№ 256 / 19.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…..четвърти наказателен състав в публично
заседание на 20 май................……....………….…..………………………….
през две хиляди и деветнадесета година...........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова..........………….......................…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.…………...……………....….............АН дело 352 по описа за 2019г……………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000014/ 22.01.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” -Монтана на В.А.М. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от с.з.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.А.М., който го обжалва с оплакване за незаконосъобразност, като излага доводи в тази насока и моли съда да го отмени. В съдебно заседание чрез пълномощника си подържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН за това, че на 27.12.2018 г. в 11:00 часа в гр. Монтана по ул. Кн. Ал. Батенберг с посока на движение от ул. Тунджа към ул. св. Кл. Охридски управлява товарен автомобил Мерцедес с рег. номер М xxxx , като на стеснен участък от пътя поради паркиране на МПС-та (в неговата пътна лента) с цел пропускане на насрещно движещо се МПС, навлиза частично м/у паркираните МПС-та и при потегляне не се съобразява с габаритите /дължината/ на управляваното от него МПС, а така също и с радиуса му на завиване и положението на паркираните МПС-та, потегля наляво по посоката си на движение и със задната дясна част на управляваното от него МПС блъска -паркираното от дясната му страна МПС л.а. Нисан с рег. номер xxxx с което реализира ПТП с материални щети. Водача не уведомява органите на МВР и напуска мястото на ПТП. Не носи и КТ към СУМПС, с което виновно е нарушил чл.25 ал. 1, чл.123, ал.1, т.3, б.В и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражение. Не подала такова и в предвидения от законодателя три дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на С.И.Б., В.Б.В. и К.И.К.. Същите са обективни и няма индиция за тяхната заинтересованост. Нещо повече, свидетелят Б. е пряк очевидец, арг. разпит на свидетел лист 39 от делото „Станах свидетел как въпросният водач/ жалбоподателят по делото, с управлявания от него Бус, при опит да се размине с насрещно движение закачи със задната част на Бус-а паркиран автомобил вдясно като изкриви, ожули преден калник. Той слезна от Бус-а, взе падналите от Бус-а части, качи си се и продължи, което обстоятелство ме възмути. Лично аз се обадих на телефон 112 и вечерта на същия ден, беше на връх Коледа или Бъдни вечер, написах сведение. Същият ден, на 31.12.2018г стана пътното транспортното произшествие. Аз живея в София, но тогава бях в Монтана и затова казвам, че съм очевидец на станалото пътно транспортно произшествие. Аз подадох сигнал на тел. 112, като казах номера на Бус-а. Не познавам водача и не зная кое е лицето, което го е управлявало. Материални щети по другия автомобил определено имаше, беше паднала боята и беше изкривен калник”.
Разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП визира, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до установяване на противното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения посочени по- горе, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя В.А.М. е извършил посочените административни нарушения.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения и поведението на жалбоподателя след реализираното ПТП, а именно напуснал е мястото, без да уведоми органите на МВР.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне на глобата в размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и глобата в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от с.з. правилно е наложил и точно определените размери в санкционните норми определени от законодателя.
В конкретинят случай съществува законова възможност наложеното наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП от ЗДвП да бъде намалено. По разбиране на докладчика в случая жалбоподателя може да се възползва от тази законова възможност предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че е системен нарушител на ЗДвП. Липсват и доказателства какви доходи реализира жалбоподателя. Ето защо целите на наказанието могат да бъдат изпълнени, като наказаието глоба се намали от 200.00 лева на 50.00 лева глоба и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК жалбоподателя следва да заплати направените разноски по водене на делото, за три път явяване в съдебно заседание на свидетеля С.И.Б. в размер на по 40.00 лева или общо 120.00 лева, както и по 10.00 лева дневни или общо в размер на 30.00 лева- разноски общо в размер на 150.00 лева - пътни и дневни, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-000014/ 22.01.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” –Монтана, в частта в която на В.А.М. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от с.з, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-000014/ 22.01.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” –Монтана, в частта в която на В.А.М. xxx наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наказаието глоба от 200.00 лева на 50.00 лева глоба и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА В.А.М. xxx да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 150.00 лева - пътни и дневни разноски, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: