Решение по адм. дело №1594/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Аквапарк Поморие“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-140-0168333/24.07.2025 г. на началник отдел "Оперативни дейности" [населено място] в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС на дружеството жалбоподател, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – Аквапарк Поморие -бързо хранене, находящ се в [населено място], м. „Кротиря“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорения АА поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и целта му. Счита, че не са осъществени материалните предпоставки за налагане на процесния ПАМ. Твърди, че не е съобразено съответствието на мярката с принципа на пропорционалност, съгласно тълкуването дадено в Решение на СЕС по дело С-97/21 г.. Излага съображения, че при определяне на срока на наложената мярка органът неправилно е приложил материалния закон като не е съобразил тежестта на нарушението. По подробно изложени в жалбата доводи претендира отмяна на оспорения АА и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище моли съда да уважи жалбата. Претендира разноски.

Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Главна дирекция фискален контрол в ЦУ на НАП, редовно призован не явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище счита подадената жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2025 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС сезонен/временен - Аквапарк Поморие-бързо хранене, находящ се в [населено място], м. „Кротиря“, стопанисван от „Аквапарк Поморие“ ЕООД.

При проверката е констатирано, че търговецът „Аквапарк Поморие“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ), с което е допуснато нарушение на разпоредбата на същата наредба и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При извършена контролна покупка, с №000500 преди легитимацията на органите по приходите, на стойност 2,40 лв., заплатени с дебитна/кредитна карта, не е издаден фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство модел, нито ръчна касова бележка от кочан.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0168333/09.07.2025 г.

Предвид констатациите от извършената проверка, със заповед № ФК-140-0168333/24.07.2025 г. на началник отдел "Оперативни дейности" [населено място] в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС на дружеството жалбоподател, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – Аквапарк Поморие -бързо хранене, находящ се в [населено място], м. „Кротиря“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Срещу дружеството е съставен и АУАН № [рег. номер]/10.07.2025 г. за същото нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 838841-[рег. номер]/24.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Със заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Със Заповед № 445/16.06.2023 г. издадена от изпълнителния директор на НАП издателя на оспорената ПАМ К. Н. К. е преназначен на длъжност началник отдел "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП.

Обжалваният акт е издаден в предписаните от закона форма и съдържание. Изложени са фактическите и правни основания за налагане на ПАМ. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на заповедта. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. регламентира, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В разглеждания случай, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, се установява по несъмнен начин, че за извършената контролна покупка в стопанисвания от жалбоподателя обект не е издадена фискална касова бележка. Не се спори и че в търговския обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство. Издаването на фискална касова бележка за извършената покупка и плащане с дебитна/кредитна карта е било дължимо съгласно цитираните по–горе в решението разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Въпреки установеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед противоречи на материалния закон и на целите му, по следните съображения:

Независимо от формално спазената процедура и приложена материално правна норма съответстваща на установеното, настоящият състав преценява, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с целта на закона и при нарушение на принципа на съразмерност в контекста на тълкуването, дадено от СЕС в решение по дело С-97/21 г.

Спазването на принципа за съразмерност гарантира, че само така не би се засегнал в по-голяма степен от необходимото стопанският оборот, който е източник на приходи за бюджета, включително и с оглед целите на принудителните административни мерки, посочени в ЗАНН, свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях и целеният превантивен ефект на мярката.

Налагането на процесната ПАМ е несъразмерно и от гледна точка на съставеното за същото нарушение НП и наложената с него санкция. Посоченото обстоятелство, с оглед даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) в решението от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона, независимо дали от формална страна ПАМ отговаря на изискванията на процесуалния и материалния закон. Това е така, тъй като съответствието на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с правото на ЕС е разгледано и дадено тълкуване в посоченото решение по преюдициално дело С-97/21 на Съда на ЕС, като диспозитива на решението гласи: "Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. "

Видно от мотивите на цитираното решение на СЕС, ПАМ като процесната следва да бъде съобразена с изискването - да не надхвърля необходимото за постигане на преследваните от закона цели - точки 56 и 57 от решението. ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност ( по арг. от точки 56, 57 и 62 от решението на СЕС). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС). Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели. Кумулирането на мярката по чл. 186 от ЗДДС с проведеното административно наказателно производство срещу дружеството-жалбоподател за налагане на имуществена санкция по ЗДДС не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, от една страна, а от друга страна - е непропорционално. По гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховен административен съд I-во и VIII-мо отделение. (виж. Решение № 6836 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2025 г., VIII о., докладчик М. Ч.; Решение № 5983 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2025 г., I о., докладчик Б. Л.; Решение № 4057 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 122/2025 г., I о., докладчик М. П.; Решение № 2346 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 369/2025 г., I о., докладчик Е. М.; Решение № 11761 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2024 г., VIII о., докладчик председателят М. М.; Решение № 1802 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2024 г., I о., докладчик М. З. и много други)

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото. Видно от приложения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в общ размер на 4 250 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 4 200 лв. адвокатско възнаграждение. Като доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение е приложена фактура за сумата от 4 200 лв. както и преводно нареждане, видно от което сумата е заплатена по банков път (л.92-93). От страна на ответника е направено възражение за прекомерност, което макар и бланкетно съдът намира за основателно. Делото не се отличава с голяма фактическа или правна сложност. В случая предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 2 000 лева. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат общо на 2 050 ( две хиляди и петдесет) лева.

Воден от горното, Административен съд - Бургас, XXV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-140-0168333/24.07.2025 г. на началник отдел "Оперативни дейности" [населено място] в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, да заплати на „Аквапарк Поморие“ ЕООД, [ЕИК], направените в производството разноски в общ размер на 2 050 (две хиляди и петдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му на страните.