№ 179
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503428 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.Г. срещу решението на СГС, І – 16 състав от
03.01.2020г. по гр.д. № 14493/2017г., изменено в частта за разноските с определение от
20.08.2020г., с което е уважен иска й по чл. 432 КЗ, като е осъдено ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот
и Здраве“ да й изплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 17.06.2017г. в
размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2017г., отхвърлен е иска за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението в отхвърлителната част, като излага доводи за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве“ оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Съображенията
на въззивния съд, формирани в отговор на доводите на страните, са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищцата като
пострадала от ПТП от 17.06.2017г. и на ответника, в качеството му застраховател на
гражданската отговорност на прекия причинител на вредата – Г. Б..
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на Б. и причинно –
следствената връзка между същото и травматичните увреди на ищцата не са спорни пред
1
настоящата инстанция и са установени от събраните пред първата инстанция доказателства.
Не е предмет на инстанционен контрол и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, счетено за неоснователно с обжалваното решение.
В следствие от произшествието Г. е получила счупване на хирургичната шийка на лявата
раменна кост. Била е хоспитализирана за ден, счупването е наместено под локална анестезия
и раменната става фиксирана с ДЕЗО. След десетия ден превръзката е заменена с ортеза,
която е носена до тридесетия ден след травмата. Възстановителният срок за подобна травма
е 3-4 месеца, но при ищцата година след произшествието се е запазил болковия синдром при
отвеждане на ръката и хипотрофия на мускулите. Прогнозата за преодоляване на тези
остатъчни явления е добра, тъй като увреждането е изцяло възстановено, а болките се
дължат на бавното възстановяване на мускулите, които повдигат рамото и това положение е
напълно преодолимо чрез рехабилитация. Изпитваните от ищцата болки са били
изключително интензивни седмица след произшествието и при първоначалната
рехабилитация, проведена месец и половина след това. За периода, в който е носила
ортезата, ищцата се е нуждаела от чужда помощ за хигиенно –битовото си обслужване.
Настоящият състав, като отчита вида и броя на травмите; интензитета и
продължителността на болките; липсата на хирургични интервенции; сравнително краткия,
но болезнен и съпроводен с битов и психологически дискомфорт оздравителен период;
възрастта на ищцата – 62 г. към датата на ПТП и факта, че възстановяването от увреждането
е пълно, а остатъчните явления са изчерпват с болка при отвеждане на ръката в определена
позиция, дължаща се на напълно преодолимо чрез укрепване на мускулатурата временно
състояние, намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от
15 000 лева.
Противно на оплакванията по жалбата, ищцата не е била повлияна емоционално от
травмата във висока степен, нито продължава да има нужда от чужда помощ при
ежедневните си действия. Доказателства в подкрепа на така заявеното , при тежест на
ищцата, не са събрани. Невярно е твърдението на въззивника, че прогнозата за пълноценно
възстановяване на увредената ръка е песимистична. Напротив, съгласно неоспореното
заключение на в.л. М., възстановяването при ищцата е пълно, а болката при конкретни
движения – изцяло преодолима чрез рехабилитация.
С оглед изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд,
въззивният следва да потвърди решението му в обжалваната част.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І – 16 състав от 03.01.2020г. по гр.д. №
14493/2017г. в обжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата
над 15 000 лева до 30 000 лева, частичен от 50 000 лева.
ОСЪЖДА Р. А. Г. ЕГН ********** съдебен адрес адв. Д.Й., гр.***, ул. *** № 9, офис 4
да плати на ЗАД “ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве“, гр.***, бул. Г.М. Димитров № 1, на
основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
2
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3