№ 50
гр. Свищов, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно
наказателно дело № 20254150200171 по описа за 2025 година
Жалба против НП № К1403 от 31.01.2025г. на ЗАМ. КМЕТ на Община
Русе.
Жалбоподателят С. Н. С. от гр.Русе обжалва наказателното
постановление № К1403 от 31.01.2025г. на ЗАМ. КМЕТ на Община Русе, с
което му е наложена глоба в размер на 30,00 лева за нарушение по чл. 14 ал. 1,
т.1 от Наредба №18 на Общински съвет-Русе, като незаконосъобразно и
твърди, че не е извършвал нарушение. Входирана е молба от жалбоподателя с
вх.№4329/19.09.2025г. с която взема становище по същество и прилага копия
на АУАН №0001313 от 02.12.2024г. В молбата излага твърдение че е налице
съществено нарушение на материалния закон, акцентира върху това че е
отказал да подпише акта, което не е удостоверено със свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта. Твърди, че АУАН не му е предявен, че не е
извършил описаното в него нарушение и съответно издаденото НП е
незаконосъобразно. Твърди, че получаването на препис от АУАН с полагане на
подпис за получил препис не удостоверява, че същия е предявен на
нарушителя, защото разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН била императивна и
закона не приравнявал това че е получен препис от АУАН с това че е предявен
(надлежно връчен). Сочи съдебна практика.
Ответникът по жалбата – В предоставени писмени бележки с вх.
№4363/23.09.2025г. моли съда да постанови решение с което да потвърди
обжалваното НП №К1403/31.01.2025 издадено от Зам.кмет на Община Русе за
налагане на административно наказание глоба в размер на 30 лева на
жалбоподателя С.. Излага, че при издаване на НП не са допуснати нарушения
на материалния закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
а изложените констатации в същото са обосновани и се подкрепят от
събраните доказателства. Съдържа описание на процедурата, като акцентира
1
върху това, че санкционирания е отказал да подпише съставения АУАН, което
било удостоверено с подписа на свидетел. Сочи че след издаване на
процесното наказателно постановление, санкционирания го е получил лично.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и предоставя писмени
доказателства.
След като се запозна с представените по делото доказателства,
становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът
намери за установено следното:
С Наказателно постановление № К1403 от 31.01.2025г. на
Зам.Кмен на Община Русе, издадено въз основа на Акт № 0001313 от
02.12.2024г. за установяване на административно нарушение, на
жалбоподателя на основание чл. 14, ал.1, т.1 от Наредба №18 за обществения
ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе е
наложено административно наказание глоба в размер на 30,00 лева, за това, че
на 16.11.2024г. в гр.Русе, парк на Младежта до Вазата е установено че С. в
качеството си на водач на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ * е паркирал в
пешеходна зона, като при определяне на наказанието е взет предвид факта, че
нарушението е за първи път, поради което е наложената глоба е ориентирана
към предвидения минимум. Наказателното постановление е връчено на
16.02.2025г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН № 0001313/02.12.2024г., съставен от
актосъставителя Н. И. Г. – ст.полицай в Общинска полиция при ОД на МВР –
Русе в което фактическото описание на нарушението е идентично с това в
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочена като
нарушена е разпоредбата на чл. 14 ал. 1, т.1 от Наредба №18 на Общински
съвет-Русе. На АУАН липсва подпис на нарушител, като в същата графа е
изписано „отказва“. В предоставеното копие на АУАН с административната
преписка са посочени имена на свидетел на отказа на нарушителя да подпише
акта – А. С. И.. В предоставеното копие на АУАН от жалбоподателя липсва
вписан свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта.
От разпита на актосъставителя Г. се установи, че работи в сектор
Охранителна полиция, група Общинска към ОД МВР – Русе. Спомня си че
при процесния случай е бил екип със свидетеля И. и обхождайки районите
получили сигнал за водач, който е навлязъл с превозно средство лек
автомобил в парка на младежта. Пристигнали на мястото по сигнала до
„Вазата“ след половин или един час, но не установили лекия автомобил и
водача. Свидетеля сочи че в този зона е забранено влизането на МПС, освен на
такива със специален режим на движение и атракционно влакче, което било с
утвърден график от общината. Свидетеля твърди, че впоследствие бил
приложен снимков материал към сигнала с дата и час и охранителни камери
на Община Русе от видеонаблюдение от където ясно се виждало, че наистина
автомобила за който е бил сигнала е бил там, малко те да пристигнат. Виждал
се лекият автомобил, регистрационният номер, модел на автомобила и лице,
което е легнало на земята и правило нещо. Направили справка на автомобила,
2
установили кой е собственикът. При извършван обход, няколко дни по-късно,
свидетеля видял същото лице и го познал, че той е именно този който е
собственикът на автомобила. Привикали го при тях да му извършат
полицейска проверка и да му обяснят, че има както снимков материал, така и
подаден сигнал, така и запис от охранителни камери и че е неговият
автомобил. Това се случило след няколко дни. Обяснили му, че автомобилът,
негова собственост е извършил правонарушението и на основание Наредба на
Община Русе трябва да му съставят акт за това правонарушение. Попитали го
той ли е управлявал автомобила, при което не получили съдействие.
Съставили акт за това, че автомобилът който е негова собственост е бил в
парка и е бил паркиран там. Свидетеля разпознал че Разпознахме кое е лицето
до автомобила. Свидетеля разпознал нарушителя, но сочи че на видеозаписа
не го бил видял да управлява МПС. Подаващият сигнала посочил, че това
лице е управлявало. Впоследствие като установили лицето го попитали дали
желае да декларира кой е управлявал, ако не е той да посочи кой е водачът, на
което не получили отговор. Свидетелят по акта работил в специализирано
звено Инспекторат и охрана на обществения ред към Общината, и били в
наряд един охранител и един полицай. Свидетеля сочи че АУАН бил предявен
на нарушителя, прочетен от него, и обяснен, след което запитал нарушителя
дали желае да го разпише и да получи разписка. Изказва, че нарушителят
заявил такова желание. Тогава свидетеля дал на нарушителя химикал. С. се
навел, написал нещо в графа „нарушител“, което впоследствие видял че не е
подпис, а е нещо от сорта на „отказва“. Твърди, че имало свидетел с него и в
негово присъствие връчил акта на нарушителя, както и че последния е
откъснал някакви неща от кочана с актове, който той му бил дал. Тогава видял
какво бил написал нарушителя и свидетеля на отказа в присъствие на
нарушителя се бил подписал на АУАН.
Св. И. заявил че работи от 2006 г. в специализирано звено Инспекторат,
охрана на обществената сигурност при Община Русе и били съвместен екип
със старши полицай Н. Г.. Обяснява за паркираното МПС в парка на
Младежта, когато се откривала скейт площадка и че в самия парк, имаше
културно масово мероприятие на което бил охрана с колегите си от Общинска
охрана. Сочи че не видял паркиралия автомобил, защото имало стълкновение
на хора и бил на мероприятието, което е на разстояние от мястото, където бил
паркирал автомобила. Акцентира че лично той не е получил сигнал в деня на
нарушението да отиде да провери на мястото дали има паркирана кола. След
като получили снимков материал установили собственика на паркираното
МПС и в същия ден на скейт площадката, го установили. Приближили се до
него, спрели го за проверка и му казали, че има снимков материал и жалба
срещу паркирането на МПС-то. Съответно той отрекъл да е карал. Поканили
го до служебния автомобил да му дадат да попълни декларация, че на
въпросния ден не е управлявал въпросното МПС и да напише обяснение,
докато вадили документите от колата нарушителят избягал. На следващата
смяна отишли в барчето, което се водило на баща му. Лицето С. С. бил там и
полицай Г. му казал, че ще му се състави АУАН. Тогава С. С. се ядосал и им
бил казал да не го занимават с простотии. Излага в показанията си, че на
3
нарушителя му бил съставен АУАН и прочетен, след което И. се разписал като
свидетел. Тогава нарушителят взел химикала да се разписва, при което видели,
че е написал на нарушител, че отказва, но бил се разписал и че иска
екземпляр. След това видели, че направо скъсал екземпляра, който му били
дали. На нарушител написал отказва, но и че искал екземпляр. Нарушителят
получил екземпляр от акта. Откъснали жълтия екземпляр, дали му го и той го
скъсал пред тях. На свидетеля е предявено копието на акта, входирано от
жалбоподателя, при което същия заявява, че вижда разликата, но не знае на
какво се дължи, не можел да кажа понеже оригиналът не е бил при него и
можело а е от индигото. Въпросният ден му били написани два акта - единият
за осуетяване на проверката, а другият за паркирането в парка. Той видял как
жалбоподателят скъсал акта, след като му го дали. Твърди, че бил там когато
нарушителят отказал и се подписал за отказа. По време на отказа на мястото
били той, полицай Н. Г., нарушителя С. С. и баща му Никола С.. Свидетеля
изразява, че забелязва разликата в екземплярите на акта, но не знае на какво се
дължи тя. Свидетеля излага, че единият акт нарушителят го скъсал, но дали е
бил този, който е по ЗМВР за осуетяване на проверката не знаел. Скъсал акта
на две парчета, унищожил го, след като му го връчили. Заявява, че полицай Г.
връчил акта на нарушителя.
Компетентността на административно-наказващия орган и на
актосъставителя се установи с приложените Заповед №РД-01-591 от
07.03.2024г. на Кмет на Община Русе и Заповед №РД-01-2303 от 31.07.2024г.
на Кмет на Община Русе.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в
атакуваното НП като нарушител), депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
По същество е основателна.
При извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП
съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да
се разглежда спора по същество.
Налице е нарушение, допуснато при съставяне на АУАН. Установи се от
показанията на св. Г. и св. И., че нарушителят е отказал да подпише акта при
съставянето му. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от
административно наказателното производство. Отказът на нарушителя да
подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ със свидетел се
прави от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен начин, че
същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му
разяснени правата и задълженията по него. Видно от приложеният по делото
АУАН е, че свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта е посочения за
свидетел по установяване на нарушението и съставянето на АУАН - А. С. И..
С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН,
4
с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка
следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта
и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а
именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията,
при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с
реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната
възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири
категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето
защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на
отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2
от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки
разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да
бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта.
Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес
на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като
съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на
лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при
съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа
следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Отделно от
това, от доказателствата по делото се установява, че в
административнонаказателната преписка е приложен оригинал на АУАН, в
който е вписано лице като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта,
със собственоръчен подпис и изписани три имена. С молбата на
жалбоподателя е представено копие на същия акт – отрязъкът, връчен на
нарушителя при съставянето му. В този екземпляр в графата „свидетел при
отказ на нарушителя да подпише акта:“ липсва вписано име и подпис, т.е.
свидетел изобщо не е отразен. Това несъответствие между оригинала на акта и
копието, връчено на жалбоподателя, поставя под съмнение редовността на
5
връчването при отказ и достоверността на вписването на свидетеля в
оригинала. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания, когато нарушителят откаже да подпише акта, това обстоятелство
следва да се удостовери с подписа на един свидетел, чието име и адрес се
вписват в акта. Изискването е императивно, тъй като има за цел да гарантира
реалното предявяване на акта и да предотврати последващо дописване на
данни, свързани с връчването му. Липсата на свидетел в екземпляра, връчен на
нарушителя, изключва възможността да се приеме за безспорно доказано, че
при връчването на акта е присъствало трето лице, удостоверяващо отказа. При
това положение не може да се изключи хипотезата вписването на свидетеля в
оригинала да е извършено след връчването, което прави доказателствената
стойност на акта относно реда на връчване несигурна и ненадеждна. За
допълнение следва да се отбележи , че освен това, твърдяното нарушение е
недоказано. Установи се, че посочения в акта свидетел, както и
актосъставителя не са свидетели на нарушението, видно от показанията им, от
което се налага извода за липса на категорични доказателства за извършване
на вмененото с НП нарушение
Нарушенията на тези правила представляват процесуални нарушения,
което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното наказателно
постановление, без да се разглежда спора по същество и да се обсъждат
другите доводи и възражения на жалбоподателя.
Описаните процесуални нарушения се явяват от категорията на
съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и
възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от
образуваното административнонаказателно производство, когато следва да
узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и
обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение
по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко
засягат правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на
обжалваното постановление.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К1403 от 31.01.2025г. на
Зам. Кмет на Община Русе, издадено въз основа на Акт № 0001313 от
02.12.2024г. за установяване на административно нарушение, с което на С. Н.
С. с ЕГН ********** с адрес гр.** на основание чл. 34, ал.1 от Наредба №18
на Общински съвет – Русе за извършено нарушение по чл.13, ал.1, т.1 от
Наредба №18 на Общински съвет – Русе е наложено административно
наказание глоба в размер на 30,00 лева, за това, че на 16.11.2024г. в 15:30 часа
в гр.Русе, парк на Младежта до Вазата се установява, че г-н С. в качеството си
6
на водач на лек автомобил марк а“БМВ“ с рег.№* е паркирал в пешеходна
зона, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7