О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е N
гр. Сливен, 30.01.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д. N 51 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК
Производството е образувано по частна жалба против разпореждане
от 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6501/2019 г. по описа на РС Сливен, с което е
отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Частният жалбоподател Вива Кредит ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София ***************** – молител в първоинстанционното
производство, обжалва разпореждането за
отказ на основание, като счита същото за незаконосъобразно. Заявява, че погрешно
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вместо заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Твърди се че грешката била видна от текста на заявлението и то приложените
документи. Твърди, че заповедния съд е следвало на основание чл. 425 ал. 2 от ГПК да даде указания на молителя да замени подадения от него грешен образец с
правилния.
Моли съдът да издаде заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК – Договор за паричен заем от 07.06.2018 г. и
изпълнителен лист, като прилага коректно попълнен образец по чл. 417 от ГПК.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като
подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно
чл. 274, ал.1 т. 2 вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване по реда на глава
двадесет и първа ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Процесуалният представител на молителя в заповедното
производство безспорно е подал Заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за суми над 25 000 лв., които не са подсъдни на Районен съд и поради
това издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е недопустимо. Това се
признава и от частния жалбоподател и в този смисъл отказът за издаване на
заповед за изпълнение е правилен. Спорът
по същество се свежда до това бил ли е длъжен съдът да укаже на заявителя, че
вместо образец на заявление за издаване на заповед по чл. 410 е следвало да
използва образец на заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК.
Заявителят е избрал правилния образец, доколкото именно
този образец е утвърден в Приложение № 1
към чл. 3 от издадената по чл. 425, ал. от ГПК Наредба № 6/20.02.2008 г. В
заявлението е отразено че вземането произтича от Договор за заем „Вивакредит
Оптима“ от 07.06.2018 г. сключен между Т.С.Х. и Вива кредит и сключените в
последствие договор за поръчителство между Вива кредит и Г.Д.Д., който обезпечил всички вземания. Съдът е на противното от жабоподателя
становище че от текста на заявлението ставало ясно, че се иска издаване на
заповед по чл. 417 , а именно за вземане основано на документ. В графата какво
е паричното вземане не е посочен ипотечен акт изобщо. Въпреки че жалбоподателя
твърди, че основава искането си на повече от един документ- друг документ от
изброените в чл. 417 не се сочи. В графата „обстоятелства, на които се основава
вземането“ в подаденото заявление е споменато, че към договора, на който
се основава вземането има сключена договорна ипотека за обезпечение. Това обаче
по никакъв начин не може да се тълкува в смисъл, че молителят имал предвид именно
това да е документът, на който се основава искането му за издаване на заповед
за НЕЗАБАВНО изпълнение по документ по чл. 417 от ГПК. Документът никъде не е
посочен като основание за вземането.
Законът изрично разделя двата способа за издаване на
заповеден акт, а именно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 и такава
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Те не са взаимно заменяеми, т.е. ако съдът прецени че няма основание за
издаването на заявената заповед, да даде указания да се заяви издаването на
другата. Ищецът е суверен в избора на способ за удовлетворяване на вземането
му. В настоящият случай, грешният избор на ред за издаване на заповед за
изпълнение не може да се компенсира с указания на първоинстанционния съд. Съдът
не може да дава указания за правилен и основателен метод за защита на
правата на заявителите. Съдът не може от самата недопустимост или неоснователност
на искането в заявлението да прави извод за възможност за подаване на друго
заявление, че и да дава указания за това. Съдът не споделя доводите на частния
жалбоподател, че се касае за техническа грешка по подбиране на заявленията, тъй
като никъде в текста на подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не е нито посочено, че вземането се основава на документ, нито че
се иска издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение. Грешката
на заявителя е фатална и не може да се поправи с даване от съда на указания за
заявяване на други обстоятелства или за промяна на искането.
Поради гореизложеното жалбата следва да се остави без
уважение и съгласно изхода от производството право на разноски за страната не
възникват.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, подадената от процесуалният представител на Вива Кредит ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София ***************, частната жалба против разпореждане
от 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6501/2019 г. по описа на РС Сливен, с което е отказано
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.