№ 7241
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110115071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна
лихва за забава в плащането на цената в общ размер на 2037.24 лв.
Ищецът „..........“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателите на ответниците – А. Г. С. и Й. Г. Г., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: Д. В. С., М. Д. С.
и И. Д... С.о по 1/6 от дълга или всеки един по 279,86 лв. главница за топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва за забава в размер на 55,39 лв. за периода от 15.9.2019 г. до
25.2.2022 г., 3,47 лв. главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м.04.2020
г., ведно със законна лихва считано от датата на исковата молба и мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 0,80 лв. за периода 31.03.2019 г. – 25.02.2022 г., а спрямо Г. Й.
Г. 3/6 от дълга, както следва: 839,59 лв. главница за топлинна енергия за периода м.05.2018
г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до окончателното плащане,
мораторна лихва за забава в размер на 166,19 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 25.2.2022 г.,
10,42 лв. главница за дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със
законна лихва считано от датата на исковата молба и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 2,40 лв. за периода 31.03.2019 г. – 25.02.2022 г. Претендира
разноски.
1
Ответникът Г. Й. Г. и Д. В. С. не са депозирали отговори в срока по чл. 131 ГПК. В
срока за отговор, са постъпили отговори от М. Д. С. и И. Д... С.. Оспорват исковете и молят
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижими имот по
реда на НДИ се установява, че на 11.12.1990 г. Г. Й. Г. и Мара Борисова Г. придобиват чрез
покупко-продажба следния недвижим имот: апартамент № 40, находящ се в гр. София, бул.
Толстой, бл. 86, вх.Б, ет.2. Представено е и удостоверение за идентичност от ГИС – София,
от което се установява, че имоти, находящи се в гр. София, бул. Толстой, бл. 86 имат
следния настоящ адрес: бул. Рожен, бл.11, с вх.А и вх.Б. От изготвената служебна справка в
НБДН се установява, че Г. Й. Г. и Мара Борисова Г. са починали и са оставили за свои
законни наследници Й. Г. Г. – син и А. Г. С. – дъщеря, които също са починали. От
изготвената по делото справка в НБДН за родствени връзки на А. Г. С. се установява, че е
оставила за свои законни наследници Д. В. С. – съпруг, М. Д. С. – дъщеря и И. Д... С. – син.
Тези доказателства, съдът намира за достатъчно да обосноват, сключен между страните
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца и Д.
В. С., М. Д. С. и И. Д... С.. От извършената служебна справка в НБДН, находяща се на л. 40
от делото за наследници на Й. Г. Г. се установява, че е оставил за свой единствен наследник
по закон, Г. Й. Г. – син. По делото е представено удостоверение от 09.01.2020 г. по гр.д. №
568/2020 г. на 158 състав, СРС, от което се установява, че същият е подал заявление вх.№
2000314/08.01.2020 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Й. Г. Г.,
ЕГН **********, починал на 28.07.2016 г. Отказът е вписан в специалната книга на съда
под № 42/13.01.2020 г. С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени спрямо ответника Г. Й. Г., тъй като към
датата на приключване на съдебното дирене по делото, ответникът се е отказал от
наследството на Й. Г. Г., респ. същият не притежава качеството на негов наследник по
закон. Съгласно чл.48 от ЗН - наследството не преминава по право и автоматично към
2
наследниците. С извършения отказ от наследство, наследникът губи правата си върху
имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството.
Отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде
загубено правото му на наследяване. Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от
наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Ето защо,
предявените искове спрямо ответника Г. Й. Г. са неоснователни и като такива следва да бъде
отхвърлени.
Поради това съдът приема, че качеството потребител на ТЕ Д. В. С., М. Д. С. и И. Д...
С. са имала през процесния период, като собственици на имота по силата на наследствено
правоприемство. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 60274 за периода м.5.2018 г. до м.4.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно от
служители на ищеца. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се
отчита разхода. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между
етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, изготвени от
3
ФДР, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на
вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на имота и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за общи части не се начислява. За
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61,
т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 1621.89 лв., от която сума и съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, всеки един от ответниците следва да заплати по 1/6 част от дълга, а
именно сумата от 270,31 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за тях.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.2.2019 г. –
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 20.85 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца, както и заключението на ССЕ.
4
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава,
считано от 15 септември на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на
интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. В този смисъл доколкото ищецът
се легитимира като кредитор на главни вземания, то акцесорните претенции се явяват
установени в своето основание за исковия период, а техният размер възлиза на сумата от
55.39 лева представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. - 25.02.2022 г., съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
5
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 0.80 лв. спрямо всеки един от
ответниците се явява неоснователна.
На основание чл.30, ал.3 от ЗС всеки един от съсобствениците следва да участва в
тежестите относно общата вещ, съобразно притежаваното право на собственост, доказано по
делото. Поради това и исковете следва да се уважат, респ. отхвърлят до съответния размер
съобразно притежанваното право на собственост върху имота от всеки един от ответниците,
респ. съобразно притежаваната от тях наследствена квота – чл.5, ал.1 ЗН, а именно по 1/6
част от задълженията за Д. В. С., М. Д. С. и И. Д... С..
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на уважените
претенции в размер общо на 397.97 лв., от които 81,48 лв. държава такса, депозити за вещи
лица 600 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв. Ответниците не са претендирали
разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. .........., да заплати на
„..........” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 270.31 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. – 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.3.2022 г. до изплащане на вземането, както и
по иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на топлинната енергия сума
размер на 55.39 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г., както и сумата от 3.47 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за м.02.2019 г. – м. 04. 2020 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 132.65 лв., разноски в производството, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на услугата дялово
разпределение в размер на 0.80 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 25.02.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, за имот, находящ се в гр.София, бул.Рожен, бл.11, вх.Б, ет.2, ап.40, аб.
№ 60274.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. .........., да заплати на
„..........” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 270.31 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. – 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.3.2022 г. до изплащане на вземането, както и
по иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на топлинната енергия сума
размер на 55.39 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г., както и сумата от 3.47 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за м.02.2019 г. – м.04.2020 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 132.65 лв., разноски в производството, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на услугата дялово
разпределение в размер на 0.80 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 25.02.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, за имот, находящ се в гр.София, бул.Рожен, бл.11, вх.Б, ет.2, ап.40, аб.
№ 60274.
ОСЪЖДА И. Д... С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. .........., да заплати на
„..........” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 270.31 лв.,
6
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. – 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.3.2022 г. до изплащане на вземането, както и
по иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на топлинната енергия сума
размер на 55.39 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.02.2022 г., както и сумата от 3.47 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за м.02.2019 г. – м. 04. 2020 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 132.65 лв., разноски в производството, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на услугата дялово
разпределение в размер на 0.80 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 25.02.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, за имот, находящ се в гр.София, бул.Рожен, бл.11, вх.Б, ет.2, ап.40, аб.
№ 60274.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ 23Б против Г. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ...., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на „..........” ЕАД, сумата 839,59 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /23.03.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 166,19 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.02.2022 г., начислено върху главницата
за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и 10,42 лв. главница за дялово
разпределение м.02.2019 г. – 30.04.2020 г. и лихва за забава в размер на 2,40 лв. за периода
31.03.2019 г. – 25.02.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София,
бул.Рожен, бл.11, вх.Б, ет.2, ап.40, аб. № 60274, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „БРУНАТА” ООД като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „..........” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7