Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2633 21.10.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 8749 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника Н.И.И., с ЕГН: **********, адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от 1488.76 лв. съгласно сключен с „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем № 5330433/19.01.2017 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/03.10.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., а именно: сумата от 600 лв. – главница, сумата от 92.28 лв. – договорна лихва за периода 02.02.2017г.- 28.09.2017 г., сумата от 70 лв. – такса разходи за дейност на служител, сумата от 175 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 247.14 лв. – такса за експресно разглеждане на искането на кредит за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., сумата от 247.14 лв. – неустойка за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., и сумата от 57.20 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.02.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 3236 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по гр.д. № 6416/2018г. по описа на БРС. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски. Ангажира доказателства В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски представител е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове, за което е изложил подробни съображения, в т.ч. за нередовно съобщаване на цесията на длъжника, поради противоречия на отделни клаузи на договора за кредит с изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, водещи до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК и приложение на чл. 23 от ЗПК. Твърди се и прекомерност на договорната неустойка, както и противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. Не са направени доказателствени искания.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Със заповед заповед № 3236 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 от ГПК,издадена по гр.д. № 6416/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник Н.И.И., с ЕГН: **********, адрес *** да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД горепосочените суми, както и съдебно-деловодни разноски от 79.78лв., от които сумата от 29.78 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Видно от данните по заповедното производство, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит план 14 и 30“ №5330433 от 19.01.2017г., от който се установява, че между "Вива Кредит" ООД /заемодател/ и ответника като /заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника, а същият е получил сумата в размер на 600 лв., която се е задължил да върне на 18 двуседмични вноски от по 52.19 лв. всяка. В договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документите 247.14 лв., лихвен процент за периода на договора в размер на 40.34 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.39 %.
В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 02.02.2017г., а последната вноска – на 28.09.2017г. В договора заемополучателят е декларирал срещу подпис, че е получил предоставената му в заем сума
По делото е представено Приложение № 01/03.10.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., по силата на който "Вива Кредит" ООД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 111 в приложението/ задължения по процесния по договор за паричен заем се установява, че на 03.10.2017г. същите възлизат на стойност 1431.56 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което „Вива Кредит" ООД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно горепосочения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
По делото са представени две уведомителни писма от 06.10.2017г. и от 30.10.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент "Вива Кредит" ООД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е посочилв изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по процесния договор за заем е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора е налице неплатена сума от общо 1431.56 лв. /съгласно последното уведомление/, включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По делото няма данни никое от съобщенията за цесията да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е
съобщено на последния от предишния кредитор.
От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 17.05.2019г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.
Съдът намира, че процесният договор
за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка за
спазване на задължителните условия за валидност на договора съгласно
изискванията на ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план
следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК
е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от съдържанието на договора, в
случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска по пера, показваща отделните задължения, които включва по погасяването
на главницата, лихвата и допълнителните разходи и др., което според съда
представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Независимо от горното, на следващо място що се
касае до годишния лихвен процент съдът споделя възраженията на ответника, че
клаузата, с която е уговорен лихвен процент в размер на 40.34 % е неравноправна
и като такава е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави, по следните
съображения:
В трайната си и непротиворечива
практика ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е
настоящия случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите
нрави. В случая договорената между страните
годишна лихва от 40.34 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който
за процесния период след служебна проверка на съда към датата на сключване на договора за кредит
е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство
за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на
ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение
№ 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
По отношение на претенцията за
заплащане на такса за експресно разглеждане
на документи и за дейност на служител за извънсъдебно събиране на вземанията, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК дава
възможност на кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В тази връзка следва да се
отбележи, че за допълнителни услуги
следва да се считат тези, които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните /предоставяне на парична сума и връщането й/, като например
издаването на удостоверения, справки и т. н. При така уговорената услуга, съдът
приема, че тъй като не се касае за допълнителна
такива, уговореното за възнаграждение всъщност представлява такса за действия,
свързани с управлението на кредита, а нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита. С оглед това, клаузите за претендираната
такса за експресно разглеждане на
документи и за дейност на служител и за
извънсъдебно събиране на вземанията се явяват нищожни съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с императивна правна норма. Ето защо претендираното вземане, основано на тази нищожна договорна клауза
се явява недължимо и на това основание. Отделно от това следва да се отбележи, че дори и да
бяха валидни тези клаузи, липсват каквито и да е данни и доказателства която и
да е от тези услуги да е била реално престирана на ответника.
Що се касае до претенцията за договорна
неустойка, начислена за неизпълнение на договорно задължение за непредставяне в
указания срок на обезпечение на кредитора, съдът също споделя възраженияа на
ответника, намирайки същата за нищожна, поради противоречие със закона и
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В съдебната практика е възприето разбирането, че когато е
уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и
санкционна клаузата за неустойка е нищожна / в т.см. т. 3 от ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. на ОСГТК/, тъй като е в разрез с принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните
неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител излиза
извън присъщата обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването
на вредите от неизпълнение на задължението на предоставените в заем парични
средства и за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални
такива от непредоставянето на поръчители или банкова гаранция. Следва да се
посочи, че в случая кредитът е отпуснат като необезпечен, и кредиторът
изначално не е поставя изискване за обезпечаването на кредита, следва да понесе
риска от това обстоятелство, тъй като е налице възможност същият да оцени предварително
кредитоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/,
и ако оценката му е лоша да откаже предоставянето на кредит /чл. 18 от ЗПК/
вместо да сключи договора за потребителски кредит. Не може да се приеме също,
че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като в случая длъжника е
натоварен с такива изначално обусловени задължения, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа
за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит.
Отделно от гореизложеното съдът счита, че клаузата за наустойка е нищожна и като неравноправна такава, тъй като предвиденото в нея натрупване на взаимно обусловени задължения в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата икномически страна - длъжника в едно неравноправно положение
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
С оглед гореизложеното, съдът
намира претенциите за дължимостта на претендираните вземания по реда на чл. 422 ГПК
за сумата от 92.28 лв. –
договорна лихва за периода 02.02.2017г.- 28.09.2017 г., сумата от 70 лв. – такса разходи за дейност на
служител, сумата от 175 лв. – такса
разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 247.14 лв. – такса за експресно разглеждане на искането на кредит
за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., сумата от 247.14 лв. – неустойка за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г.,
и сумата от 57.20 лв. – обезщетение
за забава за периода от 03.02.2017г. до 30.08.2018г., за неоснователни, поради кото същите следва да бъдат
отхвърлени.
Що се касае до претендираната
главница, видно от данните по съдебно-икономическата експертиза се установява,
че по кредита липсват каквито и да е плащания от ответника, поради което следва
извода, че ответникът дължи изцяло вземането на ищеца за предоставената му в
заем главница от 600 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане. По делото липсват както твърдения, така и доказателства ответникът
да е платил изцяло или част от дължимата по кредита главница, представляваща
предоставената му в заем сума. Предвид това тези искове се явяват основателни и
следва изцяло да бъдат уважени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 382.87лв., изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.И.И., с ЕГН: **********, адрес ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 и чл. 23 от ЗПК сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ – главница, дължима по сключен с „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем № 5330433/19.01.2017 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/03.10.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 3236 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по гр.д. № 6416/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ останалите искове за дължимост на сумата от 92.28 лв. – договорна лихва за периода 02.02.2017г.- 28.09.2017 г., на сумата от 70 лв. – такса разходи за дейност на служител, насумата от 175 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, на сумата от 247.14 лв. – такса за експресно разглеждане на искането на кредит за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., на сумата от 247.14 лв. – неустойка за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., и на сумата от 57.20 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.02.2017г. до 30.08.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.И.И., с ЕГН: **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 6416/2018г. по описа на БРС, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 382.87лв. /триста осемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в останалата част над присъдените размери.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.