Р Е Ш Е Н И Е
№ 261219 / 22.12.2021г.
гр. Перник, 22.12.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01508 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Т., срещу Н.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1769,30 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и тридесет
стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
05.01.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2021
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 179,80 лв. /сто
седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 08.01.2021 г., за които вземания е издадена Заповед №
260145/21.01.2021 г. по ч.гр.д. № 00212/2020 г. на РС-Перник.
Ищецът твърди, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество по силата на
общите условия, действали към процесния период като
собственик на имот, находящ се на посочения
административен адрес. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна
енергия не е заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава върху
главницата по всяка фактура за процесния период. Моли
да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими поради
липсата на яснота относно обстоятелствата, на които се основават, евентуално –
като неоснователни по основание и размер. Възразява ответникът да има
качеството на потребител на топлинна енергия през процесния
период, тъй като имотът е бил отдаден под наем по силата на договор за даване
под наем на недвижим имот от 01.01.2019 г. и от 01.01.2020 г., през който период е ползван от М.В.Ц. и
съгласно чл. 5, ал. 8 от договорите консумативните разходи, свързани с
ползването на имота, са за сметка на наемателя. Оспорва за процесния
период за имота е доставено претендираното количество
топлинна енергия, както и че същата е разпределяна от фирма за дялово
разпределение. По изложените съображения, се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 260145 от 21.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 00212 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник срещу
Н.С.С., ЕГН **********, за сумата 1769,30 лв. - представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 179,80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 08.01.2021
г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 24.02.2021 г.,
който е депозирал възражение на 18.03.2021 г. чрез пълномощниика
си адв. Сотирова.
С Разпореждане № 265144/19.03.2021 г., получено от заявителя на 22.03.2021
г., му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, който на
26.03.2021 г. е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
По делото е представен заверен прпис на общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани
във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и
централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“,
бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том II, рег. № 7406, дело № 288 от 2017 г. се установява, че на 29.06.2017
г. „Радомир Метали“ АД е продало на Н.С.С. недвижим
имот, представляващ самстоятелен обект в сграда с
идентификатор № 55871.514.7769.1.119 по КККР на гр. Перник, находящ
се в ****.
По делото са представени договор за наем от 01.01.2019
г. и 01.01.2020 г., видно от които Николинка С.С. се е съгласила в качеството на наемодател да предоставя
на М.В.Ц., в качеството на наемател, ползването на недвижим имот, предсталвяващ апартамент, находящ
се в *****, за срока от 01.01.2019 г. до 30.06.2020
г. /като първият договор е за една година, а вотрият
за срок от шест месеца/.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен
Договор № 104/18.12.2000 г. за услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“ в сграда в режим на етажна
собственост между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за
дялово разпределение в СЕС. Вещото лице посочва, че между ищцовото
дружество и „Техем сървисиз“
ЕООД е сключен Договор № 97/30.11.2011 г.
за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с клауза за безсрочно
продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го
страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява,
че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От
заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите,
водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е
определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната
топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в размер на исковата
сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал
и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
От представения по договор за
покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 29.06.2017 г.
ответникът е придобил собствеността върху процесния
имот. Този извод се потвърждава и от приетите по делото договори за наем,
съдържащи признанието на ответника на неизгодния факт, че е собственик на имота.
Предвид горното, следва, че за исковия период страните по делото са се
намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи
заплащане на потребената топлинна енергия, тъй като
през процесния период имотът е бил отдаден с договор
за наем за ползване на трето за спора лице. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
свързва качеството потребител на топлинна енергия с притежаваното право на
собственост или ограничено вещно право върху топлоснабдения
имот, поради което възникналото между ответника и третото лице наемно
правоотношение е ирелевантно в отношенията с ищцовото дружество, в случай, че не е сключен писмен
договор с последното. С оглед изложеното, ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на потребената
през процесния период топлинна енергия за имота, а
обстоятелството, че съгласно договорите за наем консумативните
разходи, свързани с ползването му, са за сметка на наемателя, би било основание
за възникване в негова полза на регресно
право спрямо наемателя.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че доставената топлинна енергия за периода 05.01.2019 г. –
30.04.2020 г. е в размер на 1769,30 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният
иск за главница е основателен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 19.01.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена
енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ
отчетния. Съдът,
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, достига до извод, че обезщетението за забава за периода от 09.07.2019 г. – 08.01.2021 г. е в
размер на сумата 179,80 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало вземане за лихва за забава
в претендирания размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както следва: 38,98
лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 88,98 лв. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 38,98 лв. –
държавна такса, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер 338,98
лв.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1769,30 лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и девет лева и тридесет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода 05.01.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *****, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 179,80 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 09.07.2019 г. до 08.01.2021 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 260145/21.01.2021 г. по ч.гр.д. № 00212/2020 г. на РС-Перник,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 88,98 лв. /осемдесет и осем лева и деветдесет и осем
стотинки/ - разноски в заповедното производство, и сумата 338,98 лв. /триста
тридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 212 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.