№ 6511
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100511446 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение №
10112/13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 49496/2022 г. на СРС, ГО, 86
състав.
А. Х. А. е обжалвал първоинстанционното решение в следните части: 1)
в частта досежно родителските права и мерките относно тяхното упражняване
по отношение на детето Н.А. Х. и 2) в частта, в която е заместено съгласието
на майката за пътуване на детето Н. извън страната. Намира за неправилно
решението в атакуваните му части, като подробно излага съображенията за
това. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови
друго, с което да се уважат изцяло предявените от него насрещни искови
претенции, като родителските права спрямо детето Н.А. Х. се предоставят за
упражняване на него, по равно да бъде разпределено времето, което детето да
прекарва с всеки от родителите си, така, че шест месеца от годината да е при
1
баща си в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, на
адрес по местоживеене на бащата /United Kingdom, 25 Zoar Avenue, Maesteg,
CF 34 9UT /, както и да бъде разрешено детето да пътува с баща си не само до
държавите членки на ЕС (както е постановил първостепенния съд), но и до
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Алтернативно се
иска дните, които бащата следва да прекарва с детето да бъдат обединени, а не
разкъсани на съботи и недели, примерно в 52 последователни дни, или на два
периода от по 26 дни, наред с 10 дни през зимата и 30 дни през лятото. Не
претендира разноски.
С. Н. Я. оспорва изложеното в жалбата на А. Х. А. и моли същата да
бъде оставена без уважение. Подала е въззивна жалба срещу решението в
следните части: 1) в частта, в която на бащата е определен режим на лични
контакти с детето Н.А. Х., 2) в частта, в която е отхвърлена исковата й
претенция за издръжка на детето Н.А. Х. за разликата над присъдените 220
лева месечно до претендираните 300 лева месечно, и 3) в съответните части, в
които е заместено по реда на чл.127а СК съгласието на всеки от родителите
детето да пътува с другия родител извън страната. Намира за неправилно
първоинстанционното решение в посочените части и излага подробни
съображения за това. Въззивницата Я. моли да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се определи режим на
лични отношения на бащата с детето по начин, посочен във молбата от
15.11.2023 г., с която е уточнено искането във въззивната жалба; бащата да
бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на още 80 лева (общо 300
лева месечно); както и да бъде заместено съгласието на бащата детето да
пътува с майка си не само до държавите членки на ЕС, но и до Република
Турция, а претенцията на бащата да пътува с детето извън страната да бъде
отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. Х. А. не е подал отговор на жалбата и
не е взел становище по нея.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
2
С решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. №
34951/2020 г. Софийския районен съд, ГО, 86 състав, е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете Н.А.
Х., родена на ****1 г., на майката С. Н. Я., при която е определил
местоживеенето на детето; определил е режим на лични отношения на бащата
А. Х. А. с детето, както следва : първа и трета събота и неделя от месеца от
9:30 ч. в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 10 /десет/ дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката до
навършване на три годишна възраст на детето, а след това - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9:30 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с
преспиване, както и 10 /десет/ дни през зимата и 30 /тридесет/ дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, осъдил е бащата да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от
12.09.2022 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, като е отхвърлил искането за издръжка на детето в останалата
част до пълния предявен размер от 300 лева, разрешил е издаването на
паспорт на детето Н.А. Х., както и същото да напуска пределите на страната и
да пътува в страните от ЕС със съгласието само на майката С. Н. Я. и
придружавано от нея, за не повече от общо 45 дни годишно; разрешил е и
издаването на паспорт на детето Н.А. Х., както и същото да напуска пределите
на страната и да пътува в страните от ЕС със съгласието само на бащата А. Х.
А. и придружавано от него, за не повече от общо 45 дни годишно.
Първоинстанционният съд също така е осъдил А. Х. А. да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 316.80 лева, представляваща държавна
върху определената в полза на детето издръжка и е оставил без уважение
претенциите на страните за разноски.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна, че Н.А. Х., родена на ****1 г., е
дете на страните С. Н. Я. и А. Х. А.. Приел е също така, че страните са във
фактическа раздяла - майката живее с детето в България и полага преките и
непосредствени грижи за него, а бащата - живее и работи в Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия. Установил е наличието на
стабилна емоционална връзка между майката и дето и липсата на
разбирателство между родителите по въпросите касаещи отглеждането и
възпитанието на малолетната Н.. При тази фактическа обстановка районният
3
съд е приел, че майката е по-пригодния да упражнява родителските права
родител, Преценил е, че за издръжката на дете на 2 годишна възраст са
необходими 320 лева месечно, от които бащата следва да заплаща 220 лева, а
останала необходима сума за издръжката му следва да се поема от майката.
Установил е, че бащата не е участвал в грижите и издръжката на детето от
12.09.2022 г. (дата на първоначалната искова молба) и е постановил
дължимост на издръжката именно от тази дата. При определяне размера на
издръжката първостепенният съд е съобразил, че годишната печалба на
бащата от стопанска дейност в Англия се равнявана 13 796 британски паунда,
а месечен осигурителен доход на майката е от 773 лева. Приел е, че е в
интерес на детето Н. е да пътува извън страната до 45 дни годишно с всеки
един от родителите си, с цел на пътуванията – туризъм, като е намерил за
подходящо пътувания да бъдат допуснати единствено до държавите членки на
ЕС.
Въззивният съд е изслушал двете страни, приел е заключението по
допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите
по делото социален доклад на ДСП - Люлин и доклад на Социалната служба
по местоживеене на бащата в Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия (доклад на социалната служба в Уелс), съдържащ и
информация за материалните възможности на бащата и условия при които
последният живее.
При изслушването от въззивния съд по реда на чл.59, ал. 6 СК,
въззивникът и въззвиваема страна А. А. е заявил, че към момента няма нова
партньорка. От 18 години живее и работи в Уелс, със статут на постоянно
пребиваващо лице е там. Споделил е намеренията си да направи постъпки за
английско гражданство. Посочил е, че има собствен бизнес, заведение за
хранене в английски стил, с работно време от 9:00 часа до към 14:00 - 15:00
часа. Живеел в къща под наем, находяща се в непосредствена близост до
учебно заведение. Подчертал е, че в грижите за детето може да разчита на
своята вуйна, която имала възможност да пребивава постоянно в Уелс, както и
на живущите в Обединеното кралство свои роднини. Поддържал е, че в най-
добър интерес на детето е до започване на училище то да живее шест месеца
от годината при него, а след това заедно с майката да обсъдят бъдещето на
дъщеря си.
4
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК С. Я. е заявила, че от една
година развива собствен бизнес в гр.София, има фризьорски салон, в който
работи като маникюрист с работно време от 9:00 до 17:00 часа. Заявила е, че
през месец май 2022 г. заедно с дъщеря си Н. са се върнали в България със
съгласието на бащата, който по време на съвместното съжителство в Уелс я
заплашвал, че ще й отнеме детето, че ще скрие паспортите им и т..н.
Споделила е, че полага преките и непосредствени грижи за Н. от раждането й
и към момента. Заявявала е, че с детето живеят в жилище на родителите й, в
което освен тях живеят и нейните майка, сестра и племенник. За нея и детето
имало самостоятелна стая с обособен детски кът за Н., самостоятелна стая
имало, както за сестрата и племенника на Я., така и за нейната майка. Я. е
споделила намерението си да закупи, с ипотечен кредит, собствено жилище
когато бизнесът й се разрасне. Изразила е съгласието си бащата да има
разширен режим на лични контакти с Н., който обаче да се осъществява на
територията на РБългария. Изразила е съгласие детето да посещава близките
си по бащина линия, живущи в България (обл.Варна). Категорично обаче се
противопоставила детето да пътува с баща си извън страната, докато е малко.
Противопоставила се е Н. да живее шест месеца с баща си в Уелс, съответно
шест месеца с нея в България. Посочила е, че осъзнава потребността на Н. от
постоянни контакти с бащата и е изразила съгласие за чести контракти между
тях, но на територията на РБългария.
Извършено е социално проучване от ДСП- Люлин (възложено от
въззивната инстанция), като в постъпил на 26.02.2024 г. социален доклад е
отразено, че към този момент грижите по отглеждането и възпитанието на
детето Н. се полагат от нейната майка, която изцяло задоволява както
базовите й потребности от подслон, храна, емоционална топлота, така и
здравните й нужди. Майката отглежда детето в жилище, находящо се в
гр.София, ж.к. "**** (собственост на родителите на С. Я.), което представлява
тристаен апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня с трапезария, баня
с тоалетна, самостоятелен санитарен възел и две усвоени тераси. Жилището е
с много добри хигиенно -битови условия, обзаведено и оборудвано с
необходимото за едно домакинство. Майката и детето ползват една от стаите,
в която има обособен детски кът за детето. В жилището се отглежда още едно
дете - братовчед на Н., с който тя има много добра връзка, констатирано в хода
на социалното проучване, наред с наличието на дълбока емоционална връзка
5
на детето и с бабата и лелята по майчина линия, живущи в същото жилище и
оказващи пълна подкрепа на нея и майката. Посочено е, че майката заедно със
сестра си са собственици на фирма, занимаваща се с козметика и маникюр,
като работното й време е от 9:00 до 17:00 часа, като има възможност да го
планира предварително, съобразно нейните и на дъщеря й нуждите. С. Я. в
социалното проучване е декларирала, че месечният й доход е около 1200 лева.
Отразено е, че детето Н. посещава 122- ра ясла "Синева", находяща се в
ж.к."Люлин" 6, където по данни на майката е добре адаптирана. Социалните
работници са констатирали, че между детето и майката има изградена
емоционална връзка и стабилност.
В доклада на Социалната служба по местоживеене на бащата в
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (доклад на
социалната служба в Уелс, Дирекция "Социални услуги и благосъстояние,
Социални грижи за деца) е отразено, че след навършване на 3 годишна
възраст и ако живее в Уелс, Н. би могла да посещава детска градина в местно
училище. Посочено е, че бащата А. А. вече е избрал местно учебно заведение,
което би искал дъщеря му да посещава, намиращо се на няколко минути пеша
от дома му. Със социалните работници бащата е споделил и желанието си
дъщеря му да посещава българско училище в неделя, което също е отразено в
социалния доклад. Отразено е и споделеното от бащата желание дъщеря му да
има българска идентичност. В дома на бащата е посочено, че има български
телевизионни канали, бащата има приятели и роднини живущи в близост,
респ. възможност да осигури на дъщеря си семейна и езикова връзка. А. А. е
посочил, че членовете на разширеното му семейство - баща, брат и
племенници живеят в България, но в района на Майстег - живеят негови
братовчеди, техните съпруги и деца. В случай, че грижите спрямо Н. бъдат
поверени на него, бащата е заявил, че неговата леля ще се установи в Майстег
за да му помага в грижите за детето, ако е необходимо. Отразено е, че
жилището, в което живее бащата е в добро състояние, разполага с
пространство и удобства за детето, и се състои от голяма дневна с трапезария,
която води до кухня (констатирано е, че всички те са чисти и добре
обзаведени), с достъп от кухнята до частен ограден вътрешен двор с градина,
където детето би могло безопасно да играе. На горния етаж са разположени
баня и две спални, едната обзаведена по висок стандарт за детето, но
нуждаеща се от обновление с оглед растежа му. Посочено е още, че в този
6
дом, нает от негов приятел, А. А. живее от четири години, както и че към
момента живее сам. Посочено е, че къщата се намира на тиха и спокойна
улица в центъра на гр.Майстег, като на около има достатъчно ресурси и
обществени места като детски площадки, училища, магазини, плувни басейни
и библиотеки. Отразено е, че А. е самонаето лице, той е управител на кафене в
Майстег, работи от 9:00 до 15:00 часа, има трима служители на непълно
работно време, като при необходимост може да наеме още, а доколкото
бизнесът е негов той се ползва с гъвкавост и би могъл да адаптира работното
си време към нуждите на Н., ако е необходимо. За последната финансова
година А. е получил заплата в размер на 16 500 паунда. Ако детето бъде
настанено при него последният би получавал и детски надбавки, както и да
допълни заплата си с универсален кредит. Наемът за жилището е в размер на
550 паунда на месец, като А. е посочил, че има бизнес кредит, свързан с
кафенето му. Наред с това е отразено, че в хода на социалното проучване
бащата говорил топло за дъщеря си и се разчувствал, като споделил че не я е
виждал повече от година. Застъпено е становище, че напускането на бащата и
преместването в България е довело до нестабилност за детето Н., а
преместването в Уелс, според специалистите би довело до още един период на
промяна, което трябва да бъде регламентирано от българските власти.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 59,
ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, като експертното заключение не е оспорено от страните.
Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки
един от родителите му, отношението на детето към всеки един от родителите
му, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на
лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на
всеки един от родителите и наличието на родителско отчуждение при детето.
От кредитираното заключение на вещото лице Д. В. по допусната
съдебно-психологичната експертиза и от уточненията на вещото лице при
изслушването в съдебно заседание се установява, че между родителите на
детето Н. са налице неразбирателства, включително поради невъзможността
да вземат решение в коя държава да живее и учи детето им. В основата на
конфликта помежду им обаче, според експерта стоят различните очаквания,
които родителите имат за ролята на всеки един във връзката, както и
7
влиянието на семействата, от които идват и средата в която функционират.
Вещото лице не е констатирало конфликт на лоялност или отчуждение на
детето към някой от родителите му. И двамата родители имат капацитет да
отглеждат детето Н., като материална обезпеченост и задоволяване на
нуждите му. И при двамата родители е отчетена емоционална свързаност с
детето, като с майката е констатирано, че процеса по отделяне все още не е
приключил. Майката е значимият възрастен в живото на детето, тя отговаря на
потребностите на детето от свързаност, грижа и т.н. По отношение на бащата е
отчетена тъгата на детето и желанието за свързаност и присъствие в живота
му. Отчетено е и това, че майката подкрепя детето да се вижда с бащата, но
условието й е срещите да се случват на територията на Република България.
В тази връзка експертът е категоричен, че на детето е необходимо време за да
добие увереност и повече присъствие на бащата в живота й, което да я
подготви за промяна на средата. Посочено е, че въпреки добрата връзка с
бащата, на а този етап от развитие на детето, промяна в местоживеенето му, не
би се отразила добре, поради това, че все още не е настъпил процеса на
отделяне от майката и тя е значимия възрастен в живота на детето. Според
вещото лице, в момента детето би преживяло травматично всяко отделяне от
майката за по-дълъг период. Като стресов за детето фактор, освен отделянето
от майката, експертът е отчел усвояването на трети език, тъй като това би го
затруднило още повече и би увеличило изоставането в изразяването му и
вербална комуникация. Според вещото лице в случая не са необходими
супервизирани контакти между детето и неоглеждащия го родител, но е
необходим адаптивен период в режима на виждане между детето и бащата, с
цел опознаване и отговаряне на нуждите на детето от страна на бащата,
първоначално без промяна на средата. Това е възможно с по-регулярни срещи
на територията на страната и запознаване на детето с езика и средата в
Англия. В последствие те могат да преминат в пътувания до Англия (по
възможност и с майката, първоначално, тя също трябва да положи усилия да
подпомогне адаптирането на детето в средата на бащата), и едва тогава,
преместване на детето там и ходене на училище (каквото е желанието на
бащата). На този етап това според вещото лице е непосилна задача за детето,
както в когнитивен, така и в емоционален план. То сега е в процес на
адаптиране към детската градина и учене на български език. Двамата
родители според вещото лице следва да съставят план за протичане на
8
адаптивния период от година-две, през който режима да се изпълнява
първоначално на територията на страната, като детето се подготвя и от
двамата родители за пътувания до Англия, в това число и учене на езика.
Бащата може да подпомага този процес по учене на езика, чрез регулярни
срещи, в това число и по Скайп, което според експерта ще даде възможност
за опознаване и укрепване на връзката между бащата и детето.
Вещото лице е отчело затруднения при детето Н.А. А. по отношение на
интелектуалното развитие при формирането на речта и себеизразяването,
дължащо се на факта, че майката в дома му говори на турски език и то трябва
едновременно да овладее и двата езика (български и турски), като ученето на
трети език (английски), каквото е желанието на бащата в момента според
вещото лице значително би затруднило детето.
Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства,
представените социални доклади, становищата на страните, и неоспореното
заключение по допусната СПЕ, настоящият съдебен състав приема, че са
събрани достатъчно доказателства за наличие на емоционална и доверителна
връзка на детето Н. с двамата родители. Безспорно е също така, че и двамата
родители обичат детето си и желаят активно да участват в живота му.
Установява се, че и двамата родители имат възможност да полагат адекватни
грижи за детето, като спора между тях е концентриран върху въпроса кой е по-
пригодния родител и в коя държава е по -добре детето да живее. Всеки
родител има убеждението, че е по-пригодния родител, и претендира
родителските права по отношение на детето. Изслушани пред въззивната
инстанция, родителите заявяват сравнително непримирими позиции свързани
с най -вече с местоживеенето на детето, обвинявайки се един друг за разрива
в собствените им отношения и за отношението на детето спрямо всеки от тях.
Желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост към детето си, обаче трябва да бъде
преценявано с оглед най-добрият интерес на детето.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-
добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, която по същината си
отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето
на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
9
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето:
възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и
поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и
безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на
детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при
преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето,
какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
В случая се установява, че родителския капацитет на страните е
съпоставим. И двамата родители притежават нужния родителски капацитет да
полагат грижи за детето, да осигуряват неговата безопасност и емоционален
комфорт, като и двамата отчитат нуждата на детето от пълноценен контакт с
другия родител. Не са налице данни за наличие на родителско отчуждаване,
нито при детето е налице конфликт на лоялност спрямо някого от родителите.
Детето има изградена връзка на привързаност и към двамата си родители, но
към момента майката е основния значим за него възрастен. Съпоставими са
социалното обкръжение и материалните възможности на родителите с оглед
възможността да задоволяват базовите потребности на детето си, като майката
разполага с по –добра възможност за помощ от трети лица – близки на
родителя, с оглед съвместното живеене със своите майка и сестра, също
значими за детето възрастни. И двамата родители са участвали в грижите за
детето по подходящ начин през първите почти две години на неговото
израстване, но след установяването на майката и детето в България основната
грижа по отглеждането и възпитанието му е поета от майката. Изтекъл е
период повече от една година от датата, на която майката се е установила да
живее с детето на територията на Република България. През този период, а и
до момента родителите не са успели да намерят начин да бъдат пълноценни
родители след раздялата си, да намерят баланс в грижата за детето, декларират
разбиране в необходимостта другия родител да участва в живота на детето, но
не успяват да постигнат разбирателство относно това на практика.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и
годност на родителите, емоционалната и доверителна връзка на детето с всеки
от тях, както и жилищната и материалната им обезпеченост, и най-вече с
оглед ниската възраст, в която се намира детето и заради която се нуждае от
майчина грижа и ласка, упражняването на родителските права се налага да се
концентрира у личността на майката. Майката познава в дълбочина и се
10
отнася по-внимателно и грижовно към нуждите на детето и към нея детето е
по-привързано, констатирано и от вещото лице.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с
предоставянето на родителските права на майката възможно най-малко ще
бъде отрицателното въздействие, което решението ще има върху детето в
психо-емоционален план. При майката (трайно установена на територията на
Република България) следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в нормата
на чл.59, ал.2 СК се има предвид определяне при кое лице ще живее детето
(при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), и не
задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото
нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация.
Съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие
деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не
се установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която
ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето на детето
следва да се определи при нея.
Предвид всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд
от 13.06.2023 г. следва да бъде потвърдено в частта, в която упражняването на
родителските права по отношение на детето Н.А. Х. е предоставено на
майката С. Н. Я., при която е определено местоживеенето на детето.
Определеният от първоинстанционният съд режим на лични контакти
на бащата с детето обаче, според настоящият съдебен състав, не е съобразен с
нуждите и интересите на малолетната Н., както и с възможността практически
да се изпълнява режима, като не е съобразено установеното местоживеене на
този родител и детето в различни държави. Местоживеенето и месторабота на
бащата в гр.Майстег, Уелс, правят трудно осъществимо поддържането на
контакти с детето Н. "всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:30
часа в събота до 18:00 часа в неделя", тъй като предполага много чести
пътувания на бащата от Майстег до София със самолет, както и осигуряване
на средства за транспорт и престой в София (бащата не разполага с жилище в
гр.София), което времево и финансово би се оказало невъзможно за
изпълнение. Ето защо и за да се гарантира възможността детето Н. да подържа
11
пълноценни и регулярни контакти със своя баща през учебно време, и когато
последният се намира на територията на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, според настоящият съдебен състав
режимът на лични контакти следва да включва регламент за сравнително
разширени физически контакти (вещото лице е категорично, че не са
необходими супервизирани контакти, нито преходен период), които да се
осъществяват при пребиваване на бащата в страната, така и възможност,
когато бащата е извън пределите на Република България, режима да се
осъществява през седмица чрез видео разговори в мобилните приложения
"Вайбър", "Скайп" или др., чрез техническо средство телефон, компютър и др.
Комуникация през седмица по този начин, наред с физическите контакти (при
възможност между бащата и детето) през учебно време, ще спомогне да се
преодолеят дефицитите в общуването, породени от местоживеенето в
различни държави, да се съхрани и развие емоционалната и доверителна
връзка на детето с бащата, да се тушира тъгата на детето от липсата на
достатъчно присъствие на бащата в живота му, като наред с това ще даде
възможност на бащата по –пълноценно да участва в живота на детето си.
Режимът на лични отношения на бащата с детето през неучебно време следва
да бъде съобразен и с това, че ваканциите през учебната година в детската
градина съвпадат с официалните ваканции на училищата, които се обявяват
предварително от МОН. Родителите имат право да не водят децата си през
тези дни в детското заведение, като отсъствията им се извиняват служебно.
Поради това вместо постановения от районния съд режим, следва да се
определи контактите между бащата и детето да се осъществяват по следния
начин :
През учебно време бащата да има право да вижда и взема детето при
себе си всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от
18:30 часа в петък до 18:30 часа в неделя, или контактите между бащата и
детето в четните седмици от година да се осъществяват в дните петък, събота
и неделя, за по един час – от 19:00 до 20:00 часа българско време, чрез видео
връзка посредством приложенията „Вайбър“, „Скайп“ или други, чрез
телефон или друго техническо средство, като майката С. Н. Я., при която е
определено местоживеенето на детето се задължава да осигури технически
провеждането на контактите.
12
- един месец през лятната училищна ваканция по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава
до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще
ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в
посочения срок, бащата да има право да определи дните, през които ще взема
детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година. ;
- всяка четна година за есенната и междусрочната училищни ваканции,
определени от Министерството на образованието и науката - от 09:00 часа на
първия ден до 18:30 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, както и
за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за
времето от 9:00 часа на 29-ти декември до 18:30 часа на последният ден от
Коледната ваканция;
- всяка нечетна година за пролетната училищна ваканция, определена от
Министерство на образованието и науката от 9:00 часа на първия ден до 18:30
чеса на последния ден от тази ваканция, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 9:00 часа на 24-ти
декември до 18:30 часа на 28-ми декември.
- всяка нечетна календарна година за трети март, шести май и шести
септември – от 09.00 часа до 18:30 часа, а всяка четна календарна година за
първи май, двадесет и четвърти май и двадесет и втори септември - от 09.00
часа до 18:30 часа.
За осъществяването на физическите контакти бащата следва да взема и
връща детето от и в дома на майката.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд от 13.06.2023 г.
следва да бъде отменено в частта относно определения режим на лични
отношения на бащата с детето, като се определи режим на лични отношения,
съобразно мотивите на настоящото решение.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в
Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа
на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие,
колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може
да е по-добро за едно дете от съзнателно сторения от родителите избор да
превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в
спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му
13
ресурси за хармонично развитие.
Възрастта и нуждите на детето Н. и материалните възможности на
неговите родители налагат общата месечна издръжка на детето да бъде в
размер на 480 лева, от която сума бащата следва да заплаща 300 лева месечно,
а разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието, следва да се поеме от майката. Началният момент на
определената в тежест на бащата месечна издръжка трябва да бъде 12.09.2022
г. /датата на първоначалната искова молба/, доколкото към тази дата детето се
отглежда от майката, а и началният момент на дължимата от бащата
издръжка, определен от първоинстанционния съд не е атакуван от нито един
от родителите. При това положение решението на районния съд от 13.06.2023
г. следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен иска на въззивницата
и въззиваема страна С. Н. Я. за месечна издръжка на детето Н. за разликата от
220 лева до 300 лева, като бащата бъде осъден да заплаща на детето Н.
месечна издръжка от още 80 лева, считано от 12.09.2022 г. Присъдената
месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК).
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от
СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната
без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. Преценката за това следва да се извършва
въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна
ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално,
психологическо, материално и медицинско естество, включително при
разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси
трябва да бъдат от първостепенно значение - така т. 1 от ТР № 1/03.07.2017
год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на детето Н.,
включващ в най-широк смисъл нейното добруване и благоденствие и с оглед
14
конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки
възрастта на детето –навършени 3 години, степента на неговата зрялост и
индивидуалните му потребности, в това число и предвид обстоятелството, че
майката и детето са трайно установени на територията на Република
България, при майката в Република България е определено местоживеенето на
детето, а бащата живее и работи в Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, държава - страна по Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, в това
число и обстоятелството, че родителите на Н. са от турски произход и имат
роднини, живущи на територията на Република Турция, мотивират съда да
приеме, че следва да бъде разрешено пътуването на детето до 45 дни в
годината до държавите членки на ЕС, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, както и до Република Турция със всеки един от родителите
си, като намира за необходимо да отбележи, че с оглед характера на
производството – спорна съдебна администрация и въпреки конкретните
посочени дестинации от родителите, намира за уместно детето да може да
пътува с всеки от родителите си до едни и същи дестинации, като всеки от тях
според конкретиката на случая да планува пътуването, неговата
продължителност и дестинация (в определените от съда рамки). Пътуванията
на детето с майката следва да са по време извън режима на лични контакти на
детето с бащата, а тези с бащата – в режима на лични контакти. По този начин
би се гарантирало конституционно скрепеното му право на свободно
придвижване, както и правото на семейния живот на майката и детето, респ.
на бащата и детето по чл.8 ЕКЗПЧОС. Така детето ще има възможност да
разшири мирогледа си, да придобие впечатления от културата на други
държави, което би се отразило благоприятно на възпитанието и развитието му
като цяло. В същото време, това би осигурило и възможност последното да
гостува на роднините си в Турция, респ. да пребивава при баща си в
държавата по неговото обичайно местопребиваване Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
Не са налице данни, а и не би могло да се презюмира, че е налице
някакъв риск за детето, при пътуване до посочените дестинации, респ. че
съществува опасност майката да напусне за постоянно страната заедно с
детето или че бащата може да задържи детето в държавата по обичайното си
местопребиваване. Не може да се презюмира наличието на риск за детето, ако
15
пътува с баща си и пребивава в рамките на определения му режим за лични
контакти на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, където се установи, че последният притежава много добри условия
и възможност за отглеждане на детето в рамките на режима. Не може да се
приеме и че е налице риск за здравето и/или сигурността на децата при
пътуванията до цитираните дестинации, с който и да е от родителите,
доколкото това не са места на размирици, епидемии, граждански войни и др.,
като всички държави, до които пътуването следва да се разреши, са страни по
Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца, която съдържа правила за осигуряване
незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в
някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на
законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на
лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи
държави.
Действително, към настоящия момент детето е на сравнително ниска
възраст, но това не може да е причинна за изначално изключване на
пътуването до определени дестинации, включително и с бащата, който следва
да проектира пътувания с детето извън страната единствено в рамките на
определения му режим на лични контакти, без да променя местоживеенето на
детето в република България, и без да нарушава неговите ангажименти в
детското, респ. училищното заведение, което посещава. От друга страна,
пътуванията, които майката възнамерява да осъществи с детето не следва да
съвпадат с определения режим на лични контакти на бащата с детето, като на
свой ред съблюдава и съобразява тези пътувания с ангажираността на детето в
детското, респ. училищното заведение, което посещава.
Настоящият съдебен състав намира, че с даването на горното
разрешение, ще се избегнат бъдещите конфликти между родителите по повод
въпросите свързани с пътуването на детето им извън страната, които
конфликти няма как да не рефлектират и върху самото дете в хода на неговото
израстване. От друга страна така ще бъде дадена възможност на бащата да
осъществява регулярни контакти с детето си в рамките на определения му със
съдебно решение режим, включително и когато е уместно в държавата по
обичайното му местопребиваване, а майката – родителят, който фактически
упражнява родителските права и при когото живее детето, на практика ще
16
може в определения от съда срок да преценява възможността и броя на
пътуванията с детето извън страната, без да се засяга местоживеенето му и
средата, в която то растат, отглежда и т.н.
С оглед краткосрочния характер на пътуванията, в това число и
обстоятелството, че те не могат да имат за цел промяна на местоживеенето на
детето в чужбина, сумарно тези пътувания не следва да надвишават 45 дни
годишно с всеки един от родителите. Наред с това, поради нуждата от внасяне
на стабилност и предвидимост в отношенията между родителите по този
въпрос и избягването на бъдещи съдебни производства, настоящият съдебен
състав намира, че срокът на заместващото съгласие на всеки един от
родителите следва да бъде определен на пет години от влизане в сила на
настоящото решение.
Издаване на необходимите личен документи за пътуването на детето -
паспорт е последица от уважаване на искането заместване съгласието на
родител за пътуване на детето извън страната, но първоинстанционният съд се
е произнесъл по този въпрос, поради което и доколкото нито един от
родителите не е атакувал решението на СРС в частите касаещи заместените
съгласия за издаване на необходимия документ за пътуване извън страната -
паспорт, то първоинстанционото решение в тези съответни части е влязло в
сила и не е предмет на въззивно разглеждане.
По разноските :
С оглед изхода на спора и съобразно разрешението, дадено в ТР № 3 от
27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. на ОСГК на ВКС,
страните нямат право на разноски.
Върху определената издръжка на детето Н. бащата дължи държавна
такса в размер на 115.20 лева по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10112/13.06.2023 г., постановено по гр. д. №
17
49496/2022 г. на СРС, ГО, 86 състав, в частите, в които е определен режим на
лични отношения на бащата А. Х. А. с детето Н.А. Х., в частта, в която е
отхвърлен искът за месечната издръжка на детето Н.А. Х. над 220 лева до 300
лева, и в частите, в които е заместено на основание чл. 127а, ал. 2 от СК,
съгласието на всеки иден от родителите за пътуване на детето Н.А. А. извън
пределите на РБългария до държавите членки на ЕС за неповече от общо 45
дни годишно, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. Х. А., ЕГН
**********, с детето Н.А. Х., ЕГН **********, както следва :
През учебно време бащата има право да вижда и взема детето при себе
си всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от
18:30 часа в петък до 18:30 часа в неделя, или контактите между бащата и
детето в четните седмици от година да се осъществяват в дните петък, събота
и неделя, за по един час – от 19:00 до 20:00 часа българско време, чрез видео
връзка посредством приложенията „Вайбър“, „Скайп“ или други, чрез
телефон или друго техническо средство, като майката С. Н. Я., ЕГН
**********, при която е определено местоживеенето на детето се задължава
да осигури технически провеждането на контактите.
- един месец през лятната училищна ваканция по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава
до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще
ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в
посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема
детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;
- всяка четна година за есенната и междусрочната училищни ваканции,
определени от Министерството на образованието и науката - от 09:00 часа на
първия ден до 18:30 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, както и
за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за
времето от 9:00 часа на 29-ти декември до 18:30 часа на последният ден от
Коледната ваканция;
- всяка нечетна година за пролетната училищна ваканция, определена от
Министерство на образованието и науката от 9:00 часа на първия ден до 18:30
чеса на последния ден от тази ваканция, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 9:00 часа на 24-ти
18
декември до 18:30 часа на 28-ми декември.
- всяка нечетна календарна година за трети март, шести май и шести
септември – от 09.00 часа до 18:30 часа, а всяка четна календарна година за
първи май, двадесет и четвърти май и двадесет и втори септември - от 09.00
часа до 18:30 часа.
За осъществяването на физическите контакти бащата следва да взема и
връща детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Н.А. Х., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен
представител С. Н. Я., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на още 80
лева (или общо 300 лева), считано от 12.09.2022 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата А. Х. А., ЕГН **********, за пътуване на детето
Н.А. Х., ЕГН **********, извън територията на Република България до
държавите членки на Европейския съюз, Република Турция и Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, без ограничения в броя на
пътуванията, но с обща продължителност на пътуванията до 45 дни годишно,
по време несъвпадащо с режима на лични контакти между бащата и детето,
определен с влязло в сила съдебно решение, без да се променя обичайното
местоживеене на детето в Република България и без да се засягат неговите
учебни ангажименти, с изключение на случаите, в които пътуванията са
организирани от учебното заведение, в което се обучава детето, придружавано
от майката С. Н. Я., ЕГН **********, или упълномощено от нея пълнолетно
лице, за срок от 5 години от влизане в сила на решението.
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, във вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на майката С. Н. Я., ЕГН **********, за пътуване на
детето Н.А. Х., ЕГН **********, извън територията на Република България до
държавите членки на Европейския съюз, Република Турция и Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, без ограничения в броя на
пътуванията, но с обща продължителност на пътуванията до 45 дни годишно,
по време съвпадащо с определения режим на лични контакти на бащата с
детето с влязло в сила съдебно решение, без да се променя обичайното
19
местоживеене на детето в Република България и без да се засягат неговите
учебни ангажименти, придружавано от бащата А. Х. А., ЕГН **********, или
упълномощено от него пълнолетно лице, за срок от 5 години от влизане в сила
на решението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10112/13.06.2023 г., постановено по гр. д.
№ 49496/2022 г. на СРС, ГО, 86 състав, в останалите обжалвани части досежно
родителските права и местоживеенето на детето.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС
държавна такса върху допълнително присъдената сума за издръжка на детето
в размер на 115.20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, с изключение на частта
касаеща произнасянето по чл.127 а СК , в която част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20