Р Е Ш Е Н И Е №21
гр.Силистра, 19.06.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в открито заседание
на десети юни през две хиля-ди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ:Валери
Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурор
при ОП-Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №27 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №408/20.12.2019г.,постановено по АНД №689/2019г.,Силистренският
районен съд е потвърдил Наказателно постановление №39-0000146/08.08.19г.,издадено от Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация”гр.Силистра,с което на И.С.
***, са наложени административни наказания, както следва:- на основание чл.93б ал.4 т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.7 изр.1 от Регламент (ЕО)№561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,свързани с
автомобилния транспорт,за изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО)№2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета,във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП,по вид „глоба” в размер
на 100 лева;както и - на основание чл.93б ал.1 т.2 ЗАвтП, за нарушение на чл.6
§1 изр.2 от същия Регламент (ЕО) №561/2006,във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, по вид „глоба“ от
300 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на И.С. ***,
с искане да бъде отменен оспорения акт на СРС и след решаване на делото по
същество от настоящата инстанция,да бъде отменено и първоначално атакуваното НП
на компетентния орган. Главните оплаквания са затова,че съдът бил формирал
неправилни изводи при преценка на доказателствената съвкупност, което е довод
за необоснованост на съдебния акт,изрично изключена от кръга касационни основания по чл.348 ал.1 НПК.Единственият релевантен довод е този за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, съгласно чл.348 ал.1 т.2 НПК,във връзка с чл.63
ал.1 ЗАНН.Последният се изразява в твърдение,че съдът не само не е взел
предвид, но и до-ри не е споменал в мотивите си, показанията на воден от
касатора свидетел и, ако същите бяха съобразени, биха
обосновали друг краен резултат от оспорването. Това било довело до неправилно
приложение на материалния закон.С оглед на тези оплаквания се моли за отмяна на
съдебния акт и съответно на НП.
Ответникът по касация - Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Силистра, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра поддържа неоснователност на касационната
жалба.Счита, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и дава заключение
за неговото потвърждаване.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационното основание,което е заявено и
поддържано пред настоящата инстанция, е за допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, компрометирало изводите за
фактите и довело до неправилно приложение
на материалния закон /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК/.Акцентът е
поставен върху твърдение за неустановеност на процесните нарушения,което като
не констатирал съдът,бил постановил необосновано решение.Необосноваността обаче,
не може да бъде касационно основание с оглед контролно-отменителния характер на
настоящото производство и изричния нормативен регламент,вкл.забраната от чл.220 АПК за нови фактически установявания. Ето защо касационната проверка следва да
се извърши съобразно чл.218 ал.2 от АПК.
Преди контрола, детерминиран с касационната жалба,
настоящият състав установи, че пред въззивната инстанция е било атакуваното
процесното НП частично, по отношение на санкционираното деяние по пункт 2,т.е. за
нарушението на чл.6 §1 изр.2 от Регламент (ЕО)№561/2006,на
основание чл.93б ал.1 т.2 ЗАвтП,представляващо неспазване изискванията относно
дневното време за управление. Въпреки това съдът се е произнесъл и по отношение
на неоспорената санкция по пункт 1 от НП, с каквато жалба не е бил
сезиран.Последното прави релевираното решение недопустимо в тази му част, в чистия
процесуален смисъл на чл.209 т.2 АПК, която недопустимост, обаче, е непозната в
пеналистиката. Ето защо, същата подлежи на отстраняване от правния мир
посредством отмяна на съдебния акт в тази му част, за което касаторът не е
въвел довод, а съгласно регулацията от чл. 218 ал.1 АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
не може служебно да изследва непредявени възражения за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, каквото именно е посоченото.Независимо от това и доколкото
ответният по касация административнонаказващ орган би имал правен интерес да не
попада под инстанционен съдебен контрол юрисдикционния му акт,е активно
легитимиран да релевира довод от горепосочения вид, която хипотеза, по
изключение прави допустимо разглеждането му. Крайният резултат от проведеното
въззивно оспорване, обаче, не му предоставя такава възможност,защото допустимо
или не,съдът е потвърдил наказателното постановление изцяло.
Съгласно чл.218 ал.2 АПК, за недопустимостта на
съдебното решение, касационната инстанция следи служебно, а същата е формирана
в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила,изразило се в
произнасяне по непредявена жалба по отношение на пункт 1 от процесното пред СРС
наказателно постановление. Следователно, в тази му част, същото е било влязло в
законна сила /арг.чл.64 б.“б“ ЗАНН/. В този ракурс разгледан въпроса налага
настоящият съд да вземе предвид служебно,независимо, че не е инвокирано от
страните горното порочно действие, тъй като същото е основание за недопустимост
на решението в частта му, с която е потвърдено НП по пункт 1, поради което в
същата част, следва да бъде отменено.
По отношение на касационното оспорване на допустимо постановения
от СРС резултат по пункт 2 от НП, настоящият състав е обвързан от заявените с
жалбата основания.Освен това, налице е законова забрана за установяване на нови
факти /арг.чл.220 АПК/.Ето защо, преценката за приложението на материалния
закон, се извършва въз основа на тези именно,приети за настъпили факти,вкл.и за
осъществяване или не на елементите на фактическия състав на възведеното административно
нарушение с п.2 от НП. Доказателства, които да ги оборват, смущават или
опровергават напълно, не са ангажирани пред настоящия състав /чл.219 АПК/,а
представените пред СРС,са обсъдени в обжалваното решение и са послужили за
извеждане на фактическите му изводи. Оплакването в жалбата за необсъждане от
въззивната инстанция на свидетелските показания на П. И. П. следва да бъде отклонено като неоснователно, защото в
същите не се съдържа информация за правнозначими факти, а имат характер
по-скоро на експертно мнение. Като бивш служител на ИА“Автомобилна
администрация“ св.Първанов е предложил друг подход при отчитане на 24-часовия
период на управление,което не е обективен факт,а и противоречи на чл.34 от Регламент (ЕС)№165/ 2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт,за отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно контролните уреди на
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент (ЕО) №561/2006 на ЕП и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство,свързани с автомобилния транспорт, съгласно който водачите използват тахографски
листове всеки ден, през който управляват превозното средство, считано от
момента на поемането му, в случая от 18.30 часа на 09.07.2019г. до
приключването в 18.30 часа на 10.07.19г., през който именно период е установено
процесното нарушение на чл.6 §1 изр.2 Регламент (ЕО)
№561/2006.Следователно,необсъждането на мнението на св.П., който не е свидетелствал за никакъв факт с правно
значение за делото, е съответно на процесуалния регламент от НПК и ЗАНН и, по
хипотеза не е нарушение на съдопроизводствените правила.Ето защо, като ирелевантно
за изхода на административнонаказателния процес, възражението следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Правилно районният съд е установил и възприел
/следвайки правилата на формалната логика/ фактическата обстановка по
повдигнатия спор относно п.2 от НП и е изградил съответни на нея и закона
крайни решаващи изводи.По основните факти не се е спорело, но касаторът е
поддържал, че процесният 24-часов период на управление, е бил прекъснат след
02.30ч. до началото на следващото управление на автомобила - започнало в 11.30 ч.
на 10.07.19г. Не е оспорвал началото на управлението,респ. поставянето на
тахографския лист, на 09.07.2019г. в 18.30 часа. Същият няма данни да е сменян в 11.30ч. на следващия ден, а напротив от
професионалното му разчитане в съдебното заседание на 23.10.2019г. пред СРС е
установено, че е изваден в 18.30ч. на 10. 07.2019г., който факт е потвърден и
от явилия се лично жалбоподател /Вж.л.25/ [„…и съм
сменил тахографския лист в 18.25 часа на 10.07“] А щом всичко това е така, то следва, че дневното време
на управление /девет часа/ е надхвърлено,вкл. допустимото изключение не повече
от два пъти седмично, от десет часа, с процесните 1 час и 45 минути, поради
което правилно е санкциониран водачът съгласно чл.93б ал.1 т.2 ЗДвП. Съдът е процедирал
съгласно нормативните изисквания от чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, събирайки и
служебно доказателства в процеса /Вж.Протокол от с.з. на 23.10.19г.- л.24 -л.26/,с
цел установяване на обективната истина,в резултат на която процесуална дейност
е извел верния фактически извод, че касаторът С. е надвишил удълженото дневно
време за управление с 1час и 45 минути.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на АС-Силистра
намира,че оспореното съдебно решение, в допустимата му част по п.2 от НП, е
постановено при вярно установяване на релевантните факти и при правилно
приложение на материалния закон,т.е. при отсъствие на касационни основания за
неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 АПК, във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №408/20.12.2019г.,постановено по АНД №689/2019г. по описа на
Силистренския районен съд, в потвърдителната му част по пункт 1 от Наказателно постановление №39-0000146/08.08.2019г.
на Началника на ОО“Автомобилна администрация“ гр.Силистра, за нарушение на чл.7
изр.1 от Регламент (ЕО) №561/2006, във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП,
санкционирано на основание чл.93б ал.4 т.1 ЗАвтП, като произнесено по влязло в
сила НП в тази му част, поради необжалване.
Прекратява производството
по отношение на Наказателно постановление №39-0000146/08.08.2019г., издадено от
Началника на ОО“Автомобилна администрация“ гр. Силистра, в частта му по пункт 1, с която за нарушение на чл.7 изр.1 от
Регламент (ЕО) №561/2006, във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, на И.С.
***, на основание чл.93б ал.4 т.1 ЗАвтП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева.
ОСТАВЯ в сила Решение №№408/20.12.2019г.,постановено по АНД №689/2019г. на Силистренския
районен съд, в частта му, с която е
потвърдено Наказателно постановление №39-0000146/08.08.19г. на Началника на
ОО“Автомобилна администрация“ гр.Силистра по
пункт 2 - за нарушение на чл.6 §1 изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006,
във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, санкционирано на основание чл.93б ал.1 т.2
ЗАвтП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.