№ 22915
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110157008 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. А.
В. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
от 15,16 лв. – цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес в гр.
София, АДРЕС, аб. № 383967 през периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.;
сумата от 13,60 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за същия
период и имот; сумата от 3,12 лв. – обезщетение за забава в периода от
15.10.2015 г. до 25.10.2017 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 3,19 лв. – обезщетение за същия период на забава по отношение на
цената на услугата за дялово разпределение; ведно със законната лихва
върху двете главници за времето от 06.11.2017 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГД № 78952/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик/титуляр на вещно право на
ползване на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като тя не е престирали насрещно – не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 78952/2017 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е
налице облигационна връзка между страните за процесния период. Оспорва
годността на общия топломер. Оспорва иска за мораторна лихва поради
недължимост на главното вземане. Счита, че клаузите относно изпадане в
забава след публикуване на фактурите в интернет са нищожни, доколкото
потребителят не е длъжен да разполага с техническо средство за получаването
им. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 06.11.2017 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
05.03.2018 г. по ЧГД № 78952 по описа за 2017 г. на СРС срещу длъжниците
Д.Н.В. и Т. А. В. да заплатят на заявителя солидарно следните суми: сумата от
15,16 лв. – цена на топлинна енергия за имот в АДРЕС, гараж № 21, аб. №
383967 през периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.; сумата 13,60 лв. – цена за
дялово разпределение за същия период и имот; сумата 3,12 лв. – обезщетение
за забава в периода от 15.10.2015 г. до 25.10.2017 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата 3,19 лв. – обезщетение за същия период на забава по
2
отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва
върху двете главници за времето от 6.11.2017 г. до изплащане на вземането;
както и сумите 25 лв. – държавна такса, и 41 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците. Т. А. В. в срок е
подала възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане, връчено на 29.08.2021 г. на заявителя са дадени
указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за вземането си по отношение на Т. А. В.. В срока по чл. 415 от
ГПК – на 04.10.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването
на вземанията си по исков ред по отношение на този длъжник.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията – София на 13.08.2004 г. под акт № 146, том
LLIX, вх. рег. № 34371/13.08.2004 г., от който се установява, че Д.Н.В. е
придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 13.08.2004 г.,
под акт № 54, том XXII, вх. рег. № 34374/13.08.2004 г., с който Д.Н.В. като
кредитополучател и ипотекарен длъжник и Т. А. В. като ипотекарен длъжник
са учредили договорна ипотека върху процесния топлоснабден имот.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията – София на 08.05.2015 г. под акт № 135, том
LVIII, вх. рег. № 25593/08.05.2015 г., от който се установява, че Д.Н.В. и Т. А.
В. са продали процесния топлоснабден имот на трето за делото лице –
„Сентръл Дивелъпмънтс“ ЕООД, с управител Т. А. В..
Представено е писмо от 13.06.2016 г. ищеца до „Сентръл Дивелъпмънтс“
ЕООД във връзка с уреждане на отношенията им касателно
топлоснабдяването на придобития от „Сентръл Дивелъпмънтс“ ЕООД имот,
ведно с обратна разписка към него за получаването му на 14.06.2016 г.
Представена е възбрана, вписана в Служба по вписванията – София,
наложена по ИД № 20128440400288 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при
КЧСИ, с район на действие СГС върху процесния топлоснабден имот.
По делото е представен протокол от 01.12.2004 г. за проведено Общо
3
събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на
етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.
Представена е декларация с нотариална заверка на подписите от
01.12.2004 г., с която управителят на етажната собственост на посочения адрес
е декларирал, че подписите на етажните собственици във връзка с вземане на
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
дялово разпределение, са положени пред нея.
Представен е договор № 5064/01.12.2004 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура от 31.08.2015 г. и извлечение от
счетоводството на ищеца за дължими суми по отношение на аб. № 383967.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Представен е протокол от 10.12.2014 г. и от 21.11.2016 г. за метрологична
проверка на топломер, свидетелство за проверка на СИ № 1984/08.12.2014 г. и
№ 963/23.11.2016 г.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово
разпределение и годишен отчет за исковия период.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
4
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Начислена е единствено ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено
съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между
всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е
извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Изчисленията са извършени в
съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден
имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е
преминал необходимите метрологични проверки. За исковия период е
начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице
е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични
проверки, при които не са били констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 15,18 лв.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 3,12
лв., стойността на услугата за дялово разпределение е в размер на 13,60 лв., а
мораторната лихва върху тази главница възлиза на 3,19 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
5
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
6
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
7
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда намира, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– нотариални актове, справки в НБД „Население“, списък на етажните
собственици, документите представени от третото лице-помага на страната на
ищеца, се извежда извод, че ответницата и Д.Н.В. са били собственици на
процесния топлоснабден имот, който са придобили по време на брака им в
режим на СИО, в исковия период и в това си качество – собственици на
топлоснабдения имот, са били клиенти на доставената до същия топлинна
енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в
исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период. В тази
връзка посочените лица отговарят солидарно за доставената в имота им
топлинна енергия на основание чл. 32 СК.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
8
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2014 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство се установи от представените от третото лице-помагач писмени
доказателства, а и не е спорно между страните, доколкото ответницата
изрично се противопостави на допускането на СТЕ и ССЕ и съдът обяви за
безспорни всички факти и обстоятелства, за установяването на които са
поискани същите, без възражения от страните.
В случая дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост е извършено от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД – трето лице-
помагач (ТЛП) на страната на ищеца. ТЛП е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са
ангажираните писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
9
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче доказателства, от които този факт може да се установи по категоричен
начин.
Ето защо съдът намира главната искова претенция за установена по
основание и размер.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
10
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен на
06.11.2017 г. по арг. от чл. 422 ГПК.
Като взе предвид датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда –
06.11.2017 г., периодът, за който се претендира задължението за ТЕ и УДР – от
01.10.2014 г. до 30.04.2015 г., както и приложимите в случая общи условия –
Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
съдът намира възражението за изтекла давност за неоснователно, доколкото
вземането става изискуемо след изтичане на 30-дневнния срок за съответния
месец. Изискуемостта на вземането за ТЕ за м.10.2017 г. е настъпила на
01.12.2014 г.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
По отношение обезщетението за забава в случая приложение намират
Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
съгласно чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
11
срока по ал. 2 - т. е. фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да бъде
заплатена в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата. Вземането става изискуемо след изтичане на 30-дневнния срок за
съответния месец, а значението на публикуването в интернет страницата на
ищцовото дружество, което на практика има характер на покана, се отнася
именно до обезщетението за забава. Ищецът не е ангажирал доказателства за
датата на публикуване на сметките на процесните задължения за посочения
период на интернет страницата си, евентуално констативен протокол, от който
да е видно датата, на която са били публикувани на интернет страницата на
ищеца данни за дължимите от ответника суми за доставената ТЕ за отчетния
период, за да може да се определи началната двата на забавата на ответника.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът не е изпаднал в забава за
процесния период, за който се претендира обезщетение.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение също не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 1200,00 лв., от които за заповедното
производство 25,00 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и
за исковото производство 25,00 лв. за ДТ, 600,00 лв. за депозит за вещи лица,
400,00 лв. за депозит за особен представител и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да му се присъдят 984,09 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. А. В., ЕГН ********** на
12
основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
сумата от 15,16 лв. – цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес в
гр. София, АДРЕС, аб. № 383967 през периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.;
сумата от 13,60 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за същия
период и имот; ведно със законната лихва върху двете главници за времето
от 06.11.2017 г. до изплащане на вземането; като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,12 лв. – обезщетение за забава в
периода от 15.10.2015 г. до 25.10.2017 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата от 3,19 лв. – обезщетение за същия период на забава по
отношение на цената на услугата за дялово разпределение; за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 78952/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Т. А. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в
размер на 984,09 лв. за заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13