№ 50692
гр. София, 10.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110139028 по описа за 2023 година
Подадена е от ищеца молба с вх. № 398460/04.12.2025 г., с която е поискано да му бъде
върната платената държавна такса за производството, тъй като исковата молба е била
върната, а таксата е платена от него след това, поради което е платена без основание.
Съдът намира, че искането е неоснователно по следните съображения:
С Разпореждане № 140133/08.11.2023 г. исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Още преди
постановяване на разпореждането – на 30.10.2023 г., ищецът е подал по делото документ за
платена държавна такса в размер на 100 лв., но същият не е достигнал своевременно до
деловодството на състава. Въпреки това ищецът не е упражнил правото си на жалба, поради
което разпореждането е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на
заинтересованата страна. Според Определение № 1475/26.03.2025 г. по к. ч. гр. д. №
375/2025 г. на ВКС, II ГО, това са само таксите, по които исково или охранително
производство не е било образувано, или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите
следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за
това по смисъла на чл. 3 ЗДТ /в този смисъл – Определение № 526/25.09.2014 г. по ч. гр. д.
№ 1091/2014 г. на ВКС, I ГО, Определение № 399/30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2101/2023 г. на
ВКС, III ГО/.
Доколкото процесната хипотеза не е такава – в случая е било образувано исково
производство, по което ищецът е дължал държавна такса именно във внесения от него
размер, като не е бил освободен от задължението за нейното внасяне, съдът намира, че
държавната такса в размер на 100 лв. не е недължимо платена. Този извод не се влияе от
обстоятелството, че производството е приключило с разпореждане по реда на чл. 129, ал. 3
ГПК, срещу което ищецът не е упражнил правото си на жалба.
По изложените съображения внесената държавна такса не подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 398460/04.12.2025 г., подадена от И. К. Д.
1
/чрез адв. М./, за връщане на платената по делото държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2