Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

      ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

      

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1737 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, подадена чрез младши експерт в отдел „Контрол“ против Решение № 789/13.06.22г. по НАХД №470/2022г. на ВРС, ХХVІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 23-0001364/09.09.2021г., издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.96, ал.1 т.1 ЗАвП на „Зиб строй груп“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

 Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Счита за доказан фактът, че дружеството притежава качеството превозвач, а колкото до вида на превоза, то същият е посочен като обществен в АУАН и НП, което се потвърждава от маршрута и на самия превоз от иззетите товарителници. По време на проверката са иззети като доказателства 6 броя пътни листи, като съгласно Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите. Твърди, че от представеният пътен лист е видно, че е издаден от  дружеството и именно то е разпоредило извършването на превоза, а от иззетите като доказателство товарителници се потвърждава факта, че то е превозвач по процесния превоз.  Видно от справката в информационна система на ИА „АА“ - „Лицензи“ превозвачът има включени в списъка към лиценза МПС, но към датата на осъществяване на процесният, МПС, с който е осъществен не е сред тях, а е включено към лиценза на превозвача на 28.08.2020г., почти година след нарушението. Счита, че са налице достатъчно доказателства, че е извършен именно обществен превоз на товари и не е налице необходимост от подробно описване в АУАН и НП за чия сметка е извършен превозът, дали е срещу заплащане и икономическа облага, както крайно неправилно е посочил съдът във въззивните мотиви. Твърди, че в случая при съставяне на АУАН и НП не са допуснати каквито и да е пороци или липси на описание на обстоятелствата по нарушението, още по - малко такива водещи до отмяна на НП. Нарушената разпоредба, съдържаща в себе си санкционен характер, предвижда наказание в случаите, в които се извършва превоз с МПС, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Законодателят е предвидил конкретна санкция в значително висок размер - 3000лв., която е фиксирана и е още един показател, че при осъществяване дори еднократно на фактическия състав на нарушението, тежестта му сама по себе си е значителна и достатъчна, за да бъде подведен под отговорност и да търпи държавна принуда съответният нарушител. Твърди, че ВРС не се е произнесъл по нито едно от представените доказателства, като мотиви защо същите не се приемат не са изложени. Съдът не е отразил и описанието на доказателствата в АУАН и НП, като изобщо е налице цялостна липса на произнасяне по текста и обстоятелствата, посочени в АУАН и НП. Моли да бъде отменено решението на ВРС, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде отхвърлена моли съдът да присъди на насрещната страна адвокатско възнаграждение при условията на чл.63д, ал.2 ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба–„Зиб строй груп“ЕООД, чрез процесуалният си представител адв.Я., в писмено становище, оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Зиб строй груп“ЕООД против наказателно постановление № 23-0001364/09.09.2021г., издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.96, ал.1 т.1 ЗАвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че при проверка се установило, че „Зиб строй груп“ЕООД е извършило обществен превоз на товари с влекач „**“ с рег. № ***на 07.07.20г., към която дата превозното средство не е било включено в списъка към лиценза. За допускане на този превоз срещу дружеството на 04.06.21г. бил съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в срок, но нарушението не е описано от фактическа стра, като не са посочени всички относими към него факти и от описанието не става ясно какви характеристики е имал превоза, бил ли е той на товари и може ли да се квалифицира като обществен, както и не става ясно и въз основа на какви факти се приема, че превозвач е дружеството и че именно то следва да носи отговорност за допустителство. ВРС е приел, че в АУАН и НП не е описано кой извършва превоза, нито за чия сметка, нито дали е срещу заплащане и икономическа облага, нито дали МПС е конструирано за превоз на товари, нито какво е превозвало, а ако е имало празни курсове, дали те са направени във връзка с превоза. Въззивният съд е приел, че липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението, ограничава правото на защита и процесуалното нарушение е съществено, което налага НП да бъде отменено на това основание. Приел е, че не става ясно на какви факти се позовава АНО при извода, че на 07.07.2020г. дружеството е допуснало извършването на обществен превоз на товари, като въз основа на описаното в АУАН и в НП не става ясно дали е извършено нарушение, тъй като е описан само правен извод, че е имало обществен превоз на товари, но не са описани фактите, въз основа на които е направен този извод и съдът е лишен от възможност да се произнесе дали е извършено нарушението, съответно –дали материалният закон е приложен правилно. ВРС е посочил, че към АНП са приложени четири различни товарителници от различни дни, а в цитирания в НП пътен лист № 930 са описани превози, извършени в четири различни дни, а дружеството е наказано за нарушение, извършено на 07.07.20г. и не става ясно каква точно е волята на АНО.

         Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Районният съд правилно и законосъобразно е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и законосъобразно е приел, че от описанието на вмененото с НП нарушение не става ясно въз основа на какви факти АНО е приел, че на 07.07.2020г. дружеството е допуснало извършването на обществен превоз на товари.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл.96, ал.1 т.1 ЗАвП за това, че на 07.07.2021г. е допуснал извършването на обществен превоз на товари с влекач м.“**“ с рег.№ ***, видно от пътен лист №930 и 4 бр. товарителници, което МПС не е било включено към датата на извършването на превоза в списъка с превозните средства към лиценза на Общността, издаден на дружеството превозвач.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.

         Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗАвП обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Елемент от фактическия състав,1 за да бъде квалифициран един превоз като обществен, респективно да е приложима разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗАвП, е този превоз да се извършва срещу заплащане или да е за чужда сметка. В случая, както правилно и законосъобразно е приел ВРС, не става ясно какъв превоз е приел АНО, че е осъществен от дружеството. Не са налице и доказателства, че превоза е извършван срещу заплащане или е за чужда сметка. Товарителниците, на които се позовава касаторът са от дати, следващи датата на нарушението, датата на издаване на пътния лист. В последният не са посочени товарителници, нито товар. Квалифицирането на превоза като обществен следва да почива на обектвини данни, каквито в случая не са налице, а и не се твърдят, не са описани в НП. За съставомерността на вмененото деяние следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че наказаното лице е осъществявало обществен превоз на товари, т.е. превоз срещу заплащане и икономическа облага или за чужда сметка. Липсата на факти относими към съставомерността на вмененото нарушение в описанието на НП препятства преценката относно материалната законосъобразност на същото и нарушава правото на защита на наказаното лице, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на НП. Недоказването на вида на превоза има за правна последица несъставомерност на деянието. Тежестта на доказване е на АНО. В случая не са налице доказателства, че превозът е извършван срещу заплащане и икономическа облага или за чужда сметка.

С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че като е отменил издаденото НП, ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 440лв.- адвокатско възнаграждение. Същото е в минималния размер, определен съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 789/13.06.22г. по НАХД №470/2022г. на ВРС, ХХVІІІ състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Зиб строй груп“ЕООД, ЕИК ***сумата от 440лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.       

           

2.