РЕШЕНИЕ
гр. Плевен, 03.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание,
проведено на 19.06.2014г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
с участието на
секретаря Г. Н., като разгледа
докладваното от
съдия ВАНЯ ИВАНОВА гр.д.№ 1723 по описа за 2014г. на Плевенски
районен съд , и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно съединените
искове за издръжка на детето Н.Н.Д. ,
ЕГН **********, с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК, предявени от
законния и представител и майка Б.Т.П. ,ЕГН ********** , срещу ответника и баща на детето Н.Ц.Д.,*** , в размер на 85
лева месечно за детето , считано от
10.04.2014г. до настъпването на обстоятелства водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска, както и за миналия период от 10.04.2013г. до 09.04.2014г. за
детето в същия размер ежемесечно, или
общо възлизаща в размер на 1020лева
, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.04.2014г. до
окончателното изплащане на задълженията.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. Хр. Т. *** ,
която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло. Претендира и
за разноските по делото.
Ответникът Н.Д. се явява в съдебното заседание лично , като оспорва
предявените искове досежно размера, а искът за минало време, за една година
назад от завеждане на исковата молба- и по основание. Релевира възражения , че
не може да заплаща издръжка за миналия период, тъй като не е бил трудово
ангажиран, а занапред твърди, че може да заплаща издръжка в минимален размер с
оглед на финансовите си възможности.
След като обсъди и взе предвид, събраните
писмени доказателства, изявленията на страните и релевираните искания и
възражения, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото, като писмено доказателство по делото Удостоверение за
раждане на детето Н.Н.Д. се установява, че нейни родители са майката Б.Т.П. и
бащата Н.Ц.Д. . От удостоверение издадено от ОУ " й.й. " гр. Плевен от 09.04.2014г. се установява, че през
учебната 2013/2014г. година детето е
ученичка в 3 „В „ клас в същото училище
и е записано в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16 год.
възраст.
От прието заверено копие от Служебна
бележка от фирма „Мизия 96”АД изх. №
295/08.04.14г. , се установява, че за периода от месец септември на 2013г. до месец февруари на 2014г., ищцата Б.П.
е получила брутни трудови възнаграждения в общ размер на 3 639,20 лв., а от служебната бележка
издадена от „Мизия 96”АД, изх. №
499/03.06.2014г. е видно, че считано
от месец 05.2013г. до мес.04.2014г.
ищцата П. е получила общо брутно трудово възнаграждение в размер на
7 205,90лева. От Удостоверение №6/ 06.06.2014г. , издадено от фирма „В.
От представения и приет по делото
социален доклад на ДСП-Плевен се установява, че от проведено социално проучване
било констатирано дезинтересиране на бащата по отношение на детето , полагане
на грижи за последното от бабата и дядото по майчина линия , както и от самата
майка. Нуждите на детето били задоволявани от майката , която основно полагала
грижи за него.
От показанията на свидетеля Б.Д. , дядо на
детето, се установи, че понастоящем , а
и в периода за една година назад от завеждане на делото, последното живее с майка си на адреса на
дядото в ж.к.”Сторгозия”-град Плевен. Бабата на детето е в Италия, за да
подпомага за отглеждането му, а майката
работи , като изцяло е поела издръжката и нуждите на детето, и същевременно
погасява кредит със заплатата, която получава. Разделила се с ответника преди
четири години. За последно ответникът бил дал 50 лева за детето на 28.10.2013година,
по повод на издръжката и отглеждането на детето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на исковете по чл.
143, ал.2 и чл.149 от СК, относно размера на издръжката се предпоставя от
нуждите на лицето, което има правото на издръжка и възможностите на лицето
което я дължи, като минималната издръжка за дете е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, съгласно разпоредбите
на чл.142 СК. Родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни
и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 СК, т.е. в зависимост от
нуждите на децата, възможностите на родителите и в нормативно определените
граници. Нуждите на детето се преценяват, като се вземат предвид възрастта му,
разходите за облекло и храна, както и потребността му от лечение.
В настоящото производство в тежест на
ищцата беше да докаже, какви са нуждите на детето и възможностите на родителя,
от когото се претендира заплащането на издръжка. Безспорно за отглеждането на
едно дете са необходими средства за осигуряването на дом, храна, дрехи, учебни
помагала и др. Тези нужди на детето с оглед на установените по делото
факти до момента се задоволяват единствено
от неговата майка, като ответникът и баща на детето, през процесния
период , не е заплащал никаква издръжка за детето си и не го е подпомагал
финансово, с изключение на инцидентно дадени 50 лева за месец октомври 2013г.
Поради това очевидно е, че в полза на детето следва да бъде определена
издръжка, която неговият баща трябва да дава редовно всеки месец, и която да е
достатъчна за задоволяване на нуждите на
детето и да е съобразена с възможностите на бащата.
В настоящото производство спорен е
въпросът какъв следва да бъде размера на тази издръжка, предвид нуждите на
детето и възможностите на родителите да
я предоставят.
От събраните писмени доказателства по
делото се установи, че за периода от месец януари на 2014г. до май на 2014г.
полученото брутно трудово възнаграждение от ответника Д. е в размер на 1 369, 27лева , или средно
месечно около 300лева; като за периода
мес. юни 2013г. –мес. ноември 2013г- ответникът е получил възнаграждение
общо в размер на 1497,48лева, или
средномесечно около 300лева. Същевременно
се установи, че ищцата Б.П. е получавала
през целия исков период доходи в средномесечен размер, вариращ от 523,19лева –
до 708,50лева, или средномесечно около 600 -650лева.Установи се, че
представените от ответника доказателства за трудова заетост не обхващат целия
исков период, като по делото се събраха доказателства, че е имал сключени
трудови договори през периода и с други работодатели. В случая е очевидно, че ищцата получава по-голям доход, като същевременно се
доказа, че единствено тя полага грижи за оглеждане и издръжка на детето, както
и че с ответника са разделени от период от четири години, в което време, като в
периода от една година преди завеждане на делото и към момента последният не
заплаща издръжка и не полага грижи за детето, което живее с майката и дядото.
От друга страна се установи, че бащата на детето и ответник в производството
получава по-малък доход , което обаче обстоятелство не го освобождава от
задължението му за издръжка спрямо детето. Ответникът не е установил изплащането
на определени суми по отношение на детето за процесния период, с изключение на
сумата от 50 лева , заплатена в края на 2013година , инцидентно – за нужди на
детето , през месец октомври, за което обстоятелство е налице признание от
страна на ищцата.
Съгласно чл.141, т.1 СК, задълженият към няколко
лица с право на издръжка я дължи първо на децата си. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца
независимо, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, но тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.1 от
същия член, а именно, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Това ще рече, че не само майката , а и бащата е длъжен по същия начин
съобразно своите възможности да осигурява издръжката на детето, като в случая
съобразно възможностите си понастоящем, той
следва да осигурява част от необходимата издръжка за детето, а останала
част, следва да бъде поета от майката на детето.
Обстоятелството, че ответникът получава по-малък доход през процесния период
, както и че не е налице непрекъснатост в трудовата му заетост , не обосновава
невъзможността на ответника да заплаща издръжка за детето си, тъй като последният е в трудоспособна
възраст, налице е обективната му възможност за ангажиране с повече от една
работа , и не са налице данни последният да има задължения към други низходящи.
Отделно от това, за исковия период
последният не е заплащал никаква издръжка за детето си, която през този период
изцяло е била поета от майката, изцяло се е дезинтересирал от последното . Предвид и на обстоятелството, че детето е
ученичка в трети клас / навършило е девет години/ , ходи редовно на училище,
има нужда от облекло , учебници и средства във връзка с индивидуалното развитие
интересите и способностите на детето ,
съдът намира, че за издръжката на последното е нужна сумата от около 250лева месечно , от която обща сума във възможностите
на бащата би било да заплаща сумата от
85лева ежемесечно , считано от завеждане на делото , който размер е и минимума
на дължимата по закон издръжка , и която сума последният следва да бъде осъден да заплати.
По
отношение на исковата претенция за минал период, предявена за една година назад
от завеждане на делото , или за периода от 10.04.2013г. до 09.04.2014г. съдът намира претенцията частично основателна
. В производството по делото , с оглед
на минималния доход на ответника и предвид по-големия такъв на ищцата , съдът намира
, че същият следва да бъде осъден да заплати издръжка за една година назад в
минималния размер , като се отчете обстоятелството , че минималната работна
заплата за цялата 2013година е била в
размер на 310 лева , а за 2014г. е
340лв., или мин. размер на издръжката е бил в размер на 77,50лева месечно за 2013г. , и 85лв. за 2014г., или цялата
искова претенция за миналия период, като се съобрази това обстоятелство за
периода , обхванат от 2013година, следва
да се определи в размера на 952,50
лева . С оглед признанието на факт от страна на ищцата – именно наличието на
заплатена от ответника сума в размер на 50лв. през месец октомври 2013г. ,
което обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото
свидетел, съдът намира, че посочената
сума следва да бъде приспадната от дължимата за мес. ноември
2013г.издръжка, или при това положение
претенцията се явява основателна за сумата от
902,50лева като за разликата до
пълния претендиран размер от 1020 лева исковата претенция по чл. 149 СК следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед уважаването
на исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 88,48
лева, изчислени съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане за
разноски, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани .
На основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 във
вр. с чл.78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати съразмерно с
уважената част от исковете държавна
такса в полза на Плевенския районен
съд в размер на 172,40 лв., от които 122,40 лева изчислени върху
тригодишните платежи на присъдените издръжки по обективно и кумулативно
съединените искове с правно основание чл.143 СК и 50 лв. държавна такса за
обективно и кумулативно съединения иск с правно основание чл.149 СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се
допусне предварителното изпълнение на решението.
Мотивиран от гореизложеното,
Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Ц.Д.,
ЕГН ********** *** , да заплати ежемесечна издръжка за
минало време за периода 10.04.2013г. до
09.04.2014г. на Б.Т.П. ,ЕГН **********
, съд. адрес:***, оф.6, адв. Хр. Т. , в качеството й на майка и законен представител
на малолетната им дъщеря Н.Н.Д. с ЕГН ********** , в общ размер на 902,50 лв.
/ деветстотин и два лева и петдесет
стотинки /, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.04.2014г до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Т.П. ,ЕГН ********** , съд. адрес:***,
оф.6, адв. Хр. Т. , в качеството й на майка и законен представител на
малолетната им дъщеря Н.Н.Д. с ЕГН ********** , срещу нейния баща Н.Ц.Д.
с ЕГН ********** , постоянен адрес:*** , иск за заплащане на издръжка за минало
време за периода от 10.04.2013г. до 09.04.2014г. с правно основание чл.149 СК в
ЧАСТТА за размера над 902,50 лв. / деветстотин и два лева и петдесет ст. / до
претендирания от 1020 лв. /хиляда и двайсет лева /.
ОСЪЖДА Н.Ц.Д.
с ЕГН ********** *** А ,
на осн. чл. 143, ал.2 от СК , да заплаща
на Б.Т.П. , ЕГН ********** , съд.
адрес: гр. Плевен, ул. „Д. Константинов”№23А, ет.2, оф.6, адв. Хр. Т. , в
качеството й на майка и законен представител на малолетната им дъщеря Н.Н.Д. с
ЕГН ********** , ежемесечна издръжка в
размер на 85 лв. / осемдесет и пет лева/ месечно, считано от 10.04.2014г.
до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА Н.Ц.Д. с ЕГН ********** *** А , да заплати на
Б.Т.П. , ЕГН ********** , съд. адрес:
гр. Плевен, ул. „Д. Константинов”№23А, ет.2, оф.6, адв. Хр. Т., сумата
от 88, 48 лв./ осемдесет и осем лв. и
четиридесет и осем ст./, представляваща разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Ц.Д. с ЕГН ********** *** А да
заплати по сметка на Плевенския
районен съд, сумата от 172, 40лв./ сто седемдесет и два лева и
четиридесет ст. /, представляваща задължение за заплащане на общо дължими държавни такси по делото,
както и сумата от 5лв. /пет лева/ представляваща държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от 03.07.2014г., пред Плевенския окръжен съд.
Районен съдия: