Р Е Ш Е Н И Е №260251/26.5.2021г.Г.
№ …/… 26.05.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ-ти
граждански състав
На двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година
В
закрито заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 2413 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е приключило с
Решение № 260177/ 13.04.2021 г., с което е прието за установено по отношение на
„Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул. „Г.С. Раковски“ № 23, ап.7, представлявано от Д.А.Д., в качеството му на
управител,
че дължи на„Йована“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул. „Ямболен“ № 95, представлявано от З.М.З., в качеството
му на управител, със съдебен адрес ***, кант. № 3, чрез адв. Кайали, сумата от общо 23 609, 60 лв.- главница,
представляваща вземане по договор за продажба и доставка на стоки, обективирана
като търговска сделка по фактура№ **********/ 09.07.2020 г. и във фактура №
**********/ 03.07.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
Дело № 1541/2020 г. на ЯРС, като е отхвърлено като неоснователно направеното от
ответника срещу ищеца възражение на
основание чл.103, ал.1 ЗЗД за прихващане на сумата от 23 609, 60 лв.,
представляваща част от сумата 35 414, 40 лв., дължима от ищеца.
В срока за обжалване на решението е постъпила
молба по чл. 250 от ГПК от процесуалния представител на ищеца, с която се моли
да се допълни постановеното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по
цялото искане – с исковата молба ищецът е претендирал и установяване дължимостта
на законната лихва за забава върху сумите, считано от образуване на делото /датата
на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане.
В
срока по чл. 250, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор по исканото допълване
на решението от ответната страна, в който молбата се оспорва като нередовна, а
искането недопустимо, с твърдението, че
по същество искането представлява нов иск по реда на чл.86 ЗЗД, като нито в
заявлението по чл.410 ГПК, нито в предявената искова молба съдът бил сезиран с
такъв иск.
Съдът намира молбата за допълване на решението за допустима, като
подадена от легитимирано лице и в рамките на преклузивния срок, а по същество –
за основателна, тъй като видно от исковата молба, в същата се е претендирало и
установяване дължимостта на законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 15.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Съдът констатира, че
действително е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законната
лихва за забава върху главницата от датата на заявлението, от който момент се
счита за висящ искът по чл. 422 от ГПК, до окончателното изплащане.
Неотносими в тази връзка са възраженията
на ответника, че молбата за допълване на решението следва да се остави без
уважение, тъй като направените от същия възражения, че такова искане не било
направено нито със заявлението по чл.410 ГПК, нито с предявената искова молба,
като при преглед на същите съдът констатира, че заповед № 719 за изпълнение на парично задължение от
15.07.2020 г. е издадена, в едно със законната лихва върху главницата , считано
от 15.07.2020 г., като такова искане се съдържа и в петитума на исковата молба.
Непълнотата на решението налага да се допълни същото. След като в
мотивите си съдът е приел, че до предявения размер предявеният иск по чл. 422
от ГПК е основателен и следва да се уважи, то следва да бъде присъдена върху
установеното като дължимо вземане за главница и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
15.07.2020 г. до окончателното изпращане на вземането, тъй като в мотивите на
съдебния си акт съдът вече е приел, че задълженията на ответника са падежирали и че същия е изпаднал в забава
още преди подаването на исковата молба, респ. преди подаването на заявлението
по заповедното производство.
Ето
защо, следва да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същия
дължи на ищеца и законната лихва за забава върху присъдената главница, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.07.2020 г.
до окончателното изплащане.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 260177/ 13.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2413/2020 г. по
описа на ЯРС, със следното:
ПРИЕМА за установено по
отношение на„Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул. „Г.С. Раковски“ № 23, ап.7, представлявано от Д.А.Д.,
в качеството му на управител, че дължи на„Йована“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул. „Ямболен“ № 95, представлявано от З.М.З., в качеството
му на управител, със съдебен адрес ***, кант. № 3, чрез адв. Кайали , законната лихва върху сумата от общо 23 609, 60 лв., считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Настоящото
решение да се счита за неразделна част от Решение № 260177/ 13.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2413/2020 г. по описа на ЯРС по описа на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: