено е и
нотариално заверено съгласие № 176/03.05.1979 г. от Б. С. К. за построяването на описаната
жилищна сграда от В. Б. К. и Р. В. К., което не е вписано.
С нотариален акт № 148, т. II, д. № 315/2022 г. на нотариус Д. Г. на 20.07.2022 г. Г.
И. С. и М. Г. К. са продали на Р. В. К. 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор
80491.502.167, ведно с 2/3 ид. ч. от сграда с идентификатор 80491.502.167.3, ведно с 2/3 ид.
ч. от сграда с идентификатор 80491.502.167.4.
С нотариален акт № 149, т. II, д. № 317/2022 г. на нотариус Д. Г. на 21.07.2022 г. Р. В.
К. и съпругата му Р. Д. К. са признати за собственици в режим на СИО на основание
2
покупка, дарение и наследство на 19/24 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
80491.502.167, ведно с ¾ ид. ч. от сграда с идентификатор 80491.502.167.1, ведно с 5/6 ид.ч.
от сграда с идентификатор 80491.502.167.3 и 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор
80491.502.167.4.
Във връзка с твърдяното осъществяване на владение върху целия имот Р. В. К. и Р. Д.
К. са представили доказателства за застраховането на имота в периода 1989 г. – 1991 г.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени
доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
От свидетелските показания се установява, че процесната двуетажна къща /сграда с
идентификатор 80491.502.167.1/ е построена от родителите на Р. В. К. и Е. В. В.. Последната
се преместила в гр. Дупница, след като сключила брак. Р. В. К. също се преместил да живее
в гр. Дупница след 2000-та година, като и след това обработвал дворното място. По
отношение на правените ремонти в къщата свидетелските показания са противоречиви:
свидетелят И. Г. твърди, че Р. К. е правил банята, докато според свидетеля И. Ч. банята била
направена приживе на бащата на страните. Р. К. сменил дограмата на втория етаж наскоро
според свидетеля И. Г.. Според свидетелите Т. П. и В. П. всички ремонти /на покрива, на
комина, изграждане на нов комин, ремонт на лятната кухня/ били заплащани от В. К..
От свидетелските показания се установява, че отношенията между Р. К. и майката му
В. К. били влошени, като Е. В. В. полагала грижи за нея.
Свидетелят И. Г. научил от Р. К. и Р. К., че след 1990-та година Р. К. дал на сестра му
Е. В. 13 000 лв. за дела й от имота и оттогава сестра му идвала там на гости. Същевременно
свидетелят сочи, че Р. К. и Е. В. имали спорове за имота в периода 1995-1996 г., както и че
не му е известен случай Р. К. да е възпрепятствал достъпа на сестра му до имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за съдебна делба на застроен имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с
чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на
обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено
от доказването, че страните са участници в имуществената общност.
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата,
имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във
фазата по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на
собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната
по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.
Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, когато установи пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката - Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.
Между страните не е спорно и се установява от приложения нотариален акт № 42, т.
III, д. № 908/1974 г. от 25.04.1974 г., че придобиването на собствеността върху гореописания
парцел и масивна жилищна сграда по възмезден начин е извършено по време на брака
между Б. С. К. и Т. С. К., при действието на СК от 1968 г. /отм./ - чл.103 от същия, поради
което парцелът и сградата са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
Впоследствие само единият съпруг - Б. С. К., е сключил със сина си В. Б. К. и внука
си Р. В. К. договор, обективиран в нотариален акт № 81, т.I, д. № 222/1975 г. за дарение на ½
ид. част от УПИ IX-356, кв. 35 „а“, заедно с построената в него масивна жилищна сграда.
Описаният нотариален акт не е подписан от Т. С. К., от съдържанието му не се установява
3
нейното участие в сделката, лично или чрез упълномощаването на съпруга й.
При действието на чл.13, ал.7 СК от 1968 г. (отм.) сделките на разпореждане с
недвижим имот - съпружеска имуществена общност, могат да се извършват от единия
съпруг само с писменото съгласие на другия съпруг с нотариална заверка на подписа му.
Тези законови разпоредби не допускат устно съгласие на съпруга, нито пък последващо
одобрение на вече сключената сделка. Неспазването на предписаната от закона - чл.13, ал.7
СК от 1968 г. (отм.), форма за даване съгласието на неучастващия в сделката съпруг прави
договора нищожен /Решение № 613 от 1.VI.1993 г. по гр. д. № 1890/92 г. на ВКС, II г. о./.
По делото се установи, че не е спазена изискуемата от закона форма за даване на
съгласие от страна на Т. С. К. за разпореждането с описания имот, поради което сделката,
обективирана в нотариален акт № 81, т.I, д. № 222/1975 г., е нищожна.
Следователно поземлен имот с идентификатор 80491.502.167, сграда с
идентификатор 80491.502.167.3 и сграда с идентификатор 80491.502.167.4 /за които не е
спорно, че са съществували при придобиването на имота на публична продан/ са
притежавани от Б. С. К. и Т. С. К. в режим на СИО. Горепосоченото нотариално заверено
съгласие № 176/03.05.1979 г. от Б. С. К. за построяването на масивна двуетажна жилищна
сграда с гараж /сграда с идентификатор 80491.502.167.1 и сграда с идентификатор
80491.502.167.2/ от В. Б. К. и Р. В. К. не е вписано, респ. - не е учредено надлежно право на
строеж по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ /отм./ и с факта на построяваното им гаражът и жилищната
сграда са станали собственост по приращение на собствениците на земята – на поземлен
имот с идентификатор 80491.502.167.
Съпружеската имуществена общност между Б. С. К. и Т. С. К. е прекратена със
смъртта на Б. С. К. на 31.05.1986 г., при действието на СК от 1985 г. Поради това не намира
приложение чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. и правата върху поземления имот и посочените
сгради се разпределят, както следва: Т. С. К. – 5/8 ид. части, В. Б. К.а - 1/8 ид. част, С. Б. С.а
- 1/8 ид. част, В. Б. К. - 1/8 ид. част. След смъртта на Т. С. К. през 1992 г. нейните права се
разпределят по равно между наследниците й по закон В. Б. К.а, С. Б. С.а и Р. К. и Е. В. по
право на заместване на починалия през 1987 г. В. Б. К.. По този начин поземлен имот с
идентификатор 80491.502.167, сграда с идентификатор 80491.502.167.1, сграда с
идентификатор 80491.502.167.2, сграда с идентификатор 80491.502.167.3 и сграда с
идентификатор 80491.502.167.4 са станали съсобствени между описаните лица при следните
права: В. Б. К.а – 1/3 ид. ч., С. Б. С.а – 1/3 ид. ч., Р. К. и Е. В. – по 1/6 ид. ч.
Въз основа на описаната сделка, обективирана в нотариален акт № 148, т. II, д. №
315/2022 г. на нотариус Д. Г., Р. В. К. и съпругата му Р. Д. К. са придобили право на
собственост в режим на СИО върху 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор
80491.502.167, 2/3 ид. ч. от сграда с идентификатор 80491.502.167.3 и 2/3 ид. ч. от сграда с
идентификатор 80491.502.167.4.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците Р. В. К. и Р. Д. К. за
изтекла в тяхна полза придобивна давност за целия имот и построените в него сгради. По
делото не се установи твърдяната уговорка между Р. В. К. и Е. В. за заплащане на нейния
наследствен дял през 1990 г., след което Р. В. К. да е владял имота, включително и приживе
на В. К.. Напротив, от свидетелските показания се установи наличие на влошени отношения
между Р. В. К. и майка му В. К., както и спорове във връзка с имота между него и сестра му
Е. В.. Установи се, че след 2000-та година Р. В. К. е живял в гр. Дупница и е посещавал
имота, в който постоянно живеела само В. К.. Относно извършваните ремонтни дейности се
събраха противоречиви доказателства, като нито един от свидетелите не посочи, че тези
ремонти са заплащани от Р. К., докато за част от ремонтите /на покрива, на комина,
изграждане на нов комин, ремонт на лятната кухня/ се установи, че били заплащани от В. К..
Не се установи и Р. К. да е възпрепятствал достъпа на сестра си до наследствения имот.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
4
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал
да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
В конкретния случай след смъртта през 1987 г. на В. Б. К. процесният имот е бил
ползван от неговите наследници по закон В. К., Р. К. и Е. В.. Следователно основанието, на
което е установена фактическата власт, показва съвладение – Р. К. е започнал да владее
собствената си идеална част от наследственото имущество, но по отношение на идеалните
части на другите наследници той е държател.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато то не бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици.
Р. К. не ангажира доказателства за извършването на такива действия, с които да е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и да е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Застраховането на имота, както и други подобни действия
/например заплащане на дължими местен данък и такса битови отпадъци, заплащане на
потребена електроенергия и др./ не представляват такива действия, тъй като съсобственикът
разполага с иск по чл.30, ал.3 ЗС срещу останалите съсобственици за заплащане на
припадащата им се част от разходите.
Поради гореизложеното съдът приема, че дворното място и построените в него
сгради, включително двуетажната жилищна сграда и гараж, не са изгубили съсобствения си
характер и следва да бъдат допуснати до делба.
М. Г. К. и Г. И. С. поддържат, че с нотариален акт № 148, т. II, д. № 315/2022 г. на
нотариус Д. Г. са прехвърлили всички права, които имат в делбените имоти; непосочените
подобрения били прехвърлили по приращение. В нотариалния акт не са описани
двуетажната жилищна сграда с гараж /сграда с идентификатор 80491.502.167.1 и сграда с
идентификатор 80491.502.167.2/. Двете сгради представляват самостоятелни обекти на право
на собственост, а не подобрения, каквито са постройките с обслужващо и спомагателно
предназначение. Приращението е оригинерен способ за придобиване на вещни права, при
него няма правоприемство; твърдяното «прехвърляне по приращение» не съществува като
способ за разпореждане с вещни права.
Следователно при сключването на описаната сделка, с която са се разпоредили с
всички притежавани права, М. Г. К. и Г. И. С. не са имали намерение да прехвърлят права
върху сграда с идентификатор 80491.502.167.1 и сграда с идентификатор 80491.502.167.2,
тъй като не са ги считали за свои. Този извод се подкрепя от изявленията на останалите
съделители и от събраните гласни доказателства, от които се установява, че процесните
двуетажна жилищна сграда и гараж в качеството им на самостоятелни обекти на право на
собственост са построени и владени само от В. Б. К. и В. К.. Поради това след смъртта им
правата върху тях се разпределят по равно между техните наследници по закон Р. К. и Е. В.
– по ½ ид. част за всеки от тях.
5
М. Г. К. и Г. И. С. са продали със сделката, обективирана в нотариален акт № 148, т.
II, д. № 315/2022 г. на нотариус Д. Г., 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор
80491.502.167, а 1/3 ид. част е наследствена на Р. К. и Е. В. при равни права – по 1/6 ид. ч.
Останалата 1/3 ид. ч. от имота, с оглед на изявленията на М. Г. К. и Г. И. С. /че са се
разпоредили с всички притежавани права/, е владяна приживе и придобита по давност от В.
Б. К. и В. К.. След смъртта им правата върху нея се разпределят по равно между техните
наследници по закон Р. К. и Е. В. – по 1/6 ид. ч. за всеки от тях. По този начин правата върху
поземлен имот с идентификатор 80491.502.167 се разпределят, както следва: за Р. К. – 1/3
ид. ч., за Р. В. К. и Р. Д. К. в режим на СИО - 1/3 ид. част, за Е. В. – 1/3 ид. ч.
Между страните не е спорно и се установява от обсъдените по-горе доказателства, че
правата върху сграда с идентификатор 80491.502.167.3 и сграда с идентификатор
80491.502.167.4 се разпределят, както следва: за Р. К. – 1/6 ид. ч., за Р. В. К. и Р. Д. К. в
режим на СИО - 4/6 ид. част, за Е. В. – 1/6 ид. ч.
Въз основа на описаната разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт №
148, т. II, д. № 315/2022 г. на нотариус Д. Г. и упражняваното владение върху делбените
имоти от В. Б. К. и В. К. по делото се установи, че М. Г. К. и Г. И. С. не притежават право на
собственост върху делбените имоти. По отношение на тях искът за делба следва да се
отхвърли.
Съсобствеността не е прекратена при предявяване на иска за делба и към момента на
постановяване на решението участници в имуществената общност са Р. В. К., Р. Д. К. и Е.
В.. Поради това при тези квоти и относно посочените недвижими имоти съдът счита иска за
основателен и доказан и следва да допусне делбата.
Воден от горното и на основание чл.34 ЗС и чл.341 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 80491.502.167 по КККР на с. Червен брег, община
Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-55/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 11.05.2022 г., адрес на
поземления имот: с. Червен брег, ул. Лиляна Д. № 1, с площ от 1403 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м./ предишен идентификатор: Няма, номер по предходен план: 525, кв. 22,
парцел VII, при съседи: 80491.502.273; 80491.502.274; 80491.502.168; 0491.502.286;
80491.502.165; 80491.502.280; 80491.502.166,
МЕЖДУ:
Е. В. В., ЕГН **********, Р. В. К., ЕГН **********, Р. Д. К., ЕГН **********
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:
за Р. К. – 1/3 ид. ч.;
за Р. В. К. и Р. Д. К. в режим на СИО - 1/3 ид. част;
за Е. В. – 1/3 ид. ч.
2. Построените в ПИ № 80491.502.167 по КККР на с. Червен брег, община Дупница
сграда с идентификатор 80491.502.167.1, със застроена площ от 95 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор 80491.502.167.2,
със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Гараж
6
МЕЖДУ:
Е. В. В., ЕГН **********, Р. В. К., ЕГН **********.
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:
за Р. К. – ½ ид. ч.;
за Е. В. – ½ ид. ч.
3. Построените в ПИ № 80491.502.167 по КККР на с. Червен брег, община Дупница
сграда с идентификатор 80491.502.167.3, със застроена площ 55 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: Селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 80491.502.167.4, със
застроена площ от 47 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Селскостопанска сграда
МЕЖДУ:
Е. В. В., ЕГН **********, Р. В. К., ЕГН **********, Р. Д. К., ЕГН **********
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:
за Р. К. – 1/6 ид. ч.;
за Р. В. К. и Р. Д. К. в режим на СИО - 4/6 ид. част;
за Е. В. – 1/6 ид. ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба на ПИ № 80491.502.167 по КККР на с. Червен
брег, община Дупница и построените в него сграда с идентификатор 80491.502.167.1, сграда
с идентификатор 80491.502.167.2, сграда с идентификатор 80491.502.167.3 и сграда с
идентификатор 80491.502.167.4 по отношение на М. Г. К., ЕГН **********, и Г. И. С., ЕГН
**********, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7