Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

18.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Трети

състав

На

Двадесет и  седми февруари

Година

Две хиляди и двадесета година

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Росица Петрова

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

1413

по описа за

2019

Година

 

Предявен е осъдителен иск с пр. осн. чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1, от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ЗК „Лев Инс” АД  против С.А.Й., в която се твърди, че на 05.07.2014 г., около 22:15 часа, в Гърция, на републикански път Комотини -Александруполис/селище Арисвид/, се движел лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", регистрационен № К 2023 АВ, управляван от С.А.Й., който предприемайки маневра ляв завой на изход от бензиностанция  реализирал ПТП с лек автомобил „Фолксфаген" модел „Транспортер" с peг. № KOZ 4775, управляван от С.З.. Извършена проба на дъха на водача С.З. била отрицателна, а на водача С.А.Й. - отчела 0,67 промила на хиляда алкохол в дъха, като при повторно извършена проба уредът е отчел - 0,61 промила на хиляда алкохол в дъха. Ответникът не  представил свидетелство за правоуправление, както и на мястото на инцидента не била установена техническа повреда, която може да е причина за инцидента. Твърди, че полицейският екип направил проверка и съставил Доклад за пътнотранспортно произшествие с преписката № 1019 /26А/ 320 – В* от 08.07.2014 г., в който описали следните обстоятелства: виновният виновният водач - С.А.Й. управлявал автомобила без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство - Европейска шофьорска книжка, категория „В" и проверката на алкохолен тест дала показание от 0,67 промила. Към момента на реализиране на произшествието, за лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", регистрационен № К 2023 АВ, бил сключен договор застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № 22114000322012, със срок на валидност от 13.01.2014 г. до 12.01.2015 г. , валидна към деня на ПТП. С.З. и Естатия Зейбекиду, в качеството на пострадали  , както и за реализирани имуществени вреди на лек автомобил „Фолксфаген" модел „Транспортер" с peг. № KOZ 4775, се обърнали към Бюро „Шмитц Гърция" застрахователни услуги МЕПЕ - посредник, за заплащане на застрахователното обезщетение за уреждане на претенция по Зелена карта, извършен бил оглед на увреденото МПС и била определена щетата като тотална с определено обезщетение в размер на 4768,62 евро с левова равностойност 9 326,61 лв. Сумата била преведена на застрахователния посредник Бюро „Шмитц Гърция" на 25.01.2015 г. Съгласно приложеното банково извлечение за 25.01.2015 г. ищецът-застраховател превело чрез Банка ДСК на Бюро „Шмитц Гърция" сумата 9 326,61 лв. , представляващи левовата равностойност на 4 768,62 евро, с което встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение,поради управление на МПС от ответника след употреба на алкохол. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 9 326,61 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на пода­ване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен представител в писмена молба поддържа предявените искове, прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излага съображения по същество и прилага списък на разноските.

Ответникът С.А.Й. в срока по чл.131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба и не представя доказателства. В първото съдебно заседание не се представлява, не взема становище по иска и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира,че в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, тъй като същият не е представил в срок отговор по исковата молба и не се явил в първото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание във връзка с възможността за постановяване на неприсъствено решение, искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В този смисъл, от доказателствата, приложени към исковата молба, се установява вероятната основателност на предявения иск. Или, съдът намира, че от представените по делото доказателства, както и предвид липсата на каквото и да е оспорване от страна на ответника относно факта на причиняване на вредоносното деяние от него като водач на МПС със застрахована при ищеца гражданска отговорност, настъпване в резултат на същото на имуществени и неимуществени вреди, установени и от назначените по делото СМЕ и СТЕ, които не се оспорват от страните и изцяло се възприемат от съда, причинно-следствената връзка между увреждането и противоправното поведение на ответника, както и предвид изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение,вкл. неговият размер и установената употреба на алкохол от ответника - водач, надвишаваща пределно допустимите норми и на последно място, поради липсата на доказателства за извършено погасяване на паричното задължение от деликвента, се налага изводът за основателност на предявения иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.274 ,ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ във вр. с чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, при което регресният иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател против прекия причинител на вредата - ответникът, който има задължение да спазва правилата за движение, вкл. чл.25,ал.1 от ЗДвП - при предприемане на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и чл.5,ал.3 от ЗДвП – да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е основателен и доказан до размера на действително платеното обезщетение, поради което същият следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 9 326,61 лв., представляващи левовата равностойност на заплатените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка, с оглед основателността на главния иск, се явява основателна и следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.10.2019г. до пълното изплащане на главницата.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска,или,в пълен размер, съгласно представения по делото списък на претендираните и направени разноски,  от които 186,53 лв. за внесена държавна такса, 380,00 лв.- за възнаграждения за вещи лица и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или, общо 866,53 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът на осн.чл.239 от ГПК

 

РЕШИ:

 

  ОСЪЖДА на осн. чл.213,ал.1  от КЗ /отм./ С.А.Й. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания "ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 9 326,61 лв.,  представляващи изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане -  пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.07.2014г.,  , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. - постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и 866,53 лв. - направените по делото разноски.      

     

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението като неприсъствено не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

 

                                                                

 

                                                                                Съдия: