РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Трън, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. С. П.
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от П. С. П. Гражданско дело № 20241740100071
по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Е. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Ю. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, П. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, П. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, * и Д. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
***, с предявени искове по чл.124 от ГПК вр. с чл.109 от ЗС, с искане на основание
чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.108 от ЗС съдът да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Ю. Т. Д., П. В. Т., П. П. Т. и Д. П. Т., че Е. Т. П. е
изключителен собственик на основание давностно владение и наследство на следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с *** по рег.план на с.Б., с площ от 360 кв.м.
(триста и шестдесет квадратни метра), заедно с построената в имота масивна жилищна
сграда, при граници на имота: улица и ПИ 218.
Ищата твърди, че от повече от 15 години до настоящият момент
необезпокоявано владее и ползва като нейна собственост следния недвижим имот:
Дворно място, намиращо се в с.Б., Община Трън, Област Перник, представляващо
поземлен имот с *** по рег.план на с.Б., с площ от 360 кв.м. (триста и шестдесет
квадратни метра), заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, при граници
на имота: улица и ПИ 218.
Ищцата като наследник на Т.П. Т. твърди, че е придобила описания по-горе
имот по давностно владение. От повече от десет години само тя се грижи и стопанисва
имота, поддържа жилищната сграда и дворното място, като влага различни суми за
1
това (15 000-20 000 лева). Грижи се за имота с помощта на семейството си. Всички
наследници знаели, че ищцата владее и поддържа имота и не се противопоставили на
това. Тя явно демонстрирала, че владее имота единствено за себе си.
Въз основа на гореизложените обстоятелства през 2024г. ищцата опитала да
придобие собствеността на горепосоченото дворно място чрез обстоятелствена
проверка по чл. 587 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността. Съответно
заверила необходимите документи, но процедурата му била отказана от нотариуса с
мотива, че трябва да водят дело с роднините им. Нотариус Б. заявила на ищцата, че ще
и състави констативен нотариален акт, след като докаже по съдебен ред давностно
владеене.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. П. Т., с който
заявява, че искът е недопустим и неоснователен.
Твърди, че ищцата не е посочила относим към иска по чл.124 от ГПК правен
интерес, а такъв за издаване на нотариален акт за собственост по реда на глава 54 от
ГПК по чл.587 от ГПК, където изрично е посочен редът за издаване на констативен
НА. Това е специален ред по отношение на общата разпоредба на чл.124 от ГПК.
Неоснователността на иска обосновава с това, че извършването на необходимите
ремонти не може да се приеме за факт по отношение на останалите съсобственици, че
същата владее имота само за себе си. За изразходваните средства за поддръжка на
имота ищцата има основание да получи една част по друг ред. Не са налице
представени доказателства, че ищцата е владяла имота не от името на всички
наследници, а само лично за себе си. Едва на 14.03.2024г. същата е декларирала имота
като свой личен, което сочи, че оттогава тя е променила намерението си да владее
имота лично за себе си, като за това другите наследници не били уведомени.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. П. Т., в който
оспорва изцяло иска. Не са налице условията за придобиване по давност на процесния
имот. Ако ищцата все пак е установила някакво владение върху имота, то е било
скрито, тъй като по никакъв начин не е уведомила останалите наследници, че го
владее като свой. Не е демонстрирала пред другите съсобственици промяната в
отношението си към техните идеални части, т.е. от държане във владение за себе си.
Това, че е почиствала и поддържала имота съвсем не значи, че го владее за себе си. Не
се сочат доказателства за сумите, които ищцата претендира да е вложила в ремонти на
имота. По скици имота се води собственост на трима души: В.П. и Т.П.и Т.и. Всеки от
тях имал по две стаи от къщата. Тримата придобили имота като наследници на баща си
П. И. Т.. Доколкото знае ответника чичо му В. посещавал имота до 2011г.
безпрепятствено. Ответникът също има ключ от имота и до преди 3 години посещавал
имота като достъпът до къщата не му е бил препятстван по какъвто и да било начин.
Преди около 3 години дъщерята на ответника се свързала с ищцата и я попитала иска
2
ли наследниците да си разделят двата имота, един от които е процесния ПИ. При тази
комуникация от семейството на ищцата искали ответника да подпише документи, че
се отказва от имот *** по рег. план на с.Б., но той отказал. Вместо да се разберат за
подялбата на наследствените имоти ищцата е правила постъпления да си извади
нотариален акт за собственост на процесния имот, без да са налице основанията за
изтекла придобивна давност. Иска се постановяване на решение, с което да се
отхвърли предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан. Иска
допускането на трима свидетели при режим на довеждане за изясняване на
гореизложените обстоятелства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. В. Т., чрез
неговия процесуален представител адв.В. Б.. В отговора си оспорва исковата молба,
като неоснователна и недоказана. Счита, че ищцата не е могла да придобие имота по
давностно владение предвид отговорите на исковата молба от останалите ответници, в
които същите твърдят, че са имали раазговор с ищцата за уреждане на имуществените
си отношения, както и, че са имали достъп до имота и ключ от къщата като влизането
в него не е било въъзпрепятствано от никого. Ищцата е декларирала имота на свое име
през 2024г., следоватено не е могла да придобие наследствените части на ответниците,
тъй като не е извършила действия, които явно и недвусмислено да покажат
намерението и да владее техните идеални части за себе си с намерението да ги свои,
като тези действия по никакъв начин не се доведени до знанието на останалите
съсобственици. Оспорва твърдението, че единствено ищцата и семейството и са
поддържали наследствения имот в продължение на 15-16 години, както и че всички
останали сънаследници са знаели, че същата владее и поддържа имота за себе си.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Ю. Т. Д..
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява, представлява се и от
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените искове.
Ответницата Ю. Т. Д. редовно призована не се явява.
Ответникът П. П. Т. се явява лично и с процесуален представител.
Ответникът Д. П. Т., редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.В..
По делото са приложени и приети писмени доказателства по делото, а именно: У-
ние за наследници изх.№ 5691/25.05.2021г. на Т.П. Т. издадено от Столична община,
район Красна поляна; Скица на името на Т., В. и П.П. Т.и на имот с пл.№ I-217, по
плана на с.Б., общ.Трън; Скица № 195/10.08.2022г. на имот № III-219 по плана на с.Б.,
общ.Трън на името на Т., В. и П.П. Т.и; У-ние за данъчна оценка изх.№
**********/14.03.2024г. на името на Е. Т. П.; У-ние за наследници на П.П. Т. изх.№
РНД24-УФ01-581/09.04.2024г. изд. от Столична община, район Надежда; У-ние за
наследници на В. П. Т. изх.№ 2097/08.04.2024г. изд. от Столична община, район Красна
поляна;
3
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетели.
В показанията си свидетелят К. А.Н. обяснява, че познавам процесния имот,
тъй като се намира срещу нейния в с.Б.. Свидетелката от малка посещава селото, от
това село е, не живее постоянно там, но често го посещава. Преди време никой не
живеел и не посещавал процесния имот. В последните години единствените хора,
които е виждала това са Е., Т. и детето им. Това са хората, които започнали да
поддържат къщата. Тя била паднала от едната страна. В имота има една къща. На един
етаж е, не знае колко е голяма. Самия имот също не знае квадратурата му. От 5-6
години Е. и семейството й се грижат за имота. Едната стена била паднала на къщата,
от задната страна, която граничи с улицата. Това, което направили за укрепване на
къщата са бетонни колони и тухлена стена. Дошла фирма, която направила ограда,
защото била паднала. Двора бил запустял, те го облагородили. Има ток в къщата.
Идвали хора от ВИК и направили водопровода. Мисли, че вътре също са правили
подобрения, но не може точно да каже какви. Поне 10-15 години преди ищцата и
семейството и да започнат да поддържат имота, никой не го посещавал. Свидетелката
познава Е. и семейството откакто започнали да идват в имота. Всяка отпуска и всяка
почивка свидетелката е в селото, всеки уикенд също. Когато започнали ремонта Е.
казала на свидетелката, че ще се опита да се свърже с роднините, за да я поддържат
всички, но никой не се е отзовал. Не знае да е имало случай, при който някой от
съсобствениците да се е опитал да влезе и тя да не го е допуснала в имота. Няма
представа дали някой от другите съсобственици има ключ. Покрива на къщата може би
има нужда от ремонт. Другите стени на къщата, не може да каже в какво състояние са,
тъй като трябва да се влезе от друг имот, за да се види. Може би като дете
свидетелката да е виждала други хора да посещават имота, но не си спомня. През
съзнателния и живот не е виждала друг освен ищцата и семейството и да посещават
имота. Не е обърнала внимание дали има пощенска кутия на къщата, не знае и дали
има табела на вратата на къщата.
Разпитана пред съда свидетелката С.М.Б.-Д.. обяснява, че познава спорния имот
от доста години. Работи в с.Б. през последните 4 години, като поне 3 дни от седмицата
е в селото от години наред, а последните четири години, само един-два дни в
седмицата се намира в гр.София, останалото време е в с.Б.. Имота го виждала в
годините изоставен. През 1989-1990 г. родителите и закупили друга къща от другата
страна на тази къща и реално цял живот я наблюдава. В последните години минава до
5 пъти на ден и от едната и от другата улица, така че я наблюдава и в гръб и лице
къщата. Състоянието на къщата било плачевно, отзад била напукана, тръгнала да пада,
двора бил в безобразно състояние. Виждала е хора в имота от преди около 12 години и
това били ищцата и семейството й. Други хора не е виждала в имота. В последните
години идват и поддържат къщата, укрепили я, оправили двора, отглеждали
4
зеленчуци. Подобренията по къщата са извършени от семейството на ищцата. Сигурно
от преди около 4-5-6 години се засилило присъствието им в къщата, а преди това
свидетелката виждала главно Т.. Във връзка с грънчарският и бизнес е нормално да
общува с всички хора в селото, особено младите. Задната част на къщата от към
улицата, по-точно стената била пропукана, имало два пръста пукнатина по дължина и
това е наложило бетонни стъпки да се направят високи колкото човешки ръст. Къщата
е едноетажна. Дограма има, но в случая трябва да започне да се поддържа, това било
нещото, което направили семейството на ищцата. Покрива все още не е паднал. През
тези 12-13 години свидетелката не е виждала други хора в имота. Според свидетелката
идеята на Е. и семейството била да си уточнят отношенията с роднините, за да се знае
кой ще поддържа къщата. За ток в къщата имало, но в лошо състояние била
инсталацията, водата започнали да я оправят, двора, оградата. Имота не бил ограден и
ходели до тоалетна в него случайни хора. Сега вече има ограда, двора е изчистен, има
плочки. Прекопан е и могат да се отглеждат зеленчуци. Всичко е ново и вратата на
оградата се заключва. Отпред оградата е мрежа с изкуствена трева, отстрани е с
ламаринени панели, но целия двор е ограден. Свидетелката не познава В. П. Т., знае,
че ищцата и семейството и се мъчат да си създадат условия, за да пребивават
нормално в имота. Не може да каже от кога има вода в имота. Говорила е с ищцата, че
има идеи за комуникация с други роднини, но не и е казвала нищо конкретно. Откакто
се познават с Е., от поне 3-4 години, оттогава идват да поддържат имота и двете си
говорили по тези въпроси. За последните 4-5 години свидетелката няма информация да
са идвали други роднини и тя да не ги е допуснала в имота. Дали има ключ някой друг
от роднините й, също не знае. Оградата направили миналата година. Пощенска кутия
на имота няма. На имотите в с.Б. няма пощенски кутии, няма и табела. Няма практика
в селата да има имена на улици и да пише кой живее в дадена къща. Преди години
пощенските кутии били на центъра на селото. Електричество по принцип в къщата
има. Вероятно е оправена инсталацията след като свети в къщата. Откакто идват
хората, свети в къщата. Последните 4-5 години, когато са в селото вечер има светлина,
но не свети в цялата къща. В къщата свети в тяхната част. Цялата къща е съставена от
три части. Ищците имат достъп до едната част, не ползват цялата къща. Свидетелката е
чувала от ищцата, а и визуално се виждат три части. Не е влизала вътре. Продълговата
къща е. Не е виждала Е. да влиза в останалите две части. Не знае дали са обитаеми
другите стаи. Свидетелката не може да каже кога и дали са водени разговори с
роднините. Това което са коментирали е, че ищцата има намерение да се свърже с
роднини. От нея знае, че са провеждани такива разговори, но не знае кога и с кои от
другите роднини.
Разпитана пред съда свидетелката С.В.Б. обяснява, че е от селото на страните по
делото. Познава спорния имот, за който е настоящето дело. До 1989г. била съседка на
къщата. След това купили още един имот и сега са зад процесния имот. Има поглед
5
върху имота. През 1989г. започнали да реконструират старата къща и всяка събота и
неделя с мъжа и били там, затова разделя периодите. След 1989г. се появили Т. и Е..
През този период свидетелката и съпругът и ходели всяка събота и неделя в селото.
Друг не е виждала освен тях. Имало момент, в който се пропукала много лошо къщата
и те избили колони и укрепили къщата, за да не падне. Само тях познава, другите
съсобственици свидетелката не ги познава. От към улицата са избити колони да
подпрат къщата. Отделно оправили двора, оградата също. По принцип хората се
грижат за имота. Три стаи са вътре в къщата. Свидетелката знае, че семейството на
ищцата ползва едната част от къщата, едната стая. Другата част не се ползва, просто
друг не е виждала. Водата по-късно я вкарали, а ток си е имало винаги. Свидетелката
живее в гр.София, но всяка събота и неделя е в селото от 1989г. насам. До 1989г.
ходели в селото по празници, при баба и и дядо и по-рядко. Не знае кой е В. Т.. По
принцип си говорили с Е. някак да се оправи този имот, защото не е редно само те да
се грижат за него. Не знае някой от другите съсобственици да е идвал и ищцата да не
му е разрешавала да влиза. Споделяла и е, че е уведомила другите съсобственици, но
не може да каже кога е станало това. Колоните на къщата се избили може би преди
десетина години, свидетелката не може да кажа точно. Последните четири години не
е, преди това е. Оградата се поставила миналата година. Свидетелката не може да
каже от колко години Е. и семейството й посещават имота. Сигурно повече от 10
години ги вижда да посещават по-често имота, но не може да каже точно. Миналата
година се разчистил и двора, нова ограда се сложила. Вътре са ремонтирали само тази
част, която те ползват.
В показанията си свидетелката М.Д.Т. – дъщеря на отв.Д. Т. обяснява, че
познава процесния имот, намира се в с.Б. на площадчето. В имота е една къща, която е
подЕ. на три части с три отделни входа. Едната част била на дядо и, а другите две на
неговите двама братя. Свидетелката посещавала средната част, която е на дядо и П. Т..
Ходили често докато били малки и бяли живи баба и и дядо и. След като починали го
посещавали, но много рядко. Повече от 10 години минали откакто починал дядо и.
Къщата имала пукнатини и било опасно да се седи там. Свидетелката искала да
направи нещо по къщата като подобрения, но нямала връзка с останалите
съсобственици. В. П. Т. бил най-малкия брат на дядо и. Виждали се там с него в имота.
В имота имало ток, вода също, но последно по стаите не е сигурна дали има вода. Не е
запозната Е. да е влизала в контакт с баща и. Със свдетелката щцата влезла в контакт
преди две години и половина. Видяли се, за да й каже, че има интерес към имота и
искала да се разберат свидетелката да придобие имота. Когато се видели разбрала, че
ищцата също иска да си ползва имота. Станало въпрос понеже има и други имоти, че
биха могли за в бъдеще да направят делба на имотите. От този случай повече не са
контактували. Няма никой нотариални актове за местата и нищо повече не се случило.
Свидетелката получавала обаждания от сина на Е. с молба да се видят, за да подпише
6
нещо, но понеже изтълкувала това настояване като да се откаже от имота и отклонила
това предложение. Това било преди около три години. Свидетелката има ключ от
имота. Последно ходила в него преди около 5 и повече години. Тогава влизали в
двора, в къщата, но не са нощували, само го посетили. При срещата с ищцата Е.
казала, че желае да стопанисва имота, но това, че ще го завладее за себе си и няма да
пуска свидетелката не е казала. Не и е отказала достъп, нито и е казала, че няма да я
допуска в имота. Когато ходили в имота преди 5 години двора бил занемарен, не бил
посещаван. Самата къщата, поне тяхната част също била занемарена. Имало старата
ограда от едно време. Свидетелката не може да си спомни в какво състояние е била
оградата, имало катинар, отключила го и влезли.
В показанията си свидетелката Ю. М. Т. – съпруга на отв.Д. Т. обяснява, че знае
за кой имот се води делото. Намира се в с.Б.. Представлява три малки като къщички и
двор, който е общ. Двора предполага е около 500-700 метра. Къщичките си спомня, че
били с техни отделни покриви. Те са една до друга, съединени са. Всяка има собствен
вход. Вътре всяка има преддверие и една стая, през която се влиза. Тоалетната е
външна. Доколкото знае има външна чешма, електричество също имало. Е. не е
ограничавала достъпа на съпруга и до имота. Виждали се веднъж и ищцата заявила, че
желае да има собственост върху съответната къща. Това било преди около 3-4 години.
Трябвало да се направят проучвания от нейна страна, но в последствие не са се
виждали. След тази среща свидетелката не се е чувала и виждала с ищцата. В къщата
свидетелката последно влизала преди няколко години. На предишното заседание по
делото минали през селото, но не могли да влязат, защото имало нова ограда с катинар
на вратата. Това било декември месец 2024 година. Дъщерята на свидетелката няколко
пъти е ходила в имота, а самата тя преди около 5-6 години ходила в къщата. Сега като
ходили след предишното заседание, видяли, че я няма беседката, нямало го дървото
при беседката. Преди 5-6 години било окосено, имота си бил в нормално състояние,
както и преди са го виждали. Видяла стената като ходили последния път, тази от към
улицата. Имало една пукнатина, която е още преди от земетресението, преди 10-12
години. Не знае дали е от земетресението, но тогава я видяла. Такава пукнатина не
знае дали я има и на другите къщички. Те влизали само в едната къщичка, в другите не
са. Може би веднъж в годината ходили там преди години. Тогава вече старите не били
там, били болни и ги гледали в София.
Разпитана по реда на чл.176 от ГПК ищцата отговори на въпросите на ответника
П. П. Т.:
Имали няколко срещи с отв.Т., имали предварителна уговорка с него.
Направили опит да минат през обстоятелствена проверка и тя разчитала на неговата
подкрепа пред нотариуса, за да получи собствеността на имота, процесния. Те имат
още две места в селото и в замяна на това, свидетелката обещала на отв.П. Т. да
съдейства за прехвърлянето на собствеността на единия имот на него, а другия на
7
племенницата му. Става въпрос за празни места в селото, в регулация, обаче се
оказало, че едното място не е тяхно. Тогава ищцата разбрала, че по този начин няма да
стане, защото нямали толкова места всички да бъдат обезщетени. С Д. и с дъщеря му
се виждали. Ищцата искала имота да остане за нея. Имота бил в безобразно състояние,
ищцата е емоционално свързана с него. Той е започнат от баща и, който е най-големия
от братята и той започнал строежа. Когато се строела къщата, нейният братовчед
пострадал и баща му го водел в чужбина за операции. Когато се върнал от чужбина,
дойшъл при баща и подвил глава и попитал: „Бате, за мене има ли?“. Понеже баща и
бил великодушен, казал: „Да, предвидил съм и теб.“. Става въпрос за П. Т.. Един пирон
не са забили в къщата. Никой от тях не е ходил там. Може да са ходили на разходка
само в селото и да са минавали покрай имота. П. и казал че иска да бъде овъзмезден,
като му купи друг имот в селото, където да строи. Д. и казал, че няма интерес към тази
къща, но понеже дъщеря му настоява, като неин баща ще запази интерес. С П. нямала
никакви проблеми, но той е в Канада и няма да се върне тук. Не е добре здравословно
и не може да пътува до консулството, далече е. Ако не бил сина и, къщата вече нямало
да я има. Една къща е с три стаи, три входа и един общ покрив. Къщата се построила
от баща й и бащата на П.. Ходили до кметицата на селото. П. искал друго место за
него ищцата да му купя. Не се стигнало до там, защото толкова места няма.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като са логични,
последователни и изградени на база техни непосредствени впечатления. Те не се
опровергават от приетите писмени доказателства по делото, както и от ответниците.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори от страните относно обстоятелството, че ищцата и ответниците са
наследници на общите си наследодатели – Т.П. Т., В. П. Т. и П.П. Т. видно от скица №
118/31.05.2021г. издадена от Община Трън. Както и, че на името на тримата братя има
още един имот видно от представената по делото скица №196/10.08.2022г. Сградата,
построена в процесния имот *** по регулационния план на с.Б., Община Трън, с площ
от 360 кв.м. видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и
съгласно твърдението на ищцата при разпита по реда на чл.176 от ГПК се състои от
три части, еднакви по площ, всяка от тях с обособен самостоятелен вход и ползвана
самостоятелно от наследниците на тримата братя с общ покрив. От разпитаните по
делото свидетели се установява, че при пребиваването си в имота всяка от страните
по делото ползвали тяхната си част (св.С.Б.: “Три стаи са вътре в къщата. Зная, че те
ползват само едната част от къщата, едната стая. Другата част, мисля че не ползва,
просто друг не съм виждала… Вътре са ремонтирали само тази част, която те ползват.“
Св.М. Т.: „В имота една къща, която е подЕ. на три части с три отделни входа. Едната
8
част беше на дядо ми, а другите две на неговите двама братя. Аз съм посещавала
средната част, която е на дядо ми П. Т..“ Св.С.М.Б.-Д.: „Последните 4-5 години,
когато са в селото вечер има светлина, но не свети в цялата къща.. Цялата къща е
съставена от три части. Те имат достъп до едната част, не ползват цялата къща…Не
съм виждала Е. да влиза в останалите части.“
Спорно е твърдението на ищцата относно трайното дезинтересиране на
ответниците от процесния имот. Видно от свидетелските показания на св. М.Д.Т. и Ю.
М. Т., първата свидетелка е направила и осъществла среща с ищцата, за да обсъдят
въпроси свързани с ползването на имота, при който станало ясно, че и двете искат да
ползват имота. Не е оспорено и твърдението на св.Т., че преди 5 и повече години
посетила имота, влязла в него със своя ключ. Видно от разпита на ищцата по реда на
чл.176 от ГПК през годините тя е водила разговори за ползването на процесния имот и
с отв. П. П. Т.. Съдът цени по реда на чл.172 от ГПК показанията на св.Т. и Т., които
макар и да имат близки роднински връзки с единия от ответниците, а именно Д. Т. не
противооречат с твърдяното от свидетелите водени от ищцовата страна, обективно
пресъздават случили се събития, имащи връзка с настоящия спор. Така разпитаните
свидетели водени от ищцата потвърждават за намерения от страна на същата и
осъществени срещи с другите роднини, имащи дял в съсобствеността на процесния
имот относно бъдещето на сградата и дворното място, с оглед лошото състояние на
имота.
Производството е по иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.108 ЗС.
Съгласно разпредЕ.та тежест в доказателствена тежест на ищеца по предявения
иск е да докаже, че е собственик на процесния имот при твърдяните граници и
основания: наследство и давностно владение.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост
по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от
6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.
1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на
едно пълно и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му
съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1
ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност,
9
следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт,
подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от
основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на
вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и
решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези
признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се
определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху
вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост –
правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно –
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на
собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да
узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме
действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен
да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението
непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се
изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена
оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага
се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди - решение № 68 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I
г. о.).
Спорен по делото е въпросът, за придобиване по давностно владение от ищеца
на идеалните части на останалите наследници от процесния имот.
Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание
10
наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите
сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за
придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху
вещта, което е имал наследодателят, се придобива по право от всички негови
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като
съсобственик той има право да ползва цялата вещ - чл. 31, ал. 1 от ЗС, доколкото това
не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си.
Затова само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е
ползвал от един сънаследник, не може да се съди за това дали той е преобърнал
държането на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява
предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. /Решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г., I ГО на ВКС, Решение № 8/19.02.2014 г. гр. д.
№ 5109/2013г II ГО/.
В конкретния случай, извършването на ремонт, свързан с укрепване основите и
стените на къщата, почистването на двора, изграждането на нова ограда на мястото на
старата, както и на нов водопровод не може да се приеме като действия по своене на
имота от един от наследниците за сметка на останалите наследници и като начало на
придобивна давност. Твърденията на ищеца в исковата молба, че е довел до знанието
на всички наследници намерението си за своене и на техните наследствени части, и
никой от роднините му не се е противопоставил, и не е предявил каквито и да е
претенции, обаче не се доказват нито от показанията на свидетелите, нито по делото са
представени писмени доказателства за подобни действия. Напротив – от разпитаните
по делото свидетели е видно, че ищцата и семейството и извършвайки значителни
ремонти и почистване на двора от преди 5 и повече години, пребивавайки те
приемуществено в процесния имот обитавали своята си обособена част от къщата,
опредЕ. още при построяването за дял на техния наследодател Т.П. Т.. Факта, че през
близките години ищцата е водила разговори с наследниците на П.П. Т. и В. П. Т. за
начин на стопанисване на имота или съдействие от тяхна страна за сдобиване на акт за
собственост говори за отношението на Е. П. към процесната собственост - съзнавала е,
че е налице пречка да стане собственик на идеалните части на другите наследници,
затова е опитала да се договори с тях. Доказателства в противната посока, а именно на
отблъскване на владениието на ответниците от страна на ищцата не бяха представени в
хода на съдебното дирене. Никой от разпитаните свидетели, показанията на които
съдът кредитира, не разказа и потвърди за случай, при който ищцата категорично да не
е допуснала в имота ответниците или техни близки с аргумента, че счита имота за
свой собствен, а не съсобствен. Не бяха представени и доказателства, че по някакъв
начин и останалите сънаследници, които почти не посещавали процесния имот са били
наясно, че ищцата преди повече от 10 години свои имота като свой собствен, като не
признава наличието им на право върху наследствените им дялове. Не бяха представени
11
от ищцата и писмени доказателства, доказващи подобни действия от нейна страна,
още повече, че и в исковата молба и в писмените бележки по същество процесуалният
представител не отрича липсата на уведомяване на част от ответниците досежно
подобни действия.
Ето защо настоящият състав приема, че ищцата не доказа в процеса по
категоричен и недвусмислен начин твърдяното владеене на идеалните части на
ответниците Ю. Т. Д., П. В. Т., П. П. Т. и Д. П. Т. повече от 10 години преди завеждане
на настоящата искова молба на 28.03.2024 г..
От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели
не може да се направи категоричен извод за изтекла в полза на ищцата придобивна
давност повече от десет години. От показанията им може да се направи извод
единствено за ползването на процесния имот. Както и, че по какъвто и да е начин
ищцата не е демонстрирала по отношение на останалите наследници намерение да
владее техните идеални части за себе си. Демонстрираното по отношение на
свидетелите своене на имота е без значение след като не е достигнало до знанието на
всички съсобственици. Не се установява от събраните доказателства по делото в
някакъв момент ищцата да е заявила на ответниците, че счита имота за собствен или
да е извършила действия за отблъскване на владението им. Напротив налице са данни,
че се е опитвала да се договори с отв.П. П. Т. и дъщерята на отв.Д. П. Т. относно
собствеността на имота преди около две години – начален срок на придобивна
давност, която не е достатъчна да я направи собственик на това основание.
Обстоятелството, че ищцата и семейството и е извършила ремонти в имота не доказва
в пълнота своене на същият, тъй като задължение на всеки съсобственик е да се грижи
за вещта, при което има право на приспадане от всички останали съсобственици на
направените за това разноски. Щом като във вътрешните отношения между
сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от
тяхно име и за тяхна сметка - наследникът, който не ползва имота, не трябва да
доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който
променя намерението си и от държател става владелец. Промяната в намерението и
преобръщането на държането във владение не трябва да останат скрити, а трябва да
намерят външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат
достояние и да бъдат насочени към съответните други съсобственици - в случая към
ответниците, а не неопределено към неограничен кръг хора, както и да показват
несъмнено, че ищцата отрича правата на другите наследници върху имота и ги владее
само за себе си. В тази връзка следва да се обърне особено внимание, че презумпцията
на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е
доказал, че е установил владение. Законовото предположение е в смисъл, че
установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че
установилият държане е владелец до доказване на противното. Точно тези признаци на
12
владението, ищцата, която носи тежестта да го докаже чрез пълно главно доказване, не
установи. Още повече - родствена връзка между насрещните страни, както и етичните
задължения да се почитат и уважават взаимно, са все обстоятелства, които трудно
могат да направят явно и несъмнително намерението на ищцата да свои вещта, ако
това не е ясно изразено чрез думи или други действия по отношение на останалите
наследници. Така сложилите се родствени и житейски отношения изискват
безсъмнено открояване на тези, свързани с владението на имота. Законът не толерира
неправомерните действия - общият принцип на справедливостта изключва скритостта
на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време,
когато засегнатият (съсобственикът) няма възможност (поради неведение) да се брани.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства се установява, че чрез упражняваната фактическа
власт върху наследствените имоти, ищццата, в качеството на сънаследник е владяла
своята идеална част и е държала частите на останалите сънаследници, но не се доказа,
че същата е владяла целият имот само за себе си като се е противопоставила на
останалите сънаследници своето намерение за това. Както се посочи действията на
ищцата по извършване на ремонт и подобрения по къщата и двора са управителни
действия, но не съставляват такива, които да отричат правата на съсобствениците,
поради което не могат да служат като основание за придобиване навладение и на
собственост. Ето защо, съдът приема, че ищцата не доказа в процеса, че е предприела
каквито и да било действия, с които да демонстрира пред останалите наследници, като
съсобственици на процесния имот намерението си да свои имота за себе си,
следователно в нейна полза не е изтекла придобивната давност от десет години.
Предвид гореизложеното се налага извода, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи
заплащане на разноските, извършени от ответника Д. П. Т. в хода на съдебното
производство, а именно 500.00 (петстотин) лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар и от ответника П. П. Т. – 700.00 (седемстотин) лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното Трънски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО НА Е. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: *** за
признаване за установено по отношение на Ю. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
П. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, П. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, * и
13
Д. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че Е. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, че
е изключителен собственик на основание давностно владение и наследство на следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот с *** по рег.план на с.Б., с площ от 360 кв.м.
( триста и шестдесет квадратни метра), заедно с построената в имота масивна
жилищна сграда, при граници на имота: улица и ПИ 218.
ОСЪЖДА Е. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. П. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 500.00 (петстотин) лева, направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА Е. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА П. П. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.********** сумата от 700.00 (седемстотин) лева,
направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
14