Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2020г., гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на деветнадесети февруари 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Ж.
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Силвиян
Иванов
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 94/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
искова молба на „Милки Груп Био“ ЕАД, срещу Агенция Митници – С. /съгласно
уточняваща молба от 16.01.2020г./, за обезщетяване имуществени вреди в размер
на 720 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за две съдебни
инстанции по АНД № 2629/2019г. по описа на ВРС, по което с
влязло в сила решение е отменено НП 379/2018/2019, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до датата на
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че гореописаното НП, с което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в резултат на предприето от него оспорване по съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение е било отменено. Счита, че във връзка със
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и
осъществено представителство по оспорване на това НП пред две съдебни
инстанции, е претърпял имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски
хонорар от общо 720 лв. /по 360 лв. за всяка инстанция/.
На изложените основания моли съда да осъди ответника да му
заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба, до датата на окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си - адв.С.Ж., поддържа исковата претенция и моли съда да я
уважи. Твърди, че в случая са налице всички предпоставки по чл.203 ал.1 от АПК
вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на исканото обезщетение, доколкото с акт
на съда е отменено като незаконосъобразно НП, а направените в хода на това
производство разходи за заплатено адвокатско възнаграждение се явяват в
причинно следствена връзка, претърпяна от него пряка и непосредствена
имуществена вреда.
Ответната страна –
Агенция Митници – С., чрез процесуален представител – ст.ю.к.А.Ш, оспорва исковата претенция.
Счита същата за неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за настоящото производство. Претендира присъждане
на ю.к.възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - В., дава заключение за основателност на
предявения иск.
Излага, че налице незаконосъобразен административен акт – отменено наказателно постановление от
орган в структурата на ответника по иска. Във връзка с неговото обжалване
ищецът е сторил разноски, за които са представени доказателства. Същите са
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и подлежат
на обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С НП № 379/2018/2019, издадено
от Заместник-директор на ТД „Северна морска“ в
Агенция Митници, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 отЗМ, чл.83 от ЗАНН
вр. чл.175 ал.1 и ал.3, чл.178 ал.1 ДОПК вр. чл.79 ал.1 ЗАНН на „Милки Груп
Био“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер
на 804.43 лв., представляваща 100 % от размера на избегнати публични държавни
вземания, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ вр. чл.70, пар.1 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета вр.чл.128, пар.1 и 2 от
Регламент № 2015/2447 на Комисията. Същото е било оспорено по
съдебен ред, при което пред ВРС е образувано АНД № 2629/2019г. С Решение № 1695/24.09.2019г.
по цитираното АНД, НП е било отменено. След касационно оспорване, по което е
образувано КАНД № 2800/2019г., с Решение № 2031/29.10.2019г. Адм.съд - В. е
оставил в сила решението на ВРС.
Горецитираното дело
е изискано и приложено към настоящото за послужване. Видно от същото, при
оспорването на НП ищецът /тогава в качеството на жалбоподател/ е представляван
от пълномощник – адв.Св.Ж., съгласно представени още с въззивната жалба
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. Видно от
последните адв.Желязова е упълномощена от П. П., в качеството й на
представляващ и управляващ „Милки Груп Био“ ЕАД, да подаде жалба срещу
горепосоченото НП, да води делото до окончателното му приключване пред всички
инстанции, срещу адвокатски хонорар от 360 лв. с включено ДДС, след издаване на
фактура. Уговорено е, че тази сума е дължима за всяка съдебна инстанция. С
жалбата е представена и фактура № 541/03.06.2019г., с предмет изготвяне на
жалба, завеждане и водене на дело срещу НП 379/2018/2019г. за сумата от 360 лв.
с ДДС. В хода на въззивното производство е представено заверено копие на
кредитно нареждане, видно от което по сметка на Св.Ж. на 04.06.2019г. е
преведена сумата от 27 450 лв. с основание за плащане фактури №№ от 515 до
570/03.06.2019г., съгласно опис с номерата, датите и стойностите по тези
фактури, в т.ч. и процесната такава № 541/03.06.2019г.
При касационното
оспорване по КАНД № 2800/2019г. са представени идентични доказателства –
адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019г.
/за изготвяне на отговор по касационна жалба и процесуално представителство на
дружеството пред съда/, фактура № 620/07.10.2019г. за сумата от 360 лв. По
образуваното касацонно дело е представено извлечение от банкова сметка, ***. по
фактура № 620/07.10.2019г. е преведена на Св.Ж. на 07.10.2019г.
Така описаната
фактическа обстановка не е спорна между страните. Въз основа на същата, съдът
достигна до следните правни изводи:
Искът е предявен от
процесуално легитимирана страна /лице,
претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди причинени от отменено наказателно постановление/, срещу надлежния ответник, съгласно чл.205 от АПК /юридическото лице, в чиято структура се
намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление/ и се разглежда от родово /съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС/ и местно /чл.133 от АПК/ компетентния съд.
Предвид горното, съдът намира, че
е сезиран с допустим иск. По неговата основателност, съобрази следното:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнението на административна дейност. От съдържанието
на нормата и от изричното й озаглавяване „Отговорност за дейност на
администрацията”, обосновано може да се заключи, че определящо за приложимостта
й, респективно за търсене на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е
вредите, които според твърденията на ищеца са причинени в правната му сфера, да
са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение на
нейната проявна форма – правоприлагаща /при издаване на индивидуални или общи
административни актове/, нормотворческа /при издаване на подзаконови нормативни
актове/ или санкционно-правораздавателна /по административното наказване,
осъществявано с наказателни постановления/. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска
за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че акта се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
Следователно, в приложното поле на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена отговорност на
администрацията от незаконосъобразно издадени от органите й и отменени по
съдебен ред наказателни постановления. Такова е разрешението на въпроса, дадено
в т.1 от цитираното Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ВКС и ВАС. В
настоящия случай, от данните по делото се установява категорично, че издаденото
НП е отменено с влязло в сила съдебно
решение, което удовлетворява коментираното изискване на цитираната правна
норма.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата
отговорност, следва да е налице освен
отменен по надлежния ред акт и реално причинени вреди, произтичащи от него,
както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. Нужно
е в процеса да се установи, че настъпилите вреди за ищеца /загуби или
пропуснати ползи/ представляват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт на администрацията.
В конкретния случай, в
производството по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд-В. и пред касационната инстанция
– Адм.съд-В., ищецът е бил представляван от адвокат-пълномощник Св.Ж.. Видно от представените по двете дела доказателства –
пълномощно, 2 бр. договора за правна защита и съдействие, 2 бр. фактури и 2 бр. преводни
нареждания, за процесуалното представителство пред
въззивната и касационната инстанции, е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на по 360 лв. с ДДС за всяка
инстанция, или общо 720 лв.
Налице е и
причинно-следствена връзка между защитата и настъпилите за ищеца вреди. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането
намалява фактически неговото имущество, а и
защото липсва процесуална възможност той да
упражни претенцията си за разноски в
административно-наказателното производство пред съда /в този смисъл ТР №
2/03.06.2009г. на ВАС по т.д. № 7/2008г./. Адвокатското възнаграждение е
заплатено единствено поради необходимостта от адекватна защита срещу издаденото
незаконосъобразно НП, до което не би се стигнало, ако при
осъществяване на своята административно-наказателна дейност, наказващият орган
бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Това обосновава пряката
причинност между незаконосъобразно осъществената дейност по административното
наказване, приключила с издаване на наказателното постановление и произтеклите
за лицето имуществени вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ОСС на ВАС,
в което изрично е прието, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, платените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
С оглед изложеното, съдът
намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК. Предявеният иск за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан и по основание, и по размер, като
по отношение на последния липсва наведено възражение за прекомерност от страна
на ответника. Поради това същият следва да бъде уважен в претендирания размер
от 720 лв.
Предвид основателността на
иска по главната предявена с него претенция,
основателна е и акцесорната такава за лихви, дължими от датата на предявяването
на иска – 10.12.2019г.,
до окончателното изплащане на
обезщетението.
С оглед изхода на спора и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за
присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК. Същите се претендират и са доказани общо в
размер на 385 лв., от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение с данни, че последното е внесено, съгласно фактура и преводно
нареждане от 16.01.2020г.
Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящата
инстанция, съдът намира за неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл.78
ал.5 от ГПК вр. чл.36 от ЗАдв вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
за един адвокат съобразно предмета на настоящия спор е 300 лв. Съгласно § 2 от
ДР на Наредба № 1/2004г. за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Именно такъв е и настоящия случай. Между страните по
договора за правна защита и съдействие е договорено и платено възнаграждение от
360 лв. /минималния размер по наредбата с включен ДДС/.
С оглед горното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски
общо в размер на 385 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция Митници гр.С., да заплати
на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“М. П.“ № 22А, представлявано от П. Д. П., обезщетение за претърпени от дружеството
имуществени вреди в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции по АНД № 2629/2019г. по описа на ВРС, ХІІІ-ти състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска – 10.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция
Митници гр.С., да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ххххххххх, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.“М. П.“ № 22А, представлявано от П. Д. П., съдебно-деловодни разноски в размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :