РЕШЕНИЕ
№ 1433
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110116512 по описа за 2022 година
Ищецът М.М. твърди, че на 19.09.2022г., около 11.10ч. в гр.Варна, на
бул.Х. Смирненски, автомобилът и Сузуки Суифт с рег. №*** е претърпял
ПТП докато се е движила в посока от бул.Цар Освободител към бул.Сливница.
В дясната лента непосредствено пред нея на същият булевард се е движил л.а.
Пежо 506, с peг. №***, когато предната част на автомобила се изравнила с
неговият заден калник, изведнъж водачът на автомибил Пежо 506 предприел
преминаване от дясна в лява лента, като не пропуснал автомобила на ищцата.
М. М., за да предотврати произшествието натиснала спирачката и предприела
аварийно спиране, но загубила управление над автомобила, който се насочил в
ляво и след като преминал бордюра с левите гуми спрял. Твърди, че за
настъпилото ПТП са уведомени компетентните органи, които след посещение
на място и изясняване на механизма на ПТП са съставили Протокол за ПТП с
№1800765. В протокола за ПТП, като виновен е посочен водача, управлявал
л.а. Пежо 506, с peг.№***, а като причина за настъпване на произшествието е
посочено, че водача на л.а., при преминаване от дясна в съседната лява лента,
не пропуска л.а. на ищцата. Твърди се, че лекият автомобил управляван от
виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност"
от застрахователна компания ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, със срок на действие
18.11.2021г. – 18.11.2022г., която полица е действаща към датата на ПТП и на
26.09.2022г. ищцата уведомила застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като служител на ответника е извършил оглед и заснемане
на автомобила и е съставил опис – заключение за щетите. В описа, като
увредени детайли са описани: предна броня, калник преден ляв, гума 1 предна
лява ALLSEASON 175/70/14, джанта предна лява алуминиева, аербег водач,
аербег пасажер, колан преден ляв, колан преден десен, зъб под предна броня,
подкалник ПВЦ преден ляв, врата предна лява, стикери декоративни комплект
предни леви, стикери декоративни врата предна лява, греда преден мост,
1
носач преден ляв, амортисьор преден ляв, праг ляв, кора ПВЦ под праг ляв,
колонка предна лява и панти капак преден. Ищцата твърди, че е получила
сумата в размер на 988.45лв., от тази сума, след като приспаднала сумата в
размер на 400.00лв., която сума заплатила за репатриране на автомобила се
получила, като обезщетение сумата в размер на 588.45лв. Ищцата счита този
размер за крайно недостатъчен и счита, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 6 100лв., както и че управлението
на въздушните възглавници е повредено и следва да се подмени. Счита, че от
необходимата сума за ремонт в размер на 6 100.00лв., следва да се приспадне
сумата, заплатена до момента в размер на 588.45лв., или сумата, която следва
да и заплати ответникът е в размер на 5 541.55лв.
Моли се, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“ АД да плати на М. А. М. сумата от 100.00 лева, представляваща
частичен иск от остатъка в размер на 5 541.55 лева, като застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна броня, калник преден ляв, гума предна лява ALLSEASON 175/70/14,
джанта предна лява алуминиева, аербег водач, аербег пасажер, колан преден
ляв, колан преден десен, зъб под предна броня, подкалник ПВЦ преден ляв,
врата предна лява, стикери декоративни комплект предни леви, стикери
декоративни врата предна лява, греда преден мост, носач преден ляв,
амортисьор преден ляв, праг ляв, кора ПВЦ под праг ляв, колонка предна лява,
панти капак преден и управление въздушни възглавници на л.а. марка
„Сузуки Суифт", с peг. №***, причинени в резултат на реализирано на
19.09.2022г. в гр.Варна ПТП, по вина на водача на л.а марка „Пежо 806", с peг.
№***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата като претендира и разноски.
Претенцията е изменена в хода на делото по реда на чл.214 от ГПК, като
търсената сума като частичен иск е увеличена до размера от 4 630.79лв.
частичен иск от иск в размер целият на 5 541.55лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, в който твърди, че искът е процесуално допустим, макар и
неоснователен и оспорва претенцията както по основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
„ЗАД Д.Б.Ж.З." АД и собственика на л.а. марка и модел „Пежо 506", с peг.
№***, обективирано в застрахователна полица с № BG/30/12100324413, към
датата на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че щетите
по л.а. марка и модел „Сузуки Суифт" с peг. №***, описани в исковата молба,
не се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализираното
пътнотранспортно произшествие (ПТП). Горното възражение е
аргументирано, че ударът между двата автомобила е бил с ниска скорост, а от
друга страна механизмът на ПТП не кореспондира по никакъв начин с
причинените щети. Оспорва причинно-следствената връзка между
пътнотранспортното произшествие и повредата на преден ляв амортисьор,
панти на преден капак, предна лява врата и гредата на преден мост. Твърди, че
вина за настъпване на процесното ПТП не носи водачът, управлявал
застрахования при ответното дружество лек автомобил марка „Пежо" с peг.
№***, тъй като същият е предприел правомерна маневра по промяна на
пътните ленти, след като се е съобразил с всички ППС намиращи се в близост.
Сочи, че водачът на л.а. марка „Сузуки" с peг. №*** се е движил с висока,
2
несъобразена с пътните условия скорост, с което свое поведение е станал
причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Също с
Протокол за ПТП №1800765 от 19.09.2022г. в графата за отбелязване на
материалните щети, по л.а. марка „Пежо" с peг. №*** (застрахован при
ответното дружество) няма никакви причинени щети от процесното ПТП.
Предвид изложеното се достига до извода, че съприкосновение между двата
автомобила не е имало, като въз основа на тези факти твърди, че водачът на
увредения л.а. марка „Сузуки" е причинил щетите по собствения си лек
автомобил, изцяло вследствие на действията от страна ищцата М. М.. Навежда
твърдения, че при управлението на л.а. същата е нарушила разпоредбата на
чл.20 от ЗДвП, като не е контролирал автомобила със съобразена с
конкретните пътни и атмосферни условия скорост, за да има възможност да
реагира по адекватен и своевременен начин. Като, при реално създадена
опасност, водачът следва да запази траекторията си на движение и да
предприеме аварийно спиране, без да променя направлението на автомобила,
за да не създаде допълнителна опасност за движението. Уведомява съда, че
застрахователят е извършил плащане на сумата от 988.45лв. за репариране на
щетите по л.а.„Сузуки" с peг.№***, която сума счита за напълно достатъчна
предвид степента на увреждане на автомобила. Предвид гореизложените
съображения, застрахователят е изплатил сума, която репарира щетите по
лекия автомобил, които са в пряка причинно-следствена връзка. Твърди, че
л.а. марка „Сузуки" е на възраст над 15 години от датата на първа регистрация
и следователно същият би могло да се отремонтира с части предоставени от
алтернативни доставчици, и в сервизи различни от официалния за съответната
марка и по гореизложените съображения, оспорва размера на предявения иск.
Оспорва твърдението на ищцовата страна, че ремонта на процесния лек
автомобил би възлязъл на сумата от 6 100лв. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума е прекомерно завишена и не отговаря по никакъв начин
на средните пазарни цени за ремонт на увредените детайли, по процесния
автомобил и увредения автомобил е засегнат само в своята предна лява част и
като цяло купето и шасито са съхранени без щети. Икономически и
юридически неприемливо е ремонтът на 15 - годишен автомобил да възлиза с
над 100лв. над средната му пазарна цена по направена от ответника справка.
Моли да се отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди като
неоснователен. Алтернативно моли да се намалят присъдените обезщетения и
претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.432, ал.1 от КЗ
Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените
доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищцата е собственик на л.а. „Сузуки Суифт“ д.к.
№***, което се потвърждава и от представената част I от свидетелство за
регистрация, както и че същият е бил увреден при ПТП причинено от
л.а.“Пежо 506“ д.к.№*** застрахован при ответника по застраховка ГО
съгласно представения протокол за ПТП от 19.09.2022г., като то е настъпило в
срока на действие на застраховката. По настъпилата щета е изготвен опис
заключение от страна на ответника, който не оспорва, че е заплатил на ищцата
сумата от 988.45лв., като застрахователно обезщетение.
Спорът между страните е само относно размера на дължимото се
3
застрахователно обезщетение, като за целта е назначена и приета САвтЕ в
рамките на която вещото лице е посочило, че по отношение на увредения
автомобил се установява, че стойността му към момента възлиза на 6 300лв., а
стойността на щетата възлиза на 9 434.70лв. или иначе казано установява се
тотална щета. Вещото лице изрично е посочило, че по-високата стойност на
щетата се обуславя от факта, че то я е определило като сбор от цената на всеки
отделен компонент от л.а. който следва да бъде закупен и монтиран на
катастрофиралия автомобил. По отношение на остатъчната стойност на
автомобила като метал в експертизата е посочено, че тя възлиза на 227.80лв., а
останалите здрави части от автомобила са оценени на 680.76лв.
По делото е разпитан свид.Евг.Г., който като служител на КАТ е посетил
ПТП-то сочи в показанията си, че при изготвяне на протокола за ПТП не е
имало спор относно начина на настъпването му и вината, като е съставен и
АУАН на виновния водач. Съдът е приел и повторна САвтЕ в рамките на която
друго вещо лице е посочило, че стойността на л.а. на ищцата към момента на
настъпване на ПТП-то е била в размер на 6 800лв., а стойността на ремонта му
би възлязла на 10 834.95лв., като стойността му като отпадъчен метал е в
размер на 237.38лв.
По искане на ответната страна е допусната тройно САвтЕ, която обаче е
заличена в хода на делото поради поведение на ответника довело до
значително забавяне на делото и множество отлагания.
Решаващият състав намира, че по делото са събрани достатъчно
доказателства под формата на две единични САвтЕ които са еднозначни за
начина на настъпване на ПТП-то и относно това, че щетата е в категорията на
тоталната щета.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите
необходими за възстановяване на щетите.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 10 134.83лв. представляваща
средно аритметично между размерите на щетата дадени от двете вещи лица.
Посочената стойност, като надхвърляща цената на л.а. към момента на
настъпване на ПТП-то има значение само относно въпроса дали е настъпила
тотална щета.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятието възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
4
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 от
ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен
и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО,
решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо ТО,
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II ТО и
други/.
В тази връзка съдът намира, че определяне на дължимото в случая
обезщетение при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за
уреждане на претенции за обезщетяване на вреди е неприложимо.
Действително според чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди
на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие
с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в
съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към
Наредба №24/08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за
извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите,
когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените норми,
съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната
стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани
доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният
размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл. 499, ал. 2 КЗ, което
гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по
чл.558, ал.2 и ал.5 от КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба
№49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението
на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията
за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за
репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва
да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да
проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото
имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако
пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и
материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил
обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е
възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които
ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която
е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по
в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
Воден от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, като ответното дружество се осъди да заплати на ищцата
сумата от 4 630.79лв. частичен иск от иск в размер целият на 5 541.55лв.
5
Ответното дружество предвид извода за основателност на претенцията и
направеното искане следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и сторените
по делото разноски възлизащи на общо 2 795.24лв.
Ето защо, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.София, *** да заплати на М. А. М. ЕГН********** от гр.Русе,
*** към вече изплатените 588.45лв. сумата от още 4 630.79лв. застрахователно
обезщетение по щета на МПС №0801-005581/2022-01 настъпила на
19.09.2022г. по време на действието на застраховка Гражданска отговорност
при което трето лице причинило застрахователното събитие увреждайки
собствения на ищцата л.а.“Сузуки Суифт“ д.к.№*** и изразяваща се в
увреждане на предна броня, калник преден ляв, гума предна лява
ALLSEASON 175/70/14, джанта предна лява алуминиева, аербег водач, аербег
пасажер, колан преден ляв, колан преден десен, зъб под предна броня,
подкалник ПВЦ преден ляв, врата предна лява, стикери декоративни комплект
предни леви, стикери декоративни врата предна лява, греда преден мост,
носач преден ляв, амортисьор преден ляв, праг ляв, кора ПВЦ под праг ляв,
колонка предна лява, панти капак преден и управление въздушни
възглавници, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
сезиране на съда-16.12.2022г. до окончателното и изплащане, като сумата се
присъжда като частичен иск от иск целият в размер на 5 541.55лв., на осн.
чл.432 от КЗ и 2 795.24лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок
от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6