№ 6823
гр. С., 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100511640 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. В. В. срещу Решение № 8116/07.05.2025 г. по
гр.д. № 31139/2024 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с Решение №
10240/02.06.2025 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение,
което се твърди да е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и при непълнота
на доказателствата. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционно решение и
постановяване на друго, с което молбата за защита по реда на Закон за защита от домашното
насилие на С. И. Н. и детето М. С. В., родено на ******** г., да бъде отхвърлена.
Претендира се присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемите страни С. И. Н. и М. С. В., действаща чрез
своята майка и законен представител С. И. Н., са депозирали отговор, с който оспорва
подадената въззивната жалба. Изразяват становище по релевираните в нея доказателствени
искания.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. И. Н., действаща в
лично качество и като майка и законен представител на малолетната М. С. В., за защита от
домашно насилие, извършено от С. В. В. на 19.04.2024 г. спрямо двете, и в периода
19.04.2024 г. – 22.05.2024 г. спрямо пълнолетния молител, описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 8116/07.05.2025 г. по гр.д. № 31139/2024 г. по описа на Софийски
районен съд е издадена заповед за защита от домашно насилие като С. В. В. е задължен, на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. И. Н. и детето М. С. В., забранено му е да доближава С. И. Н. на
разстояние по – малко от сто метра за период от дванадесет месеца, считано от 31.05.2024
/датата на издаване на заповед за незабавна защита № 187/21.05.2024 г./, предупреден е, че
при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, като
неизпълнението на заповедта съставлява престъпление по чл.296, ал.1 НК, отхвърлена е
молбата за защита на С. И. Н. в частта относно твърдения за осъществен акт на домашно
насилие в периода 19.04.2024 г. – 22.05.2024 г. и е отказано издаване на заповед за съдебна
защита в тази част. С първоинстанционното решение С. В. В. е осъден да заплати на С. И. Н.
сторените в производството разноски в размер на 1 500 лева, а по сметка на Софийски
районен съд -държавна такса в размер на 25 лева.
Решение № 8116/07.05.2025 г. по гр.д. № 31139/2024 г. по описа на Софийски районен
съд е поправено с Решение № 10240/02.06.2025 г. в частта относно номера на делото и
единния граждански номер на ответника.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадали лица в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице валидно
сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
Страните не спорят и въз основна на приетия по делото дубликат на удостоверение за
раждане от ******** г. се установява, че пълнолетните страни са родители на детето М. С.
В., поради което ответникът в първоинстанционното производство попада в обхвата на
посочените в чл.3, т.3 и т.4 ЗЗДН лица, срещу които молителите могат да търсят защита по
реда на този закон.
Доводите в двете жалби касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд не обсъжда акта на домашно насилие, осъществен по твърдения в
периода в периода 19.04.2024 г. – 22.05.2024 г., доколкото срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното решение липсва съответна жалба.
По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са
индивидуализирани актовете на домашно насилие по начина, по който същите са описани в
сезиралата СРС молба за защита, но нейната доказателствена сила следва да бъде ценена при
съпоставка с останалата доказателствена маса по делото.
2
В сезиращата съда молба и представената към нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
молителят в първоинстанционното производство излага твърдения, че на 19.04.2024 г. около
17:30 часа пред детска градина, находяща се на административен адрес гр.С., ул. „Нишава“
№ 95 била пресрещната от ответника, който й препречвал пътя с управлявания от него лек
автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег.№ ******** грабнал детето на пълнолетните
страни М. С. В., насила го сложил на предна седалка на колата, хванал С. И. Н., „буквално
насила“ я „натикал“ на задната седалка на превозното средство, въпреки съпротивата и
несъгласието й. С автомобила тримата се придвижили до дома на С. В. В., находящ се в
гр.С., ул. „********, където, при опит на пълнолетната въззиваема да слезе от колата,
въззивникът я „заблъскал“ в задната врата, блъснал я обратно в автомобила и я ритнал ниско
долу в крака, затворил вратата и разтресъл купето на превозното средство. Майката и детето
успели да слязат, но въззивникът започнал да дърпа детето към входа на жилищната сграда,
тя взела малолетното на ръце, а бащата я дърпал за лявата ръка. Отказът на Н. да се качи в
апартамента му и да заминат за Република Гърция бил посрещнат със закани „********, ще
те смажа“, „Аз теб ще те унищожа, докато не те смачкам да лазиш“, „Ще т********, боклук
мръсен“, нарекъл я „Мършо такава“ и я ударил с юмрук в гърба.
В проведения на 19.04.2024 г. разпит на С. И. Н. по досъдебно производство пр. №
823/2024 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. № 16209/2024 г. по описа на СРП същата е
изложила твърдения, че детето М. доброволно е отишла при баща си в отговор на повикване
от негова страна, същият „натикал насила“ пълнолетната въззиваема на задна седалка на
превозното средство, но тя се качила, „за да не прави сцени пред детето“. Пред дома на
въззивника слязла от автомобила, понечила да свали детето, но въззивникът затворил
вратата на колата и започнал да я прегръща, после я блъскал в задната врата, като я хванал за
ръцете, разтресъл я. След слизане на детето от автомобила С. И. Н. го взела на ръце, С. В. В.
започнал да я дърпа за дрехите, ударил я с юмруци няколко пъти по гърба, ритнал я с крак в
таза и я заплашил като й казал „ще те съсипя, ще те осакатя, ще те убия, мършо, курво
такава, боклук долен, парцал, повече няма да живееш“.
В проведения на 10.05.2024 г. разпит по реда на чл.223 НПК въззиваемата в
настоящето производство Н. е поддържала, че на 19.04.2024 г. въззивникът изведнъж
изскочил от храстите, качил детето в колата, а нея я със сила „натикал“ на задната седалка,
при слизане от автомобила пред дома му той започнал да я блъска, след отдалечаването й с
детето ги настигнал, нанесъл й няколко удара с юмрук в гърба и я ритнал с крак в таза,
заплашвайки я с думите „Да умреш, мършо!“, „Ще те смачкам, мършо, боклук!“, „Ще те
смачкам, аз най – накрая теб ще те осакатя!“.
Наблюдава се съществена отлика между изложеното в сезиращата молба за защита и
представената с нея декларация, от една страна, и показанията на С. И. Н. в процесуалното
качество на свидетел, дадени за нуждите на досъдебното производство, закрепени в
протоколи за разпит, представляващи доказателствено средство съгласно нормата на чл.13,
ал.2, т.1 ЗЗДН, от друга страна, относно начина, по който е била пресрещната от В.
(препречване на пътя с превозното средство, докато се е намирал в него или внезапно
3
излизане от храсти), поведението на страните и съдържанието на отправените закани и
обиди към пълнолетния въззивник. Разлика в описанието на вида и последователността на
действията на въззивника и съдържанието на обидите и заплахите се открива и между двата
разпита на Н. в качеството й на свидетел по досъдебното производство. В анамнезните
данни, отразено в съдебномедицинска експертиза № 131/2024 г. на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД Н. е съобщила вече за два нанесени й от въззивника удара с крак –
един в областта на левия крак и един по седалището вляво. Същевременно, различно са
пресъздадени от С. И. Н. събитията на 19.04.2024 г. на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел М.П.П., на когото същата е съобщила, че е слязла от автомобила на
въззивника заедно с детето М. при опита му да потегли, след което той я ударил по гърба и я
ритнал. В показанията на този свидетел отсъстват твърдения пълнолетната въззиваема да му
е съобщила за транспортирането им против волята до дома на С. В. В. и за адресирани към
нея заплахи и обиди в този ден. Следва да бъде отбелязано, че при разпита си пред
първоинстанционния съд свидетелят П. е категоричен, че е узнал за процесния инцидент в
телефонен разговор с Н., проведен на 19.04.2024 г. към 18:30 часа, а в протокола за разпит на
последната от 10.05.2024 г. същата е заявила, че е разказала на свидетеля П. за акта на
насилие в телефонен разговор ден по – късно.
Констатираната непоследователност в твърденията на въззиваемата Н. в приложената
декларация към сезиращата молба и в приобщените по делото протоколи за разпит
разколебават доказателствената сила на документа по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
По отношение на доказателствената стойност на декларацията следва да се отчете, че
от приетите като писмени доказателства от въззивния съд материали от досъдебно
производство пр. № 823/2024 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. № 16209/2024 г. по описа
на СРП се установява наличие на свидетел, станал очевидец на контакта на страните на
19.04.2024 г. пред дома на въззивника – И.М.К.. Показанията на последния не подкрепят
изложеното в сезиращата молба и представената с нея декларация.
От друга страна, декларация за извършено насилие спрямо малолетно дете, подадена
от неговия законен представител, е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3
вр. чл.8, т.1 ЗЗДН). Законодателят е предвидил възможността за прилагане на декларация
чл.9, ал.3 ЗЗДН единствено по отношение на лицата по чл.8, т.1 ЗЗДН - пострадалото лице,
ако е навършило четиринадесетгодишна възраст или е поставено под ограничено
запрещение. В случая детето М. не попадал в този кръг лица към момента на сезиране на
съда и липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН
посредством своята майка, въпреки представителството по закон (чл.28, ал.4 ГПК).
Наказателната отговорност е лична, а като малолетно лице, М. не е носела наказателна
отговорност, респективно не разполагала с възможността да декларира извършеното
насилие под страх от отговорност по реда на чл.313 НК за невярно деклариране,
включително чрез законен представител.
Приобщената по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН съдебномедицинска експертиза № 131/2024
г. е изготвена след преглед на пълнолетната въззиваема, проведен едва на 22.04.2024 г. и при
4
нея не са констатирани травматични увреждания по задна повърхност на гръдния кош.
Установени кръвонасядания на ляво бедро и подбедрица и на дясно бедро при анамнезни
данни за нанесени ритници единствено по ляв долен крайник. Отразеното в горния
документ, приобщен по досъдебното производство, не установява механизъм на възникване
на констатираните увреждания.
От приобщените в първоинстанционното производство писмо на Дирекция
„Национална система 112“ към Министерства на вътрешните работи и заключението на
приетата без възражения на страните съдебна компютърно – техническа експертиза се
установява, че на 19.04.2024 г. в 18:01 часа сигнал е подаден от въззивника, в който
последният посочва, че същия ден е бил пресрещнат пред дома си от С. И. Н. и дъщеря му
М. като по този начин майката е провокирала нарушаване на заповедта за незабавна защита,
ограничаваща го да се приближава до пълнолетния въззивник, в каквато насока са
твърденията на въззивника в представения от него отговор, показанията му, отразени в
протоколите за разпит, проведени по горецитираното досъдебно производство и тези на
разпитания там свидетел К..
В заключението на изготвената за нуждите на същото производство комплексна
съдебна психиатрична и психологична експертиза е направен извод, че въззиваемата Н. няма
отбягващо поведение, при нея липсват данни за дистрес или влошено качество на живот
след 19.04.2024 г. Допуснато е същата да е изпитвала психически дсикомфорт в следствие на
твърдените действия на въззивника, но по своя интензитет, клинични характеристики и
отсъствието на значимо повлияване върху поведението, те не отговарят на страх за живота.
Изводите в тази експертиза се подкрепят косвено от писмените доказателства,
приобщени в настоящето производство, от които се установява, че след твърдените актове на
насилие въззиваемата Н. е предоставила на въззивника декларация за съгласие за пътуване
на детето М., придружавано единствено от последния извън пределите на страната за
периода 27.11.2024 г. – 05.12.2024 г. и на 23.07.2024 г. е предоставила международния
паспорт на малолетната на нейния баща.
Допустимостта на позоваването на данните от горната експертиза и протоколите за
разпит на свидетели почива на нормата на чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН, която се отнася до
средствата за доказване на акта на домашно насилие, но по аналогия следва да намери
приложение и по отношение на останалите факти относно основателността на молбата по
чл.8 ЗЗДН при наличната празнота на закона (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Приобщаването им следва
разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗДН.
От приобщените в първоинстанционното производство писмени доказателства и
проведеното социално проучване се установява, че отношенията между пълнолетните
страни са силно конфликтни. Дисфункционалният конфликт е намерил израз в иницииране
на редица производства, сред които от С. И. Н. по ЗЗДН (гр.д. № 89544/2017 г. по описа на
СРС и гр.д. № 43621/2018 г. по описа на СРС, приключили с отказ от издаване на заповед за
съдебна защита), депозиране от същата на двадесет и четири сигнала до 04 РУ – СДВР в
периода 2018 г. – 2024 г., подадени са въззивника срещу пълнолетната въззиваема поредица
5
от сигнали до Агенция за закрила на детето с искане за налагане на мерки за закрила по
отношение на детето М. по повод полаганите от майката грижи за малолетното.
При служебна справка въззивният съд констатира, че между пълнолетните страни е
висящо и производство по чл.127, ал.2 и чл.127а СК (гр.д. №43152/2024г. по описа на СРС),
инициирано от С. И. Н. във връзка с родителската отговорност и заместващо съгласие за
пътуване на детето М. извън пределите на страната.
Поради изложеното, като е приел, че молителите в първоинстанционното
производство са провели пълно и главно доказване на твърдените актове на домашно
насилие на 19.04.2024 г., основавайки се единствено на представената декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН за частично уважаване на молбата за защита, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а молбата за защита – да се
остави без уважение.
С оглед изхода от спора въззиваема страна С. И. Н. следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита и
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 12,50 лева. С оглед пар.1а
ЗЗДН вр.чл.78, ал.3 ГПК на нея не се следват разноски, но дължи на въззивника сторените
във въззивното производство разноски в размер на 3 000 лева за адвокатско
възнаграждение, за чието заплащане е представено платежно нареждане от 20.05.2025 г. и
разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 362,09 лева, от които 862,09
лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 1 500 лева адвокатско възнаграждение, за
чието заплащане в брой е своевременно представен договор за правна защита и съдействие
от 28.10.2024 г.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8116/07.05.2025 г. по гр.д. № 31139/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, поправено с Решение № 10240/02.06.2025 г., В ЧАСТТА, в частта, в
която е издадена заповед на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН в полза на С. И. Н., ЕГН
**********, и М. С. В., ЕГН **********, срещу С. В. В., ЕГН **********, като последният
е задължен, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от домашно насилие по
отношение на С. И. Н. и М. С. В. и му е забранено, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, да
доближава С. И. Н. на разстояние по – малко от сто метра за период от дванадесет месеца,
считано от 31.05.2024г., в частта, в която С. В. В. е осъден да заплати на С. И. Н. сторените
разноски в размер на 1 500 лева, а в полза на Софийски районен съд – държавна такса в
размер на 25 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. Н., ЕГН **********, действаща в
лично качество и като майка и законен представител на М. С. В., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу С. В. В., ЕГН **********, за осъществени
6
актове на домашно насилие на 19.04.2024 г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на последния да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
съд държавни такси в размер на 37,50 лева.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, да заплати на С. В. В., ЕГН **********,
сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 2 362,09 лева и във
въззивното производство разноски в размер на 3 000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7