РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 264417 от 02.07.2021 г. по гр.д. 11523/2020 г. по описа на СГС, I-30 състав,
съдът е осъдил „Юробанк България” АД с ЕИК ********* да заплати на Е. Н. И. с ЕГН
********** и К. И. И. с ЕГН: **********, и двамата от гр. *** следните суми на основание
чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД: 28 355,71 лв., представляваща платена без основание сума
поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. -
03.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до
окончателното плащане, 2 366,49 лв., представляваща платена без основание сума за
месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното плащане и 370,58 лв., представляваща
платена без основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. -
03.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до
окончателното плащане, както и е признал за установено в отношенията между страните, че
на основание чл. 146 ЗЗП, във връзка чл. 143 ЗЗП са нищожни клаузите на сключения между
тях договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008 г., както следва: на чл. 1,
ал. 1 от в частта "банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро на Юробанк И Еф Джи
България АД в деня на усвояване на кредита", чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1
1
в частта "валиден за съответния период на начисляване на лихвата", а в останалата част и
отхвърлен установителният иск за нищожност на клаузи от договора, а именно - за чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 2, 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл.23, ал.2.
В резултат на горния изход от делото, банката е осъдена да заплати на ищците
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 6 058.89 лв.
Първоинстанционното решение е атакувано с редовна и допустима въззивна
жалба от „Юробанк България” АД, с която се иска от САС да се отмени решението на СГС
изцяло поради следните съображения: погрешно възприемане от съда, че клаузите не били
индивидуално договорени; че ищците имали друг кредит в лева в същата банка, то това
било индиция за това, че волята на страните за валутата по процесния договор за кредит
била, той да е в швейцарски франкове, а не в лева; погрешно било заключението на съда, че
банката разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, което не
предоставила на кредитополучателя; че единствената информация, с която е разполагала
банката е съобщена на кредитополучателя в чл. 23 от процесния договор; че валутният риск
бил прехвърлен на потребителя /с този извод на СГС дружеството-въззивник не се
съгласява/; че чл. 23 е израз на добросъвестност и на намерение да се изясни на
кредитополучателя какъв е валутният риск от ползване на кредит във франкове; неправилен
бил изводът на съда, че липсвал равновесие, защото в договора не било предвидено, че
банката носи риска от поевтиняването на франка спрямо еврото/лева; не били верни
изводите на съда, че валутата швейцарски франк реално не била уговаряна и поради това,
била нищожна и уговорката за погасяване на кредита в същата валута – швейцарски франк;
нямало неравноправен елемент в уговорката задължението по кредита е уговорено да се
погасява на вноски в швейцарски франкове; неправилно било осъждането на „Юробанк
България“ АД да заплаща сумите от 28 355.71 лв., представляваща валутни разлики за
исковия период и за сумата в размер на 2 366.49 лв., представляваща увеличения размер на
лихвата за същия период; несъгласие за прогласяване като нищожна на клаузата на чл. 12 от
договора за кредит; неправилно прилагане на материалния закон с позоваване на правна
норма, която не е съществувала към момента на сключване на сделката, а именно на чл. 8,
ал. 2, уреждаща такса за предсрочно погасяване; неправилност на изводите на СГС относно
неравноправността на клаузите, касаещи увеличението на лихвения процент по кредита и
липса на аргументи във връзка с уважаване на иска за заплатени в повече такси за
управление на кредита в размер на 37.058 лв. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Насрещната страна /ищците Е. и К. И./ е подала писмен отговор на въззивната
жалба, с който намира същата за неоснователна и също претендира направените разноски.
Пред апелативния съд нови доказателства не са искани и не са събирани.
Производството в първата инстанция е образувано по искова молба от Е. Н. И.
и К. И. И. против „Юробанк България” АД. Те твърдят, че на 13.03.2008 г. са сключили
2
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 33882/2008 г. с посочената банка, по
силата на който получили от банката кредит в размер на 193 100 лева. Погасяването на
кредита следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски. С договор, обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 32, том II, рег.№ 1731, дело № 225 от
2008 г. по описа на М. Н., нотариус с район на действие СРС, ищците ипотекирали следния
свой собствен недвижим имот: апартамент № 6, в степен на завършеност „груб строеж“,
находящ се на 2 етаж, във вх. 3 на жилищна сграда „Е“, ведно със съответните идеални части
от общите части и идеални части от УПИ, находящ се в гр.София, СО, район Панчарево.
Въпреки, че кредитът бил отпуснат и усвоен в лева, ищците твърдят, че през целия период
на договора били задължавани от банката да плащат месечните анюитетни вноски в
швейцарски франкове. Освен това, въпреки изрично уговореното в чл.3 от договора, че
лихвата е сбор от базов лихвен процент в размер на 4,5 % и надбавка от 1.15 пункта,
банката-ответник многократно увеличавала лихвата, а от там и месечната анюитетна вноска
по кредита. Ищците твърдят, че за увеличаване на лихвения процент не били уведомявани
по никакъв начин. С оглед предходното, тъй като до края на срока на договора ищците щели
да заплатят на банката сума, която многократно надвишавала размера на усвоената от тях
главница, извършили две частични предсрочни погасявания - на 21.12.2012 г. със сумата от
33 900 швейцарски франка, за което бил сключен анекс от същата дата и на 27.03.2013 г. със
сумата от 18 080 швейцарски франка. След това продължили да заплащат точно завишените
и едностранно определени от банката месечни анюитетни вноски, като на 03.03.2020 г.
кредитът бил окончателно погасен.
В исковата молба ищците излагат доводи за две групи неравноправни, въз основа на което –
нищожни, клаузи от процесния договор за кредит, попадащи в приложното поле на ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В първата група сочат тези, които касаят преизчисляването
на размера на кредита и на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк. С
оглед предходното се навеждат доводи за неравноправност на разпоредбите на чл.1, ал.1 и 3,
чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от процесния договор. Поддържа се, че същите не
съответстват на императивни разпоредби на закона, тъй като, банката си е запазила правото
да събира вземанията си, както в швейцарски франкове, така и в друга валута, като не е
предвидено кореспондиращо право на кредитополучателите да погасяват в избрана от тях
валута. Сочи се още, че цитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.2, т.6,
т.10, т.11, т.13, т.14 и т.18 ЗЗП. Поддържа се още, че при сключване на договора за кредит и
учредяване на ипотеката няма яснота относно размера на кредита в швейцарски франкове,
същият не само е неопределен, но е и неопределяем, тъй като е поставен в зависимост
единствено от волята на банката, която едностранно определя валутния курс към всеки
бъдещ момент на непредвидени в договора основания. Ето защо, ищците изразяват
становище, че договорът за кредит е сключен при липса на съгласие от тяхна страна относно
размера на кредита в швейцарски франкове по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Като втора група неравноправни клаузи се сочат тези относно недължимо заплатените суми,
въз основа на едностранното увеличение на лихвата от страна на банката - чл.3, ал.1 и 5,
3
чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.5 от процесния
договор действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне,
което е доказателство за едностранния характер на клаузите от договора. Развиват се доводи,
че посочените клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и са
неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени.
Излагат се съображения, че банката не само не е имала основание да повишава месечната
анюитетна вноска, но и има основание да я намали. Ето защо, ищците считат, че са
заплатили на банката ответник суми, които не дължат, като липса основание още при самото
им престиране от тяхна страна. По изложените в исковата молба и молба с вх.№
5060930/27.05.2020 г. доводи и съображения ищците молят съда да постанови решение, е
което: 1/ да обяви за нищожни клаузите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и 5, чл.6,
ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.23, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 33882/2008 г., тъй като са неравноправни; 2. да осъди ответника да заплати на
ищците следните суми, съгласно допуснатото увеличение на размера на исковете в съдебно
заседание от 06.10.2020г. : 2.1. сумата от 28 355,71 лв., представляваща платена без
основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода
11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. ; 2.2. сумата от 2 366,49 лв., представляваща платена без
основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.; 2.3.
сумата от 370,58 лв., представляваща платена без основание такса за управление на кредита
за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. Претендира се законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до оканчателното изплащане, както
и разноски. Искането е сумите да бъдат присъдени при активна солидарност, евентуално
при разделност. В условията на евентуалност ищците искат: ответникът да бъде осъден да
им заплати сумата по т.2.2. в швейцарски франкове по курса на франка към лева, валиден
към датата на исковата молба. Евентуално молят, при отхвърляне на иска по т.2.2. сумата да
им бъде присъдена на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от
банката – ответник.
Ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни, а
първоинстанционното решение е постановено при събиране на множество писмени
доказателства, както и изслушване на вещи лица по приети съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ и съдебно-почеркова експертиза.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 13.03.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 33882 между ищците и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД – предишното
наименование на ответника-въззивник, по силата на който банката предоставила на ищците
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 193 000, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева/евро на банката в деня
на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 92
000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро на банката в деня на
усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот и равностойността в
4
швейцарски франкове на 101 100 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро
в деня на усвояване на кредита - за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3 в деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в
което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк.
Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок
от 212 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план, приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 годишната
лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни
кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка от 1. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП
на банката бил в размер на 4.5 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на
БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно
място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл.
2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове на кредитополучателя Е. Н. И. и се ползва при условията на ал. 3 и 4 - усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката
в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването,
като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не
дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и
комисионни. Превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в съответната валута. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк
към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие
и оправомощава банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на
банката следните такси: 1. такса за управление - 1.5 % върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2. в началото на всяка следваща
година, считано от датата на усвояване на кредита - годишна такса за управление в размер
на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 3. административна
такса от 20 лв., еднократно платима при подаване на молбата за кредит, като с чл.
12, ал.1 банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
5
му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви
влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора. В чл.8 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят
може да изплати дълга си предсрочно - изцяло или частично, въз основа на писмена молба
до банката, като в ал.2 е посочено, че при частично или пълно предсрочно погасяване на
кредита дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Съгласно чл. 21 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като се
съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на
превалутирането Тарифа на банката и се съгласява в тези случаи банката да превалутира
кредита в български лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута
и вид на кредита. Дефиниция на понятието "превалутиране" е дадено в чл. 22 от договора а
именно - промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро,
както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи /, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия текст кредитополочателят е
декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъли правните последици на
разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Към договора за жилищен кредит са сключени 2 бр. Анекси – от 21.12.2012г., в който е
посочено, че на основание чл.8 и 9 от договора и подадена молба от клиента от 18.12.2012г.
за частично погасяване на кредита, се извършва предсрочно погасяване на сумата от 33 900
швейцарски франка, като погасителния план се преизчислява, а всички останали клаузи на
договора за кредит се запазват; от 27.03.2013г., с който отново на основание подадена от
кредитоплучателите молба е предсрочно погасена сумата от 18 080 швейцарски франка. И
двата анекса са сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, в качеството му на кредитор,
което навежда на мисълта, че вероятно в този момент вземането по кредита е било
прехвърлено на посоченото лице, за което по делото не са изложени нито факти, нито
доказателства. Съдът намира, че това няма съществено значение в случая, доколкото никоя
от страните не поддържа посочените анекси да не са обвързващи между страните, нито се
оспорва въпросното предсрочно погасяване.
За обезпечаване изпълнението на задълженията по горепосочения договор на
6
14.03.2008 г. с нотариален акт № 32, т. ІІ, рег. № 1731, дело № 225/2008 г. на нотариус М. Н.,
с рег. № *** на НК ищците са учредил и в полза на банката договорна ипотека върху
недвижим имот.
По делото е представена молба от 11.03.2008г. от К. И. И. за замяна на жилищния
кредит, за който същият е одобрен, с продукта жилищен кредит в равностойността на
швейцарски франкове към BGN с намаляващи месечни вноски. По отношение на документа
е открито производство по оспорване на подписа на ищеца по чл.193 ГПК. Изслушано е
заключението на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице И. И., неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвено. Съгласно
същото подписът в посочения документ не е положен от К. И. И.. Ето защо, следва да се
приеме, че оспорването е проведено успешно и документът е неистински, поради което го
изключва от доказателствата по делото и не го съобразява при решаването на спора.
По делото е представено двустранно подписано Приложение №1 от 03.04.2008г. към
договора за банков кредит, в което страните са се съгласили за следното – че датата на
усвояване на кредита е 03.04.2008г. и към тази дата приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към лева е 1.2091, като определения съобразно този курс
размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит на швейцарски
франкове по чл.1 от договора е 159 706 швейцарски франка.
Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.
П., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и пълно.
След извършена проверка в счетоводството на банката и от представените му документи
вещото лице е установило, че на 03.04.2008 г. по сметка на Е.И. при ответната банка за
обслужване на кредита са постъпили 159 706 швейцарски франка. Тази сметка е била
блокирана, поради което кредитополучателите реално не са могли да се разпореждат с
наличните по нея парични средства. На същата дата, съгласно молба от ищцата, банката е
превалутирала посочената сума от швейцарски франкове в лева в личната разплащателна
сметка на ищцата по курс „купува“ за швейцарски франк на банката за този ден – 1.2091.
Така по левовата сметка на ищцата са постъпили 193 100 лева. В нито един момент ищцата
не е имала достъп до средствата в швейцарски франкове по блокираната сметка. Вещото
лице е установило също така, че обслужването на кредита е извършвано чрез вноски в
швейцарски франкове. На 03.03. 2020г. кредитът е бил окончателно погасен. Вещото лице е
представило в табличен вид разликата в курса на швейцарския франк спрямо лева за
процесния период – 11.05.2015г. - 03.03.2020г. и е изчислило, че ако кредитът е връщан в
лева, а не в швейцарски франкове, ищците са щели да платят 28 355,71 лв. по-малко в
сравнение с това, което са платили при изплащането му в швейцарски франкове. След
сравнение между размера на месечната вноска, съгласно приложимата възнаградителна
лихва в първоначалния договор за кредит и нейния размер след промяната в годишния
лихвен процент, вследствие промяната в базовия лихвен процент, вещото лице е изчислило,
че за същия период ищците са надплатили сума в размер на 1 332,04 швейцарски франка или
2 366,49 лева. Посочило е също така, че за процесния период ищците са надплатили сума за
7
годишна такса за управление на кредита по чл.4.2 от договора в размер на 370,58 лв. На
вещото лице е била предоставена Методология за определяне на БЛП за жилищни кредити
на банката, съгласно която БЛП се определя като сбор от следните компоненти: трансферна
цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите,
които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните
(бенчмаркови ) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор; рискова премия, приложима
за банката при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи на банката по
привлечения паричен ресурс - минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на
влоговете в банките и др. Буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена
премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните
пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % на годишна база. Всички
компоненти са обективни, с изключение на буферната надбавка, тъй като нейната стойност
се определя от Комитета по управление на активите и пасивите /КУАП/. Годишният лихвен
процент по договора в размер на 5,65 % е определен като сбор от БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, който към момента на сключване на договора е бил в размер на 4, 5 %, и
договорената надбавка от 1,15 пункта. Няма налична формула за изчисляването на БЛП,
поради което банката е използвала представената методология. Едва от 2010 г. с приемането
на Закона за потребителския кредит, е въведено изискване за прилагане на конкретна
формула.
Настоящата инстанция в рамките на правомощията си по чл. 269-271 ГПК
намира, че обжалваното решение отговаря на критериите за валидност и допустимост, а по
същество, то е и изцяло правилно и законосъобразно, при което и на основание чл. 272 ГПК,
въззивната инстанция изцяло препраща към същото – както към фактическите констатации,
така и към направените спрямо тях правни изводи.
По правилото на чл. 269, изр.второ ГПК, съдът, при валидно и допустимо
съдебно решение следва да отговори на оплакванията във въззивната жалба на „Юробанк
България” АД:
Първи въззивен довод – че съдът погрешно възприел, че оспорените процесни
клаузи относно валутата на отпускане на кредита и погасяването на същия във швейцарски
франкове, не са индивидуално договорени, както и че неправилно били прогласени за
нищожни чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 3, както и ал. 1 и 3 на чл. 2 от процесния договор за кредит.
Оплакването е неоснователно. Тежестта да докаже дали е проведено или не
индивидуално договаряне, е на банката-кредитор. Тя не е провела такова доказване в
първата инстанция. Посочените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 146,
ал. 2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Същата разпоредба съдържа легално
определение на клауза, която не е индивидуално определена, а именно: „клауза от
индивидуален договор, която е била изготвена предварително от търговеца/доставчика и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.
Законодателят е бил достатъчно изчерпателен, като е поставил две предпоставки за клаузи,
8
които не са индивидуално уговорени: 1) изготвени предварително; 2) липса на възможност
потребителят да влияе върху тях.В настоящия случай, този фактически състав е изцяло
налице. Няма данни да е осъществено индивидуално договаряне с конкретния клиент, а
договорът е стандартен – предлаган за всички клиенти, за съответния вид кредитен продукт
и валута на отпускане на кредита.
Втори въззивен довод – ищците имали друг кредит в лева в същата банка, то
това било индиция за това, че волята на страните за валутата по процесния договор за
кредит била, той да е в швейцарски франкове, а не в лева. Трудно е да се открие дори
формалната логика в това оплакване, но за да се отговори на същото, съдът посочва, че
наличието на друг кредит в лева, не предполага воля на страните, в друго кредитно
правоотношение, същото да е задължително в друга валута, и то в швейцарски франкове.
Даден кредитополучател може да има няколко кредита – в една или повече валути в една и
съща банка или повече банки, и това не може да бъде правен аргумент за каквото и да било.
Трети въззивен довод - погрешно било заключението на съда, че банката
разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, което не
предоставила на кредитополучателя, свързана с още две оплаквания, а именно, че
единствената информация, с която разполагала банката, била съобщена на
кредитополучателя в чл. 23 от процесния договор, а включването на тази клауза, било израз
на добросъвестност от страна на кредитора и на намерението му да изясни на
кредитополучателя какъв е валутния риск от ползване на кредит в швейцарски франкове. Не
се съгласява още в извода на СГС, че валутният риск бил прехвърлен на потребителя, който
бил необоснован и нелогичен.
Оплакването е неоснователно. С цитирания чл.23, ал.1 от договора ищецът е
декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро,
както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи /, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия текст кредитополочателят е
декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
За да бъде обаче реално изпълнено задължението за информираност, СЕС приема, че
финансовите институции следва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволи да вземат решение, основано на добра информираност и
благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично
обезценяване на законното платежно средство на държавата – членка, в която се намира
местожителството на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния
лихвен процент /решение по дело С – 186/2016г. на СЕС/. Клауза, съгласно която кредитът
9
трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира
от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение
на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения . В т.50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който
евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута , по-специално когато потребителят кредитополучател не получава
доходите си в тази валута . При това положение националната юрисдикция следва да се
увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47
по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава
на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача
или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им. В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС
се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва
да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор
при отчитане на всички обстоятелства , за които продавачът или доставчикът е можел да
знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му
изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност
между страните , проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната
юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства
по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата
и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и
69).
10
Четвърти въззивен довод – неправилност на извода на съда, че липсвало
равновесие, защото в договора не било предвидено, че банката носи риска от
поевтиняването на франка спрямо еврото/лева, като и че не отговаряли на фактическата
обстановка изводите, че валутата франк реално не е уговаряна и поради това била нищожна,
в т.ч. и уговорката за погасяване на кредита в същата валута – швейцарски франк.
Оплакването е неоснователно. Първоинстанционният съд не е казвал, че
валутата франк реално не е уговаряна и поради това била нищожна, в т.ч. и уговорката за
погасяване на кредита в същата валута – швейцарски франк, а нещо съвсем различно
относно разпоредбите на процесния договор.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от
процесния договор става ясно, че страните реално са договорили кредитът да бъде
предоставен в лева. До блокираната сметка в швейцарски франкове ищците не са имали
достъп, сума в тази валута същите не са получавали. Действителното усвояване на кредита е
договорено да бъде извършено в лева. От заключението на ССчЕ се установява, че сумата е
била преведена по блокирана сметка на кредитополучателите в швейцарски франкове, с
която те не са можели да се разпореждат, след което от тази сметка сумата е преведена по
левова сметка на единия от кредитополучателите. Страните са се споразумели също така
кредитът да бъде погасяван на вноски в швейцарски франкове. При това положение, при
покачването на курса на франка спрямо лева кредитополучателят плаща по-висока сума в
лева, за да погасява месечните си вноски, тъй като му се налага да закупува швейцарски
франкове на по-висока цена. В резултат, валутният риск е прехвърлен върху потребителя,
който е по-слабата страна в правоотношението и уврежда неговите интереси. Върху
потребителя са прехвърлени неизгодните за него икономически последици от повишаването
на валутния курс на валутата по кредита в сравнение с националната. За равновесие, в
договора не е предвидено, че банката носи риска от поевтиняването на швейцарския франк
спрямо лева. Потребителят не разполага със средство за въздействие при ситуация, в която
поради ежемесечното покачване на валутния курс, стойността на месечните му вноски в
швейцарски франкове става все по-голяма, изчислена в местната валута – български лев.
Банката, от своя страна, чрез разпоредбите, които й дават право да променя лихвения
процент по кредита, е гарантирала интереса си при промяна на пазарните условия.
Изложеното налага извода за наличие на значително несъответствие между правата и
задълженията на банката и клиента. Това се споделя изцяло и от настоящата инстанция.
Пети въззивен довод – задължението по кредита е уговорено да се погасява на
вноски в швейцарски франк, която уговорка не съдържала неравноправен елемент –
неоснователен също, поради съображенията, изложени по-горе, в предходния абзац, поради
което не е нужно да се повтарят отново.
Шести въззивен довод - неправилно било осъждането на „Юробанк България“ АД
да заплаща сумите от 28 355.71 лв., представляваща валутни разлики за исковия период и за
сумата в размер на 2 366.49 лв., представляваща увеличения размер на лихвата за същия
период, както и несъгласие за прогласяване като нищожна на клаузата на чл. 12 от договора
11
за кредит. Тези оплаквания също не може да бъдат споделени. Сумите са правилно
определени и въз основа на допусната и приета ССчЕ. Те представляват платена без
основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода
11.05.2015 г. - 03.03.2020 г., тъй като кредитополучателят не е следвало да носи валутния
риск от промяна в курса на швейцарския франк към българския лев и кредитът следва да се
счита предоствен в лева, то и връщането му следва да е извършвано в лева. Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ, ако кредитът е връщан в лева, а не в швейцарски
франкове, ищците са щели да платят 28 355,71 лв. по-малко в сравнение с това, което са
платили при изплащането му в швейцарски франкове. Същото се отнася и до сумата от 2
366,49 лв., представляваща платена без основание сума за месечни вноски за лихви за
периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. По отношение, разбиранията на въззивния
жалбоподател за чл. 12 от процесния договор за кредит, следва да се посочи, че този текст
също е неравноправен, като свързан с правото на кредитора едностранно да променя
размера на възнаградителната лихва, т.е. цената на кредита, която е съществен елемент от
договора, чрез изменение на единия от компонентите й - БЛП, поради което е
неравноправен. Не се предвижда ясен механизъм как се извършва едностранното
увеличаване на годишния лихвен процент и в този смисъл на потребителя не е предоставена
предварително достатъчно ясна и конкретна информация за методологията на увеличението.
Седми въззивен довод – неправилно прилагане на материалния закон, като се е
позовал на правна норма, която не е съществувала към момента на сключване на договора за
кредит във връзка с чл. 8, ал. 2, уреждащ такса за предсрочно погасяване, а такава не била
събирана; още неправилни били изводите на съда относно клаузите, касаещи увеличението
на лихвения процент по кредита, както и че нямало аргументи на съда във връзка с
уважаването на иска за заплатени в повече такси за управлението на кредита в размер на
37.058 лв.
Тези възражения са неоснователно, защото макар и да не е събирана такса за
предсрочно погасяване, спорът за неравноправността на чл. 8, ал. 2 е бил предявен изрично с
иск от ищците И. и искане клаузата да се прогласи за нищожна, без значение, че такса не е
събирана. САС споделя виждането, че размер на обезщетението за предсрочно погасяване от
4% върху размера на предсрочно погасената главница /както е в процесния казус/ е
необосновано висок. Подобен размер на таксата за предсрочно погасяване размер би могла
да има възпиращ ефект относно предсрочното погасяване на кредита и като резултат
накърняване на правото на потребителя да изпълни задължението преди срока и да се
освободи от дължимите лихви и разходи по кредита. Уговорката за такса в размер на 4%
върху погасената част от кредита е във вреда на потребителя, противоречи на
добросъвестността и може да има за резултат създаване на значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Изводите на СГС относно клаузите,
касаещи увеличението на лихвения процент също следва да се споделят изцяло, без да е
нужно да се повтарят в настоящето решение отново. Що се отнася до възражението за
12
осъждането на банката за заплатена в повече такса за управлението на кредита в размер на
37.058 лв., същото произтича от заключенията в този смисъл на съдебно-счетоводната
експертиза /за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г., вследствие на надвзета поради
курсовите разлики сума/. Решението не е немотивирано в тази част, тъй като и без да е
посочено изрично, то е напълно ясно, че за да се осъди банката за тази сума, съдът се е
позовал на заключенията на съответното вещо лице, мотивите отново следва да се търсят в
неравноправността на клаузите от договора за кредит, коментирани обстойно и в настоящия
съдебен акт и в първоинстанционното съдебно решение.
Други оплаквания във въззивната жалба не са налице. Същата е неоснователна.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановеното решение на СГС следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Право на разноски имат въззиваемите
лица. Направили са разход в размер на 4000 /четири хиляди/ лева заплатено изцяло и в брой
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено
от процесуалния представител на банката с искане за намаляване до минимума на хонорара,
не следва да се уважава, тъй като се касае за множество обективно и субективно съединени
искове, всеки от които със съответната цена и респ. цена на адвокатския труд за защита по
всеки един от предявените искове. Не следва да се игнорира и правната и фактическа
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 264417 от 02.07.2021 г. по гр.д. 11523/2020 г. по описа на СГС, I-
30 състав.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД да заплати на К. И. И. и Е. Н. И. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски за втората инстанция в размер на 4000 лв.
/четири хиляди/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13