№ 49529
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110124289 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищцата Р. П Д. твърди, че на 02.02.2023 г. е сключила с първия ответник „К“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № 2718780/02.02.2023 г., по силата на който е получила
заемна сума в размер на 2 400 лв., която била усвоена от нея изцяло. Паралелно с това, на
същата дата е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай
Тръст“ ЕООД. Твърди нищожност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради използване на заблуждаваща
търговска практика по чл. 143, т. 19 ЗЗП. Според ищцата посоченият в договора ГПР
(21,77%) е неверен, тъй като възнаграждението на поръчителя е разход по кредита и следва
да бъде включено при изчисляването му, а кредиторът умишлено го е изключил. Твърди, че
кредиторът е заблудил потребителя, нарушил е задължението по чл. 5 ЗПК, представил е
невярна информация и е нарушил Директива 2008/48/ЕО и практиката на СЕС. Навежда
твърдения за липса на прозрачност, липса на методика за формиране на ГПР и нарушение
на изискването договорните клаузи да са ясни и разбираеми. Ищцата твърди още, че
договорът за поръчителство е недействителен – поради липса на правно основание,
противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на целта на закона, тъй като
поръчителството е насочено към заобикаляне на задължението на кредитора да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че задължението за
възнаграждение към поръчителя е лишено от основание, представлява скрит разход по
кредита и води до увеличение на дълга в нарушение на ЗПК и ЗЗП. На това основание
ищецът иска прогласяване нищожността на договора за кредит и на договора за
поръчителство, както и осъждане на „К“ ЕАД да върне 50 лв. възнаградителна лихва и 50
лв., заплатени като възнаграждение по поръчителството, твърдяно като недължимо платени
суми.
Ответникът „К“ ЕАД не оспорва наличието на договора за кредит, нито че е отпуснал
сумата от 2 400 лв. за срок от 24 месеца при ГЛП 39.81% и ГПР 47.94%, както и общата
дължима сума. Твърди, че договорът е валиден и съдържа всички задължителни реквизити
по чл. 11 ЗПК, включително ГПР и допусканията, които са описани в Общите условия.
Поддържа, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР, защото не представлява
разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗПК – не е задължително условие за получаване на
кредита, не е елемент от договора и не е било известно на кредитора към момента на
сключването му. Оспорва твърдението за заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че
договорът за поръчителство е отделен договор, с отделен предмет, по който кредиторът не е
страна. Твърди, че недействителност на договора за поръчителство няма да доведе до
недействителност на договора за кредит. Оспорва като ненужни доказателствени исканията
1
за съдебно-счетоводна експертиза относно ГПР. Иска отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не оспорва, че е сключен договор за поръчителство във
връзка с договора за кредит. Счита иска за недопустим и напълно неоснователен. Поддържа,
че възнаграждението за поръчител има характер на възнаграждение за професионална
услуга по гарантиране на задължението и е съобразено с риска на дружеството. Твърди, че
договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит, в независима електронна
система, до която „К“ ЕАД няма достъп, като параметрите по него, включително
възнаграждението, не са известни на кредитора и не представляват разход по кредита.
Според ответника поръчителството не е задължително условие за получаване на кредита –
кредитополучателят свободно избира дали да предостави обезпечение. Твърди, че
възнаграждението по договора не попада в дефиницията за „общ разход по кредита“ по § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК и не се включва в ГПР. Ответникът поддържа, че уговорката е валидна, не
противоречи на добрите нрави, не е неравноправна и не е нищожна. Оспорва основанията за
недействителност, изтъкнати от ищцата. Иска отхвърляне на иска и присъждане на
разноски. Прави възражение по чл. 190 ГПК срещу твърденията за материално положение
на ищцата.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 17.03.2026 г. от
11.15 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на
препис от настоящето определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на ССчЕ поради липсата на
необходимост от прилагането на специални знания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Р. П. Д. за задължаване на ответниците
да предоставят съответно договора за потребителски кредит и договора за поръчителство,
тъй като към подадените от тях отговори това искане е изпълнено.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО сключването на между Р. П. Д. и „К„ ЕАД на Договор за
потребителски кредит № 2718780/02.02.2023 г. с предмет предоставянето на паричен заем в
размер на 2400 лв. при фиксиран ГЛП от 19, 86 % и ГПР от 21, 77 %, както и невключването
на възнаграждението за поръчителство в ГПР, както и сключването между Р. П. Д. и „Ай
Тръст“ ЕООД на Договор за поръчителство с дата 02.02.2023 г. към Договор за кредит
2718780/02.02.2023 г., както и че ищцата е заплатила на „К“ ЕАД сума в размер на 100 лв.,
която не е част от дължимата главница.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния
процент на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
2
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3