№ 10197
гр. ******, 03.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110150946 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от ***************************,
искова молба против ****************, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ с искане да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
293.37 лв. представляваща непогА. остатък от възнаграждение за извършен превоз на
стоки, за което е издадена фактура № *****/04.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 28.08.2024 г. до
окончателно изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните е сключен договор за превоз на стоки, по силата на който се задължил срещу
навло в размер на 800 лв. без ДДС или 960 лв. с ДДС да натовари от
*************************, „*******************************************,
товар, който да достави в
***********************************************************. Твърди, че е
изпълнил задълженията си по договора, като издал и фактура № *****/04.07.2024 г. на
стойност 800 лв. без ДДС или 960 лв. с ДДС. Същата била изпратена заедно с
екземпляр от CMR товарителницата чрез куриерска фирма ******** на 05.07.2024 г. и
получена от ответника на 08.07.2024 г. Излага, че сумата по фактурата е следвало да се
1
заплати в срок до 14 дни от получаването, а именно - до 22.07.2024г. В срока за
плащане ответникът не заплатил дължимата сума, а едва на 06.08.2024 г. извършил
плащане в общ размер от 3 855,58 лв., с което ищецът твърди, че е погА.о старо
задължение на ответника по фактура № *****/01.07.2024 г. на стойност 3 188,95 лв. С
остатъка от заплатената сума - 666,63 лв., сочи, че е частично погА.о задължението по
процесната фактура. Излага, че с цитирането в основанието на платежното нареждане
от 06.08.2024 г. на фактура № ***** и № *****, ответникът е признал задълженията.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че с ищеца се
намират в търговски взаимоотношения, по силата на които е възлагал неколкократно
на ищеца организирането на транспорт. Сочи, че със заявка - договор №
*************/18.06.2024 г., е възложил извършването на транспорт по релация
************************. Договореното между страните навло било в размер на
2895,58 лв. без включен ДДС, а уговореният срок за плащане - до 30 работни дни след
представяне на оригинална CMR и фактура. С оглед посоченото, ищецът издал
фактура № *****/01.07.2024 г. с основание транспортна услуга по посочения договор -
2700 лв. без ДДС, митнически документи - 195,58 лв. без ДДС и престой 293,37 лв.
/150 евро/ без ДДС. На основание чл. 30 от ЗДДС върху посочените стойности не бил
начислен ДДС. С платежно нареждане от 06.08.2024 г. твърди, че е заплатил изцяло и в
срок договорената между страните цена по договора в размер на 2895,58 лв. без ДДС,
включваща транспорт в размер на 2700 лв. без ДДС и митнически документи в размер
на 195,58 лв. Сочи, че не е платил фактурираната стойност за престой в размер на
293,37 лв. /150 евро/, като оспорил писмено и дължимостта на сумата. Със заявка -
договор № *************/01.07.2024 г., възложил на ищеца извършването на
транспорт по релация ******* - *******. Договореното между страните навло било в
размер на 800 лв. без включен ДДС, а уговореният срок за плащане - до 30 работни
дни след представяне на оригинална CMR и фактура. Въз основа на цитирания договор
между страните ищецът издал фактура № *****/04.07.2024 г. с основание транспортна
услуга по посочения договор - 800 лв. без ДДС или 960 лв. с включен ДДС. С
платежно нареждане от 06.08.2024 г. ответникът твърди, че е заплатил изцяло и в срок
договорената между страните цена по договора в размер на 960,00 лв. с ДДС. Твърди,
че между страните е водена кореспонденция по електронна поща, видно от която на
07.08.2024 г. ищецът го е уведомил за следното: „...получихме плащане по фактура
***** за последния транспорт от ****** но липсва плащане от 150,00 евро
неустойка за забавянето в ******. ...“ Счита, че посочено в имейла представлява
извънсъдебно признание на факта, че със сумата от 3855,58 лв. са погА.и изцяло
задълженията от 2 895,58 лв. по фактура *****/01.07.2024 г. и 960 лв. по фактура
*****/04.07.2024 г., като единствената неплатена сума била 150,00 евро неустойка. В
2
отговор на изпратеното електронно съобщение твърди, че е заявил, че причината за
забавянето /ненавременното обмитяване/ е заради други пратки в камиона, като
оспорил дължимостта на фактурираната неустойка. Излага, че с двата договора между
страните е уговорен срок за плащане от 30 работни дни, считано от представяне на
оригинална CMR и фактура, поради което счита, че разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от
ТЗ е неприложима. Твърди, че сумите по двете фактури са платени изцяло и в срок.
При условия на евентуалност и в случай че ищецът измени иска си, оспорва
дължимостта на неустойката в размер на 293,37 лв. /150 евро/, начислена с фактура №
*****/01.07.2024 г. Излага, че в чл. 20.7. от заявка - договор №
*************/18.06.2024 г. е записано, че „Престои се заплащат само след
предварително писмено съгласие между страните и само за работни дни“. Съгласно
чл. 1.14 от Общи условия на **************** към заявка-договор за международен
автомобилен превоз на товари, приети от ищеца по силата на чл. 20.18 от цитирания
договор, „превозвачът се задължава да информира *************** в писмена
форма за всички закъснения на транспорта, всякакви отклонения от нормалния
маршрут, както и възможни допълнителни разходи /в т.ч. за претоварване/,
незабавно щом получи информация за това. *************** се задължава да
заплаща само допълнителни разходи, за които предварително е било уведомено и е
дало изричното си писмено съгласие.“ Твърди, че при изпълнението на превоза на
стоки от ***************** до ********** между страните не е постигнато писмено
съгласие за начисляване на неустойка за престой, както и че не е дал изричното си
писмено съгласие за това. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 372, ал. 1 във вр. с
чл. 367 ТЗ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно: че със заявка - договор № *************/18.06.2024
г. ответникът е възложил на ищеца извършването на транспорт по релация
***********************, за което от ищеца е издадена фактура № *****/01.07.2024
г. на стойност 3 188,95 лв.; че със заявка - договор № *************/01.07.2024 г.
ответникът е възложил на ищеца извършването на транспорт по релация ******* –
******* срещу договорено навло в размер на 800 лв. без включен ДДС, че превозът е
извършен от ищеца, за което същият е издал фактура № *****/04.07.2024 г. на
стойност 800 лв. без ДДС или 960 лв. с включен ДДС; че на 06.08.2024 г. ответникът е
извършил плащане в размер на 3855,58 лв.
3
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти –
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 372, ал. 1 във вр. с
чл. 367 ТЗ
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно,
наличието на облигационни правоотношения между страните, породени от
индивидуализирания договор за превоз, при посочените параметри, както и срочно и
качествено изпълнение на задълженията му, произтичащи от процесния договор и
възникнало задължение за заплащане на сума в размер на процесната.
УКАЗВА на ответното дружество, че в негова доказателствена тежест е да
докаже плащане на уговореното възнаграждение за процесния превоз.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.05.2025 г. от 10.00 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4