Определение по дело №810/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№758

 

04.06.2020 г., гр.Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в закрито заседание на 04.06.2020г., в състав:

                                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

 

                                                  

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

 

ХРИСТО ИВАНОВ                       

 

като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 810 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл. във връзка с чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуален представител юрисконсулт  А. Б., срещу разпореждане №14224 от  11.02.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 552/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  IХ гр.с-в, с което  отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника П. Ю. М., ЕГН ***, за сумата от 33 лева- допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до 18.12.2017 г., произтичащи от договор за заем CrediHome+ № 1162-0014359 от 19.12.2016 г. и договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome+ № 1162-0014359 от 19.12.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 3, 78 лв. за периода от 19.03.2017 г. до 09.12.2019 г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираното  вземане  в размер от 33 лева- допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до 18.12.2017 г., произтичащи от договор за заем CrediHome+ № 1162-0014359 от 19.12.2016 г. и договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome+ № 1162-0014359 от 19.12.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 3, 78 лв. за периода от 19.03.2017 г. до 09.12.2019 г., районният съд е приел, че в  тази  му част искането  се  основава на  нищожна клауза, противоречаща на императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК. Счетено е, че е налице и  противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК

Частната жалба  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  неоснователна.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и  проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки служебна проверка на клаузите от договора уреждащи  възнаграждение в полза на търговското дружество  за закупен от длъжниците пакет от допълнителни услуги.

С  оглед  характера  на  посочените  в договора  „допълнителни  услуги“,  за които  е  предвидено възнаграждение  /посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските по банкова сметка, безплатно внасяне на вноските в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване и без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни  /,    се налага изводът,  че  същите  се  отнасят  за  действия по усвояване  и  управление  на кредита,  за  които  разпоредбата  на  чл.10а, ал.2 от ЗПК  забранява  събиране  на  такси  и  комисионни  от кредитора.   При това  положение  следва  да  се приеме, че  целта  на  посочената договорна  клауза  е  да послужи  като  допълнително  възнаграждение  за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар.  скрита  възнаградителна  лихва/,  уговорена в  противоречие  с  добрите  нрави  /принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения/  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК.   Ето  защо  по  отношение  на  посоченото  вземане  заявлението  за  издаване на  заповед  за  изпълнение  правилно  е  било  отхвърлено. 

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

        ОПРЕДЕЛИ:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №14224 от  11.02.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 552/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  IХ гр.с-в

     Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

 

 

 

2/