№ 840
гр. С***, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110110251 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца З****“, с която е предявен срещу ответника
С*** осъдителен иск за заплащане на сумата от 525,05 лв., представляваща регресно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на
л.а. „Р***“, с рег. № СА 05***, в резултат на ПТП от 24.05.2022г., възникнало вследствие на
виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Б***“ е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка с което
са причинени щети на застрахования лек автомобил; твърди, че щетите са на стойност
525,05 лв. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение на посочената стойност
се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника като стопанин на общинския
път, който има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе
мерки за обезопасяването и сигнализиране на опасности по него. Ищецът твърди също, че е
поканил ответника да заплати регресното вземане с получена от последния покана, но
ответникът не го заплатил, с оглед на което претендира вземането в настоящото
производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът С*** в законоустановения срок по чл. 131, ал.1 ГПК е депозирал отговор,
в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съществуването и действието на
застрахователния договор. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и
вредите и техния размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му се присъдят
разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Б***“ №
4704220300002***, сключена на 19.05.2022г., от която се установява, че л.а. „Р***“, с рег. №
СА 05*** е бил застрахован при ищеца З****“ по застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“
за периода от 00.00 часа на 23.05.2022г. до 23.59ч. на 22.05.2023г. по застрахователен
договор, сключен със собственика на автомобила.
1
Съгласно приетите по делото Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, при
които ищецът предоставя застрахователно покритие по посочената застраховка, по клауза
„Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, сред които е
и „Пътнотранспортно произшествие“ (ПТП), дефинирано като събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л. 6 от делото) водачът
на застрахования л.а. „Р***“, с рег. № СА 05*** И. А. Б. е декларирал настъпило на
24.05.2022г. ПТП в резултат на попадане на управлявания от нея автомобил в дупка на
пътното платно при движението му в гр. С*****“, в резултат на което се спукала предна
дясна гума и се увредили предна и задна джанти на автомобила. Към документите по щетата
е представен талон за годишен технически преглед за автомобила, издаден на 25.05.2024г.
със заключение, че ППС е технически изправно и се допуска да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване..
Представени са по делото 2 броя декларации за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“ (л. 8 от делото), подадено до ищеца, от И. А. Б. като
участник в ПТП и от К*** П. Б. като свидетел на ПТП, в които е описан сходен механизъм
на настъпването му, а именно, че на 24.05.2022г. в гр. С****“, застрахованият автомобил
попаднал в дупка на пътното платно, след което се спукала предна дясна гума на превозното
средство и се увредили предна и задна джанти.
С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета №
470422222249099 във връзка с претенция № 51-1600-13713/22 от 12.09.2022г., бил извършен
оглед и оценка на щетите и определено застрахователно обезщетение в размер на 525 лв., от
което била удържана дължимата застрахователна премия в размер на 455,67 лв., а остатъкът
от 69,38 лв. било заплатено на водача-ползвател (с изрично пълномощно да управлява и се
разпорежда с МПС-то) на увредения автомобил на 16.09.2022г.
Установява се, че с регресна покана от 06.12.2022г., получена на 12.12.2022г., ищецът
поканил ответника да му заплати регресното вземане, но ответникът не платил същото.
По делото е разпитан свидетелят И. А. Б., от показанията на който се установява, че
свидетелят си спомня за претърпяно ПТП при управление на л.а. „Р***“ през м. май 2022г.,
в гр. С***“. Свидетелят посочва, че на това място пътят бил с доста дупки, които се налагало
да бъдат затваряни и да се асфалтира улицата. Въпросната улица, на която станало ПТП, не
била ремонтирана от доста време, по времето, когато станало ПТП-то. Свидетелката
шофирала по ул. „М****“, която била стръмна и тясна, с лоша видимост, поради което
свидетелката се движела с 15 км/ч, при което попаднала в дупка с остри ръбове и камъни,
неремонтиран асфалт. Дупката не била сигнализирана по никакъв начин. Свидетелката
веднага разбрала, че има проблем с колата, тъй като автомобилът не можел да продължи на
самостоятелен ход. Увреждания били получени по предна дясна и задна дясна гума.
Свидетелката извикала мъжа си и децата си да свалят гумата и да я сменят с резервната.
Свидетелката не помни кога щетата била отремонтирана от застрахователя. При
предявяване на заявлението и декларацията за настъпило застрахователно събитие (л. 6 и л.
8 от делото) свидетелят посочва, че двата документа са попълнени с нейния почерк и носят
нейния подпис.
По делото е разпитан и свидетелят А. Б.-А***, от показанията на която се установява,
че същата е била свидетел на ПТП с автомобил „Р***“ на майка й през м. май 2022г. в гр.
С****“. Улицата била много стръмна и при спускането в долната част на улицата имало
кофи, което наложило колата да влезе в крайната дясна част на улицата, където имало
назъбени камъни, някакъв асфалт, цялата улица била разровена. Там се спукали гумите на
автомобила – предна и задна десни гуми. Колата нямало как да продължи след ПТП и
останала там. Препятствията на пътя не били сигнализирани по никакъв начин.
Свидетелката се возела в автомобила на пасажерското място. При предявяване на
декларацията за настъпило застрахователно събитие (л. 8 от делото) свидетелят посочва, че
подписът под втората декларация, находяща се в долната част на листа, е неин, както и че в
2
тази декларация е описано ПТП, за което свидетелства по делото.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
което описаните от застрахователя щети съответстват и могат да бъдат получени по
посочения в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение начин при попадане
на МПС в дупка на пътното платно и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 714,13 лв.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката,
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено
лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е
предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което
ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца З****“ и собственика
на л.а. „Р***“, с рег. № СА 05*** бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със
срок на действие от 23.05.2022г. до 22.05.2023г., покриваща риска от настъпване на пътно-
транспортни произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП, каквото
представлява и попадането на МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпил посоченият риск, в
резултат на което са причинени щети на застрахования автомобил. Неоснователно е
възражението на ответника, че към датата на ПТП и към датата на сключване на
застраховката застрахованият автомобил не е бил технически изправен, тъй като годишен
технически преглед бил преминат на 25.05.2022г., два дни след сключване на
застрахователния договор и един ден след настъпване на ПТП, поради което и не се
установявало основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Обстоятелството, че
прегледът е извършен два дни след началото на застрахователното покритие, не доказва
наличието на техническа повреда на автомобила преди този момент, още по-малко по
отношение на гумите на автомобила, напротив обстоятелството, че резултатът от прегледа е
констатация, че автомобилът е технически изправен, е индиция за обратното. На следващо
място, следва да се има предвид и че посоченото възражение, както и останалите
възражения на ответника С*** относно действието и изпълнението на застрахователния
договор (относно неплащането на част от застрахователната премия, необявяване на
застрахователното събитие в срока , предвиден в договора) не следва да се разглеждат, тъй
като ответникът, който не е страна по този договор, не разполага с материална и
процесуална легитимация да упражнява чужди права пред съд, нито пък правата му са
производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има интерес да се позове на
липса на застрахователен договор, респ. липсата на основание за изпълнение на
задълженията по него, очевидно не е оспорвал сключването на такъв предвид
обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.
Установява се от съвкупността от събраните доказателства – заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, два броя декларации от водача на МПС И. Б. и свидетеля
на ПТП (А. Б.-А***), показанията на разпитаните свидетели и заключението на приетата без
възражения от страните съдебно-автотехническа експертиза, които доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви, че в срока на действие на имуществената застраховка, на
24.05.2022г. в гр. С***, при движение на лекия автомобил по ул. „М****“ в кв. „Г***
същият преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно
(дупка) и спукал предна дясна гума и увредил предна и задна дясна джанти. Съдът приема за
доказан описания механизъм на произшествието въз основа на констатациите относно
щетите в подадените пред застрахователя документи във връзка с образуване на щетата,
показанията на свидетелите И. Б. и А. Б.-А***, които са трети за спора лица с
непосредствени възприятия за случилото се и експертните знания на вещото лице, съгласно
3
които тези щети съответстват на механизма, описан в документите по щетата, и които са в
пряка причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното платно.
Без значение е колко време след сключване на договора и от началото на застрахователното
покритие е настъпило ПТП, щом събитието е реализирано в срока на застраховката. Ето
защо съдът приема за установено по делото, че на 24.05.2022г. в гр. С*** при движение по
ул. „М****“ в гр. С***, кв. „Г*** застрахованият лек автомобил л.а. „Р***“ е попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което обективно и неизбежно е
довело до увреждането му като движима вещ.
Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено
място – гр. С***, съдът намира, че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл.
3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за
пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са
пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на
ответника С*** (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). Като юридическо лице С***
осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на
задължението й да поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 16.09.2022г. е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди на упълномощено от собственика лице,
след приспадане на дължима вноска по застраховката, и за него е възникнало регресно право
срещу делинквента.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност – Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО,
Решение № 6/02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I TO. Възстановяването се извършва
с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ стойност за възстановяване на щетите по
увредения л.а. „Р***“ с рег. № СА 05*** по средни пазарни цени към датата на ПТП в
размер на 714,13 лв. се приема от съда за действителната стойност на увреденото
имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната стойност на
вредите, е следователно основателна в пълния предявен размер от 525,05 лв., за който следва
да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 80 лв. – депозити за свидетел, 350 лв.
– депозит за САТЕ и 400 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, общо
разноски в размер на 880 лв., които следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар, който е уговорен в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ.
4
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. С***, ул. „М***“ № 33, да заплати на
З****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „П***“ № 5, на
основание чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 525,05 лв.,
представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
за причинените щети на л.а. „Р***“, с рег. № СА 05***, в резултат на ПТП от 24.05.2022г.,
възникнало вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто
възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 880 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5