РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. , 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20231220100813 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от А. Е. Х. от с.Х.. против А. Е. М. и Г. Х. М., двамата от с.Д....
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцата А. Е. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Х.., обл. Благоевград, че ответниците
А. Е. М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес с. Д..., обл. Благоевград, ул. „.., не са собственици на
основание давностно владение на процесния недвижим имот, а именно:
урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот планоснимачен номер
186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с. Д.общ.
Гърмен, обл. Благоевград, утвърден със заповед № .. г. на ОбНС, с площ на
имота от 460 кв. м (четиристотин и шестдесет квадратни метра), при съседи
на урегулирания поземлен имот: от изток - улица; запад - УПИ - парцел I -
187 (първи за имот планоснимачен номер сто осемдесет и седми) на Рамзи
Кехая; от север - УПИ - парцел V - 183 (пети за имот планоснимачен номер
сто осемдесети трети) на Костадин Харисков и от юг - УПИ - парцел VII -1 8
8 (седми за имот планоснимачен номер сто осемдесет и осми) на Зекрем
1
Рестемов и др., ведно с построените в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 115 кв. м (сто и петнадесет
квадратни метра), ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от
80 кв. м (осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА СГРАДА със застроена
площ от 42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра), доколкото само
първият ответник - А. Е. М., с ЕГН **********, притежава, по наследство от
Е. Шеин М., с ЕГН **********, и А.М.., с ЕГН ********** - бивши жители на
с. Д.., общ. Гърмен, обл. Благоевград и негови родители - само ¼ ид. ч. (една
четвърта идеална част) от него, да бъде отменен документа, издаден по реда
на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с който ответниците се легитимират като
собственици на имота, а именно: нотариален акт ..г. по описа на нотариус А.,
с район на действие - съдебния район на PC Гоце Делчев и с № ..o РИК в гр.
София, вписан в СВ при PC Гоце Делчев -дв . вх. per. № .. г., парт. кн. .., в
частта му, с която А. Е. М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес с. Д.., общ, Гърмен, обл. Благоевград, ул. „. ., са
признати за собственици по давностно владение над действително
притежаваната от ответника А. Е. М., с ЕГН **********, по наследство от Е.
Шеин М., с ЕГН **********, и А. М. с ЕГН ********** - бивши жители на с.
Д.., общ. Гърмен, обл. Благоевград и негови родители – ¼ ид. ч, (една
четвърта идеална част). Също така се иска да бъде признато по отношение на
ответниците А. Е. М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес с. Д.., общ. Гърмен, обл. Благоевград, ул.
„Деветнадесета“ № 4, че- ищцата А. Е. Х., с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Хвостяне, общ. Гърмен, обл. Благоевград е собственик, на основание
наследство от Е. Шеин М., с ЕГН **********, и А. М., с ЕГН ********** -
бивши жители на с. Д.. общ. Гърмен, обл. Благоевград и нейни родители на
1/4 ид. ч. (една четвърта идеална част) от следния недвижим имот, а именно:
урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот планоснимачен номер
186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с. Дъбница,
общ. Гърмен, обл. Благоевград, утвърден със заповед № . г. на ОбНС, с площ
на имота от 460 кв. м (четиристотин и шестдесет квадратни метра), при
съседи на урегулирания поземлен имот: от изток - улица; запад - УПИ -
парцел 1-187 (първи за имот планоснимачен номер сто осемдесет и седми) на
Р. К.; от север - УПИ - парцел V - 183 (пети за имот планоснимачен номер сто
осемдесети трети) на К. Х. и от юг - УПИ - парцел VII - 188 (седми за имот
2
планоснимачен номер сто осемдесет и осми) на З. Ре.. и др., ведно с
построените в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 115 кв. м (сто и петнадесет квадратни метра),
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80 кв. м
(осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от
42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра/.
Ответниците представят писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който изрязяват становище за неоснователност на
предявените искове.Навеждат твърдения, че са придобили имота по давност.
Правната квалификация на предявените искове– чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.537 ал.2 от ГПК.
В хода на производството са ангажирани писмени и гласни
доказателства.
Като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и
възраженията на страните, по отношение на предявения иск съдът намира
следното:
Исковете са депозирани до надлежния съд, от процесуално
легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу
надлежни ответници, оспорващи претендираното право.
По същество предявените искове са основателни, поради следното:
По делото са представени доказателства, от които се установява, че
ищцата и първия ответник са брат и сестра, а двамата ответници са съпрузи.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № ...г. по описа на нотариус А., с район на действие -
съдебния район на PC Гоце Делчев и с ..вписан в СВ при PC Гоце Делчев -д в
. вх. per. ..г., парт. кн. .., двамата ответници са признати за собственици по
давностно владение, в режим на СИО, на следния недвижим имот:
Уриурегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот ппаноснимачен
номер 186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с.
Д.., общ. Гърмен, обл. Благоевград, утвърден със заповед № 575 от 1973 г. на
ОбНС, с площ на имота от 460 кв. м (четиристотин и шестдесет квадратни
метра), при съседи на урегулирания поземлен имот: от изток - улица; запад -
УПИ - парцел 1 -1 8 7 (първи за имот планоснимачен номер сто осемдесет и
седми) на Рамзи Кехая; от север - УПИ - парцел V -1 8 3 (пети за имот
3
планоснимачен номер сто осемдесети трети) на К. Х. и от юг - УПИ - парцел
VII -1 8 8 (седми за имот планоснимачен номер сто осемдесет и осми) на З. Р..
и др., ведно с построените в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 115 кв. м (сто и петнадесет
квадратни метра), ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от
80 кв. м (осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА СГРАДА със застроена
площ от 42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра).
Разпитани са свидетелите Кя. Х., Х. Р. А.,, Н. А. Ш..Свидетеля Х. в
показанията си твърди, че двамата ответници от 20-30 години са в Турция и
че на две години веднъж си идват в България, а след като починали
родителите му, А. не е идвал.Също така твърди, че родителите са починали
преди 7-8 години и че същите до смъртта си са живели в в с.Дъ., в старата
къща.Според него в имота има две къщи и нещо тако хаят.Не е чувал
родителите на страните да са правили изявление, че имота е на някое от
децата и че А. да е взел наследсктво.Че в селото никой не казва имота да е на
А. или на някой друг.Също, че след смъртта на родителите не се е налагало
ремонт на къщата.Че къщата е стегната, не са я мазали, покрив не са
правили.Не е виждал някой да прави ремонт на къщата.Свидетеля Адемов
познава добре страните по делото и е техен родственик.Имота според него е
триетажна масивна къща с дворно място и е построена от бащата на А. през
1978 година и там е живял А..Знае, че имота е на А. от 3-4 години.Че когато
А. си идвал от Турция сменил покрива, стегнал етажа, сменил дограма и че
миналата година се довършили ремонтите.Че се знаело отпреди, че имота е на
А. и че има неписано правило, че къщата е на мъжката рожба.Че А. е в Турция
от 1994 година и че още оттогава се знаело, че къщата е на него.Че ако се
питат възрастните хора в селото те казват че имота е на Е., а младите казват,
че е на А..Че досега не е имало спор за къщата.Че А. си идва поне 3-4 пъти в
годината и че децата му също идват.Че когато се вършили ремонтите
родителите на А. не били живи.Свидетеля Ш. познава ответника А. М., но не
познава ищцата, като твърди, че и двамата живеят в Турция.Знае от А., че с
ищцата има претенции за къщата.Твърди, че ремонтите в къщата са се
правили когато са били живи родителите на страните.Че свидетеля е помагал
и че ремонтите са плащани от А..Че бащата на А. му казал, че оставя къщата
на А., за да продължи рода им.Че от 20 години прави ремонти на тази къща и
че има ключове за къщата дадени му от А..Че е имало периоди когато А. си е
4
идвал през два месеца и че сега си идва по рядко.Че в къщата са подменени
инсталации, ВИК, покрив, баня, кухня и че материалите за всички тези
ремонти са осигурявани от А..Че правил ремонт и през миналото лято.Също
така, че в село Дъбница се знае, че имота е на А..
По делото са приложени удостоверения за наследници, от които е видно,
че Ат. Асим М. – майка на ищцата и първия ответник е починала на .. г., а
техния баща Е. Шеин М. е починал на ...
Между страните не се спори, а и се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че процесния поземлен имот с изградените
в него посторойки е бил собственост на родителите на ишцата и първия
ответник. Двама от разпитаните по делото свидетели навеждат твърдение, че
волята на родителите им, изразена устно пред тях е била имота да остане в
собственост на сина им ответника А. М..Ако това действително е било така,
същите са имали възможността да се разпоредят с имота в полза на този
ответник приживе, но по делото не се представика каквито и да е
доказателства това да е било направено.
По отношение направеното от ответниците възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност, следва да се има предвид, че въпроса за
възможността правото на собственост върху наследствената вещ да бъде
придобито от един от наследниците, е изяснен обстойно в доктрината и
съдебната практика.По делото не се установява, че от страна на ответниците
по някакъв начин са били извършени действия, с които същите са
обективирали спрямо останалите съсобственици - наследници намерението си
да владеят и техните идеални части за себе си, каквото е изискването на
Закона за собствеността и съответно задължителното му тълкуване съгласно
ТР № 1 /06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС. Нито един
от свидетелите по делото не е сочи, че ответниците са заявили пред
останалите наследници – съсобственици на поземления имот, че са
променили намерението, с което държат техните части от имота.Независимо,
че по делото посредством свидетелските показания на свидетелите се
установява факта, че ответниците са извършвали ремонтни дейности в имота
/част от които обаче докато са били живи родителите им/, не се установява
ответниците да са установили трайно фактическо владение върху имота, но
дори и да се приеме, че е било налице такова/ нямало как да има такова,
5
доколкото ответниците живеят трайно в чужбина и се прибират рядко в
родното си село/, то няма как да се приеме, че същите са демонстрирали
промяна на намерението си, с което държат имота пред останалите
съсобственици на имота като явно и по недвусмислен начин да е отрекъл пред
тях правата им върху имота.Показателно за това, че първия ответник,
съгласно показанията на водения от самия него свидегел Шенгов е започнал
ремонтите по времето, когато са били живи родителите му. В тази връзка,
съдът намира, че свидетелите на ответната страна установяват само
упражняването инцидентно на фактическа власт върху процесния имот, при
това след смъртта на родители му, когато от трети лица в негово отсъствие са
били извършвани ремонтни дейности в къщата.Това обаче според съда не са
действия, които сами по себе си установяват своенето на целия имот, за който
ответниците са били наясно, че е наследствен, а същите доказват само
действия, свързани с ползването на имота по време на инцидентното
пребиваване на ответниците в селото и във връзка с извършване на
ремонтните дейности, като според съда това не са действия, които
демонстрират промяна на намерението, с което се държи чужд имот,
съответно чужди части от съсобствен имот.Ремонтните дейности са действия
на обикновено управление по поддържане на съсобствен имот и не доказват
промяна в намерението на ответниците да владеят не само собствената си
идеална част, но и идеалните части от останалите сънаследници /в това число
на ищцата по делото/, по отношение на които имат само качеството на
държатели - в този смисъл Решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
272/2012 г., II г. о., ГК. Дори да се приме установена фактическа власт върху
имота, сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху
имота не е достатъчен, за се приеме, че е налице владение, като основание за
придобиване по давност на идеалната част на другия сънаследник. Липсват
данни за предаването на владението на притежаваните от ищцата идеална
част от имота на ответниците с конклудентни действия или чрез словесно
изразено съгласие. В този смисъл желанието да се придобие един имот само
по себе си не поражда правни последици, ако не е заявено чрез съответните
действия.На следващо място, следва да се посочи, че по делото не е
установено упражняването на фактическа власт върху имота/дори и да се
приме, че такова е налице/ от ответниците да е било съпроводено с отричане
правата на останалите наследници, в това число и на ищцата по делото. В
6
случая, по отношение на правата на ищцата и останалите съсобственици –
като наследници на общите им наследодатели се касае за признати по закон
права, отказ от които не е заявен по установения за това ред /чл. 52 ЗН, вр. чл.
49 ЗН/. В този смисъл, не се установи от страна на ищцата и останалите
съсобственици да е бил обективиран по някакъв начин отказ от права, респ.
да е направен отказ от наследство, което съгласно изискването на закона
следва да се осъществи и в писмена форма – чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН и в
нотариална форма. Никой от разпитаните по делото свидетели, включително
и тези на ответната страна не твърди, че е имало случай, при който
ответниците не са допускали ищцата в процесния имот или да са заявили
ясно пред тях, че считат този имот само за свой, а не за собственост на всички
наследници / Решение № 938 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр.дело № 4880/2008
г., ІV г. о., ГК, Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013
г., II г. о., ГК, Решение № 566 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2009 г.,
I г. о., ГК/. Обстоятелствата, които се установяват посредством свидетелските
показания изключват факта, че от страна на ответниците е било
демонстрирано с правни действия намерение да владеят целия имот за себе
си. Не е налице потвърждение наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност, а до момента, в който
намерението за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост върху идеалните части на останалите
съсобственици - сънаследници. В този смисъл, както бе изложено по-горе
своенето трябва да е явно и несъмнително, а именно да са извършени такива
правни действия, чрез които съсобственикът да е заявил по категоричен начин
пред останалите съсобственици - сънаследници, че владее и техните идеални
части за себе си.Доказателства за това не са събрани по делото, поради което
съдът счита, че в случая е налице държане от страна на ответниците по
отношение на идеалните части на другите съсобственици.Дори и да се
приеме, че от страна ищцата по делото не са били упражнявани правата й по
владеене и ползване на имота през целия визиран от ответниците период от
време, настоящият състав намира, че неупражняването на права не може да са
квалифицира нито като отказ от такива, нито като признание на промененото
субективно намерение на държателя, при липсата на доведено до знанието на
титуляра на правото на собственост такова намерение.В допълнение на
изложеното, следва да се посочи, че дори и по делото да се приеме, че не е
7
доказано упражняването на правомощието на владение върху поземления
имот от страна на останалите наследници, то неупражняването на
правомощието на владение върху същите не води до загубване на правото им
на собственост, след като спрямо тях не се установи и доказа ответницитеда
са променили намерението си да владеят техните идеални части от
поземления имот само за себе си и да са довели до тяхното знание това си
намерение и обективно да са проявили фактически действия върху
останалите идеални части от имота, от които да може да се направи несъмнен
извод, че искат да ги своят само за себе си. /в тази насока решение № 16 от
17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2014 г. на I г.о./. Само в такъв случай и
в срока на придобивната давност по чл. 79 ЗС би възникнало за този
съсобственик изключително в неговия патримониум правото на собственост
върху имота. Поведението на позовалия се на придобивна давност следва да е
активно спрямо другите съсобственици, без да е необходимо последните да
доказват свое активно поведение по отношение на правата си във вещта,
които не може да изгуби, ако друг не ги придобие /чл. 99 ЗС/. Изложеното,
дава основание да се приеме, че единственият възможен извод въз основа на
събраните доказателства по делото е, че ответниците са станали и са останали
държатели на частите на останалите съсобственици, респ. че имотът не е
изгубил статута си на съсобствен по наследство между всички наследници.
Поради изложеното, съдът намира за основателен предявения
отрицателен установителен иск, а като последица на уважаването му съдът
намира за основателно и искането за отмяна на процесния нотариален акт в
частта му за над 1/4 ид.части от процесния имот.
Предвид на направения анализ на събраните по делото доказателства
според съда следва да бъде уважен и иска, с който ищцата иска да бъде
признато по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание
наследство от родителите си на 1/4 ид. ч. (една четвърта идеална част) от
процесния недвижими имот.
По отношение възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата съдът намира
същото за неоснователно.Размера на същото е съобразено с предвидения
размер на адвокатско възнаграждение в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражздения.
8
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищцата
сторените от нея разноски в настоящето производство, в общ размер на
1727.38 лева, съгласно представен списък за разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищцата А. Е. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Х.., обл. Благоевград, че ответниците
А. Е. М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес с. Д.., обл. Благоевград, ул. „.., не са собственици на
основание давностно владение на процесния недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот планоснимачен номер
186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с. Д.., обл.
Благоевград, утвърден със заповед № .. г. на ОбНС, с площ на имота от 460
кв. м (четиристотин и шестдесет квадратни метра), при съседи на
урегулирания поземлен имот: от изток - улица; запад - УПИ - парцел I - 187
(първи за имот планоснимачен номер сто осемдесет и седми) на Р. К.; от север
- УПИ - парцел V - 183 (пети за имот планоснимачен номер сто осемдесети
трети) на К. Х. и от юг - УПИ - парцел VII -1 8 8 (седми за имот
планоснимачен номер сто осемдесет и осми) на З. Р.в и др., ведно с
построените в същия имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 115 кв. м (сто и петнадесет квадратни метра),
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80 кв. м
(осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от
42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра), доколкото само първият
ответник - А. Е. М., с ЕГН **********, притежава, по наследство от Е. Шеин
М., с ЕГН **********, и Ат. Ма., с ЕГН ********** - бивши жители на с. Д..,
обл. Благоевград и негови родители - само ¼ ид. ч. (една четвърта ид.еална
част) от него.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № .. г. по описа на нотариус А., с район на
действие - съдебния район на PC Гоце Делчев и с № .no РИК в гр. София,
вписан в СВ при PC Гоце Делчев -дв . ...г., парт. кн. .., в частта му, с която А.
Е. М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес с. Д..обл. Благоевград, ул. „.., са признати за собственици по давностно
9
владение над действително притежаваната от ответника А. Е. М., с ЕГН
**********, по наследство от Е. Шеин М., с ЕГН **********, и А. А., с ЕГН
********** - бивши жители на с. Д.., обл. Благоевград и негови родители – ¼
ид. ч, (една четвърта идеална част).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците А. Е.
М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес с. Д.., обл. Благоевград, ул. „Деветнадесета“ № 4, че- ищцата А. Е. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Х., обл. Благоевград е собственик, на
основание наследство от Е. Шеин М., с ЕГН **********, и А. М., с ЕГН
********** - бивши жители на с. .обл. Благоевг..рад и нейни родители на 1/4
ид. ч. (една четвърта идеална част) от следния недвижим имот, а именно:
урегулиран поземлен имот - парцел VI (шести), имот планоснимачен номер
186 (сто осемдесет и шести) от квартал 20 (двадесети) по плана на с. ., обл.
Благоевград, утвърден със заповед №.. г. на ОбНС, с площ на имота от 460 кв.
м (четиристотин и шестдесет квадратни метра), при съседи на урегулирания
поземлен имот: от изток - улица; запад - УПИ - парцел 1-187 (първи за имот
планоснимачен номер сто осемдесет и седми) на Р. К.; от север - УПИ -
парцел V - 183 (пети за имот планоснимачен номер сто осемдесети трети) на
К.Х. и от юг - УПИ - парцел VII - 188 (седми за имот планоснимачен номер
сто осемдесет и осми) на З. Р. и др., ведно с построените в същия имот
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 115
кв. м (сто и петнадесет квадратни метра), ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 80 кв. м (осемдесет квадратни метра) и МАСИВНА
СГРАДА със застроена площ от 42 кв. м (четиридесет и два квадратни метра/.
ОСЪЖДА ответниците А. Е. М., с ЕГН **********, и Г. Х. М., с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес с. Д.., обл. Благоевград, ул. ...да
заплатят на ищцата А. Е. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Х..обл.
Благоевград сторените по делото разноски в общ размер на .. лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10