№ 144
гр. Оряхово, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100243
по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив, против „СИТИ
КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Ц.Ш“ №
115 Е, ет.5 иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., сключен между
страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1, т.10 от ЗПК, евентуален иск по
чл. 146, ал.1, вр.чл.143, ал.2, т.5 ЗПК, за признаване за установено, че клаузата на чл. 12 ал.4
от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 268.70 лв. е нищожна и
иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в
размер на 1 403.36 лв., представляваща платена без основание в периода 26.11.2021 г. до
27.05.2022 г. по нищожен Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г. и
евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 1 200.00 лв., платена в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожна
клауза на чл. 11 от Договора.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и
чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 26.11.2021 г., ищецът е сключил Договор за
потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., с който му е предадена главница в размер на 1
800 лв. Съгласно сключения договор, заемът е следвало да бъде върнат на 29 седмични
вноски с годишен лихвен процент от 40.05% и ГПР при 49.83%.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Договора за заем, ищецът е следвало да представи едно от
следните обезпечения, а именно:Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване ни договора за заем
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва., Поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия- При едни поръчител - осигурителният
доход следва да е в размер на най-малко 2 пъти размера на минималната работна заплата за
стрината,При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
1
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,Да не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя;Да не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, по които е налице
неизпълнение;Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от .. Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ,Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В договора било
предвидено е също, че в случай, не представяне на обезпечение, на осн. чл. 11 от договора,
заемополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 1268,70 лв., като общото
задължение по кредита -главница, лихва и неустойка станало в размер на 3306 лв.
Твърди се също, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за заем в размер на 49,83 % не отговаря на
реално приложения, тъй като в този размер неправилно е включена само договорната лихва.
В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка по чл. 11 от Договора, доколкото
същата представлява скрита печалба на кредитора. Така наясно с невъзможността на
потребителя да изпълни посочените в чл. 5, ал. 1 и 2 от договора задължения, заемодателят
на осн. чл. 11 от договора предварително е предоставил на доверителя ми погасителен план,
в който е предвидено заплащането на неустойката, като част от анюитстните вноски.
Поставяйки неизпълними изисквания към заемополучателят. кредитодателят си е гарантирал
допълнителна печалба, която следва да бъде включена в размера на ГПР.
Ако съдът счете, че договорът за кредит не е нищожен на горепосоченото основание,
се твърди, че клаузата на чл. 11 от Договора, предвиждащите заплащането на неустойка е
нищожна на осн. чл. 146, ал, 1 от ЗЗП.
Ищеца счита, че предвидената неустойка в размер на 1268,70 лв. е неравноправна на
осн. чл. 143. ал. 2, т. 5 от ЗЗП. тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение,
което изначално креди торът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника. Поради
гореизложеното считам, че клаузата е нищожна на осн. чл. 146. ал. 1 във връзка с чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП.
В исковата молба се сочи, че ищецът е по договора е изплатил сумата в размер на 3
203.36 лв., поради което на осн. чл. 23 ЗПК, иска от ответника връщане платената сума по
договора в размер на разликата над главницата от 1800 лв., а именно на сумата в размер на
1403,36 лв., която счита че е платена без основание. Прави искане, евентуално, ако съдът
приеме, че договорът за кредит е действителен, поради нищожност на клаузата на чл. 11 във
вр. е чл. 5 от договора платеното по нея в размер на 1200 лв. да му бъде върната от
ответника.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му адв. Х. М.-
САК, е постъпил писмен такъв, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
В отговора се сочи, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,
ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка,
както и за връщане на сума в размер на 1403,36 лева при обявяване на целия договор за
нищожен и сумата в размер на 1200 лева в случай, че бъде обявена за нищожна само
клаузата на чл.11 от договора, уговаряща неустойка.Навеждат се доводи в тази
насока.Оспорва се твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
изисквания. Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на
договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между
страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
2
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. В случая неустойката е индивидуално договорена между страните,
като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на
договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението
си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума
и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно
яснота по този въпрос, като в Погасителния план - Приложение 1, неразделна част от
договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Ответникът в отговора си сочи, че в случая договорът и отделните му клаузи са
действителни, поради което всички платени от ищеца суми са получени на валидно правно
основание и не подлежат на реституция.
Претендират се и направените по делото разноски.
Към отговора са приложени и приети писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощникът на ищецът адв.
Р. Н. Р.-АК Пловдив,поддържа предявения иск, като прави искане, съдът да заличи
допуснатата ССЕ, с оглед признанието на ответника, че ГПК по договора, не е включена
неустойка по чл.11.
За ответникът „Моят Кредит“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител. С
молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника адв. Х. М.-САК,
прави искане за даване ход на делото, като поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 26.11.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и А. С. Л., е сключен Договор за
потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., по силата на който му е предадена главница в
размер на 1 800 лв., при условия посочени в договора.
От приетия Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г. е видно, че
ищецът се е задължил да върне заема на 29 вноски за 29 седмици, по погасителен план и при
падеж на първа вноска 03.12.2021 г. и краен срок 17.06.2022 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.05 %. В чл. 3 т. 8 на договора е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита е 49.83 %. Също така е видно, че към вноската включваща
главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора, което е
разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което
крайната вноска е посочена в размер на 114.00 лв. за целия срок на заема. При това
положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 1 800 лв., той дължи сумата от
общо 3 306.00 лв.
В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава на основание чл. 23
ЗЗД, в срок от три след сключването на договора, да осигури Предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от
сключване ни договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.,
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия- При едни поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на най-малко 2
пъти размера на минималната работна заплата за стрината,При двама поръчители, размерът
на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната,Да не са поръчители по други договори за заем,
3
сключени от Заемодателя;Да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя, по които е налице неизпълнение;Да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от .. Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ,Да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход.
В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн. чл. 11 от договора,
заемополучателят дължи неустойка в размер на 1268,70 лв. Посочено е, че общо
предвидената дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е в размер
на 3306 лв.
Страните не спорят, а и от приетите по делото разписки за платени суми и справка за
платени суми по процесния договор представена от ответника се установява, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за заем и е погасил изцяло сумата от общо 3 203.36
лв. включваща главница, договорна лихва и неустойка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД ГПК
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г.,
сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК,
евентуален иск по чл. 146, ал.1, вр.чл.143, ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата
на чл. 11 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 268.70 лв. е
нищожна и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 1 403.36 лв., представляваща платена без основание в периода 26.11.2021
г. до 27.05.2022 г. по нищожен Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г. и
евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 1200.00 лв., платена в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожна
клауза на чл. 11 от Договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
като е възложил на ищеца да докаже по предявените искове твърденията си за нарушаване
на добрите нрави и неравноправност на клаузите на договора за кредит, а ответникът да
докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за заем, чрез
доказване на твърдените в отговора факти за това.
Сключеният между страните договор за заем попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължително следва да съдържа „годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
4
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42, 53 %/.
Посочената годишна фиксирана лихва от 40, 91 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното
дружество преддоговорна информация, неустойката не е включена при изчисляване на ГПР,
които са определени в размер на 49,83%.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 49.83 % и общата
сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при
самото му сключване, е предвидено, уговорената в чл. 11 неустойка да се плаща разсрочено
във времето, заедно със съответната погасителна вноска. Въведеното изискване за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия
срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика
правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава
значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да
отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни
източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр. /, т. е. все действия, за които са
нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното
предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя
води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й
функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице
нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от
задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
5
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на кредита, с тях
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен процент на
разходите от 49,83% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение №
1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните договор за заем се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 1 800 лв. Не се спори между страните и от събраните
в хода на производството писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил по
договора за заем обща сума в размер от 3 203.36 лв., поради което разликата до размера на
погасената главница /1 800.00 лв./ или сумата от 1 403.36 лв. подлежи на връщане, като
предявеният осъдителен иск следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.6 от ГПК тъй като делото е решено в полза на
ищеца, който е освободен от държавна такса и от разноски по производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на РС – Оряхово първоначална
д.т за разглеждане на иска в размер на 100.00 лева на осн. чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Радости Н. Р. –
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото и сложността на същото в размер на 400.00
лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г.,
сключен между А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево,
ул.“Х.Д.“ № 34 и „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Ц.Ш“ № 115 Е, ет.5, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Ц.Ш“ № 115 Е, ет.5, да заплати на А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, сумата в размер на 1 403.36 лв.,
представляваща платена без основание в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожен
6
Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Ц.Ш“ № 115 Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ НА по сметка на РС-Оряхово сумата от
100.00 лева /сто лева и нула ст./ - държавна такса на осн. чл.78 ал.6 от ГПК..
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Ц.Ш“ № 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р.-АК Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева / -
адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7