№ 3393
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Мариана Д. Д.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110100103 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от В. Н. Н., ЕГН ********** с адрес
**** срещу Т. Ж. М., ЕГН ********** с адрес ****, както следва: за приемане да установено
в отношенията между страните, че пълномощно с нотариална заверка под рег. №
2897/02.06.2021г. по описа на нотариус с рег. № 382 на НК Катя Паунова- Ван дер Перк е
неистински документ, тъй като подписът в него за упълномощител не е положен от Н. В. Н.,
ЕГН ********** и за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 11666лева,
представляваща изтеглени от ответницата парични средства от банкови сметки в ПИБ АД на
наследодателя на ищеца Н. В. Н., починал на ****г., като получена без основание- въз
основа ползване на неистинско пълномощно с нотариална заверка под рег. №
2897/02.06.2021г. на нотариус рег. № 382 на НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда– 07.01.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
****г. е починал бащата на ищеца Н. Н.. Негови наследници са ищецът и още две
низходящи негови деца. Приживе наследодателят му е притежавал парични влогове в лева и
евро в ПИБ АД. Ответницата е съпруга на баща му. Твърди, че сумите в паричните влогове
на баща му са били негови лични средства получени от продажба на личен недвижим имот
през 2000г., преди сключване брака с ответницата. Около 15-20дни преди смъртта на баща
му, се твърди, че ищцата е изтеглила от паричните му влогове сумата от около 35хил.лева.
Изтеглянето на средствата е извършено чрез използване на пълномощно с нотариална
заверка, което обаче твърди да е неистинско, тъй като не е било подписано от баща му.
Затова отправя искане за признаване въпросното пълномощно за неистински документ и за
осъждане ответницата да върне онова, което е получила без основание- въз основа на
неистинското пълномощно, до размера на неговата наследствена квота. Искането е за
уважаване исковата претенция.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Исковете се
оспорват като неоснователни. Твърди, че е била надлежно упълномощена от
упълномощителя да извършва всички действия по разпореждане със средствата от
банковите сметки на съпруга си в ПИБ АД, действала е в рамките на учредената й
представителна власт и съобразно желанието на упълномощителя. Посочва, че с
упълномощителя са били в брак от 2006г., като преди това 13г. са съжителствали заедно.
Повече от 30г. съпругът й е бил болен, с ТЕЛК от 1993г.- 98% инвалидност и множество
заболявания. Ищецът не е бил в добри отношения с него и не е помагал в лечението му.
Посочва, че изтеглените суми са били необходими за закупуване на специален матрак с
повдигащ механизъм, който е бил изготвен за 14дена. Дотогава твърди, че съпругът й е бил
настанен в хоспис Марина ООД Кичево, където не е бил посетен нито веднъж от сина си.
Претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК и съединен с него такъв по чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК.
Искът е допустим. В т. 1 на т.д. № 5/2012 г. на ОСГ ТК на ВКС е прието, че е
недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК,
ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила
решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.
1 ГПК. Настоящият казус не е обхванат от визираната в ТР хипотеза, поради което и по него
съдът дължи произнасяне по същество.
За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по делото
същият е следвало да докаже елементите от фактическия му състав, а именно неистинност
на пълномощно с нотариална заверка под рег. № 2897/02.06.2021г. и факта на получаване
процесната сума от ответницата въз основа на оспореното пълномощно.
При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения и в частност, че получаването на сумата е
станало на съществуващо правно основание, т.е. в рамките на надлежно учредена
представителна власт.
От ангажираните по делото относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
Ищецът е син на Н. В. Н., починал на ****г. Ответницата е преживяла съпруга на Н.
Н., с който е сключила граждански брак на 05.05.2006г. Починалият има и още едно дете,
призовано към наследяване.
Приживе, Н. Н. е подписал пълномощно с нотариална заверка на подписа от
02.06.2021г., рег. № 2897 на нотариус Катя Паунова. Въз основа на това пълномощно,
упълномощителят е делегирал права към съпругата си Т. М., от които относимите към
казуса са за следното: да го представлява пред ПИБ АД като се разпорежда неограничено със
средствата по откритите на негово име банкови сметки в ПИБ АД, вкл. да открива други
сметки на негово име, да се разпорежда неограничено със средствата по всички банкови
сметки, като внася, тегли неограничено суми в брой, да извършва всякакви преводи вкл. за
част или за цялата наличност по съответната сметка, като при необходимост да ги закрие.
Наличието на нотариална заверка на пълномощното категорично се установява и от
2
представеното от нотариуса извлечение от общия регистър за периода.
В периода 01-****г. Н. Н. е бил титуляр на три банкови сметки в ПИБ АД, две от
които срочни депозити, а другата разплащателна. Съобразно движението по сметките на Н.
Н. за същия период е видно, че на 04.06.2021г. от срочен депозит в евро е нареден превод от
15000евро по разплащателната му сметка в лева в същата банка, а на 24.06.2021г. е нареден
превод от 2997,95евро по сметка с титуляр Т. М. с основание- превод. На 04.06.2021г. Т. М.
е изтеглила на каса от разплащателната сметка сумата от 3000лева, на 21.06.2021г. е
изтеглила на каса сумата от 5000лева и на 24.06.2021г. е наредила превод на сумата от
18000лева по своя сметка с основание на превода- захранване на сметка. По втората сметка
за срочен депозит за периода не е имало движение. При така извършваните разпореждания с
парични средства от сметката на починалия наследодател, ответницата е удостоверявала
представителната си власт с нотариално завереното пълномощно от 02.06.2021г.
В случая, ищецът е твърдял, че въпросното пълномощно не е подписано от неговия
наследодател, поради което е и неистински документ. И понеже въз основа на този
неистински документ, ответницата е изтеглила парични суми от банкови сметки на
наследодателя, то така полученото от нея при начална липса на основание подлежи на
връщане.
За доказване твърденията на ищеца, че документът е неистински, по делото бяха
допуснати и изслушани заключения на в.л. по първоначална и повторна тройна съдебно-
почеркови експертизи. И двете заключения на в.лица като даващи един и същи отговор, а
именно че подписът е изпълнен от упълномощителя, са били оспорени от ищеца като
неправилни и необосновани.
В.л. по първоначалната експертиза заключава, че подписът за упълномощител в
оспореното пълномощно е положен от наследодателя Н. Н.. При формиране на този си
извод, в.л. е ползвало като сравнителни образци, подписи полагани от наследодателя в
заявление за издаване на документ за самоличност от 2018г., в нотариален акт от 2012г.,
нареждане разписка от 2012г., епикриза от 2019г. и експертно решение от 2009г.
Пълномощното е изследвано в неговия оригинал и не са установени при техническото му
изследване следи от въпроизвеждане на подпис, преправки и заличавания, или пренасяне на
подписа. Отразени са съвпаденията /като устойчиви и типични за почерка/ и различията при
общите и частните признаци, като отчитайки ги, както и настъпила деавтоматизация на
навика на подписващия се, вероятно вследствие на заболяване, в.л. е формирало и
експертния си извод. При формирането му, в.л. се е ръководило преди всичко от
сравнителен материал създаван по- близко във времето до този на въпросното пълномощно,
понеже с времето и настъпващите естествени промени в организма на човека е възможно
настъпване на промени в общите признаци, забавеност и координацията на движенията и
прочие.
До същия извод са достигнали и в.лица по повторната тройна експертиза, която е
работила, наред със сравнителния материал от подписа на упълномощителя ползван от
първото лице, така и още други документи съставяни от починалия след 2000г., вкл.
представени от ищеца и подробно описани в раздел сравнителен материал от заключението.
И тук, в.лица са работили с оригинала на оспорения документ. Изследването на документа е
извършвано двустранно и с ползване на увеличителни прибори. Признаци на техническа
подправка не са установени. В констативно- съобразителната част на заключението са
подробно посочените констатираните от в.л. при изследването съвпадения в общите и
частни признаци на подписа. Заключават, че за разлика от общите, частните признаци в
случая се характеризират с устойчивост и не са се променили. Констатираните различия в
общите признаци в.лица обясняват с изпълнение на подписа при т.нар необичайни условия
на писане дължащи се на влошено здравословно състояние, неудобна поза или подложка
при изпълнение на подписа.
3
Спорният въпрос е относно истинността на документа- пълномощно с нотариална
заверка на подписите, от който ответницата е черпила представителна власт при
разпореждане с имущество на наследодателя.
Твърденията са били, че документът не е подписан от наследодателя, т.е е
неистински, тъй като записаното изявление не е направено от лицето посочено като негов
издател. Неистински /неавтентичен/ частен документ е този, чиято доказателствена сила
относно авторството му е опровергана.
При така дадените експертни заключения, въпреки оспорването им от ищеца, съдът
преценява, че следва да ги кредитира при формиране извода си по повод оспорване
автентичността на оспорения документ. Вещите лица са работили с множество сравнителни
образци, при това неоспорени от страните, от подписа на упълномощителя в документи
съставяни от него в период от 20г. назад. Въпреки становището на ищеца, че тези документи
не са изследвани от в.л., те са изрично описани в експертизата и в с.з. при изслушване на
заключението, в.л. са заявили, че са ползвани при изготвяне на заключението. Основание за
поставяне под съмнение този факт, няма. Липсващото онагледяване на част от изследваните
сравнителни образци от нотариални актове, в.лица обясняват с това, че при тях са открити
повече общи признаци, а и се касае за подписи изпълнявани от наследодателя, когато е бил в
по- млада възраст. Посочени са от в.л. констатираните от тях общи и частни признаци в
подписите, при все че водещи са частните признаци, защото те са индивидуални само за
конкретното лице и като такива науката определя точката и начина на започване и
завършване на движението на ръката, форма, относителен размер на буквените и
безбуквените щрихи, посока на движението на ръката, начин на свързване, особеностите на
парафната линия на подписа и др. Към общите признаци се отнасят- транскрипция на
подписа, размер, наклон, разтегнатост, свързаност, гладиолаж и натиск, и за тях тази
устойчивост и индивидуалност не е характерна. В случая, в.лица са категорични, че
установените частни признаци в подписа на упълномощителя са останали непроменени във
времето. А установените различията в общите признаци обясняват с различни фактори
/конкретно състояние на лицето/ и условия, при които са изпълнявани /начин на подаване на
листа на подписващия, наличие или не на подложка при подписване, състояние на тялото
при подписване и прочие. Извършването на идентификацията е направено на база
изследване съвкупност от общи и частни индивидуални признаци характерни само за
лицето, чийто подпис е изследван и изводът им е базиран на установената повтаряемост и
устойчивост в частните признаци характерни само за това лице. При тази категоричност и
при липса на доказателства оборващи достоверността на извода на в.лица, като разполагащи
с нужната компетентност и по единичната, и по тройната експертиза, няма основание за
поставяне под съмнение експертните заключения и следва да им се даде вяра. Обоснован
извод за обратното не може да се изведе единствено от несъгласието на ищеца с експертното
заключение на база личното му възприятие на отделните признаци в подписа на
наследодателя определяйки ги като различия, а не като съвпадения, след като съдът е
ползвал експертни знания от област на науката, с каквито сам не разполага.
Горното прави исковата претенция недоказана и затова следва да се отхвърли.
По заявения иск по правилата на неоснователното обогатяване, основан на твърдения
парични средства да са получени при начална липса на основание.
Предвид безспорната установеност на обстоятелството, че паричната сума е получена
от ответницата, то нейно е задължението по установяване основание за нейното получаване,
съответно задържане, дължимо като пълно и главно.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/1979г. на ВС по
тълкуване чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, първоначална липса на основание е налице, когато
предаването, съответно получаването на нещо е станало въз основа на нищожен акт, в
случаите на унищожаемост– след прогласяването й, както и без наличието на някакво
4
правоотношение. Под „правно основание“ в съдебната практика се разбира наличие на
правоотношение, от което произтича правото да се иска получаването на съответната облага
и задължението тя да се престира.
Въведеното основание е за получаване сумите въз основа на упълномощителната
сделка по оспореното пълномощно от 02.06.2021г. с нотариална заверка на подписите.
Оспорването автентичността на документа е неуспешно проведено и поради това следва да
се приеме, че пълномощното от 02.06.2021г. е подписано от наследодателя, действително е и
е породило правното си действие. Следователно, получаването на сумите не е лишено от
основание, а е извършено при наличие на правоотношение с наследодателя Н., а именно
валидно сключена упълномощителна сделка.
В заключение, ответникът доказва основание за получаване на средствата по
процесните парични преводи. Претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в размер на 5лева платена държавна такса за
съд.удостоверение и 1000лева адв. възнаграждение платено по договор за правна помощ от
16.06.2022г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът
приема за неоснователно. Защитата касае два обективно съединени иска, минималното адв.
възнаграждение на основание чл.7, ал. 2, т.1 и т.3 от Наредба № 1/2004г., по единият от
който е 300лева, а по другия 913лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Н. Н., ЕГН ********** с адрес **** срещу Т. Ж. М., ЕГН
********** с адрес **** за приемане да установено в отношенията между страните, че
пълномощно с нотариална заверка под рег. № 2897/02.06.2021г. по описа на нотариус с рег.
№ 382 на НК Катя Паунова- Ван дер Перк е неистински документ, тъй като подписът в него
за упълномощител не е положен от Н. В. Н., ЕГН **********, на основание чл. 124, ал.4
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Н. Н., ЕГН ********** с адрес **** срещу Т. Ж. М., ЕГН
********** с адрес **** за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 11666лева,
представляваща изтеглени от ответницата парични средства от банкови сметки в ПИБ АД на
наследодателя на ищеца Н. В. Н., починал на ****г., като получена без основание- въз
основа ползване на неистинско пълномощно с нотариална заверка под рег. №
2897/02.06.2021г. на нотариус рег. № 382 на НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда– 07.01.2022г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ж. М., ЕГН **********
сумата от 1000лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5