№ 838
гр. ****, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105315 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от С. А. И. с ЕГН ********** от
гр.****, представлявана от адв. Г. Г. от АК **** против А. Х. Х. с ЕГН
********** от гр.**** с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне на
по- голям дял 95% от придобитото по време на брака имущество, поради
значително по - голям принос в придобиване на общото имущество. Ищцата
твърди, че на 17.09.2013г. в гр.**** с ответника сключили граждански брак, от
който имат родени две **** Б А.ов Х. с ЕГН ********** и Б А.ова Х.а с ЕГН
**********. Твърди, че с Решение №1334/20.09.2022г., постановено по гр.
дело №4667/2022г. по описа на Районен съд ****, съдът е прекратил брака, на
основание чл.50 от СК и утвърдил на основание чл.51 ал.2 СК споразумение
между съпрузите, като решението е влязло в законна сила на 20.09.2022г.
Твърди, че след сключване на брака, страните се установили да живеят в дома
на родителите на ищцата в град ****, улица „Хр******“ №29, етаж 4,
апартамент 4, заедно със С.П. И. б.ж. на гр.****- баба на ищцата по бащина
линия, с която са поделяни и разноските за обитаване, храна, консумативи,
съпрузите не са заплащали никакъв наем. Семейството е живяло на този адрес
до месец април 2020г., когато се установило да живее на квартира на адрес в
гр.****, ул.„*****. Твърди, че през месец октомври 2020г. поради грубото
отношение на ответника, ищцата заедно с децата напуснала семейното
жилище и отново се установила в апартамента на своите родители, където
пребивавала до началото на месец април 2021г. Сочи, че след раждането на
първото дете отношенията между съпрузите се влошили, като бащата не
помагал в домакинството, а отглеждането на детето било поето изцяло от
майката. Това положение се запазило и след раждането на второто дете.
1
Бащата работел като фризьор и твърдял, че трябва да работи, за да заплаща
кредит към банка, че има записани часове и в 19.00 часа и се прибирал късно,
когато децата вече били легнали. Ищцата сочи, че през седмицата и в съботния
ден се тренирал волейбол като се прибирал през нощта, имал склонност да
купува за себе си скъпи, маркови дрехи и вещи. Сочи, че през месец декември
2020г. в Турция се подложил на козметична операция, свързана с присаждане
на коса, която струвала около 4000 лева. Сочи, че често злоупотребявал с
алкохол и шофирал след употребата му, за което има влязла в сила присъда.
Ищцата твърди, че това било неприемливо поведение от негова страна, както
и изразходване на семейни средства за ненужни вещи и дейности за
задоволяване единствено нуждите на съпруга. Ищцата твърди, че била обект
на агресия- физическо насилие и психическо насилие от негова страна. През
лятото на 2022г. поради продължаващото неразбирателство, съпрузите
решили да прекратят брака си, като съпругът продължил да се занимава със
своята професия- фризьор и от месец юли 2022г. страните заживели във
фактическа раздяла.
Ищцата твърди, че през 2007г. ответникът е закупил фризьорски салон,
находящ се в гр. ****, ул.„***** №18, ет.1, където работи и към момента, а
през същата година сключил с „****“ АД Договор за банков ипотечен кредит
№**** от 20.11.2007г. в размер на 75000 евро. За обезпечаване на кредита е
учредена договорна ипотека по отношение на гореописаният фризьорски
салон. На 07.11.2014г. е учредена нова договорна ипотека по отношение на
същия имот /НА №20, том 12, дело №1278/14г. по описа на ****** И.- ****/,
като в цитирания нот. акт изрично е отбелязано, че към момента на
подписване на този нотариален акт задължението на А. Х. като
кредитополучател е в размер на 130205.60 лева със срок на погасяване
03.11.2027г. Твърди, че този кредит, с който ответникът закупил свое, лично
имущество, е изплащан от него и по време на брака му, като ежемесечната
вноска възлиза на 1100 лева и е заплащана от ответника. Ищцата твърди, че
един месец след сключването на гражданския брак е родила първото дете и се
грижела за него, а две години и седем месеца по- късно и второто дете.
Няколко месеца през 2018г. ищцата твърди, че работила като йога-
инструктор, а през месец февруари 2019г. започнало дейност дружество
„****“ ЕООД, на което тя е едноличен собственик и управител, и което се
занимава с образователни дейности за деца, йога, спортни дейности и др.
Ищцата твърди, че на 03.02.2014г. страните придобили от Д.И.К.- нейна
баба по майчина линия, В.П.И..- нейна майка, А Г. И.- неин баща и П.Г.К.-
нейна вуйна Поземлен имот с идентификатор 56722.757.220 с площ от 462
кв.м., заедно със построената в имота сграда с идентификатор 56722.757.220.1
с площ от 27 кв.м., находящи се в местността „*****“, извън строителните
граници на град ****. Твърди, че в договора за покупко- продажба,
обективиран в Нотариален акт №73, том 1, peг. №572 от 2014г. било записано,
че този имот се продава за сумата от 1945 лева, но в действителност не били
заплащани никакви суми, тъй като имотът бил дарен. Този имот бил
2
наследствен, придобит на основание Параграф 4а ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ,
възстановен със Заповед №РД-12-255 от 29.03.2005г. на Кмета на Община
**** от наследниците на ***, б.ж. на гр. ****, починал на 26.08.2003г., който е
съпруг на Д.К., баща на .В. И. и свекър на П.К.. Ищцата твърди, че всички
такси по изповядване на сделката били заплатени от ищцата.
Ищцата твърди, че на 18.12.2015г. с ответника закупили Поземлен имот
с идентификатор 56722.757.221, който имот е съседен на гореописания и с
площ от 473 кв.м., находящ се в местността „*****“, извън строителните
граници на град **** за сумата от 60 лева, който заплатили със средства
получени от ищцата - обезщетение по време на майчинство. Твърди, че през
2018г. обединили описаните по- горе поземлени имоти в един поземлен имот с
идентификатор 56722.757.766 с площ от 935 кв.м. На 08.12.2020г. от Главен
архитект на Община **** било издадено Разрешение за строеж
№353/08.12.2020г., влязло в законна сила на 04.01.2021г. за строеж на
Еднофамилна жилищна сграда, пета категория в поземлен имот с
идентификатор 56722.757.766 в местността „*****“, съгласно одобрени
проекти на 13.08.2020г представляваща сграда с идентификатор
56722.757.766.2. Твърди, че на 15.07.2021г. бащата на ищцата А.й Г. И. превел
по открита банкова сметка на своята дъщеря С. И. сумата в размер на 100 000
лева, която е дарение. Твърди, че строежът на къщата стартирал с откриване
на строителна линия на следващия ден- 16.07.2021г., а строителството било
възложено на С.И. М. от гр. ***. Твърди, че на 29.07.2021г. ищцата е превела
на строителя сумата от 4000 лева, на 18.08.2021г. сумата в размер на 5000
лева, на 21.09.21г. сумата в размер на 5000лева, на 27.10.21г. сумата в размер
на 5000 лева на 25.11.21 г. сумата в размер на 4000 лева, на 13.12.21г. сумата в
размер на 5000 лева и на 13.01.2022г. сумата от 3000 лева или общо 31 000
лева. Почти ежедневно в периода от месец юли 2021г. до началото на 2022г.
ищцата теглила суми от тази банкова сметка, с които са закупувани изцяло
материалите за построяването на къщата. След изтеглянето на сумите
предавала сумите на своя баща А.й И., който ежедневно е бил на обекта,
помагал е на работниците и ги е снабдявал с необходимите материали. Имало
е и случаи, в които пари са предоставяни и на ответника, който е заплащал с
тях различни материали. В началото на 2022г. бащата на ищцата дарил и
сумата в размер на 7000 лева, като цялата постройка била изградена
изключително с лични средства на ищцата.
Ищцата твърди, че на 23.02.2022г. страните са продали закупен по време
на брака лек автомобил, марка Тойота за сумата от 2000 лева, а на 01.07.2021г.
продала личен автомобил, марка Опел Корса за сумата от 300 лева. Ищцата
твърди, че поради гореизложеното има значително по- голям принос в
придобиването на имуществото по време на брака й с ответника. Приносът й
се изразява в осигуряване на по- големи доходи, влагане на лични средства,
труд, работа в домакинството и грижа за децата. В заключение моли съда да
постанови съдебен акт, с който да определи на основание чл.29 ал.3 СК на С.
А. И. с ЕГН********** по- голям дял от имуществото, придобито по време на
3
брака й с А. Х. Х. с ЕГН **********, сключен на 17.09.2013г. и прекратен с
развод на 20.09.2022, поради значително по- голям принос, в размер на 95 %.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
оспорва исковата молба. Ответникът твърди, че преди да сключат граждански
брак с ищцата живели на квартира и не оспорва, че след сключване на брака се
преместили в жилището, собственост на родителите на ищцата в гр.****,
ул.“****“ №29, ап.4, където живели до м. април 2020г., и през което време не
са плащали наем. Твърди, че жилището не било в добро състояние и
ответникът със свои средства направил основен ремонт - смяна на дограма на
прозорците и входна врата с дървена дограма, поръчана и изработена от Ч;
шпакловане и боядисване стени и тавани на кухненския бокс, трапезарията,
хола и коридора цялостен ремонт на банята и тоалетна с поставяне на плочки
и ново оборудване, цялостна подмяна на кухненски шкафове с плот, мивка,
батерия, монтаж на допълнителни железни парапети на двете тераси и ремонт
на козирката на голямата тераса. По-късно със свои средства извършил
ремонт и на междуетажното пространство от третия до четвъртия етаж
измазване на стени, шпакловка и боядисване, тъй като видът им бил
неугледен, а родителите на ищцата имали намерение да продават жилището.
Общо за ремонта на жилището на родителите на ищцата, ответникът твърди,
че платил 23 000 лева. Не оспорва, че не са плащали наем за жилището, но от
своя страна вложил значителни средства за ремонтирането му, за да бъдат
създадени добри условия за живот на децата и семейството. Грижел се и за
бабата на ищцата, която беше прехвърлила жилището на сина си /бащата на
ищцата/ срещу задължение за издръжка и гледане, като й осигурявал храна и
понякога взимал и изписаните й лекарства.
Ответникът твърди, че с ищцата искали да живеят с децата в къща с
двор, поради което след смъртта на бабата на ищцата, през м. декември 2019г.,
апартаментът бил обявен за продан от родителите на ищцата, а те заживели на
квартира, докато се построи къщата. Ответникът твърди, че плащал наема за
квартирата в размер на 300 лв. месечно, като до месец май 2022г. бил платил
наем общо в размер на 7600лв.
Оспорва твърденията на ищцата, че се е държал грубо с нея и навежда
доводи, че тя създавала конфликти, безпричинно избухвала и вдигала
скандали в присъствието на децата. Оспорва твърденията, че често
злоупотребявал с алкохол и шофирал след употребата му. Твърди, че на
05.09.2022г. шофирал след употреба на алкохол след скандал, предизвикан от
ищцата.
Оспорва твърденията на ищцата, че само тя полагала грижи за децата, че
не е помагал в домакинството и отглеждането им, че се прибирал късно през
нощта, че често съм злоупотребявал с алкохол, както и че изразходвал семейни
средства за ненужни вещи и за задоволяване само и единствено на неговите
лични потребности.
Ответникът твърди, че при сключването на брака ищцата работила
4
почасово като йога-инструктор в йога център „*****“ и получавала
минимални доходи, поради което цялостната издръжка на семейството се
осигурявала от него. Твърди, че само той пазарувал, готвел, плащал
консумативите, като чистенето поделяли. Твърди, че ищцата никога не е прала
негови дрехи, като той перял и простирал дрехите си вечер след работа.
Твърди, че купувал дрехи и обувки на децата и реализирал добри доходи,
изплащал ипотечния кредит за фризьорския салон и осигурявал издръжката на
семейството, като в същото време не е разпилявал семейни средства и всички
изкарани от него средства отивали за задоволяване потребностите на децата и
семейството. Сочи, че единствения по-значим личен разход, който правил през
брачния живот лично за себе си бил за присаждането на коса. Ответникът
твърди, че двете деца не са посещавали детска ясла и до навършване на
възрастта за детска градина са гледани в домашни условия, като през деня за
тях грижила ищцата и майка му, а инцидентно за гледането на децата
помагала и майката ищцата. Ответникът твърди, че работел от 9.00 до 18.00 -
18,30часа, след което се прекарвал вечерите с ищцата и децата. Твърди, че
сутрин ги водил в градината и после отивал на работа. От градината ги
прибирала ищцата или майка му, когато ищцата водела вечерни курсове.
Твърди, че организирал празнуването на рождените дни на децата и поемал
разходите. Твърди, че поемал и разходите за почивките на семейството и
децата. Твърди, че след като ищцата регистрирала собствено ЕООД “****“,
ответникът със свои средства извършил ремонт - боядисване, покупка и
поставяне на мокет и шкафове в помещението на ул.“Радецки“ в гр.****,
където ищцата водела курсове около една година, след което наела друго
помещение под наем в Търговски център „България“ на пл.“Свобода“, на
което пак с негови средства извършил ремонт и вътрешно преустройство и
оборудване с подходяща настилка и шкафове, необходими за извършване на
дейността й. Сочи, че за двете зали заплатил 14 000 лева за труда на
майсторите, за закупуване на материали за ремонта и обзавеждането на
залите, с което допринесъл за създаване на подходящи условия, за да може
ищцата да води курсове, да развива дейността си и да реализира доходи. Не
оспорва, че понякога след работа играел волейбол с приятели, но и тогава не
пренебрегвал грижите за децата, като често ги вземал съм себе си.
Ответникът твърди, че на 03.02.2014г. близките на ищцата им продали
възстановения им поземления имот от 462 кв.м, находящ се в м.“*****“ извън
строителните границите на гр.****, след което /на 18.12.2015г./ двамата с
ищцата закупили и съседния до него имот с площ от 473 кв.м. за сумата 9 500
лева, а не за посочените в нотариалния акт 60 лева, като той плати всички
такси по прехвърлянето на двата имота. Твърди, че предприел необходимите
действия за обединяването на двата имота, промяна предназначението на
земята, изготвяне на ПУП, изготвяне и одобряване на архитектурен проект за
сградата, за оценка на документите от Община-**** преди строежа, за
последващо одобрение на изготвените документи, за издаване на разрешение
за строеж, откриване на строителна площадка, за включване в кооперация
5
“*****“ за доставяне на вода в имота от ВиК и за осигуряване на
електричество, за което той заплатил. Подавал необходимите молби и
заявления, получавал съответните документи, плащал дължимите такси и т.н.
и общо заплатил 19038 лева.
Договорил построяване на къщата. Не оспорва, че бащата на ищцата
често ходел на строежа, но по негово лично желание да помага с каквото
може. Твърди, че по време на строителството ходел на работа, но поддържал
непрекъснато връзка със строителя, за да знае как вървят строителните работи
и от какво има нужда. Ежедневно посещавал обекта. В зависимост от етапа на
строителството правел поръчки за материали и ги плащал. Участвал с труд при
пренасяне на доставените тухли, цигли, дървен материал, в почистването на
терена и изхвърляне на боклука и строителните отпадъци, в изкопните работи
- изкопаване на канали за прекарване на вода и електричество в имота. Твърди,
че в имота бил изграден и навес, за който заплатил 1200 лева. Твърди, че
ангажирал специалисти за изработване на ВиК инсталацията вътре в къщата и
заплатил материалите, като отделно за труда им заплатил 1200 лева. Твърди,
че ангажирал специалист за изработка и монтаж на подово отопление на
първия етаж на къщата, за което заплатил 800 лева. Твърди, че водел цялата
документация във връзка с разходите по самото строителство от самото
начало, като събирал всички фактури, касови бележки, стокови разписки,
експедиционни бележки, протоколи за продажба и т.н. и ги описвал в една
тетрадка, която след приключване на строителството предал на бащата на
ищцата. На всеки документ поставял отметка, че е включен в отчета. Съгласно
счетоводните документи при строителството на къщата общо за материали
твърди, били заплатени 102354 лева, а за труд общо 66550 лева, като в тези
суми не се включват разходите за придобиване на поземлените имоти, за
промяна на предназначението на земята, за обединяването на двата имота и
изготвяне на ПУП, за изработването на архитектурен проект за строежа и за
съпътстващите тези дейности такси, платени на общината общо в размер на
19038 лева.
Твърди, че общо от придобиването на земята до построяването на
къщата били вложени 189142 лева. Не оспорва, че на 15.07.2021г. бащата на
ищцата й дарил сумата от 100000 лева, получена от продажбата на
апартамента в гр.****, на ул.“****“ №29, в който първоначално семейството
живели и на който той извършил ремонт със свои средства, както и че от тази
сума ищцата е превела по банковата сметка на строителя С.И. М. за труд общо
31000 лева. Твърди, че това е само част от платените суми на строителя.
Твърди, че общо на С.И. за грубия строеж и довършителните работи са
заплатени 64000 лева като от тях 24000 лева са за грубия строеж и 40000 лева
за довършителните работи. От тези 64000 лева ищцата му е превела по банков
път 31000 лева, а останалите 33000 лева му заплатил лично той по негово
искане на ръка и в брой, тъй като с тези средства той се разплащал с
работниците, които наемал по време на строежа за извършване на определени
строителни работи и посрещал някои свои нужди. Твърди, че останалата част
6
от дарените й средства, ищцата е използвала за други нейни лични нужди -
плащане наем за помещението, в което фирмата й осъществявала дейността
си, преводи по сметката на фирмата й „****“ЕООД, различни покупки - от
магазин „****“, от магазини в моловете в ****, „***“ - Варна и ****, „****,
„****“-****, магазин „****“, магазин „****“, магазин „***“ в ****, такси на
РС- ****, заплащане за покупки по бензиностанции, плащания за фирмата й -
за наем и ел. енергия и др. което е видно и от представената разпечатка на
представената банкова сметка. Твърди, че последните четири плащания по
документите, описани в исковата молба на общо на стройност 1444,04 лева са
извършени след развода.
Ответникът твърди, че продали на 23.02.2022г. закупения по време на
брака им л.а. „Тойота“, но не за 2000 лева, а за 14000 лева, които били
вложени в строежа.
Твърди, че за строителството на къщата през 2022г. взел лични заеми от
приятели и роднини общо в размер на 45500 лева, които също лично им
върнал след развода, а някои продължавал все още да връща, както следва:
- 5000 лева от .В. И. - майката на ищцата
- 2000 лева от *** И. - сестра на ищцата
- 8500 лева от леля му **** Х.а
- 15000 лева / 8000 лева на 07.02.2022г. и 7000 лева на 10.03.2022г./ от
майка му С Х.а
- 10000 лева / два превода по 5000 лева/ от приятеля му Д.Н.
- 5000 лева от брат му М. Х..
Не оспорва, че по време на брака изплащал личен ипотечен кредит, взет
преди брака, но с изплащането му по никакъв начин не бил ощетил ищцата и
семейството, нито е нарушил задълженията си за осигуряване благополучието
на семейството, тъй като именно във фризьорския салон, който закупил с
кредита, той работел и реализирал доходите, необходими за погасяването на
кредита и издръжката на семейството.
Твърди, че с реализираните от него доходи, вложени средства
/включително и такива, които бил взел като личен заем и след развода лично
върнал част от тях и продължава да връща/ за придобиването на земята и
строежа на къщата, ремонта на апартамента на родителите на ищцата, от
продажбата на който бащата на ищцата й дарил средства, вложения личен труд
за придобития по време на брака ни имот, грижите за децата, осъществявани
от него и майка му и труда му в домакинството, приносът му за придобиване
на семейното имущество не само че съответства на приноса на ищцата, но
дори е по-голям от нейния. Докато били съпрузи е изпълнявал задълженията
си по чл.17 СК и е участвал според своите възможности, имущество и доходи
в осигуряване благополучието на семейството, както и в полагането на грижи
за отглеждането, възпитанието, издръжката и образованието на децата, без да
разхищава семейни средства, поради което предявеният от ищцата иск с
7
правно основание чл.29 ал.3 СК за определяне на същата по-голям дял от
придобитото по време на брака ни имущество е неоснователен.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители и поддържат доводите си от исковата молба и писмения
отговор. Ответникът се явява лично. Представени са писмени защити, в които
страните са изложили доводите си от исковата молба и писмения отговор,
които съдът частично споделя.
Съгласно разпоредбата на чл.28 СК при прекратяване на
имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 СК, определяща обема на СИО, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
Съгласно чл.21 ал.2 СК съвместният принос на съпрузите може да се изрази
във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
Искът е допустим като предявен в преклузивния едногодишен срок от
прекратяване на брака между страните. От правна страна, съгласно чл.29 ал.3
СК, при прекратяване на общността поради развод, съдът може да определи
по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът в
придобиването му значително надхвърля приносът на другия съпруг.
Разпоредбата на чл.29 ал.3 СК възпроизвежда разпоредбата на чл.14 ал.4 изр.2
СК, действащ през периода 1968 – 1985г., когато са дадени разяснения по
приложението на тази разпоредба с Постановление на Пленума на ВС №
5/1972г. на Пленума на ВС. Същата дава възможност да се реализира
претенция на единия съпруг за по-голямо участие в придобитата по време на
брака на страните имуществена общност при изключителен принос. С оглед
почти пълната идентичност на разпоредбите, с изключение на степента на
приноса, настоящата съдебна практика приема, че Постановлението не е
загубило действието си. Явното и значително несъответствие в приноса
посочено в СК от 1985г. следва да бъде установено не само на базата на
съпоставка на трудовото възнаграждение на съпрузите, а следва да се има
предвид и полагания труд на съпрузите в домакинството, за отглеждането на
децата и създаване на спокойна обстановка за живот, както и всички други
обстоятелства от значение за материалното благосъстояние на семейството.
Към приноса на всеки от съпрузите освен средствата от трудови доходи по
време на брака следва да се прибавят и средствата, които съпругът е получил
безвъзмездно от свои близки в пари или натура за да бъде подкрепен да
посрещне нуждите на семейството си, както и личният труд, положен в дома
за домакинството и отглеждането и възпитанието на родените от брака деца.
За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до
изслушване множество свидетели на двете страни и прие съдебно
икономическа и съдебно техническа експертизи.
От показанията на свидетелката .В. И., майка на доверителката, се
установява, че имотът в местността „*****“ е бил на нейния баща П.К., както
8
и че в него била построена временна постройка с площ 27 кв.м. Установява се
също, че имотът бил електрифициран от 1984г. и семейството й постоянно е
ходило там. Свидетелката заяви в показанията си, че тъй като ищцата още
преди брака си, имала желание да си построи жилище на това място, нейните
роднини, взели решение да и предоставят имота. Съдът приема, че имотът е
придобила не с дарение, а с покупко – продажба, тъй като свидетелските
показания не оборват нотариалния акт, в който е отразена продажба на
стойност 1945 лева. Показанията на свидетелката относно ремонта в имот на
ул.Хр******, собственост на нейни роднини, съдът приема, че са правно
ирелевантни, тъй като тези ремонти са приключили преди сключването на
брака. От съдебно икономическата експертиза не се доказаха твърденията на
ищцата, че е имала средства от студентски бригади в САЩ, като в
заключението е отразено, че по сметкака в щатски долари не е имало средства
през процесния период. От показанията на свидетелката се установява, че
ищцата се е грижила за децата, които не са посещавали детски ясли, а от месец
октомври 2020г. ищцата заедно с децата напуснали семейното жилище и
заживяла в апартамента на баба си. За прибирането на децата от детска
градина страните се грижили в зависимост от възможностите и
ангажиментите си – взимали са ги както родителите, така и бабите по майчина
и бащина линия. В най-честите случаи свидетелката прибирала децата от
детско заведение, а ответникът ги взимал от дома и. Не се потвърдиха
твърденията и, че често ответникът употребявал алкохол и возел децата до
вкъщи. Доказа се един такъв случай, за който му било наложено и
административно наказание.
В показанията си свидетелката Е.Л.М. твърди, че е братовчедка на
ищцата, знае за имота в местността „*****“, в който се намира сегашната
къща, и който е бил на бабата и дядото по майчина линия на С.. Свидетелката
твърди, че С. е имала желание да има къща там още преди запознанството си с
ответника. Заяви, че ремонта в къщата на баба им страните приключили преди
да сключат брак, като продължили да живеят там до октомври 2020г. Твърди,
че ищцата е полагала основно грижи за децата, а ответникът не е виждала да
ги извежда и захожда. Заяви, че страните често се карали. Свидетелката заяви,
че ответникът спортувал, а през лятото сам ходел на състезания и конкурси за
по няколко дни, както и с приятели, за да гледат мачове. Тези показания не се
потвърдиха от показанията на другите свидетели и в тази връзка се установи
един такъв случай. Свидетелката заяви, че по време на брака ответникът си
правил козметична процедура в Турция, за която платил около 4000 лева. В
показанията си твърди, че е виждала страните да приготвят заедно храната
вкъщи, виждала е А. в Кайлъка с децата. Заяви, че и двете страни са
реализирали добри доходи и са търсени като специалисти в своята област.
Показанията на свидетелката С.Ц. Х.а, майка на ответника,
потвърждават установеното, че ремонта в жилището на баба и е правен преди
сключването на брака. Твърди, че ответникът водил децата на градина, а
когато ищцата имала часове, децата са прибирани от нея, а ответникът ги
9
взимал от тях. Свидетелката твърди, че бащата купувал на децата дрехи и
обувки, организирал и плащал празненствата за рождените им дни. Заяви, че
когато живели на квартира, ответникът заплащал наема. Свидетелката твърди,
че на 07.02.2022г. дала на ответника заем в размер на 8000 лева, а на
10.03.2022г. – 7000 лева, за което по делото са приложени разписки.
В показанията си свидетелят С. М. твърди, че се уговорили да построи
къщата в груб строеж за 24000 лв. След това продължили с довършителни
работи отвън и отвътре за сумата от 40000 лева. Плащането ставало на
различни суми и по различни начини- по банков път, а също и на ръка, като са
плащани от С. и от А.. Материалите купували А. и А.- бащата на С., като
заедно са ходили в магазините. Помагали са и двамата. А. бил по- ангажиран с
работата си, но идвал всеки ден и помагал с каквото може- с разтоварване на
материали и др. Твърди, че повече време помагал бащата на ищцата А.,
защото бил по-свободен.
В показанията си свидетелят Д.Н. твърди, че познава А. повече от 15
години, както и че знае, че са строили къща в местността „*****“. А. искал
пари на заем, които той превел на ответника на 18 и 19.01.2022г. по банков
път, а впоследствие ответникът му ги върнал в брой. Свидетелят заяви, че
играе волейбол заедно с А. само през топлите месеци на открито и в светлата
част, като често А. водил децата със себе си. Твърди, че в свободното време
водили децата на различни места в града и извън града без присъствието на
майката. А. обичал да готви и предпочитал храната, която той си прави,
грижил се за домакинство, пазарувал храна за децата.
Свидетелят Б.П. твърди, че познава А., с когото били съученици и му
правил ремонт на апартамент на ул.Хр******“. В този смисъл са и
показанията на С.К., когото ответникът ангажирал ремонтни дейности на
същия апартамент.
Показанията на свидетеля А. И. установяват, че страните заживели в
апартамент на ул.„***“ в град ****, в който през 2011г. С., след завръщането
си от САЩ правила ремонт, а след това през лятото на 2013г., преди да
сключат брак, двамата също направили ремонт, като впоследствие
апартаментът бил продаден. Свидетелят заяви, че ищцата се грижила за децата
докато била по майчинство, а след като отраснали започнала дейност като
йогаинструктор. Свидетелят заяви, че двете деца са водени на детски
заведения от родителите си, а са прибирани от техните баби. Свидетелят
твърди, че от продажбата на апартамента дарил на ищцата 115 000 лева, което
обстоятелство е безспорно и признато от ответната страна. Свидетелят заяви,
че след дарението започнали строителството на къщата. Твърди, че получавал
от дъщеря си пари за материалите, които купувал с майсторите, а дъщеря му
ги теглела от дарената от него сума от 115000 лева. Свидетелят заяви, че не
знае майстора да е поръчвал на А., както и А. да вози материали с неговата
кола. Заяви, че изградил лично ел.инсталацията, което е признато от ответната
страна. Свидетелят оспори твърденията на други свидетели, че ответникът
10
бил всеки ден на строежа. По отношение на представените от ответника
разписки, свидетелят заяви, че на 09.04.2022г. съпругата му дала в заем на
ответника 3000 лева, а на 20.04.2022г. - 2000 лева или общо пет хиляди лева.
Твърди, че на 10.09.2022г., А. върнал 4500 лева, а на 14.09.2022г. върнал 500
лв. Свидетелят заяви, че неговата по- малка дъщеря е предоставила 2000 лева,
които дала на С. и тя на свой ред ги дала на А.. Свидетелят заяви, че на
29.10.2023г., ответникът му поискал да му даде разписки, че е върнал взетите
в заем суми. Сочи, че подписал разписките, но не ги прочел, както и че
ответникът не е върнал 5000 лева на 28.10.2022г. и написаното в разписката не
отговаря на истината. Твърди, че подписът е негов и имената са изписани от
него, но изписаната дата не е вярна. Твърди, че документът е подписан от
свидетелят на 29.10.2023г., а заемите са върнати на 10.09.2022г. - 4500лв. и
другите 500лв. на 14.09.2022г.
В показанията си свидетелката Г. Н. твърди, че била учителка на по-
малкото дете на страните Б, която била в градината от 2019г. до 2023г.
Свидетелката заяви, че основно майката е полагала грижи за децата и макар да
не е била учителка и на Б, има наблюдения, защото е замествала понякога
учителките на Б и тогава, когато и Б е бил в детска градина, предимно го е
водила майката. Твърди, че освен майката, Б е прибирана от бабата по майчина
линия, а бащата е идвал броени пъти да взима детето, 4-5 пъти за този период,
но не е общувала с него. Основно майката е проявявала интерес към всичко,
което се случва в детското заведение, била изключително активен родител и се
включвала много активно в живота на групата и всички организирани
дейности, които организирали, като тържества. Другите родители искали
съвети от нея и се допитвали. Б се хранила с всичко и не е имало забрана да
яде млечни храни, яйца и месо. Няколко пъти групата е пътувала в други
градове, за да участва в различни конкурси по танци и песни, за което
заплащала майката. Твърди, че ответникът идвал на няколко тържества, на
които бил канен. Свидетелката заяви, че майката е участвала активно във
възпитанието на детето, като е подпомагала и мероприятията в групата
В показанията си свидетелката *** И., сестра на ищцата, заяви, че двете
са работили в САЩ, като до 2009г. С. спестила около 31000 долара за този
период. Тогава заживяла при своята баба и направила ремонт на стаята.
Свидетелката твърди, че след раждането на децата С. е била през цялото време
с тях, не ходели на ясла, а ги е гледала майката. Случвало се бабата и дядото
по майчина линия да се грижат за тях, когато С. е била на работа, по- рядко се
е случвало родителите на А. да ги гледат за малко, защото майката на А. се е
грижила за друга жена. Свидетелката разказа за случай, в който детето Б било
при бащата и се налапало със секундно лепило, а в друг случай, се върнало с
разбита уста. Свидетелката твърди, че ответникът обичал да купува скъпи
дрехи, маратонки, и пътувал до Турция за козметична операция. Твърди, че в
периода на раздялата А. не е давал издръжка за децата. Твърди, че през 2017г.
на два пъти изпратила по 3000 лева, 2018г- два пъти около 1000- 1200лв. по
Western Union, чрез Банка ДСК, суми от порядъка на 500 евро, суми от 600-
11
800 лева винаги, когато е имала нужда, като не е искала да се връщат парите.
Твърди, че тези пари били използвани за оборудване на зали за дейността на
нейната сестра, ремонт, при затруднение в следствие на пандемията.
Свидетелката твърди, че проблемите в семейството били свързани с
постоянните отсъствия на А. от дома. Разказва за случай, в който отишли
заедно на море, но ответникът се върнал и оставил ищцата с децата. Твърди,
че тренирал волейбол, посещавал събирания с приятели, връщал се пиян през
нощта. Имало случай, когато е тропал на вратата, защото си е загубил ключ,
залитал, събарял предмети. Твърди, че имало случай, в който ударил ищцата.
Свидетелката сподели, че имота в местността „*****“ били на техните баба и
дядо. Сочи, че ищцата искала да живее в къща с двор, да има къде да отглежда
пресни плодове и зеленчуци. Твърди, че имотът бил дарен на С., а не продаден
и страните не са плащали при придобиването му. Сочи, че след продажбата на
апартамента на ул.Хр******, получените пари били вложени в строежа на
къщата в местността *****. Сочи, че баща и работел постоянно на строежа, а
ответника е виждала само веднъж.
По делото е изслушан като свидетел М. Х. – брат на ответника, който
твърди, че на 05.05.2022г. дал в заем на брат си сумата от 5000 лева, които му
трябвали за довършителни работи за къщата. Ответникът му върнал заема
през месец декември 2023г. Свидетелят твърди, че освен от него, брат му
взимал заеми от приятели, роднини, от леля им. Свидетелят заяви, че е ходил
на строежа няколко пъти и е помагал да внася греди с бащата на С. и приятел
на брат му, както и че ответникът активно участвал в строежа и организацията
му. Твърди, че докато децата са били малки за тях са се грижили главно А. и
майка му, а С. през това време била на работа. Когато децата са тръгнали на
градина свидетелят предполага, че неговата майка водила и прибирала децата
от градина, но не е сигурен. Твърди, че при предоставяне на парите в заем не е
подписван договор, защото това е брат му и му вярва, но не знае защо е
подписал разписка за получена от А. сума. Свидетелят заяви, че единствено на
05.05.2022г. е дал пари на заем на своя брат.
Като свидетел е изслушана **** Х.а, леля на ответника. В показанията
си заяви, че знае, че страните са строили къщата по време на брака и че дала на
ответника заем в размер на 8500 лева на заем, който не е върнат, защото е
имал заеми от много приятели.
В показанията си свидетелят Д. М. твърди, че живее повече от 15
години в местността плочата и познава страните. Сочи, че започнали
строителството преди около три години, като част от земята върху която
строят била собственост на баба на ищцата, а друга част закупили. Твърди, че
ответникът ходил на обекта в събота и неделя косил двора, прекарвал вода.
Твърди, че бащата на ищцата идвал редовно като строили къщата. Свидетелят
заяви, че съседния двор е купен може би за 8000 евро, защото съседа толкова
искал от него, но за колкото го е продал- не знае. Твърди, че страните
заживели в имота преди 4 – 5 години с децата и видял, че садили дървета.
12
Свидетелят К. Г. също твърди, че живее в местността „*****“ от 2015г.
и познава ищцата, като ежедневно минавал покрай двора и. Сочи, че
започнали строежа през пролетта - лятото на 2021г. и приключил следващата
година пролетта. Твърди, че познава бащата на ищцата- А., който всеки ден
бил на строежа. Свидетелят заяви, че познава А., когото видял по повод
построена до имота септична яма. Свидетелят твърди, че семейството е
заживяло в къщата след средата на 2022г. Свидетелят сподели, че неговата
къща е на около 100-120 м., през една къща, че сутрин излиза, за да заведе
дето си на училище, прибира се около 9 часа, по обед отново излиза, а вечер си
е вкъщи, но не е засичал А., а в имота имало постоянно хора.
Установява се от представеното копие на решение №1334/20.09.2022г.
постановено по гр.дело №4667/2022г. по описа на РС ****, че бракът между
страните е прекратен, считано от 20.09.2022г., с което е сложен край на
придобитото по време на брака имущество в режим на СИО и страните са
станали обикновени съсобственици.
На изследване подлежи периода от момента на сключване на
гражданския брак – 17.09.2013г. до датата на фактическа раздяла – лятото на
2022г., защото, за да бъде един обект в режим на СИО, необходимо е неговото
придобиване да е резултат от съвместен принос. Текстът на чл.21 ал.1 СК
установява една законова презумпция за съвместен принос, която може да
бъде оборена по съдебен ред от всеки един от съпрузите както през време на
брака, така и след прекратяването му. В този смисъл е налице и съдебна
практика – Р.№91/31.01.2018г., по гр.д.№ 4340/2016г., II г.о. ВКС: „Наличието
на фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че
презумпцията на чл.19 ал.1 СК /отм./ е оборена и съответно придобитите
имущества от съпрузите в този период са техни лични. Фактическата раздяла,
според съдебната практика, е обективно състояние в отношенията между
съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна физическа и
икономическа връзка между тях“, т.е. фактическата раздяла оборва
презумпцията за принос. В тази връзка и при установена фактическа раздяла,
не може да намери място съвместен принос за придобиване на имущество в
режим на СИО, макар бракът между страните да не е прекратен. С оглед
безспорно установената фактическа раздяла между страните преди
прекратяване на брака с развод, съдът в съответствие с трайната съдебна
практика приема, че приносът на страните в качеството на бивши съпрузи
подлежи на изследване само за периода от сключване на брака, за периода, в
който страните са живеели заедно в едно домакинство, т.е. в конкретният
случай за периода от септември 2013г. до м.юли 2022г.
С доклада по делото, съдът е възложил в тежест на ищцата да
докаже, че приносът й при придобиване на общото имущество, включено в
СИО значително надхвърля приноса на ответника, тъй като:
1.доходите й включени в семейния бюджет, 2.полагания труд в
домакинството й за отглеждане на децата и 3.грижите й за
13
благосъстоянието на семейството значително надхвърлят тези на бившия
и съпруг.
При така обсъдените свидетелски показанията, съдът приема за
установено, че страните са заживели заедно през лятото на 2013г. в
апартамент, собственост на бабата на ищцата по бащина линия, като през
лятото на 2013г. направили ремонт на апартамента. След като приключили
ремонта, страните се преместили в жилището на ул.Хр****** и на 17.09.2013г.
сключили брак. С оглед на това обстоятелство, не следва да бъдат обсъждани
внесените за ремонта средства и положен труд, тъй като касаят период преди
сключване на брака. От посочените обсъдени свидетелски показания, които
кореспондират както помежду си, така и със заявеното от страните, до края на
месец март, 2020г., страните живели в това жилище, след което се изнесли на
квартира. През този период ищцата полагала грижи за децата, като същите не
са посещавали детски заведения. Установява се от показанията на
свидетелите, че през месец октомври 2020г. ищцата заедно с децата се върнали
в жилището на своята баба, където живяла до месец март 2021г. От месец март
2021г. отново заживели заедно до месец юли 2022г., когато настъпила
фактическата им раздяла. От свидетелските показания съдът приема за
установено от фактическа страна, че при отглеждане на двете деца, участие са
взимали двете страни съобразно възможностите и полагането на труд. Децата
не са посещавали детски заведения, като през това време грижи за тях е
полагала основно ищцата. През този период всеки от двамата родители съдът
приема, че е полагал грижи за децата, подкрепян и подпомаган от своите
родители. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите, от които
безспорно се установява, че след навършване на тригодишна възраст на
децата, ответникът ги е водил на детски заведения, а след обяд са ги взимали
техните баби. В края на работния ден, в зависимост от трудовата
ангажираност, всеки от двамата родители са прибирали децата от техните
баба и дядо. През този период се установи, че както бащата е работил във
фризьорския си салон до 18,30 – 19 часа, така и ищцата е работила в детската
занималня и като йога-инструктор и също се е налагало да работи до по-
късно, поради което страните са разчитали на помощта на разширеното
семейство. Установи се от показанията, че двамата родители са участвали в
приготвяне на вечерята и са полагали преките грижи за децата, като когато
бащата е бил трудово ангажиран, майката е гледала децата, а в свободното си
време, бащата ги е водил на разходки в парк, на тренировки със свои приятели
и техните деца. По отношение на свидетелските показания за храненето на
децата, съдът приема, че всеки родител има право сам да прецени начина на
хранене и отглеждане на детето и храненето им със здравословна храна не
следва да се приема като липса на грижа и като незаинтересованост към
децата, а напротив – като грижа за здравето им. Съдът приема, че всяка от
страните според възможностите си се е стремяла да осигури благополучието
на семейството и отглеждането на децата съобразно изискванията на закона.
Макар работата на ответника да е носила по-големи доходи на семейството в
14
този период от време, същевременно ежедневните грижи по поддръжката на
домакинството и отглеждането на децата са останали в тежест на ищцата,
която също е получавала доходи, макар и по ниски. Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че до
месец юли 2022г. според възможностите си страните са се стремили да
осигурят благополучието на семейството и отглеждането на децата съобразно
изискванията на чл.17 СК. Макар работата на ответника да е осигурила
материалното благополучие на семейството в този период от време,
същевременно ежедневните грижи по поддръжката на домакинството и
отглеждането на децата са останали в тежест на ищцата, която е получавал
доходи от обезщетения и от трудова дейност. „При иска по чл.29 ал.3 СК от
значение е всяка форма на принос - изброените в чл.21 ал.2 СК влагане на
средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по
тълкувателен път в т.8 на ППВС № 5/1972г. създаване от единия съпруг
спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други
обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното
благосъстояние на семейството. Следователно приносът не може да бъде
съотнесен само към финансовите възможности и доходите, реализирани от
двамата съпрузи.“ (Р.№60/04.06.2021г. , II г.о. ВКС по гр.д. №3052/2020г.)
Доводите на ищцата, че ответникът не е полагал достатъчно грижи за
децата, а се е грижил за себе си като си и е закупувал скъпи дрехи и обувки и
се е подложил на медицинска интервенция в Турция, съдът не счита че
показва липса на заинтересованост към семейството и разхищение на
семейния бюджет, тъй като от показанията на свидетелите също се установи,
че такива са купувани и на децата, а не само за ответника и това
обстоятелство не води до извод за ущърб на бюджета на семейството.
През периода 2019-2022г. ищцата е реализирала доход за съгласно
съдебно-икономическата експертиза в размер общо на 35094,20 лева, от които:
424,59 лева доход от трудова дейност, 550 лева преведени суми от ДСП,
доходи от обезщетение от НОИ и ДСП, доходи от дейност в търговското си
дружество в размер на 34119,61 лева.
Ответникът за периода 2013-2022г., също съгласно експертизата е
получил доход от трудовата си дейност в размер на 23912,03 лева.
В практиката си ВКС приема (Решение №50122/06.01.2023г. ВКС по
гр.д.№4989/2021г., IIг.о., ГК,), че „при предявен иск по чл.29 ал.3 СК, когато
страните не спорят за имуществения режим, приложим към придобитото
вещно право и не е предявен иск по чл.24 ал.4 СК или чл.23 СК по отношение
на конкретна индивидуално определена вещ, придобита по време на брака,
съдът при определяне приноса на всеки от съпрузите следва да съобрази
всички обстоятелства по чл.21 ал.2 СК, без значение дали средствата са лични
като придобити преди брака или по дарение на единия съпруг, дали са в
резултат от получен кредит, за който отговаря единия или и двамата съпрузи
или са от осъществявана по време на брака дейност, като без значение е за
15
какво са изразходвани тези конкретни средства – за придобиване на
имуществото в режим на съпружеска имуществена общност или за
осигуряване бита на семейството и отглеждането на децата. Притежаването на
лични средства не следва да се отчита единствено в хипотеза, когато по исков
ред е установено, че те са вложени в придобиването на вещно право, за което е
признато за установено, че е лична собственост, изцяло или отчасти, на
единия съпруг на основание чл.23 СК.“ След като в случая няма претенция за
трансформация на лично имущество, следва към доходите на всяка от
страните да се прибавят получените кредити и дарения.
Към доходите на ИЩЦАТА в размер на 35094,20 лева следва да бъдат
прибавени и полученото дарение от нейния баща в размер на 115000 лева, и
заемите, които е получила от своята сестра – чрез системата Уестърн Юнион и
Кеш експрес сървиз суми общо 5454 лева (На 11.03.19г.- 1000 лева; На
17.08.2019г.- 1252 лева; На 30.01.2015г.- 101.83 евро; На 21.10.2015г.- 1000
лева; 13.11.2018г.- 2000 лева, които се установиха от неоспорените
представени с молба от 08.02.2024г. писмени доказателства). Към общия
приход на ищцата за процесния период в размер на 155548,20 лева следва да
се прибави и обезщетението за ползване на имота, където са живели страните
в гр.**** ул.**** №29, тъй като в този имот са живели за периода от месец
септември 2013г., когато са сключили брак до месец април 2020г., като са
ползвали имота безвъзмездно. В заключението е отразено, че обезщетението
за този период е в размер на 13487,46 лева, които са спестени от неплатен от
страните наем, в резултат на което приходът на ищцата е в общ размер на
169035,66 лева.
Към доходите на ОТВЕТНИКА от трудова дейност (облагаем доход)
23912,03 лева следва да бъдат включени получените в заем суми в общ размер
на 35500 лева ( 07.02.2022г. - 8000 лева от С Х.а ; 10.03.2022г. - 7000 лева от С
Х.а ; 04.04.2022г. – 2000 лева от *** И. ; 09.04.2022г. – 8500 лева от **** Х.а;
26.04.2022г. – 5000 лева от .В. И. ; 05.05.2022г. – 5000 лева от М. Х. ). Следва
да бъде включена и сумата от получен заем от свидетеля Нгуен в размер на
10000 лева, от която следва да бъде извадена сумата от 3357,26 лева, с която
ответникът е погасявал кредит за придобито лично имущество и остава сума
от 6660,14 лева, която следва да бъде прибавена към получения от ответника
доход. В този случай общия приход на ответника за процесния период е в
размер на 66072,17 лева. Съдът приема, че получените в заем суми са
доказани от приложените по делото разписки, които кореспондират със
свидетелските показания и тъй като договорите за заем нямат задължителна
форма, то ответникът доказа, че е получил като заем посочените в разписките
суми.
По предявен иск по чл.29 ал.3 СК, съдът определя по-голям дял от
цялата съвкупност на вещните права – съпружеска имуществена общност.
Щом към имуществените отношения на съпрузите е приложим законовият
режим на общност и вещните права са придобити по време на брака на
възмездно основание, то спрямо трети лица имуществото се счита придобито
16
в режим на съпружеска имуществена общност. Установяването, че определена
част от имуществото или от вещните права е придобито с лични средства и
представлява лично притежания на единия от съпрузите може да стане само
по исков ред за липса на съвместен принос чл.21 ал.4 СК) или чрез иск по
чл.23 СК за трансформация. В случая такъв иск не е предявяван и всяко вещно
право, придобито на възмездно основание по време на брака, се счита
включено в режима на съпружеска имуществена общност.
За да се прецени основателността на иска, следва да се установи
стойността на имуществото придобито от страните по време на брака до
момента на фактическата раздяла, което да бъде съпоставено с прихода на
всеки от двамата съпрузи и да се установи дали всеки един от съпрузите би
могъл да придобие имуществото без прихода на другия съпруг.
В тази връзка, съдът допусна до изслушване и назначи
съдебнотехническа експертиза, в която вещото лице да посочи придобивната
стойност на жилищния имот, който страните са изградили в местността *****.
При изготвяне на експертизата, вещото лице е дало заключение в различни
варианти предвид начина на извършване на строителните работи. Съдът
счита, че в случая следва да бъде прието заключението в трети вариант, в
което стойността е изчислена по пазарни цени на имотите, съгласно
представените нотариални актове, пазарни цени на СМР съгласно
представените разходооправдателни документи и свидетелски показания за
труд и пазарни цени на проектиране и такси в Община ****. Съдът приема, че
този вариант е достоверен с оглед събраните доказателства, че строителните
работи са осъществени от физически лица, а по отношение стойността на
вложените материали и труд вещото лице е съобразило
разходооправдателните документи и направените плащания по банков път.
По отношение стойността на придобиване на двата парцела, съдът
счита, че следва да бъде съобразена цената, отразена в нотариалните актове :
Поземлен имот с идентификатор 56722.757.220 с площ от 462 кв.м., заедно с
построената в него сграда с идентификатор 56722.757.220.1 с площ от 27
кв.м., находящи се в местността „*****“ с цена 1945 лева и с идентификатор
56722.757.221, с площ от 473 кв.м. на стойност 60 лева.
С оглед установеното, че на 08.12.2020г. от Главен архитект на Община
**** е издадено Разрешение за строеж №353/08.12.2020г., влязло в законна
сила на 04.01.2021г. за строеж на Еднофамилна жилищна сграда, пета
категория в поземлен имот с идентификатор 56722.757.766 в местността
„*****“, съгласно одобрени проекти на 13.08.2020г., представляваща сграда с
идентификатор 56722.757.766.2, съдът приема, че вещото лице е дало
правилно и компетентно заключение относно разходите за проектиране и
промяна в предназначение, което е на обща стойност 10730,80 лева.
С оглед представените разходооправдателни документи касаещи
стойността на строителните материали, направените плащания по банков път
от сметката с титуляр – ищцата по делото и показанията на строителя, съдът
17
кредитира заключението в частта относно стойността на строителните работи
на стойност 119 299 лева.
По отношение на посочените два автомобила, съдът приема за
установено, че двата са придобити и продадени по време на брака и следва да
бъдат включени в стойността на придобитото имущество. С оглед
представените писмени доказателства, съдът приема, че стойността на единия
автомобил Тойота е 2000 лева, а на лек автомобил Опел – 300 лева, като с тези
стойности следва да бъдат включени в общия размер, тъй като в тази насока са
представени писмени доказателства – договорите за продажба.
Така общата стойност на придобитото по време на брака до
настъпване на фактическата раздяла имущество е на стойност 134335,50
лева.
Практиката на ВКС е разяснила, че при равен нематериален принос и
когато всеки от съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл.17 СК (какъвто
съдът е приел за доказан по делото), значително по-високия доход на единия
от тях е основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, само
ако без този по-висок доход имуществото не би могло да бъде придобито. В
случая при придобито по време на брака имущество, оценено от експертизата
на 134335,50 лв., не би могло да бъде придобито без дохода на ищцата, поради
което следва да бъде определен по-голям принос на ищцата основание чл.29
ал.3 СК. При преценка значителността на приноса, съдът съобрази, че без
доходите на ищцата, само с доходите на ответника не биха могли да придобият
това имущество, тъй като доходите на ответника са повече от два пъти по-
ниски от стойността на придобитото по време на брака имущество (Р.
№50122/06.01.2023г., ВКС, гр.д. №4989/2021г., II г. о., ГК)
Приходите на двете страни са в общ размер на 235107,83 лева, от които
169035,66 лева за ищцата и 660872,17 на ответника.
Съотношението за ищцата е 169035,66/235107,83 = 71,89 %
Съотношението за ответника 66072,17/235107,83 = 28,11 %.
С оглед на това, следва да бъде определен по-голям дял на ищцата С. А.
И. с ЕГН ********** от гр.**** от имуществото, придобито по време на брака
и с А. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.****, сключен на 17.09.2013г. и прекратен
с развод на 20.09.2022г., поради значително по-голям принос, в размер на 21,89
%, като нейният дял следва да бъде 71,89 % (включва ½ от имуществото по
презумпция). Искът се явява основателен до 21,89 % като за разликата до 45 %
, или 95 % от общото СИО, следва да бъде отхвърлен.
По разноските : Разноските на ответника са в размер на 5015 лева за
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и депозит за свидетели.
Ищцата е направила възражение за прекомерност. Като съобрази, че искът е
неоценяем и като прецени явяванията на процесуалните представители на
страните и участията им в процеса, с оглед направеното възражение от страна
на ищцата, съдът счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника следва да бъде редуцирано на 3500 лева, с което
18
разноските на ответника са в общ размер на 4015 лева.
Съгласно представени списък с разноски, разноските на ищцата с в
размер на 4455 лева.
Предвид уважената част на претенцията ( 21,89 % при претенция 45 % ),
ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 2167,10 лева.
С оглед отхвърлената част на иска, ищцата ( 23,11 % при претенция 45
%) дължи, ищцата дължи на ответника разноски в размер на 2061,92 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.29 ал.3 СК на С. А. И. с ЕГН **********
от гр.**** по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака и с А.
Х. Х. с ЕГН ********** от гр.****, сключен на 17.09.2013г. и прекратен с
развод на 20.09.2022г., поради значително по-голям принос, в размер на 21,89
%, (71,89 %, от цялото СИО) и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска до 45 %
(95 % от цялото СИО).
ОСЪЖДА А. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на С. А. И.
с ЕГН ********** от гр.**** разноски в размер на 2167,10 лева
ОСЪЖДА С. А. И. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на А. Х. Х.
с ЕГН ********** от гр.**** разноски в размер на 2061,92 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
19