№ 90
гр. гр. Червен бряг, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Хр. Т.
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Частно наказателно дело №
20234440200192 по описа за 2023 година
по описа на Червенобрежки районен съд и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 155 от ЗЗдравето
Червенобрежка районна прокуратура е сезирала Районния съд в град Червен бряг с искане
по чл. 157 от Закона за здравето при наличие на обстоятелства по чл. 155 от същия закон да
бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на В. Б. М., с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, след което при констатиране на основания по чл. 155 от ЗЗ същата
да бъде настанена на задължително лечение в здравно заведение от типа на визираните в чл.
156, ал. 2 от Закона за здравето.
В хода на съдебното следствие представителят на Районната прокуратура поддържа
искането.
В производството пред съда освидетелстваната В. М. се представлява от адвокат Д. Т. от
Плевенска адвокатска колегия. Взема становище, че искането е основателно,
задължителното лечение е наложително с оглед дългогодишната давност на заболяване на
освидетелстваната и наличните данни от заключението на експертите, че заболяването е във
фаза на обостряне.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид заключението на
експертът д-р В. от ДПБ Карлуково и прие за установени следните фактически
обстоятелства: Освидетелстваната е 66-а годишна жена, страдаща от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане с устойчив дефицит, параноидно – халюцинаторен
синдром. През 1986 г. е лекувана 45 дни в отделение за неврози към Катедра по психиатрия
в град Плевен. По нейни данни на 26.10.1987 г., е получила “озарение” от бог, който я
1
посетил и била кръстена лично от него. По същото време, “проговорила” за няколко минути
арабски език. Няколко дни след това имала слухови и зрителни халюцинации и псевдо
халюцинации. През 2005 г. е лекувана в ДПБ гара Карлуково, с диагноза “Параноидна
шизофрения”. След това няма данни да е лекувана в специализирани психиатрични
заведения, както ида е приемала подържаща терапия. През последните месеци състоянието
й се влошило, като станала агресивна, основно към близките си, проявявала вербална
агресия към случайни хора, крещяла, говорила несвързано на религиозна тематика. Налице
е обостряне на ендогенна психоза, а именно – параноидна шизофрения. Общият сбор на
точките на оценка на риска е 36, което според медицинските стандарти означава, че рискът
за опасни прояви при нея, е висок и съответно са налице медициннските критерии за
настаняването й на задължително лечение по смисъла на чл. 162, ал.2 вр. с чл. 146, ал. 1, т. 1,
чл. 155 и чл. 156, ал. 1 от ЗЗдравето.
Заключението на вещото лице е, че освидетелстваната В. Б. М. страда от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане с устойчив дефицит, халюцинаторно параноиден
синдром. При нея са налице трайни психични увреди, в резултат на психично заболяване –
ендогенна психоза. Поради това заболяване, в момента освидетелстваната може да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките й и за околните.
Предвид горното вещото лице предлага освидетелстваната да бъде настанена на
задължително лечение в ДПБ гара Карлуково или в Стационарни условия за срок от два
месеца. Освидетелстваната не е в състояние да изразява информирано съгласие в процеса на
лечението й. Освидетелстваната в съдебно заседание изразява становище, че не страда от
психично заболяването и не следва да бъде лекувана. Твърди, че всичко по настоящето
производство се води, тъй като е в ход дело за развод със съпругът й. Не дава обаче
смислено обяснение, поради каква причина,след като първоначално провеждането на
експертизата бе в амбулаторни условия, въпреки, че са й се представили не е допуснала
вещите лица да извършат изследването. В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите
Теменужка К. Х., Д. К. Г., Т. Т. Л., Н. Г. К., И. В. И., Е. Ц. Г.. Всички свидетели живеят в
близост до домът на освидетелстваната М.. Ежедневно при контакт с М. същата е агресивна
към тях, като осъществява по-скоро психически тормоз. Останалите съседи заявяват, че без
причина ги обижда, кълне и ги нарича с различни епитети. Свидетелите твърдят, че ги е
страх да минават покрай домът на В., като постоянно се оглеждат, да не би да хвърли нещо
по тях.
Съдът, като взе предвид събраните гласни доказателства, както и заключението по
назначената съдебна психиатрична експертиза и като изходи от изключителната грижа за
здравето на освидетелстваната намира, за установено по безспорен начин, че В. М. страда от
психично заболяване от кръга на визираните в чл. 146, от ЗЗдравето, чието лечение следва
да бъде принудително в ДПБ гара Карлуково. Срокът на лечението следва да бъде съобразен
с препоръката на вещото лице, а именно – ДВА МЕСЕЦА.
Предвид обстоятелството, че М. е в обтегнати отношения със съпругът й, които по нейно
твърдение в момента се намират в производство на дело за развод и същевременно нямат
други близки, то следва за лице, което да дава информирано съгласие в хода на лечението й
2
да бъде назначена такова лице, а именно главния експерт по здравеопазване и образование
към община Луковит. При така установеното, като изходи изключително от грижа за
здравето на М. съдът прие, че предложението на Районна прокуратура гр. Червен бряг
следва да бъде уважено и освидетелстваната следва бъде настанен на задължително лечение.
С оглед становището на експертите съдът прие, че това настаняване и лечение следва да
бъде в рамките на посочения от експерта срок - два месеца. Решението на съда за
задължително настаняване и лечение на М. подлежи на обжалване от заинтересованите лица
в 7-мо дневен срок от постановяването му – 11.07.2023 г., пред Плевенския окръжен съд.
Като взе предвид степента на обостреност на заболяването на освидетелствания съдът прие,
че евентуалното обжалване на настоящето решение не следва да спира неговото изпълнение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Настанява на задължително лечение в стационарна форма в ДПБ с. Карлуково, обл.
Ловеч В. Б. М., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен за срок от два месеца.
Назначава на основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето за лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението на В. Б. М., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. “................” № 38, главния експерт по здравеопазване и образование към
община Луковит.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в седмодневен срок от
постановяването му – 11.07.2023 г., като не спира неговото изпълнение.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3