РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600525 по описа за 2022 година
Производство по чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1 - 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е жалба от адв.И. М. като пълномощник на засегнатото лице И.
П. А. против решение № 171/ 07.12.2022г., постановено по ЧНД №
1043/2022г. по описа на Окръжен съд– Стара Загора, с което е било признато
и изпратено за изпълнение Решение № EGS – *********, издадено на
03.05.2022 г., влязло в сила на 14.06.2022 г., постановено от *, Кралство *, с
което на И. П. А. е била наложена финансова санкция в размер на 91.00 евро,
равностойността на 177.98 лева по курса на БНБ към деня на издаване на
Решението – 03.05.2022 г., за превишаване на разрешената максимална
скорост на магистрала с 11 км/ч. * (*), на 22.04.2022 г. в 20:57 часа,
представляващо административно нарушение на чл.2 от Кодекса за движение
по пътищата на Кралство *.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението като се твърди, че е издадено в нарушение на изискванията на
ЗПИИРКОРНФС за признаване на решения за налагане на финансови
санкции, поради което се иска отмяната му и отказване признаване и
изпълнение на посоченото решение на Кралство *.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив жалбата е
неоснователна.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери правилността на постановеното решение, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от защитника на засегнатото
лице И. П. А. и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Всички основания на специалния закон – ЗПИИРКОРНФС – за признаване и
допускане до изпълнение на процесната финансова санкция, са били
надлежно и пълно обследвани от първоинстанционния съд, поради което се
явява правилен и законосъобразен извода, че са налице всички предвидени в
разпоредбата на чл.30 алинеи 1, 2 и 3 от закона условия за признаване и
изпълнение, респ. че не са били релевирани основанията на чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС, при които е възможно да се постанови отказ от признаване
и изпълнение на обжалваната финансова санкция.
Съдът е бил сезиран с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции с представено за признаване и изпълнение Решение №
EGS –*********, издадено на 03.05.2022 г., влязло в сила на 14.06.2022
г.,постановено от *, адрес: *, *, Кралство *, с което на И. П. А., роден на
10.05.* г., с постоянен и настоящ адрес в Република България, гр.*, ул.“*“
№27, с ЕГН**********, е била наложена финансова санкция в размер на
91.00 евро, равностойността на 177.98 лева по курса на БНБ към деня на
издаване на Решението – 03.05.2022 г., за превишаване на разрешената
максимална скорост на магистрала с 11 км/ч. *; * (*), на 22.04.2022 г. в 20:57
часа, представляващо административно нарушение на чл.2 от Кодекса за
движение по пътищата на Кралство *.
Правилна е преценката на съда, че Удостоверението съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт,
чието признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на
решаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, извършено от засегнатото лице И. П. А., действително попада
сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се
изисква двойна наказуемост, Удостоверението е издадено по образец,
съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в
писмена форма, придружено е с превод на
български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на
съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на
чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Отделно по делото няма данни, че срещу
засегнатото лице И. П. А. за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на финансова
санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
2
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, деянието представлява административно нарушение и според
българското законодателство- по ЗДП, както и не са налице данни за
имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо.
Освен това решението за налагане на финансова санкция не се отнася за
деяния, които по българското законодателство да се считат за извършени
изцяло или отчасти на територията на Република България или да са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Същото е постановено срещу пълнолетно, съгласно българското
законодателство лице, което може да носи наказателна и
административнонаказателна отговорност и подлежи на наказване за
нарушението, предмет на санкцията.
Видно е и това, че производството срещу И. П. А. е било писмено, като
същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава,
лично или чрез упълномощен според националния закон представител, за
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.
Изцяло неоснователно е възражението на защитата / което е и основно в
жалбата /, че следва да се откаже признаването и изпълнението на санкцията,
тъй като лицето нямало местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Република България, т.е по чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, а е видно и от
доказателствата по делото, засегнатото лице И. П. А. е с постоянен и настоящ
адрес в Република България, гр.*, ул.“*“ №27, а това, че в момента се намира
извън пределите на страната / според отразеното в призовката му /, не
означава, че няма местоживеене или обичайно пребиваване в България,
обстоятелство / за адреса му /, изрично заявено и в настоящата въззивна
жалба.
Предвид на гореизложените съображения, решението на окръжния съд, с
което е била призната и допусната до изпълнение въпросната финансова
санкция се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,
поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/ 07.12.2022г., постановено по ЧНД №
1043/2022г. по описа на Окръжен съд– Стара Загора.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4