Решение по дело №328/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Ц. Т., с [ЕГН], чрез адвокат В. П., срещу Решение № 91/22.04.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1231/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 278/18.08.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление, както и присъждане на направените разноски.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат В. П..

Юрисконсулт С. А. – процесуален представител по пълномощие на директора на РДГ – Кюстендил към ИАГ, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Ц. Т. е ангажирана за нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба № 8/05.08.2011 г.) – за това, че като лесовъд на частна практика, с Удостоверение № 10868/26.09.2014 г., и издадено Позволително за сеч № 0721589/05.05.2023 г. за отдел 767, подотдел „г1” в землището на [населено място] дол, община Трекляно, област Кюстендил, площно сечище от 3.500 хектара, през периода от 08.05.2023 г. до 19.05.2023 г. не е упражнил контрол в същото сечище, като е допуснал да се извърши сеч на 18 броя немаркирани в основата на дънера дървета от дървесен вид цер, с диаметър на дънерите, както следва: 18 см – 7 бр., 20 см – 5 бр., 22 см – 1 бр., 24 см – 2 бр., 28 см – 2 бр., и 30 см – 1 бр. Нарушението е установено при извършена от служители на РДГ – Кюстендил проверка на обект за добив на дървесина № 23006, находящ се в землището на [населено място] дол, община Трекляно, отдел 767, подотдел „г1”, за който на Т. е издадено горепосоченото позволително за сеч. При проверката е установена сеч на 18 броя дървета от дървесен вид цер, немаркирани в основата на дънера с контролна горска марка. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол (КП) серия ПК07 № 143248/19.05.2023 г. За констатираното нарушение на 30.05.2023 г. срещу Т. е съставен Акт за установяване на администативно нарушение (АУАН) бл. № 000216, по регистъра на РДГ – Кюстендил № 278/09.06.2018 г. Актът е предявен на Т., но той отказал да го подпише (в съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел – И.. С.). Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на Ц. Т. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на Т..

Правилен е и изводът на районния съд за доказаност на административното нарушение. Съгласно чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, е длъжно да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Ц. Т., като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ с Удостоверение № 10868/26.09.2014 г., лесовъд на частна практика, и Позволително за сеч № 0721589/05.05.2023 г. за отдел 767, подотдел „г1” в землището на [населено място] дол, община Трекляно, не е осъществил възложения му по закон контрол, като е допуснал отсичането на 18 броя дървета от дървесен вид цер, немаркирани в основата на дънера с контролна горска марка, извършено в периода от началната дата на срока за провеждане на сечта, съгласно издаденото на негово име позволително за сеч – 08.05.2023 г., до датата на проверката – 19.05.2023 г. От КП серия ПК07 № 143248/19.05.2023 г., който е официален свидетелстващ документ, с необорена материална доказателствена сила, както и от показанията на разпитаните горски инспектори при РДГ – Кюстендил, се установява категорично, че Ц. Т. е осъществил състава на процесното административно нарушение с всички негови обективни признаци. Нарушението е осъществено при наличието на вина, проявена под формата на непредпазливост. Наложената глоба е в минималния размер по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Ц. Т. следва да бъде осъден да заплати на РДГ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 91/22.04.2024 г., постановено по АНД № 1231/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Ц. Т., с [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил към Изпълнителна агенция по горите сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.