№ 2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №1432 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от „Мартинели“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Д. №*, представлявано
от М.Н.Н., депозирана чрез пълномощника адв. Д., против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0248-000132 от 03.05.2021г. на началник
група към ОД на МВР Враца, РУ-Бяла Слатина, с която е наложена на
дружеството принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „** **“ с рег. № ****,
за срок от 6 (шест) месеца и са отнети следните документи: СРМПС № *** и 2 бр.
рег. табели ****.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването
й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с
целта на закона, поради което се отравя искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане
за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, постановена при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в несъответствие
с императивните изисквания за съдържание на акта, при противоречие и неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че е
видно от приложената към административната преписка Заповед №
369з/-108/17.01.2020 година относно оправомощените длъжностни лица да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, че за процесната заповед
има издадена заповед за оправомощени началници на групи в сектор „Пътна
полиция“ и началник в група „Охрана обществения ред и териториална полиция“ и
„Контрол на общоопасните средства и частната охранителна дейност“, както и
други длъжностни лица, но от обжалваната заповед не става ясно дали тя е
издадена от оправомощено длъжностно лице, тъй като е посочено, че е издадена от
лице на длъжност „началник група към ОД на МВР-Враца“, без да е уточнено в
каква група е началник. Счита, че от приложените и приети към административната
преписка писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление не става ясно, какво точно нарушение е
извършил С.И., бил ли е същият неправоспособен водач или не е притежавал
свидетелство за управление на МПС. Актът е написан изключително нечетливо,
което възпрепятства и защитата. Не може да се разбере описанието на нарушението
като счита, че и липсва такова. По никакъв начин не става ясно кога, как и защо
е отнето свидетелството за управление на МПС на С.И., не е посочен номерът му и
т.н.
От гласните доказателства се установява, че автомобилът,
който е с прекратена регистрация се намира в гр. София, не се управлява от конкретно лице, а от служител, който има
нужда от него. Става ясно, че при назначаването на С.И.същият е предоставил за
справка свидетелство за управление на МПС като доказателство, че притежава
такава правоспособност. Предвид това, жалбоподателят няма как да проверя във
всеки един момент дали всеки служител е правоспособен водач. Липсата на знание
от страна на представляващия дружеството жалбоподател изключва наличието на
виновно поведение като елемент от състава на нарушението и посочената
предпоставка за прилагането на принудителната административна мярка.
Имайки предвид изложеното, счита, че твърдяното нарушение
по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е съставомерно и от субективна страна,
поради липсата на вина в нито една от двете форми – умисъл или непредпазливост.
По изложените съображения моли процесната заповед да бъде отменена с присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответната страна редовно призована,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по
съществото на спора.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0248-000132 от 03.05.2021г. на началник група към ОД
на МВР, РУ-Бяла Слатина, на основание чл.22 ЗАНН, е наложена на дружеството
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „** **“ с рег. № ****, за срок от 6
(шест) месеца и са отнети документи: СРМПС № *** и 2 бр. рег. табели ****.
Административният орган е приел, че на 03.05.2021г.
около 11,50 часа, в с.Т. лицето С.И.И. от гр. София управлява лек автомобил
опел „З.” с рег.№**** без да притежава СУМПС. Посочено е, че дружеството
виновно е нарушило чл.102 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като „водач, собственик,
упълномощен ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“.
По делото е приобщен съставения на И. АУАН №
АА758662/03.05.2021 г., както и НП № 21-0248-000348/28.05.2021 г. и Справка за
нарушител/водач - С.И.И..
От приложената Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на
Директора на ОД МВР-Враца се установява, че на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР и
чл.172, ал.1 от ЗДвП, във връзка с т.3 от Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Враца, РУ при ОДМВР-Враца, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/.
От показанията на свидетелката И. А.,
които съдът кредитира като обективно дадени се установява, че работи за
дружеството жалбоподател от 2005
година. Твърди, че е запозната с процеса на работа във фирмата и служебните
автомобили се предоставят за ползване обичайно на колеги, според разстоянието,
което трябва да изминат, за да изпълняват поставената им задача. Същите не са
зачислени на определено лице. Служебният автомобил марка „** **“, който е с
прекратена регистрация през последната една година се е ползвал от колегите й в
гр. София и е бил на тяхно разположение като „оборотна“ кола. Когато се
назначава нов служител, се изисква да бъде представено свидетелство за
управление на МПС за сверка. С. А. сочи, че е технически сътрудник във фирмата
и конкретно отговаря за следенето на необходимостта от застраховките на
автопарка - „Каско“, „Гражданска отговорност“, всякакви други допълнителни
документи като винетка и др. за офисът в гр. Варна. В гр. Варна е централния
офис на фирмата, в която работи. Когато са назначавали лицето С.И.е следвало да
са изискали свидетелство за правоуправление на МПС за сверка. Доколкото знае
лицето И. е назначено през 2019 година във фирмата като служител в софийския
офис. Няма друго лице в гр. София, което
да е назначено на „длъжност технически сътрудник“ и тя е лицето, което в
някаква степен се грижи за документалната част на автопарка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП обжалването на принудителните административни мерки от вида на процесната, се извършва по реда
на АПК, като кодексът дава възможност за
оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната
законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният
акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за
оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален
закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП не е предвидено задължително
административно обжалване. Обжалваната заповед е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на
административния акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 369з-108 от 17.01.2020г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Враца, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР и чл.172,
ал.1 от ЗДвП, във връзка с т.3 от Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Враца, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на
сектори/ групи „Охранителна полиция“ и „Охрана на обществения ред” в РУ при ОД
на МВР – Враца. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца,
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е издадена при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство за прилагането на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35
от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на
мотивиран административен акт. Съгласно чл.171 т.2а, б.”а” ЗДвП прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От посочените обстоятелства за обосноваване от
фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – „водач,
собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач”, не може
еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП се основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано и
индивидуализирано противоправното поведение на водача на ППС, послужило като
основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП на дружеството – дали защото ППС е управлявано от лице, което е
лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или по
административен ред, или от лице, чието свидетелство за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от НПК. Отделно от това в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не
е обосновано основанието за налагане на ПАМ. Възпроизвеждането на съдържанието
на съставения срещу С.И.АУАН, не покрива изискването за мотивираност на
административния акт, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения
за основанието за ангажиране отговорността на дружеството. Не може да бъде
възприето като такова основание посочената като нарушена разпоредбата на
чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, при това без да е описано от фактическа страна, в
какво се изразява твърдяното нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото
деянието, възприето от правоприлагащия орган като материалноправно основание за
налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не е обосновано нито от
фактическа, нито от правна страна, обжалваната заповед се явява постановена при
неспазване на императивното законово изискване за посочване на фактическите
основания за упражненото административно правомощие от гледна точка на
обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение.
Видно от представената от ответника Справка за
нарушител, че СУМПС е със статус:отнет/иззет, контролен талон №**********
статус:наличен тип: контролен талон.
Принудителните административни мерки обезпечават
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на
определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на ПАМ по чл.
171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика на ППС, се свързва с неправомерно
поведение на водача на ППС – управление на МПС от лице, без да е
правоспособен водач, или от лице, което не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. В случая,
както вече беше посочено, от изложените в обжалваната заповед като мотиви
фактически основания за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, от ЗДвП,
не може еднозначно да се установи, кое точно от обстоятелствата по чл.171,
т.2а, б. „а“ ЗДвП е било налице по отношение на лицето, управлявало ППС, респ.
с какво точно неправомерно поведение на водача на ППС се свързва налагането на
ПАМ на собственика управляваното ППС. Въз основа на нормативната регламентация
по чл. 150 и чл.150а от ЗДвП следва извода, че законът разграничава хипотезите
на неправоспособност на водача на МПС, лишаването от право на управление на МПС
и временното отнемане на СУМПС. По своята правна същност правоспособността да
се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право
да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство,
удостоверено с издаването на СУМПС, като доколкото правоспособността за
управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС - т.е издаването на
СУМПС не елемент от регламентирания в чл.150 – чл.152 от ЗДвП сложен фактически
състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната
категория, нито изземването на СУМПС, нито неговото временно отнемане,
рефлектират върху придобитото право на управление и съответно на
правоспособността за управление. Лишаването на едно лице от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или по административен ред, се свързва са
налагане на наказание /по ЗАНН или по НК/, а временното отнемане на СУМПС по
реда на чл.69а от НПК – с привличането на лицето като обвиняем за престъпление
по глава единадесета, раздел ІІ от особената част на НК, в резултат на което е причинена смърт
или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК.
От оспорената заповед не може да се
направи и еднозначен извод за датата, на която е настъпил твърдения от
административния орган отрицателен факт – „без да притежава СУМПС” и „не е
правоспособен водач”, нито в кое от изброените в обстоятелствената част на
заповедта качества е ангажирана отговорността на дружеството, както и с какво
се свързва неговото неправомерно поведение, доколкото законодателното решение
за налагане на ПАМ на собственика на ППС в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”
от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че
е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания
от него автомобил от лице, за което са налице визираните в закона
обстоятелства.
За пълнота на изложеното следва да се
посочи, че за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП,
законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за
налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и
т.н/ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС
административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна
предпоставка на ПАМ чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Независимо от това разпоредбите
на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за
съразмерността задължението на административните органи да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето.
С оглед на изложеното съдът приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, като постановена при неспазване на изискванията на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК; при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила; при неправилно
приложение на материалния закон; в несъответствие с целта на закона и
несъобразяване с регламентираното като основен принцип изискване за
съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Враца
следва да бъде възложено заплащането на разноски съобразно
приложен списък в общ размер на 550 лева, от които държавна такса в размер на
50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0248-000132 от 03.05.2021г. на началник група към ОД на МВР Враца,
РУ-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца да
заплати на „Мартинели“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Д. №*, представлявано от М.Н.Н. сумата в размер
на 550/петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: