РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Пловдив, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000564 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №264/11.06.2025г., постановено по т.д. №275/2024г. по описа
на окръжен съд Пловдив, „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на М.-В. А. В. с ЕГН ********** сумата от 26 000лв.,
предявена като частична претенция от общо 100 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 233,40лв. обезщетение за имуществени
вреди по застраховка гражданска отговорност, за причинени на ищеца телесни
увреждания в резултат на ПТП на 30.10.2023г., настъпило по вина на водача на
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №*********, за който е имало валидно
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 08.11.2023г. до окончателното
им изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за
периода от 06.11.2023г. до 07.11.2023г. вкл.
1
„Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати
ДТ в размер на 1049,33лв. и разноски в размер на 1 621,89лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
„Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати,
на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвокат П. К. от САК сумата от 2 000лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.
С определение №1118/31.07.2025г., постановено по същото търг. дело,
по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на адв.П. К. за
изменение на решението в частта за присъденото й адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Срещу постановеното решение №264/11.06.2025г., в неговата
осъдителна част, е подадена в срок въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство – „Дженерали Застраховане“ АД. Твърди
се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано. Развити са основно оплаквания за
прекомерност на определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди /50 000лв./, съответно – и недължимост на такова, с
доводи, че не са установени травми, годни да обусловят болки и страдания,
подлежащи на обезщетяване. Твърди се,че окръжният съд недопустимо е
въвел в предмета на спора нови обезщетителни основания, а именно –
изпадане в безсъзнателно състояние и мозъчно сътресение – допуснато
изменение на исковете, в разрез с правилата на ГПК. На самостоятелно
основание се възразява срещу акцесорната претенция за лихви върху
обезщетението за имуществени вреди – въведено е оплакване, че съдът, без да
излага мотиви, присъжда лихва върху претенцията за имуществени вреди от
дата, предхождаща направата на разхода. Наведени са и доводи за
неправилност на решението относно началния момент, от който е присъдена
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Иска се
отмяна на обжалваното решение, ведно с всички законни последици.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – М.-В. А. В., подадената въззивна жалба се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
2
въззиваемата страна се претендирнат разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение
№1118/31.07.2025г. е постъпила въззивна частна жалба от адв. П.К. –
пълномощник на М.-В. А. В.. Изразено е несъгласие с приетото от
първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на
решението в частта за разноските. Изложени са подробно доводи. Иска се
отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което
искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено –
да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение на представителя на
ищцата в размер на 1 300лв. с ДДС.
С постъпилия отговор от насрещната страна – „Дженерали
Застраховане“ АД, подадената частна жалба се оспорва.
Въззивната жалба е редовна, допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание, като едновременно с нея се разглежда и частната жалба, която
също е допустема, срещу акта, постановен по реда на чл.248 от ГПК.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
То е постановено по предявени обективно съединени искове по чл.432
ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство - въззиваема страна в
настоящето – М.-В. А. В., е изложила фактически твърдения за наличие на
предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 30.10.2023г., около 21:30ч.,
в гр. Асеновград, на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“, водачката на л.а.
марка и модел „Хонда Джаз“ с рег. №*********, М.Г.А., нарушила правилата
за движение по пътищата и блъснала пешеходката М.-В. В.. В резултат на
удара М.-В. получила телесни увреждания. Позовава се на образувано по
3
случая ДП №707/2023г. на РУ Асеновград, пр.пр. №12926/2023г. на РП
Пловдив - ТО Асеновград. Вследствие на процесното ПТП М.-В. В. получила
следните травматични увреждания: контузио капитис ет фациен; фрактура
базеос крании /ФСА/; контузио окули декстра; оток и хематом на клепачи;
множество травми по глава, тяло и крайници; психически стрес и др. След
ПТП, пострадалата била приета за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, Клиника по неврохирургия, в средно увредено общо състояние,
оплаквания от болки в гръдния кош, корема и крайниците, главоболие, гадене.
Направени са лабораторни изследвания; консултативни прегледи; рентгени;
КТ. От направената КТ на мозък било установено фрактура на дясната
фронтална кост в областта на покрива на орбитата; фрактура на предна и
медиална стени на десния максиларен синус, на нивото на носната кухина;
кефалхематом вдясно фронтално; фрактура на дясна фронтална кост в
областта на орбитата и на стените на десния максиларен синус; кефалхематом
вдясно. След обсъждане на извършените изследвания и прегледи било взето
решение за консервативно лечение и активно клинично наблюдение.
Пострадалата се оплаквала и от глождене в дясно око. След извършен
консултативен преглед било установено притворена клепачна цепка, подкожен
хематом на горен клепач. Назначена била терапия и слагане на превръзки. На
03.11.2023г. била изписана с препоръки за приема на Панцеф и Рутаскорбин за
срок от 21 дни след изписването. Във връзка с проведеното лечение ищцата
направила разноски в размер на 233,40лв. за закупуване на лекарствени
средства. Въведени са твърдения за негативно отражение на инцидента по
отношение развитието на ищцата и в психологичен аспект. Пострадалата е
била ученичка в 12 клас. Било изключително важно да не отсъства от
училище, заради подготовката й за кандидатстудентски изпити и матури.
Поради периода на лечение в дома, пострадалата дълго време не посещавала
занятия, срещнала трудности в усвояването на учебния материал. Стресът,
болките, които е изживяла, отсъствието от училище, станали причина да се
затвори в себе си и да не контактува пълноценно със своите приятели. В
резултат на уврежданията, ищцата претърпяла силни болки и страдания. Не
могла изобщо да се натоварва физически и психически заради травмата в
областта на главата. Това било изключително мъчително за М., която преди
настъпването на травмите била активно момиче, ученичка, обичала да
спортува и да излиза с приятели. Възстановяването от получените при
4
процесното ПТП увреждания е продължително. След инцидента ищцата
разчитала на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността
да се обслужва сама, като чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.
Вследствие на травмите пострадалата трябвало дълго време да спазва режим
на покой.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Хонда Джаз“ с рег.
№********* по застрахователна полица № ВG/08/123002697230, със срок на
валидност от 01.09.2023г. до 31.08.2024г. В изпълнение на разпоредбата на чл.
380 от КЗ, от името на М.-В. В. била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред „Дженерали Застраховане“ АД, към която
претенция били приложени всички документи, с които е разполагала
пострадалата, получена с обратна разписка на 08.11.2023г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 26
000лв., частично от общо 100 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 233,40лв. обезщетение за имуществени вреди по застраховка
гражданска отговорност, за причинените й телесни увреждания в резултат на
ПТП на 30.10.2023г., настъпило по вина на водача на л. автомобил „Хонда
Джаз“ с рег.№*********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
06.11.2023г. до окончателното им изплащане. Твърденията и заявените
претенции се поддържат и с допълнителната искова молба.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба,
както и с отговора на допълнителната искова молба, ответникът – „ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е оспорил исковите претенции. Относимите за настоящето
производство възражение по основателността на иска за обезщетение за
неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение, съответно – недължимост на такова, с доводи за липса на тежки
телесни увреждания, които се поддържат под формата на оплаквания с
въззивната жалба. С въззивната жалба се поддържат и възраженията относно
началния момент на дължимата законна лихва. /С отговора на исковата молба
е релевирано и възражение за съпричиняване, което не се поддържа с
въззивната жалба/.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
5
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата
и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени са в първоинстанционното производство, не само от
медицинската документация, но преди всичко от компетентно изготвените и
неоспорени от страните заключения от съдебномедицински експертизи,
изготвени от вещи лица – неврохирург и лицево-челюстен хирург,
увреждания при ищцата, вследствие настъпило на 30.10.2023г. ПТП. Тези
увреждания са следните: травма на лицев и главов череп с контузия на дясна
орбита- охлузване на челото над дясна вежда, оток на горен клепач в дясно,
счупване на покрива на орбитата, който е част от черепната основа в областта
на предна черепна ямка, счупване на десен максиларен синус, излив на кръв в
десен максиларен синус. Вредите са причинени виновно, в резултат на
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.
№********* - М.Г.А.. /Съгласно заключението от САТЕ, водачът М.А. е
управлявала л.а. Хонда Джаз по бул. „България“ в гр.Асеновград в посока от
север на юг, а пешеходецът М.- В. А. е предприела пресичане на същия
булевард в посока от запад на изток. Причината за произшествието е това, че
водачът не е реагирал своевременно при навлизане на пешеходката на
платното, като ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека тип
„зебра“, обозначена със знак Д17 – т.е. при нарушение правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.119 ал.1 от ЗДвП./ Не е спорна в настоящето
производство причинната връзка между противоправното поведение и
6
причинената вреда. Не е спорен специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – застрахователна полица № ВG/08/123002697230, със срок на
валидност от 01.09.2023г. до 31.08.2024г. Т.е. – установени са елементите от
фактическия състав на чл.432 ал.1 от КЗ.
С оглед на посоченото – установените увреждания и техния
медикобиологичен характер, неоснователни са всички възражения,
поддържани под формата на оплаквания, на жалбоподателя в насока, че не са
установени травми, годни да обусловят болки и страдания, подлежащи на
обезщетяване. Съгласно заключенията на експертите – медици уврежданията
са причинили временни и неопасни за живота затруднения и вярно, според
медикобиологичния си характер, са извън хипотезите на чл.128 и чл.129 от
НК. Но съгласно заключението на вещото лице – лицевочелюстен хирург,
уврежданията, макар и с временен и неопасен за живота характер, са
причинили затруднение в движението на горен клепач; нарушение на целостта
на повърхностните слоеве на кожата над веждата вдясно; затруднение на
дишането в дясно, в частта, участваща в първи етап на дехателен процес през
дясна ноздра и максиларен синус; прекъсване целостта на предна синусна
стена в дясно; прекъсване целостта на фронтална кост, участваща в
изграждане на покрива на орбитата. Съгласно констатациите на вещото лице –
неврохирург, при ищцата е констатирано и мозъчно сътресение, била е в
съзнание, леко дезориентирана. Процесът на възстановяване при
констатираните травми е обичайно от един до няколко месеца. При ищцата
възстановяването е било бързо предвид младата й възраст. Необходимо е било
спазването на щадящ нервната система режим за около месец- без кафе и
продукти, съдържащи какао, без телевизор, без компютър, телефон близо до
главата, по-безсолна храна. Но от съществено значение са разясненията на
вещото лице – неврохирург, дадени в съдебно заседание /от 16.01.2025г./ в
насока, че като цяло получената фрактура на дясна фронтална кост, в основата
на орбитата /при което има пряка връзка между мозъчната обвивка и околната
среда/ теоретично може да доведе до посттравматичен менингоенцефалит с
летален изход, т.е., опасност за живота, наложило приемането на пострадалата
за болнично лечение и антибиотична терапия. Освен това вещото лице е
7
разяснило и че се касае за „слабо място“ – т.е. – дори и да е зараснало, след
време, при смяна на сезоните, при по-дъждовно и студено време, при промяна
на атмосферното налягане се проявява болезненост. Непосредствено след
инцидента ищцата е била прегледана от екип на бърза помощ, а на 31.10.2023г.
е постъпила в Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ Св.Георги, гр.Пловдив.
Приложено е стандартно консервативно лечение и активно наблюдение.
Прилагани са аналгетици, кръвоспиращи средства и антибиотик. Изписана е
на 03.11.2023г. Съгласно заключението на вещото лице – лицевочелюстен
хирург, към момента на извършения преглед на 30.04.2025г. /около една
година и половина след инцидента/ ищцата е напълно възстановена, без
остатъчни явления във връзка с получените травми. Идентична относно
възстановяването е и констатацията на експерта – неврохирург.
Констатациите на вещите лица – медици подкрепят напълно и
депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката
В. А. – майка на ищцата, притежаваща непосредствени и пълни впечатления
от състоянието на ищцата, поради което и преценени през призмата на чл.172
от ГПК, гласните доказателства се кредитират напълно. Свидетелката А.
установява много тежко състояние при ищцата при болничния й престой -
била много стресирана, много уплашена, имала превръзка на окото, всичко я
боляло. По време на престоя в болницата й било забранено да става, а дясното
око било затворено, с хематом и оток. Имала главоболие, гадене. Състоянието
на силен стрес и болки продължило и в домашни условия. Ищцата приемала
за дълъг период от време болкоуспокояващи и др. медикаменти. Преди
инцидента ищцата била контактно дете, а след случилото се ПТП, ограничила
доста контактите със съучениците. Била притеснена и поради предстоящото
завършване на гимназия, като около два месеца не посещавала училище.
Трябвало да наваксва материал и се тревожела дали ще успее. Било наложено
ограничение за ползване на телефон и телевизор, за да съхранява зрението.
Главоболието продължавало. Отказвала да се храни. Според лекарите от Бърза
помощ, е загубила съзнание, а впоследствие нямала спомен какво точно се е
случило. Страх я било да излиза навън за около два месеца. След това
излизала, но на кратки разстояния с придружител. За известен период, около
два месеца, не посещавала училище, защото трябвало да щади мозъка. През
тези два месеца се нуждаела от непрекъснати грижи. Изпитвала страх да
остава за кратък период сама. След инцидента получавала паник-атаки, които
8
имала и преди време /но от друго естество/. Получавала задух, започвала да
трепери. Главоболието от дясната страна на окото, където била травмата
продължавало, а на моменти и кръстът я наболявал. Все още не била
преодоляла стреса.
Негативните последици в психологичен аспект, доколкото
неимуществените вреди са и негативни промени в психоемоционалната сфера
на индивида, се потвърждават и от заключението от допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебнопсихологична
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице – клиничен психолог,
претърпяната от М.-В. В. катастрофа има неблагоприятно отражение върху
психическото и емоционалното й състояние за около два месеца, в които тя
принудително е била подложена на ограничения в ежедневието и следване на
режим, който има за цел благоприятно възстановяване и оздравяване на
получените физически травми. Ограниченият режим по отношение на
социални контакти, социална среда, двигателна активност, ежедневни
занимания в бита и лични действия, достъп до електронни технологии за
посоченото време определя изпитване на нежелани от нея, принудителни,
неудоволствени изживявания, които не са преминали рамките на
нормалпсихологичното. Но тези ограничения са били в период, в който се е
налагало да провежда интензивна подготовка в учебна среда, което е било
препятствано и това е допринесло до допълнителни тревожности във връзка с
възможностите й за качество на подготовка за предстоящите изпити. Справяла
се е с преодоляването на емоционалното си състояние с помощта на близки и
капацитета на личността си. Констатациите относно степента на
психологичното възстановяване на ищцата са за изминал период след
инцидента от една година /доколкото експертизата е изготвена и депозирана
през м.10.2024г./. Заключението на вещото лице клиничен психолог, като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се кредитира изцяло и то
е от значение при преценката за личния характер на претенцията за
репариране на неимуществени вреди.
От всичко посочено до тук се установява не само фактът на получени от
ищцата увреждания, подлежащи на обезщетяване, но то е относимо и към
размера на еквивалентното обезщетение за репариране на претърпените
вреди, с оглед характера и интензитета на търпените от ищцата болки и
страдания.
9
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата, вследствие категорично установените увреждания, като пряка и
непосредствена последица от ПТП, фактът, че, според медикобиологичния си
характер, вярно, уврежданията са извън обхвата на чл.128 и чл.129 от НК, но
са множество такива, въззивната инстанция намира, че определеният от
първостепенния съд общ размер на обезщетението от 50 000лв. не е завишен и
е еквивалентен на понесените и понасяните от ищцата болки и страдания. При
определяне на този размер на обезщетението се съобразява фактът, че
пострадалата е имала нужда от чужда помощ за продължителен период от
време. Съобразяват се и негативните последици в психоемоционален аспект,
установени от неоспореното и компетентно изготвено заключение от
съдебнопсихологична експертиза. Съобразява се и прогнозата за пълно
възстановяване – според разясненията на вещото лице – неврохирург, дадени
в съдебно заседание и посочени по-горе, а именно, че независимо от
констатираното възстановяване, при известни промени, болковият сондром
10
ще се проявява. Преценката на конкретните обстоятелства не може да се
изолира от възрастта на ищцата – на 18 години към момента на инцидента. В
тази възраст, вярно, всякакви негативни промени са по-лесно преодолими. Но
инцидентът е настъпил в период, в който се е налагало пострадалата да
провежда интензивна подготовка в учебна среда - ищцата е била ученичка в
12-ти клас /а инцидентът е настъпил почти в началото на учебната година/.
Именно в този съществено значим период за житейско съзряване, М. е била
значително възпрепятствана да реализира необходимата учебна подготовка,
включително и за определен период от време – около два месеца, това
възпрепятстване е сведено до пълна невъзможност за участие в учебния
процес – около два месеца не е посещавала училище и е била в пълна
невъзможност за учебна подготовка и самоподготовка.
При определяне на размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, не без значение е и социално-икономическата
обстановка в страната, както към момента на инцидента – края на 2023г., така
и понастоящем. Като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата
конюнктура, което се отнася и до отговорността на застрахователя по
застраховка ГО. А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя съставляват
една от проявните форми на обществено икономическите условия и
нарастващите нива на застрахователното покритие са обективен израз на
динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно
материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди
11
представлява известно компенсиране на търпените страдания. В този смисъл
обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай от 50 000лв.
съответства на обективно установени по делото факти, релевантни за
определянето му и на принципа на пропорционалност между справедливостта
и социалната необходимост. Доколкото ищцата е претендирала обезщетение за
неимуществени вреди от 26 000лв., като частичен иск, тази сума подлежи на
присъждане, както правилно е процедирал и окръжният съд.
/Само за пълнота и тъй като с въззивната жалба не се поддържа
възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, следва да посочи,
че окръжният съд правилно е намерил това възражение за неоснователно, като
само може да се допълни, че в случая ще намери приложение и разпоредбата
на чл.119 ал.5 от ЗДвП /При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие/.Анотирана съдебна
практика
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд
недопустимо е въвел в предмета на спора нови обезщетителни основания, а
именно – изпадане в безсъзнателно състояние и мозъчно сътресение –
допуснато изменение на исковете, в разрез с правилата на ГПК. На първо
място следва да се посочи, че в исковата молба получените увреждания са
неизчерпателно изброени, като е посочено „и др.“ Но дори и да се касае за
приеме, че се касае за „изменение на основанието“ то е надлежно въведено – в
първото по делото съдебно заседание, като изявлението на процесуалния
представител е „Искам да направя едно уточнение във връзка с уврежданията,
които е получила ищцата – освен посочените в исковата молба……“. Така
направеното уточнение или изменение не би затруднило защитата на
ответника, тъй като претенцията е за репариране на неимуществени вреди
/неизчерпателно посочените в исковата молба + изпадане в безсъзнание и
мозъчно сътресение, конкретно посочени в първото съдебно заседание/,
предизвикани от един и същ юридически факт.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя досежно началния
момент, от който е присъдена законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
12
В действащата правна уредба - чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по силата на
самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Дължимата от
застрахователя законна лихва върху застрахователното обезщетение не е
обезщетение за забава на парично задължение на самия застраховател, а е
обезщетение за забава, заместващо дължимото такова от самия делинквент.
Може да се приеме, че възражението на жалбоподателя за недължимост на
законна лихва, аргументирано с неизпълнение на указание за представяне на
банкова сметка, се опира на разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; изтичането на срока по
чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3. Но тази
разпоредба визира последиците при „собствена“ забава от страна на
застрахователя. Непредставянето на необходимите доказателства или
непосочване на банкова сметка са от естество да освободят застрахователя от
заплащане на лихви на собствено основание /за собствена забава/. Когато
произнасянето по застрахователната претенция по чл.498 ал.1 от КЗ е отказ на
застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, дори и в хипотезата на
представяне на изисканите от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КЗ
доказателства; в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства, или
в хипотезата на изискани и непредставени доказателства, или в хипотеза на
непроизнасяне в срок по застрахователната претенция, функционалната
13
отговорност на застрахователя, заместваща отговорността на делинквента за
заплащане на лихва върху застрахователното обезщетение, не е обвързана от
срока за произнасяне по застрахователната претенция, нито от изпълнение на
указания за представяне на документи, а моментът на възникване на тази
отговорност е определен от закона и той е този по чл.429 ал.3 от КЗ - от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ето защо
първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от
08.11.2023г. – датата, на която застрахователят е получил извънсъдебната
застрахователна претенция.
Основателно обаче е оплакването за неправилно присъждане законната
лихва от горепосочения момент върху обезщетението за имуществени вреди
/като ирелевантен е въпросът дали претенцията за обезщетение за
имуществени вреди е конкретно включена в застрахователната претенция/.
Видно от приложените като доказателство към тази претенция фактури, а и
видно от приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК /л.14/,
всички разходи по повод на лечението са сторени след дата 08.11.2023г. В този
смисъл, доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение
обезщетението за забава се дължи по общия ред – чл.84 ал.2 от ЗЗД – от датата
на поканата, за каквато следва да се счита исковата молба.
Що се отнася до присъждането на самото обезщетение за имуществени
вреди, като главница, то по отношение на уважената тази претенция
въззивната жалба е бланкетна. А първоинстанционният съд правилно е приел,
че е изцяло основателен и доказан по размер искът за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди - разходи за медикаменти, установени с
неоспорените писмени доказателства - фактури и касови бонове, приложени
към исковата молба, възлизащи на общата стойност от 233,40лв.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено само в частта, с която е присъдена законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди /233,40лв./ за периода от 08.11.2023г. до
датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба – 08.05.2025г. и
тази претенция следва да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част
14
решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от
ГПК определение №1118/31.07.2025г.:
Частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Искането, по което е постановено обжалваното определение, е за
увеличение на присъденото с решението адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА от 2 000лв. на 3 300лв. – съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Със самото решение окръжният съд е определил и присъдил разноски
по реда на чл.38 от ЗА в полза на процесуалния представител, оказал
безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 2 000лв. В
мотивите на решението е съобразено, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност в сравнение с дела от същия вид, продължителността на
разглеждането му и обема на предоставената от адвокат К. правна защита без
явяване в съдебно заседание. Допълнително, за да остави искането за
изменение на решението в частта за разноските, в определение
№1118/31.07.2025г., съдът се е позовал на наднационална съдебна практика -
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Съгласно цитираното
решение на СЕС, националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба /Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, включително, когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Действащата Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа не определя минимум на адвокатското
възнаграждение /за разлика от изменената редакция на чл.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща свободно договаряне на адв. възнаграждение, но не по-малко от
определения с Наредбата минимален размер/. Решение на СЕС е постановено
по повод преюдициално запитване конкретно по приложението на Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища и това се отнася и
към изменението на Наредбата – ДВ бр.14/18.02.2025г., доколкото
разпоредбите /относно размерите на адв. възнаграждения, макар и непосочени
като минимални/ са идентични с тези, преди изменението. Ето защо,
15
преценявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител процесуални действия в първоинстанционното
производство – подаване на искова молба, допълнителна искова молба,
изготвяне на писмени становища, като в първото проведено открито съдебно
заседание се е явил преупълномощен адвокат, а във второто и третото такова –
не се е явил процесуален представител за ищцата. Всички писмени изявления
на процесуалния представител, оказал безплатно процесуално
представителство, сочат на много добра подготовка, задълбочено проучване
на казуса, но възнаграждението от 2 000лв. е еквивалентно на положения труд,
включително и на фактическата и правна сложност на делото. Този размер на
адвокатското възнаграждение се приема за адекватен, като се съобразява и
обстоятелството, че първоинстанционното производство се е развило и
приключило с три открити съдебни заседания, както и че исковете по чл.432
от КЗ, включително и във фазата им на първоинстанционно производство, не
се отличават със значителна фактическа и правна сложност, с оглед
постановената многобройна съдебна практика по относимите въпроси за
производствата по иск за заплащане на застрахователно обезщетение.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, подадена от „ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, на тази страна не се дължат разноски.
От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА /с договор за правна защита и съдействие и пълномощно – л.4 от
първоинстанционното дело, между ищцата и адв. П. К. е уговорено безплатно
процесуално представителство до приключване на делото във всички съдебни
инстанции/. Съобразява се горепосоченото относно приложението на
наднационалната съдебна практика /Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/22/; фактическата и правна сложност на делото във въззивната му фаза,
извършените от процесуалния представител процесуални действия –
изготвяне на отговор на въззивна жалба, изготвяне на писмено становище
/като подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК
определение е в личен интерес, тъй като се касае за размер на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител по чл.38 ал.2 от ЗА, а освен
това, в производствата по чл.248 от ГПК адвокатско възнаграждение не се
16
дължи и не се присъжда/. Съобразява се фактът, че въззивното производство
се е развило и приключило само в едно съдебно заседание, без лично явяване
на процесуалния представител или преупълномощен адвокат, при което
въззивната инстанция намира, че адвокатско възнаграждение от 1 000лв. е
еквивалентно на положения от процесуалния представител труд в рамките на
въззивното производство.
/Следва да се посочи, че съгласно служебна справка в НБН, коректното
ЕГН на ищцата е **********, а не ********, както неправилно е изписано
още с исковата молба, поради което, за прецизност, коректното ЕГН ще бъде
изписано в диспозитива на въззивното решение./
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК и чл.278 от
ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №264/11.06.2025г., постановено по т.д. №275/2024г.
по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която „Дженерали Застраховане“
АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на М.-В. А. В. с ЕГН **********
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди /233,40лв./ за
периода от 08.11.2023г. до 08.05.2025г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.-В. А. В. с ЕГН ********** против
„Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* иск за законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди /233,40лв./ за периода от 08.11.2023г. до
08.05.2025г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №264/11.06.2025г., постановено по т.д.
№275/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, в останалата обжалвана част, с
която „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати
на М.-В. А. В. с ЕГН ********** сумата от 26 000лв., предявена като частична
претенция от общо 100 000лв. - обезщетение за неимуществени, ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2023г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 233,40лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 09.05.2025г., до окончателното изплащане – по застраховка
гражданска отговорност, за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП
на 30.10.2023г., настъпило по вина на водача на автомобил „Хонда Джаз“ с рег.
17
№*********, за който е имало валидно сключена задължителна застраховка
„ГО“ при „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК *********.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1118/31.07.2025г., постановено по
същото търг. дело, по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на адв.П. К. за изменение на решението в частта за присъденото й
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати,
на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвокат П. К. от САК сумата от 1 000лв. -
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на М.-В. А. В. с ЕГН ********** във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на
определение, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС – в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18