Решение по адм. дело №810/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. И. Д. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1465208 от 21.03.2025г.издадена от мл.автоконтрольор в РУ Кирково, при ОДМВР-Кърджали(А. Д. К.)

В жалбата се твърди, че издаденият акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден при неспазване на законоустановената форма, в противоречие с материалния закон, несъобразяване със съществените процесуални правила и в несъответствие с целта на закона.

Сочи се, че оспорената заповед не съдържа всички необходими по силата на чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, тъй като не били посочени дата и час на осъществяване на описаното нарушение. Съобразно нормите на чл.172, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, чл. 174, ал.1 от ЗДвП и чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. следвало административният орган да изчака резултатите от химико-токсилогичното изследване и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАЛ. Вместо това, без наличието на положителен тест от процесното изследване, била издадена обжалваната ПАМ. Така, в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК, административният акт бил издаден без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Тъй като това не било сторено се стигнало до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения извод за наличие на основание за налагане на принудителна административна мярка, което обуславяло незаконосъобразността на издадения акт.

По изложените съображения се моли за отмяната на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът - мл.автоконтрольор в РУ Кирково, при ОДМВР-Кърджали(А. Д. К.), редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2025г. мл.автоконтрольор в РУ Кирково при ОДМВР-Хасково съставил против жалбоподателя М. И. Д. Акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. № 3773462. В акта било посочено, че на 21.03.2025г. около 11.00ч., в обл.Кърджали, общ.Кирково, път Русе-Велико Търново – Габрово – Стара Загора-Димитровград-Хасково-Кърджали-Маказа-граница Гърция – Път I-5 км. 372+100м., в посока на движение от [населено място], към Република Гърция, оспорващия е управлявал собствения си лек автомобил Ауди А6 с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози установено с техническо средство „Дрегер“ DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARJM 0037, тариран до 12 месец 2025г., дисплея на който е отчел Метамфетамин и Метадон в 11.08ч. Отбелязано е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с № 290830 в 11.30ч. и холограмни стикери.

АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 21.03.2025г., като оспорващия собственоръчно вписал в същия, че не е съгласен с резултата от теста и не е употребил наркотици.

Във фиш за спешна медицинска помощ от повикване от 21.03.2025г. е отбелязано, че от М. Д. са взети проби от венозна кръв и урина с работна диагноза тест за наркотици.

На база съставения АУАН, на същата дата – 21.03.2025г. ответника приложил с оспорената заповед спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП .

Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 21.03.2025г. Жалбата срещу административния акт била подадена чрез административния орган, където е регистрирана с вх. № 318000-948 от 31.03.2025г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, доказателства за доказателства за компетентността на издателя на акта, справка за нарушител и заключение по съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза изх. № 25/ТКХ от 7693 изготвена от медицински специалисти при Центъра за експертни криминалистически изследвания към Н. при МВР.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения вид съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и т.3 от Заповед №2923-1972 от 18.09.2023г. на Директора на ОДМВР-Кърджали за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа правни и фактически съображения за издаването си, които не си противоречат. Следователно оспорения акт отговаря на изискванията за форма по чл. 149, т.2 от АПК. Действително в заповедта не са отразени дата и час на осъществяване на описаното в нея нарушение, но същата препраща към издадения спрямо жалбоподателя АУАН, който за целите на настоящото производство се явява подготвителен документ и то официален свидетелстващ такъв и в който посочените реквизити са вписани. Съгласно посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Такъв се явява процесния АУАН. Ето защо според настоящия съдебен състав изискването за мотивировка е спазено.

Не се установява при издаване на заповедта да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, като не се споделят доводите на оспорващата страна, че при дадена кръвна проба е следвало административният орган да изчака резултата от кръвното изследване и едва след това и то при наличие на съответните предпоставки, да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповеди от оспорения вид административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при наличие на данни, за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества от водача му, произтичащи от извършен тест с годно техническо средство, е длъжен да приложи спрямо последния незабавно съответната принудителна административна мярка. Това е така, тъй като само по този начин би се постигнала заложената в чл. 171 от ЗДвП цел, а именно – да се осигури безопасността на движението по пътищата. Да се сподели тезата на жалбоподателя в тази насока би означавало да се стигне до положение при което независимо, че водач на м.п.с. управлява такова след употреба на наркотични вещества, на същия да се предостави възможност необезпокоявано да продължи да извършва тази дейност, която е източник на повишена опасност за живота и здравето на другите участници в движението, до извършване на изследване на дадените от водача кръв и урина, и което безспорно не изпълнява законодателната воля.

Доколко наличието на наркотично вещество в кръвта се доказва от извършено кръвно изследване е въпрос на преценката на материалната законосъобразност на акта.

Обжалвания акт е издаден на основание нормата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,който управлява моторно превозно средство онцентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на наркотични вещества.

От приетото по делото, като писмено доказателство, Свидетелство за регистрация част II, безспорно се установява, че жалбоподателя е собственик на описаното в ЗППАМ м.п.с., съответно е надлежен адресат на същата.

Не спорно между страните по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, че на посочената в него дата и място оспорващия е управлявал описаното в него моторно превозно средство. Следователно същия е имал и качеството на „водач” на моторно превозно средство.

Безспорно, от същото писмено доказателство, както и от извлечение от резултатите отчетени от използвания за проверка тест - Drаger Drug Test 5000, № ARJM-0037, се установява и че на посочената в тях дата, при извършеното изследване на жалбоподателя е отчетено наличие на метамфетамин и метадон. Определение за наркотично вещество е дадено в § 1, т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и по смисъла на закона това е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, от същия закон, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Съответно в чл. 3, ал.2 от ЗКНВП е предвидено, редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, да се определя с наредба, приета от Министерския съвет, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина и 3. Списък III - Рискови вещества. Метамфетаминът е включен в списък I, към чл.3, ал.1 от приложимата наредба Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. с чл. 3, ал.2 ,т.1 от ЗКНВП, а метадонът в списък II от същата наредба. Следователно същите представлява наркотично вещество по смисъла на нормативната уредба.

Между страните не е спорно, че вземането на кръв и урина е сторено по реда и начина предвидени в приложимата нормативна уредба на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Видно от заключението по изготвената експертиза, от извършеното изследване на предоставените биологични проби кръв и урина от М. И. Д. не се установява наличие на вещества включени в списъците – приложения към чл.3 от Наредбата за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични съгласно чл. 3 от ЗКНВП.

Независимо, че начините на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта са регламентирани алтернативно – чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, то при установени различни концентрации по два различни начина, както в случая, следва да се съобрази химическото лабораторно изследване. Това следва от разпоредбата на чл.3а и чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. След като от изследваните проби на кръв на жалбоподателя безспорно се установява, че в кръвта му не е имало наличие на алкохол, т.е изцяло се опровергават резултатите от извършеното изследване с техническо средство, то не се доказва да е осъществена посочената в акта хипотеза на чл. 171, ал.2а, т. б. „б“ от ЗДвП, представляваща предпоставка за прекратяване регистрацията на собственото на оспорващия м.п.с.

Гореизложеното води на извода, че понастоящем не се доказва да са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП спрямо жалбоподателя Далиев, поради което и оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатена ДТ в размер на 10.00 лева и действително заплатено възнаграждение за едни адвокат в размер на 1100.00 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025г.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1465208 от 21.03.2025г.издадена от мл.автоконтрольор в РУ Кирково, при ОДМВР-Кърджали(А. Д. К.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Кърджали да заплати на М. И. Д., с [ЕГН] от [населено място], сторените по адм.дело № 810/2025г. по описа на АдмС-Хасково разноски, в размер на 1110.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .