Присъда по дело №1453/2014 на Районен съд - Стара Загора

 

 

 

 

М О Т И В И

 

на Присъда № 2, постановена на 15 януари 2015г. по НОХД № 1453 от 2014 г. по описа на Старозагорския Районен съд

 

 

       Подсъдим по делото е К.Д.Ц., ЕГН **********,*** Загора, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, осъждан, със средно облазование, неженен, работи в „Лев инс”- град София, на длъжност „служител”.

             С Обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура- гр.Стара Загора на 14.08.2014г., К.Ц. е предаден на съд, за деянията, както следва:

              На 30.01.2013г. в град Стара Загора се заканил на М.З.К., ЕГН ********** с престъпление против личността на негов ближен- внучка -М.З.К., а именно заканване с убийство « Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата нищо не може да ме спре" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

              На 09.03.2013г. в град Стара Загора се заканил с убийство на М.З.К., ЕГН **********, а именно " ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

   За съвместно разглеждане в наказателният процес не е предявяван граждански иск.

 В качеството на частни обвинители по делото са конституирани двамата пострадали, а именно М.З.К. и М.З.К., двамата със снета по делото самоличност, като последната, с оглед непълнолетието си към момента на даване ход на делото, бе конституирана в това качество със съгласието на баща си З.М.К., като законен представител, чрез пълномощника и повереник в процеса- адвокат И.П. ***.

Представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото против подсъдимия К.Ц. обвинение, като счита, че  от събраните доказателства, както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, по безспорен начин се установило, че деянията са извършени от подсъдимия, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в обвинителния акт, респективно с оглед допуснатото изменение на обвинението по пункт 2 /втори/ от обвинителния акт, осъществено в хода на съдебното следствие, по време на открито заседание проведено на 20.11.2014г.

Предлага на подсъдимия К.Ц. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Частният обвинител М.К., чрез повереника си –адв. П. се присъединява към становището на прокурора, че следва подсъдимият К.Ц. да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над средния размер, с оглед тежкото съдебно минало на дееца и високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия, което е предмет на настоящото дело.

Частният обвинител К. се присъединява към изразената позиция на държавния обвинител и на повереника- адв.П..

Подсъдимият К.Д.Ц., в съдебното производство се представлява и защитава лично, след като в хода на досъдебното производство се отказал от назначения му служебен защитник- адвокат Петко Господинов от АК- гр.Стара Загора/ виж протокол за разпит на обвиняем от 25.06.2014г. проведен от М.П.- старши разследващ полицай при Второ РУП- гр.Стара Загора, съдържащ се на л.59 от материалите по досъдебното производство/. До приключване на съдебното производство пред първоинстанцион-ният съд, подсъдимият не бе упълномощил адвокат или друго лице от посочените в нормата на чл.91, ал.2 от НПК, който да го защитава. В категорично изразената си процесуална позиция, не се признава за виновен по повдигнатите две обвинения, оспорва фактическата обстановка и съставомерността на деянията, като заявява, че не е извършил описаните в обвинителния акт две престъпления, прави искане съдът да го признае за невинен, съответно да го оправдае по повдигнатите обвинения.

 

СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:    

 

Ф А К Т И Ч Е С К А      О Б С Т А Н О В К А:

          

            Подсъдимият К.Ц., със снета по делото самоличност, е осъждан многократно. Досежно направената от представителя на държавното обвинение правна квалификация на деянията, за които понастоящем лицето е предадено на съд, няма осъждания, които да са елемент от състава на вменените му две престъпни деяния. Престъпленията извършени от подсъдимия, установени с влезли в сила осъдителни съдебни актове, съставляват характеристични данни на дееца и ще бъдат обсъдени в раздела „Вид и размер на наложеното наказание” от мотивите на настоящият съдебен акт.

             Установи се по делото, че К.Ц. живеел на семейни начала със свидетеля С.В., с която живее към момента в гр.София. С.В. имала дете от предходен брак- пострадалата М.К.. Последната живеела предим-но с родителите на баща си в с.Даскал Атанасово, община Раднево, а именно при пострадалия М.К., неин дядо.  Отношенията между майката и дъщерята били лоши, като част от причините за това според пострадалите било и отношенията на подсъдимия Ц. към семейство Кичукови. Ц. често идвал при пострада-лите в края на 2012 г. и началото на 2013г. придружаван от свидетеля С.В. и се държал грубо и арогантно. В този период Ц. започнал да преследва пострадалата К. като стоял пред училището където учила, до дома й в кв. „Казански” в град Стара Загора, минавал край нея с автомобила си, звънял и по телефона. Подсъдимият и казвал, че ще я направи проститутка, казал това си намерение и на баща й, както и на дядо й- пострадалия М.К.. До този момент пострадалата била отлична ученичка, но след тези чести, нежелани от нея контакти с подсъдимия тя се принудила да заживее на село с дядо си и успеха й в училище се понижил. К. подала множество жалби описващи поведението на подсъдимия, но въпреки предупреж-денията от служители на МВР, подсъдимият продължил да притеснява сем.Кичукови. Запознати със случващото се били и ръководството на ГПЧЕ „Р.Ролан”, които не допускали Ц. в училището.Цялото семейство Кичукови към онзи момент реално изпитвали страх от Ц. и се опасявали за себе си.

         След преместването на М.К. при дядо й, подсъдимият Ц. започнал да притеснява пострадалия К..

          На 30.01.2013г. К. ***К. била на училище. Около обяд по телефона на пострадалия се обадил Ц. и му казал „Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата, нищо не може да ме спре". К. се притеснил, че подсъдимият ще реализира заканата си. Започнал да звъни по телефона на внучката си, но тя не отговаряла. Това възбудило основателен страх за осъществяване на заканата и К. намерил начин бързо да пристигне в град Стара Загора, за да предотврати настъпването на обещаното от Ц., а именно смъртта на внучкатаа си. Там пред училището бил и К.Ц., който продължил да се заканва с жестове и заплашително казвал на К. „ела, ела”. За случващото се били сигнализирани МВР и при пристигане на полицаите, подсъдимият си тръгнал.

           М.К. започнала да се затваря в себе си, от края на 2012г. започнала да страда от разстройство в адаптацията, протрахирана смесена тревожно депресивна реакция в резултат на постоянния тормоз от страна на подсъдимия. Пострадалата получила и разстройство на здравето довели до напълняване и отключване на диабет.

           В края на месец февруари 2013г., неустановено лице публикувало обява за предоставяне на секс срещу заплащане с мним подател Мариела К. и неин телефон за връзка. В обявата било описано детайлно предоставените услуги, цена и нейна снимка. В отговор на тази обява множество мъже звънели по телефона, за да търсят секс с нея.  Горното се случило точно както и било обещано от Ц.. Тя била убедена ,че обявата е подадена от него. Знаела вече, че подсъдимият изпълнява заканите си и започнала да се страхува и за живота си.

            На 09.03.2013 г. Ц. пресрещнал пострадалата на път за училище и казал "ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия". Разказал и, че е изнасилил майка й - св.В. и без проблем ще изнасили и една „пикла”. К. била сигурна,че това се е случило с майка й, както и, че Ц. ще я изнасили и убие. Тя се разплакала и избягала в училището, където за Ц. имало забрана да влиза.

             С Протоколно Определение на съда в проведеното открито заседание по делото на 20.11.2014г., бе допуснато изменение в обвинението предявено на подсъдимия по пункт 2 /втори/ от обвинителния акт, по отношение на което е пострадала М.К., като промяната е във връзка със съществено изменение на обстоятелствената част досежно това обвинение, с оглед събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал и която промяна се изразява във времето /датата/ на извършеното деяние, като вместо датата 09.03.2013г., с новото обвинение по пункт 2 на обвинителния акт, Районна прокуратура- град Стара Загора, обвини К.Ц., че го е извършил на дата 15.03.2013г.

 

       

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

    По гореописаният начин, подсъдимият К.Ц. осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпление, както следва:   

             На 30.01.2013г. в град Стара Загора се заканил на М.З.К., ЕГН ********** с престъпление против личността на негов ближен- внучка -М.З.К., а именно заканване с убийство « Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата нищо не може да ме спре" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

              На 15.03.2013г. в град Стара Загора се заканил с убийство на М.З.К., ЕГН **********, а именно " ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

            Извършването на описаните съставомерни деяния се установява по категоричен и несъмнен начин от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал в неговата съвкупност и поотделно, както следва:

     От показанията на пострадалия и свидетел по делото М.К. се установява, че на първата инкриминирана дата 30.01.2013г. подсъдимият Ц. му се обадил по мобилния телефон и се заканил спрямо неговата внучка- М.К., с думите « Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата нищо не може да ме спре”. Заявява, че по време на този разговор бил в гр.Раднево, но поради това, че много се уплашил от отправената закана за живота на внучка си веднага тръгнал с автомобила си за гр.Стара Загора, като отишъл направо до училището, където учи М.. Заяви, че видял подсъдимият в близост до училището, а при пристигане на служители на полицията извикани на място, К.Ц. „изчезнал”. Зави, че внучка му М. много се страхува от подсъдимия, че неведнъж я води до разклона на с.Даскал Атанасово, където изчаква да се качи в автобуса, а на връщане обратно я чака на същото място, защото се страхува от срещи с подсъдимия. Последният много пъти заплашвал М., че ще я направи проститутка, дори понякога в присъствие на собствената й майка, която понастоящем живее с подсъдимия Ц.. Свидетелят заяви, че в негово присъствие внучката му е получавала текстови съобщения по мобилния си телефон, в които К.Ц. заявявал, че ще направи внучката компаньонка.

От показанията на свидетеля З.К. /баща на пострадалата М. и син на пострадалия М.К./, също се установяват фактите на непрекъснат психически тормоз осъществяван от подсъдимия Ц. спрямо М.К., както и по отношение на близките й роднини, с които живее. Множество пъти заплахите са отправяни чрез изпратени кратки текстови съобщения на мобилния телефон на М. и на баща й- З.. Според баща й, в един от случаите подсъдимият дори пуснал негова собствена снимка в тяхната пощенска кутия, за да го видела дъщеря му М. и да го харесала. Твърди, че макар, че живеел с бившата му съпруга, подсъдимият неведнъж заявявал, че искал да има интимни отношения с дъщерята М., като в един от телефонните разговори подсъдимият му казал, че щял да му даде 20 лева да купи свещи на дъщеря си, друг път му заявил, че М. била „курва” и правила „хубави минети”. Отправил закана и относно намерението си да публикува обява за  предлагане на секс- услуги в интернет от страна на М.. Заявявал на свидетеля, че иска да живее с дърщеря му, като за целта само „използвал” бившата му съпруга. Свидетелят З.К. записал на лист телефонни номера, от които подсъдимият се обаждал и изпращал текстови съобщения, за да оказва психически тормоз над семейството му.

Факт е, че подобна обява действително е регистрирана в интернет страница за обяви от сексуален характер, като освен посочване на телефонния номер на М. били качени и нейни фотоснимки, също било изписано подробно и какви секс- услуги предлага пострадалата. Следва да се отбележи, че с влязло в сила прокурорско постановление на РП-гр.Стара Загора от 22.07.2014г., наказателното производство досежно осъществен състав на престъпление по чл.155а от НК от страна на подсъдимия Ц., било прекратено, поради недоказаност на обвинението, поради което факти и обстоятелства относно тона деяние са неотносими към настоящото съдебно производство, защото са извън рамката на обвинението очертана в обвинителния акт на прокурора, респективно няма да се обсъждат в настоящия съдебен акт.

Колкото до изложеното от свидетеля З.К. за това, че дъщеря му получила в пощенската си кутия фотоснимка на подсъдимия, за да го „харесала”, то този факт се установява и от представеното по делото от страна на М.К. веществено доказателство- фотоснимка, с цветно изображение на подсъдимия, представено по време на открито съдебно заседание на 09.10.2014г. и надлежно приобщено по делото. Като такова доказателство е представено и незаверено копие на лична карта на подсъдимия, както и списък с телефонни номера, от които подсъди-мият се обаждал и изпращал текстови съобщения /sms/.

В хода на съдебното производство бе назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза, чиято задача бе установяване евентуално наличие на запазени текстови съобщения в паметта на телефонен апарат, иззет в хода на досъдебното производство, намиращ се на съхранение във Второ РУП- гр.Стара Загора. Видно от приетото заключение на вещото лице, съдържащо текста на запазени съобщения изписани, повечето от които написани с латински букви, действително се установява съдържанието на вулгарни и заплашителни съобщения, както и подкрепящи изложеното в показанията на свидетеля З.К.. Такова конкретно съобщение е описаното на стр.78 от материалите приложени в хода на съдебното производство, под № 29 „Be kaeca kaza 4e mirela mnogo dore duhala”, което видно от данните било получено на 24.02.2013г. в 15.27 часа.

От показанията на пострадалата и свидетел по делото М.К., че на 30.01.2014г. докато била на училище получила обаждане по телефона, но не отговорила тъй като била в учебен час. След това в междучасието една чистачка й казала „К. те търси. Казал, че ще те убива”. Видяла, че там бил и дядо й М.К., а навън се събрали много хора. По-късно получила обаждане по телефона, а при проведения разговор разпознала, че се обажда подсъдимият който заявил, че ще я направи компаньонка, проститутка и щял да й уреди бъдещето.

Заяви, че един ден като отивала на училище, пресичала улица, по която минават автобуси в гр.Стара Загора, до колкото си спомня била ул.”Ген.Гурко”. Тогава срещнала К.Ц., който й заявил, че ще я убие, а преди това щял да я изнасили и да я прави компаньонка. /стр.8- отгоре, съдебен протокол от 09.10.2014г./ По повод тази закана, тъй като се притеснила и се разплакала, потърсила съдействие от полицията, като посетила Второ РУП- гр.Стара Загора и дала обяснение по случая. Заяви, че не може да си спомни точно датата, но по информация на служител от полицията, която „видяла на компютъра” заявила послев разпита, че случилото се е станало на 09.03.2013г.

По повод уточняване на датата по делото бе изискана информация относно съответното полицейско управление и от представеното по делото писмено доказателство- отговор постъпил на 07.112014г. се установява, че посещението на пострадалата М.К. в полицейското управление, когато била сама било на 15.03.2013г. Уточнено е, че при други посещения през месец февруари, пострадалата била придружавана от баща си, за разлика от случая на 15.03.2013г. Видно от показанията й, непосредствено след отправената закана от страна на подсъдимия, пострадалата посетила сама управлението, поради което и с оглед повдигнатото ново обвинение на подсъдимия, съдът намира за установено по категоричен начин, че второто деяние е осъществено именно на дата 15.03.2013г.

От показанията на свидетеля М.М., портиер в училището на пострадалата, също се установява, че на първата инкриминирана дата, подсъдимият и съжителстващата с него майка на пострадалата били в района на училището.

От показанията на свидетеля Т.Т.- помощник- директор в училището на пострадалата, се установява, че вследствие на психическия тормоз над пострадалата, здраволсловното й състояние се влошило. Узнала, че М. има проблеми със щитовидната жлеза и диабет. Случвало се в учебните часови да и става лошо, дори да колабира.

Показанията на свидетеля С.К., майка на пострадалата М. и лице съжителстващо на съпружески начала с подсъдимия Ц. се отнасят предимно за други лични отношения между страните и свидетелите по делото, поради което съдът ги намира за неотносими към предмета на делото, поради което няма да ги коментира в изложението.

От приетото по време на заседанието на 20.11.2014г. заключение на вещите лица по извършена в хода на досъдебното производство комплексна психолого- психиатрична експертиза евидно, че пострадалата М.К. страда от „Разстройство в адаптацията. Протрахирана смесена тревожно- депресивна реакция”, която датира от есента на 2012г., след раздялата на двамата й родители. Годна е да участва в наказателното производство, както и правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите имащи значение на делото. Налице са данни за преживян стрес, както и медицински данни за страх и уплаха към момента на извършеното спрямо нея деяние през март 2013г.

Съдът изцяло кредитира обсъдения по-горе доказателствен материал, който е последователен, логичен и взаимнодопълващ се и анализа на установените посредством него факти налага извода, че подсъдимият извършил и двете вменени му деяния, по отношение на второто, съобразно изменението на обвинението допуснато в хода на съдебното следствие. Преценени поотделно и в тяхната съмкупност събраните и обсъдени по-горе доказателства установяват авторството на двете деяния по един категоричен начин.

Съдът изцяло НЕ кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в началото и в края на съдебното следствие, като намира същите за защитна теза, на каквато той има право в настоящият процес, но които по никакъв начин не опровергават направените по-горе изводи за осъщественото от него, установено на база събран и проверен по реда на НПК доказателствен материал.

Съдът изцяло НЕ кредитира и показанията на свидетелите Л.Б. и А.Д., изслушани по делото по нарочно доказателствено искане на подсъдимия, в проведеното съдебно заседание на 15.01.2015г. Видно от съдържанието им, същите са хаотични и описват обстоятелства ирелевантни към предмета на настоящото производство, поради което нито допринасят за изясняване на обективната истина, нито опровергават или проиворечат на останалия коментиран по-горе доказателствен материал по делото, установяващ извършените от К.Ц. престъпления против личността на М.К. и М.К..

Двете деяния на подсъдимия са извършени в условията на чл.23, ал.1 от НК, т.е. в условията на реална съвкупност, тъй като второто деяние е осъществено от подсъдимия преди да е налице влязла в сила присъда по отношение на първото.          

Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия К.Ц. за извършване на деянията, тъй като установените по делото обстоятелства сочат, че той е съзнавал общественоопасния характер на двете деяния, предвиждал е техните обществено опасни последици и е целял настъпването им.

Ето защо, съдът намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, както на датата 30.01.2013г., по което деяние е пострадал М.К., така и на датата 15.03.2013г., когато е пострадала М.К..

По изложените съображения, настоящият съдебен състав призна К.Ц. за виновен, по така повдигнатите му две обвинения.

 

ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

За всяко от двете извършени от подсъдимия К.Ц. престъпления, законът предвижда наказание „лишаване от свобода”  до 6 /шест/ години.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл. 54, съобрази следното:

Смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице.

Както по-горе в описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимият К.Ц. е осъждан многократно, като предишните осъждания не оказват влияние на правната квалификация на двете престъпления предмет на настоящото дело. Предвид факта, че подсъдимият е търпял и наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение не е отлагано по реда на чл.66 от НК института на условното осъждане за него е неприложим. Тази констатация обосновава извода, че наложеното му наказание „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим, съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип.

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, като приема, че отегчаващи отговорността обстоятелства са:

1. Факта, че едно от пострадалите от деянията лица е непълнолетно към момента на осъщественото престъпление, в крехка възраст, а с оглед коментираното заключение на вещите лица по психолого-психиатричната експертиза, извършеното деяние е причинило сериозни вредни последици спрямо психичното състояние на непълнолетната пострадала.

 2.  Лошите характеристични данни на дееца, който е осъждан десетки пъти, видно от справката му за съдимост, включително за друго осъществено умишлено престъпление против личността по смисъла на чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК / НОХД  1026 от 2010г. по описа на РС- гр.Стара Загора/, наказанието по което също е изтърпяно ефективно. Тези характеристични данни на подсъдимия К.Ц., с оглед наличието на множество осъждания ИЗВЪН обхвата на престъпния състав, за който е обвинен, свидетелстват, че същият е с трайно изградени престъпни навици, а множеството наложени наказания явно не са успели да го превъзпитат, което налага определяне и на значително по-високи санкции за двете деяния. Поради изложеното, съдът намира, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, а начина на извършването на двете деяния е показателен за дързостта и бруталността на дееца.    

 Наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства, обосновава налагането на наказание над средния размер на предвиденото в закона по отношение и на двете престъпления.

По изложените съображения, съдът определи на подсъдимия К.Ц. наказание над този среден размер, предвиден в закона за извършените деяния, като наложи за всяко от двете престъпления наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.23, ал.1 от НК определи и едно общо наказание между двете наложени с настоящият съдебен акт, като определи най-тежкото от тях, а именно ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

                                        Р А З Н О С К И:

 

При този изход на делото, на основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените разноски по производството, от които сумата в размер на 320.00 /триста и двадесет/ лева за разноски по досъдебното производство, която да се внесе по сметка на ОД на МВР –гр.Стара Загора, както и сумата от 220.00/двеста и двадесет/ лева за направени в съдебната фаза на процеса разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт.

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Ниско правно съзнание на подсъдимия, незачитане на обществения ред и личната неприкосновеност на другите граждани, в частност на двамата пострадали.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

М О Т И В И

 

на Присъда № 2, постановена на 15 януари 2015г. по НОХД № 1453 от 2014 г. по описа на Старозагорския Районен съд

 

 

       Подсъдим по делото е К. Д. Ц., ЕГН **********,*** Загора, с постоянен адрес: град Стара Загора, ул.„Стефан Стамболов" № 44, ет.7, ап.21, българин, български гражданин, осъждан, със средно облазование, неженен, работи в „Лев инс”- град София, на длъжност „служител”.

             С Обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура- гр.Стара Загора на 14.08.2014г., К.Ц. е предаден на съд, за деянията, както следва:

              На 30.01.2013г. в град Стара Загора се заканил на М.З.К., ЕГН ********** с престъпление против личността на негов ближен- внучка -М.З.К., а именно заканване с убийство « Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата нищо не може да ме спре" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

              На 09.03.2013г. в град Стара Загора се заканил с убийство на М.З.К., ЕГН **********, а именно " ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

   За съвместно разглеждане в наказателният процес не е предявяван граждански иск.

 В качеството на частни обвинители по делото са конституирани двамата пострадали, а именно М.З.К. и М.З.К., двамата със снета по делото самоличност, като последната, с оглед непълнолетието си към момента на даване ход на делото, бе конституирана в това качество със съгласието на баща си З.М.К., като законен представител, чрез пълномощника и повереник в процеса- адвокат И.П. ***.

Представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото против подсъдимия К.Ц. обвинение, като счита, че  от събраните доказателства, както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, по безспорен начин се установило, че деянията са извършени от подсъдимия, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в обвинителния акт, респективно с оглед допуснатото изменение на обвинението по пункт 2 /втори/ от обвинителния акт, осъществено в хода на съдебното следствие, по време на открито заседание проведено на 20.11.2014г.

Предлага на подсъдимия К.Ц. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Частният обвинител М.К., чрез повереника си –адв. П. се присъединява към становището на прокурора, че следва подсъдимият К.Ц. да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над средния размер, с оглед тежкото съдебно минало на дееца и високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия, което е предмет на настоящото дело.

Частният обвинител К. се присъединява към изразената позиция на държавния обвинител и на повереника- адв.П..

Подсъдимият К.Д.Ц., в съдебното производство се представлява и защитава лично, след като в хода на досъдебното производство се отказал от назначения му служебен защитник- адвокат Петко Господинов от АК- гр.Стара Загора/ виж протокол за разпит на обвиняем от 25.06.2014г. проведен от М.П.- старши разследващ полицай при Второ РУП- гр.Стара Загора, съдържащ се на л.59 от материалите по досъдебното производство/. До приключване на съдебното производство пред първоинстанцион-ният съд, подсъдимият не бе упълномощил адвокат или друго лице от посочените в нормата на чл.91, ал.2 от НПК, който да го защитава. В категорично изразената си процесуална позиция, не се признава за виновен по повдигнатите две обвинения, оспорва фактическата обстановка и съставомерността на деянията, като заявява, че не е извършил описаните в обвинителния акт две престъпления, прави искане съдът да го признае за невинен, съответно да го оправдае по повдигнатите обвинения.

 

СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:    

 

Ф А К Т И Ч Е С К А      О Б С Т А Н О В К А:

          

            Подсъдимият К.Ц., със снета по делото самоличност, е осъждан многократно. Досежно направената от представителя на държавното обвинение правна квалификация на деянията, за които понастоящем лицето е предадено на съд, няма осъждания, които да са елемент от състава на вменените му две престъпни деяния. Престъпленията извършени от подсъдимия, установени с влезли в сила осъдителни съдебни актове, съставляват характеристични данни на дееца и ще бъдат обсъдени в раздела „Вид и размер на наложеното наказание” от мотивите на настоящият съдебен акт.

             Установи се по делото, че К.Ц. живеел на семейни начала със свидетеля С.В., с която живее към момента в гр.София. С.В. имала дете от предходен брак- пострадалата М.К.. Последната живеела предим-но с родителите на баща си в с.Даскал Атанасово, община Раднево, а именно при пострадалия М.К., неин дядо.  Отношенията между майката и дъщерята били лоши, като част от причините за това според пострадалите било и отношенията на подсъдимия Ц. към семейство Кичукови. Ц. често идвал при пострада-лите в края на 2012 г. и началото на 2013г. придружаван от свидетеля С.В. и се държал грубо и арогантно. В този период Ц. започнал да преследва пострадалата К. като стоял пред училището където учила, до дома й в кв. „Казански” в град Стара Загора, минавал край нея с автомобила си, звънял и по телефона. Подсъдимият и казвал, че ще я направи проститутка, казал това си намерение и на баща й, както и на дядо й- пострадалия М.К.. До този момент пострадалата била отлична ученичка, но след тези чести, нежелани от нея контакти с подсъдимия тя се принудила да заживее на село с дядо си и успеха й в училище се понижил. К. подала множество жалби описващи поведението на подсъдимия, но въпреки предупреж-денията от служители на МВР, подсъдимият продължил да притеснява сем.Кичукови. Запознати със случващото се били и ръководството на ГПЧЕ „Р.Ролан”, които не допускали Ц. в училището.Цялото семейство Кичукови към онзи момент реално изпитвали страх от Ц. и се опасявали за себе си.

         След преместването на М.К. при дядо й, подсъдимият Ц. започнал да притеснява пострадалия К..

          На 30.01.2013г. К. ***К. била на училище. Около обяд по телефона на пострадалия се обадил Ц. и му казал „Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата, нищо не може да ме спре". К. се притеснил, че подсъдимият ще реализира заканата си. Започнал да звъни по телефона на внучката си, но тя не отговаряла. Това възбудило основателен страх за осъществяване на заканата и К. намерил начин бързо да пристигне в град Стара Загора, за да предотврати настъпването на обещаното от Ц., а именно смъртта на внучкатаа си. Там пред училището бил и К.Ц., който продължил да се заканва с жестове и заплашително казвал на К. „ела, ела”. За случващото се били сигнализирани МВР и при пристигане на полицаите, подсъдимият си тръгнал.

           М.К. започнала да се затваря в себе си, от края на 2012г. започнала да страда от разстройство в адаптацията, протрахирана смесена тревожно депресивна реакция в резултат на постоянния тормоз от страна на подсъдимия. Пострадалата получила и разстройство на здравето довели до напълняване и отключване на диабет.

           В края на месец февруари 2013г., неустановено лице публикувало обява за предоставяне на секс срещу заплащане с мним подател Мариела К. и неин телефон за връзка. В обявата било описано детайлно предоставените услуги, цена и нейна снимка. В отговор на тази обява множество мъже звънели по телефона, за да търсят секс с нея.  Горното се случило точно както и било обещано от Ц.. Тя била убедена ,че обявата е подадена от него. Знаела вече, че подсъдимият изпълнява заканите си и започнала да се страхува и за живота си.

            На 09.03.2013 г. Ц. пресрещнал пострадалата на път за училище и казал "ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия". Разказал и, че е изнасилил майка й - св.В. и без проблем ще изнасили и една „пикла”. К. била сигурна,че това се е случило с майка й, както и, че Ц. ще я изнасили и убие. Тя се разплакала и избягала в училището, където за Ц. имало забрана да влиза.

             С Протоколно Определение на съда в проведеното открито заседание по делото на 20.11.2014г., бе допуснато изменение в обвинението предявено на подсъдимия по пункт 2 /втори/ от обвинителния акт, по отношение на което е пострадала М.К., като промяната е във връзка със съществено изменение на обстоятелствената част досежно това обвинение, с оглед събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал и която промяна се изразява във времето /датата/ на извършеното деяние, като вместо датата 09.03.2013г., с новото обвинение по пункт 2 на обвинителния акт, Районна прокуратура- град Стара Загора, обвини К.Ц., че го е извършил на дата 15.03.2013г.

 

       

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

    По гореописаният начин, подсъдимият К.Ц. осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпление, както следва:   

             На 30.01.2013г. в град Стара Загора се заканил на М.З.К., ЕГН ********** с престъпление против личността на негов ближен- внучка -М.З.К., а именно заканване с убийство « Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата нищо не може да ме спре" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

              На 15.03.2013г. в град Стара Загора се заканил с убийство на М.З.К., ЕГН **********, а именно " ще те направя компаньонка, ще те изнасиля, ще те убия" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

            Извършването на описаните съставомерни деяния се установява по категоричен и несъмнен начин от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал в неговата съвкупност и поотделно, както следва:

     От показанията на пострадалия и свидетел по делото М.К. се установява, че на първата инкриминирана дата 30.01.2013г. подсъдимият Ц. му се обадил по мобилния телефон и се заканил спрямо неговата внучка- М.К., с думите « Ела да видиш сега какво ще стане с внучката ти в училище «Максим Горки", сега ще и отрежа главата нищо не може да ме спре”. Заявява, че по време на този разговор бил в гр.Раднево, но поради това, че много се уплашил от отправената закана за живота на внучка си веднага тръгнал с автомобила си за гр.Стара Загора, като отишъл направо до училището, където учи М.. Заяви, че видял подсъдимият в близост до училището, а при пристигане на служители на полицията извикани на място, К.Ц. „изчезнал”. Зави, че внучка му М. много се страхува от подсъдимия, че неведнъж я води до разклона на с.Даскал Атанасово, където изчаква да се качи в автобуса, а на връщане обратно я чака на същото място, защото се страхува от срещи с подсъдимия. Последният много пъти заплашвал М., че ще я направи проститутка, дори понякога в присъствие на собствената й майка, която понастоящем живее с подсъдимия Ц.. Свидетелят заяви, че в негово присъствие внучката му е получавала текстови съобщения по мобилния си телефон, в които К.Ц. заявявал, че ще направи внучката компаньонка.

От показанията на свидетеля З.К. /баща на пострадалата М. и син на пострадалия М.К./, също се установяват фактите на непрекъснат психически тормоз осъществяван от подсъдимия Ц. спрямо М.К., както и по отношение на близките й роднини, с които живее. Множество пъти заплахите са отправяни чрез изпратени кратки текстови съобщения на мобилния телефон на М. и на баща й- З.. Според баща й, в един от случаите подсъдимият дори пуснал негова собствена снимка в тяхната пощенска кутия, за да го видела дъщеря му М. и да го харесала. Твърди, че макар, че живеел с бившата му съпруга, подсъдимият неведнъж заявявал, че искал да има интимни отношения с дъщерята М., като в един от телефонните разговори подсъдимият му казал, че щял да му даде 20 лева да купи свещи на дъщеря си, друг път му заявил, че М. била „курва” и правила „хубави минети”. Отправил закана и относно намерението си да публикува обява за  предлагане на секс- услуги в интернет от страна на М.. Заявявал на свидетеля, че иска да живее с дърщеря му, като за целта само „използвал” бившата му съпруга. Свидетелят З.К. записал на лист телефонни номера, от които подсъдимият се обаждал и изпращал текстови съобщения, за да оказва психически тормоз над семейството му.

Факт е, че подобна обява действително е регистрирана в интернет страница за обяви от сексуален характер, като освен посочване на телефонния номер на М. били качени и нейни фотоснимки, също било изписано подробно и какви секс- услуги предлага пострадалата. Следва да се отбележи, че с влязло в сила прокурорско постановление на РП-гр.Стара Загора от 22.07.2014г., наказателното производство досежно осъществен състав на престъпление по чл.155а от НК от страна на подсъдимия Ц., било прекратено, поради недоказаност на обвинението, поради което факти и обстоятелства относно тона деяние са неотносими към настоящото съдебно производство, защото са извън рамката на обвинението очертана в обвинителния акт на прокурора, респективно няма да се обсъждат в настоящия съдебен акт.

Колкото до изложеното от свидетеля З.К. за това, че дъщеря му получила в пощенската си кутия фотоснимка на подсъдимия, за да го „харесала”, то този факт се установява и от представеното по делото от страна на М.К. веществено доказателство- фотоснимка, с цветно изображение на подсъдимия, представено по време на открито съдебно заседание на 09.10.2014г. и надлежно приобщено по делото. Като такова доказателство е представено и незаверено копие на лична карта на подсъдимия, както и списък с телефонни номера, от които подсъди-мият се обаждал и изпращал текстови съобщения /sms/.

В хода на съдебното производство бе назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза, чиято задача бе установяване евентуално наличие на запазени текстови съобщения в паметта на телефонен апарат, иззет в хода на досъдебното производство, намиращ се на съхранение във Второ РУП- гр.Стара Загора. Видно от приетото заключение на вещото лице, съдържащо текста на запазени съобщения изписани, повечето от които написани с латински букви, действително се установява съдържанието на вулгарни и заплашителни съобщения, както и подкрепящи изложеното в показанията на свидетеля З.К.. Такова конкретно съобщение е описаното на стр.78 от материалите приложени в хода на съдебното производство, под № 29 „Be kaeca kaza 4e mirela mnogo dore duhala”, което видно от данните било получено на 24.02.2013г. в 15.27 часа.

От показанията на пострадалата и свидетел по делото М.К., че на 30.01.2014г. докато била на училище получила обаждане по телефона, но не отговорила тъй като била в учебен час. След това в междучасието една чистачка й казала „К. те търси. Казал, че ще те убива”. Видяла, че там бил и дядо й М.К., а навън се събрали много хора. По-късно получила обаждане по телефона, а при проведения разговор разпознала, че се обажда подсъдимият който заявил, че ще я направи компаньонка, проститутка и щял да й уреди бъдещето.

Заяви, че един ден като отивала на училище, пресичала улица, по която минават автобуси в гр.Стара Загора, до колкото си спомня била ул.”Ген.Гурко”. Тогава срещнала К.Ц., който й заявил, че ще я убие, а преди това щял да я изнасили и да я прави компаньонка. /стр.8- отгоре, съдебен протокол от 09.10.2014г./ По повод тази закана, тъй като се притеснила и се разплакала, потърсила съдействие от полицията, като посетила Второ РУП- гр.Стара Загора и дала обяснение по случая. Заяви, че не може да си спомни точно датата, но по информация на служител от полицията, която „видяла на компютъра” заявила послев разпита, че случилото се е станало на 09.03.2013г.

По повод уточняване на датата по делото бе изискана информация относно съответното полицейско управление и от представеното по делото писмено доказателство- отговор постъпил на 07.112014г. се установява, че посещението на пострадалата М.К. в полицейското управление, когато била сама било на 15.03.2013г. Уточнено е, че при други посещения през месец февруари, пострадалата била придружавана от баща си, за разлика от случая на 15.03.2013г. Видно от показанията й, непосредствено след отправената закана от страна на подсъдимия, пострадалата посетила сама управлението, поради което и с оглед повдигнатото ново обвинение на подсъдимия, съдът намира за установено по категоричен начин, че второто деяние е осъществено именно на дата 15.03.2013г.

От показанията на свидетеля М.М., портиер в училището на пострадалата, също се установява, че на първата инкриминирана дата, подсъдимият и съжителстващата с него майка на пострадалата били в района на училището.

От показанията на свидетеля Т.Т.- помощник- директор в училището на пострадалата, се установява, че вследствие на психическия тормоз над пострадалата, здраволсловното й състояние се влошило. Узнала, че М. има проблеми със щитовидната жлеза и диабет. Случвало се в учебните часови да и става лошо, дори да колабира.

Показанията на свидетеля С.К., майка на пострадалата М. и лице съжителстващо на съпружески начала с подсъдимия Ц. се отнасят предимно за други лични отношения между страните и свидетелите по делото, поради което съдът ги намира за неотносими към предмета на делото, поради което няма да ги коментира в изложението.

От приетото по време на заседанието на 20.11.2014г. заключение на вещите лица по извършена в хода на досъдебното производство комплексна психолого- психиатрична експертиза евидно, че пострадалата М.К. страда от „Разстройство в адаптацията. Протрахирана смесена тревожно- депресивна реакция”, която датира от есента на 2012г., след раздялата на двамата й родители. Годна е да участва в наказателното производство, както и правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите имащи значение на делото. Налице са данни за преживян стрес, както и медицински данни за страх и уплаха към момента на извършеното спрямо нея деяние през март 2013г.

Съдът изцяло кредитира обсъдения по-горе доказателствен материал, който е последователен, логичен и взаимнодопълващ се и анализа на установените посредством него факти налага извода, че подсъдимият извършил и двете вменени му деяния, по отношение на второто, съобразно изменението на обвинението допуснато в хода на съдебното следствие. Преценени поотделно и в тяхната съмкупност събраните и обсъдени по-горе доказателства установяват авторството на двете деяния по един категоричен начин.

Съдът изцяло НЕ кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в началото и в края на съдебното следствие, като намира същите за защитна теза, на каквато той има право в настоящият процес, но които по никакъв начин не опровергават направените по-горе изводи за осъщественото от него, установено на база събран и проверен по реда на НПК доказателствен материал.

Съдът изцяло НЕ кредитира и показанията на свидетелите Л.Б. и А.Д., изслушани по делото по нарочно доказателствено искане на подсъдимия, в проведеното съдебно заседание на 15.01.2015г. Видно от съдържанието им, същите са хаотични и описват обстоятелства ирелевантни към предмета на настоящото производство, поради което нито допринасят за изясняване на обективната истина, нито опровергават или проиворечат на останалия коментиран по-горе доказателствен материал по делото, установяващ извършените от К.Ц. престъпления против личността на М.К. и М.К..

Двете деяния на подсъдимия са извършени в условията на чл.23, ал.1 от НК, т.е. в условията на реална съвкупност, тъй като второто деяние е осъществено от подсъдимия преди да е налице влязла в сила присъда по отношение на първото.          

Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия К.Ц. за извършване на деянията, тъй като установените по делото обстоятелства сочат, че той е съзнавал общественоопасния характер на двете деяния, предвиждал е техните обществено опасни последици и е целял настъпването им.

Ето защо, съдът намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, както на датата 30.01.2013г., по което деяние е пострадал М.К., така и на датата 15.03.2013г., когато е пострадала М.К..

По изложените съображения, настоящият съдебен състав призна К.Ц. за виновен, по така повдигнатите му две обвинения.

 

ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

За всяко от двете извършени от подсъдимия К.Ц. престъпления, законът предвижда наказание „лишаване от свобода”  до 6 /шест/ години.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл. 54, съобрази следното:

Смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице.

Както по-горе в описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимият К.Ц. е осъждан многократно, като предишните осъждания не оказват влияние на правната квалификация на двете престъпления предмет на настоящото дело. Предвид факта, че подсъдимият е търпял и наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение не е отлагано по реда на чл.66 от НК института на условното осъждане за него е неприложим. Тази констатация обосновава извода, че наложеното му наказание „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим, съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от в затворническо заведение от закрит тип.

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, като приема, че отегчаващи отговорността обстоятелства са:

1. Факта, че едно от пострадалите от деянията лица е непълнолетно към момента на осъщественото престъпление, в крехка възраст, а с оглед коментираното заключение на вещите лица по психолого-психиатричната експертиза, извършеното деяние е причинило сериозни вредни последици спрямо психичното състояние на непълнолетната пострадала.

 2.  Лошите характеристични данни на дееца, който е осъждан десетки пъти, видно от справката му за съдимост, включително за друго осъществено умишлено престъпление против личността по смисъла на чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК / НОХД  1026 от 2010г. по описа на РС- гр.Стара Загора/, наказанието по което също е изтърпяно ефективно. Тези характеристични данни на подсъдимия К.Ц., с оглед наличието на множество осъждания ИЗВЪН обхвата на престъпния състав, за който е обвинен, свидетелстват, че същият е с трайно изградени престъпни навици, а множеството наложени наказания явно не са успели да го превъзпитат, което налага определяне и на значително по-високи санкции за двете деяния. Поради изложеното, съдът намира, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, а начина на извършването на двете деяния е показателен за дързостта и бруталността на дееца.    

 Наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства, обосновава налагането на наказание над средния размер на предвиденото в закона по отношение и на двете престъпления.

По изложените съображения, съдът определи на подсъдимия К.Ц. наказание над този среден размер, предвиден в закона за извършените деяния, като наложи за всяко от двете престъпления наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от .

На основание чл.23, ал.1 от НК определи и едно общо наказание между двете наложени с настоящият съдебен акт, като определи най-тежкото от тях, а именно ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от .

                                        Р А З Н О С К И:

 

При този изход на делото, на основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените разноски по производството, от които сумата в размер на 320.00 /триста и двадесет/ лева за разноски по досъдебното производство, която да се внесе по сметка на ОД на МВР –гр.Стара Загора, както и сумата от 220.00/двеста и двадесет/ лева за направени в съдебната фаза на процеса разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт.

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Ниско правно съзнание на подсъдимия, незачитане на обществения ред и личната неприкосновеност на другите граждани, в частност на двамата пострадали.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: