РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110105057 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Й. К. АЛ., чрез адв. К.К. срещу *
със седалище и адрес на управление гр. София, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за
заплащане на сумата от 10 лева, като частична претенция от общата в размер на 219,62 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № *от 01.04.2019г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „*, изразяващи се в увреждане на предна лява врата по
настъпило на 06.04.2020 г. в гр. *застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба /08.04.2021г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.04.2019г. между страните е сключен договор за застраховка
„Пълно Каско“ със застрахователна полица *от за лек автомобил „*” с *, собственост на
ищеца, със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г. Застрахователната премия била
изцяло платена. На 06.04.2018г. в гр. *“ при отваряне на предна лява врата ищецът не успял
да я задържи, тъй като духал силен вятър и вратата се ударила в метална ограда, което
нарушило леко боята. Застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие и извършил оглед и бил изготвен опис по щета на 07.04.2019 г. Получил като
застрахователно обезщетение сумата от 171,92 лв. При проучване в няколко сервиза ищецът
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 401,54
лева, поради което останали за плащане сумата от 229,62лв. Твърди се, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 4635/2020 г. на ВРС, 39 състав, ответното дружество е осъдено да
заплати сумата от 10лв. като частичен иск от 229,62лв. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител моли за
отхвърляне на иска, тъй като процесната сума е заплатена.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който признава иска на основание чл. 237 от ГПК относно неговото основание
и до общ размер на вземането на ищеца от 209,62лв., което представлява неплатен остатък
от застрахователно обезщетение по повод събитието от 06.04.2020 г. Сочи се, че с
допълнителна молба, че е заплатил признатата сума, ведно с разноски по делото. Евентуално
релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която заявява, че всички суми предмет на иска са заплатени, включително
и направените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Така предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената дата, както и че
вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и
размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат,
както и че ищецът е изправна страна по договора, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото,
сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 1.04.2019г. за
притежавания от ищеца л.а. „*” с *, по застрахователна полица *от 01.04.2019г., със срок на
действие от със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г., че е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и му е представил необходимите документи настъпилото
застрахователно събитие на 06.04.2019г., както и че вследствие на събитието е ищецът
претърпял твърдяните имуществени вреди от посочения вид, че с влязло в сила Решение №
260492/16.2.2021г. по гр.д. № 4635/2020 г. по описа на ВРС, 39 с-
в, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева /десет лева/ -
частичен иск от общо 229.62 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди
в резултат от настъпилото на 06.04.2020г. застрахователно събитие с увредения лек
автомобил *, с peг. № *, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал.
1 КЗ.
От представеното с молба от 04.06.2021г. от ответника – платежно нареждане от
27.05.2021 г., се установява, че ответникът е представил доказателства за заплащане на
цялата претендирана сума от 10лв., включително и непредявената част от иска за сумата от
209,62лв.
С протоколно определение от 15.10.2021 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството относно извършеното плащане на сумата от 572,55 лева на
27.05.2021 г. в полза на ищцовата страна, с която са погасени изцяло вземанията за
главница, законна лихва и разноски по делото.
От коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира за установено, че
2
ответникът е погасил задълженията си към ищеца за процесния период с извършеното от
негова страната плащане в хода на процеса на 27.05.2021г., който факт следва да бъде
съобразен на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, предвид извършеното плащане, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед обстоятелството, че задължението на ответника е изцяло погасено,
включително и разноските, което обстоятелство не се отрича от ищеца, не следва да се
присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. * срещу „*със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2,
осъдителен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева /десет лева/, като
частична претенция от общата в размер на 219,62 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен
със застрахователна полица № *от 01.04.2019г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „*изразяващи се в увреждане на предна лява врата по настъпило на 06.04.2020 г.
в гр. Варна застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба /08.04.2021г./ до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3